Марин Бодаков, контрабандистът на поезия
Рядко думи като " ненадейно ", " ненадейно " и " прибързано " са звучали толкоз безусловно: поетът и книжовен публицист Марин Бодаков умря на 8 септември на 50-годишна възраст, откакто стартира седмицата си като всяка една друга - с министър председатели, писане, срещи с читатели и сътрудници.
От 90-те години насам Бодаков е основна фигура в българската литература както като създател, по този начин и като журналист, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет, сериозен и почитан глас, сензитивен към недобрите трендове в нашето общество. Малко по-младите го познават като създател на списание " Егоист ", само че идентичността му в публицистиката е завършена във вестник " Култура ". Той пишеше за онлайн седмичника " Тоест ", популяризираше българската литература и в съветския уебсайт Labyrinth. През последното десетилетие Марин Бодаков и брачната половинка му - поетесата и преводачка от британски език Зорница Христова, развиваха издателството " Точица ", фокусирано най-вече върху детската литература.
" Трудно ми е да приказвам за Марин Бодаков в минало време ", сподели поетесата, основателка на издателството за лирика ДА и близка другарка на Бодаков Силвия Чолева в предаването си " Артефир " по БНР. " Той ще остане в паметта освен на приятелите си, само че и в паметта на българската литература с голямата работа, която той свърши за нея. Той живееше с литературата, без никакво пресилване. От ранна заран до късно през нощта той контрабандираше литературата във всичко, в целия живот. Не познавам различен човек, който да прави това. Който толкоз да изличи себе си поради литературата. "
" даже гробовете над моя град танцуват / животът няма през днешния ден аварийни проекти:сред зоопарка тя видяла ангел! "
Марин Бодаков е роден през 1971 година във Велико Търново. " Равен декор за моето раждане, елементарно детство, мъчно юношество ", в поредицата от есета в специфичните издания " Капитал Градове ", в които разнообразни персони описват за родните си места. " Приемах за естествено да виждам от класната си стая Балдуиновата кула, да имам час по физическо образование на Трапезица, да играя всеки ден пред Учредителното заседание, на равнището на нашата гигантска тераса да е камбанарията на черквата на Кольо Фичето " Св. св. Константин и Елена ", през няколко къщи от нашата на Баждарлък да е домът на Венета и Иванка Ботеви. Бавното ми узряване ме научи, че всичко това е било подарък, който съм заслужил с разочарованията на трупащите се години. "
Завършва българска лингвистика в Софийския университет през 1994 година, тогава излиза и дебютната му стихосбирка. През 2000 година става част от редакцията на " Култура ".
" Объркан и безрезервен "., а на въпроса в какво има вяра безусловно той дава отговор " Поезията ". Цялата му професионална биография поддържа думите.
От 90-те години насам Бодаков е основна фигура в българската литература както като създател, по този начин и като журналист, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет, сериозен и почитан глас, сензитивен към недобрите трендове в нашето общество. Малко по-младите го познават като създател на списание " Егоист ", само че идентичността му в публицистиката е завършена във вестник " Култура ". Той пишеше за онлайн седмичника " Тоест ", популяризираше българската литература и в съветския уебсайт Labyrinth. През последното десетилетие Марин Бодаков и брачната половинка му - поетесата и преводачка от британски език Зорница Христова, развиваха издателството " Точица ", фокусирано най-вече върху детската литература.
" Трудно ми е да приказвам за Марин Бодаков в минало време ", сподели поетесата, основателка на издателството за лирика ДА и близка другарка на Бодаков Силвия Чолева в предаването си " Артефир " по БНР. " Той ще остане в паметта освен на приятелите си, само че и в паметта на българската литература с голямата работа, която той свърши за нея. Той живееше с литературата, без никакво пресилване. От ранна заран до късно през нощта той контрабандираше литературата във всичко, в целия живот. Не познавам различен човек, който да прави това. Който толкоз да изличи себе си поради литературата. "
" даже гробовете над моя град танцуват / животът няма през днешния ден аварийни проекти:сред зоопарка тя видяла ангел! "
Марин Бодаков е роден през 1971 година във Велико Търново. " Равен декор за моето раждане, елементарно детство, мъчно юношество ", в поредицата от есета в специфичните издания " Капитал Градове ", в които разнообразни персони описват за родните си места. " Приемах за естествено да виждам от класната си стая Балдуиновата кула, да имам час по физическо образование на Трапезица, да играя всеки ден пред Учредителното заседание, на равнището на нашата гигантска тераса да е камбанарията на черквата на Кольо Фичето " Св. св. Константин и Елена ", през няколко къщи от нашата на Баждарлък да е домът на Венета и Иванка Ботеви. Бавното ми узряване ме научи, че всичко това е било подарък, който съм заслужил с разочарованията на трупащите се години. "
Завършва българска лингвистика в Софийския университет през 1994 година, тогава излиза и дебютната му стихосбирка. През 2000 година става част от редакцията на " Култура ".
" Объркан и безрезервен "., а на въпроса в какво има вяра безусловно той дава отговор " Поезията ". Цялата му професионална биография поддържа думите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ