Монументалната тишина на Жаума Пленса в Барселона
Ефирност, прозирност и лекост са присъщи за поетичните статуи на каталонския художник Жаума Пленса при все тежките материали, които употребява. Това са човешки фигури, най-често " изплетени " от букви или ноти, които омилостивяват забързаните ритми на булеварди и площади в доста точки на света. Друга известна серия статуи на Пленса, огъващи към контурите си градското пространството, са видимо двуизмерните женски глави - като мадридската " " или барселонската " " да вземем за пример - които по думите му приканват за деликатност, тишина и възобновяване на спокойствието в обществото. Умалени модели на тези две прототипни направления в монументалното му творчество, красящо обществени пространства сред Ванкувър, Залцбург, Ереван и Джакарта, дружно с по-малко известни дребни пластики и съоръжения побира ретроспективната галерия на Пленса " Поезия на тишината ".Из залите, вътрешния двор, екстериорите и върху емблематичния покрив на жилищната постройка " ", проектирана от Антонио Гауди, поддържат връзка визиите за градския космос на двама надарени сънародници, родени с разлика от един век. До присъщата за края на XIX век сантиментална сензитивност на Гауди, въодушевена от естествените форми, Пленса изпъква като постмодерен художник на концептуалната мисъл, който обаче не губи връзка с емоционалността . Чрез литературни, поетични, музикални и метафизичен препратки работите му интерпретират самото положение на съществуването: физическата и духовната същина на индивида, съзнанието за себе си тук и в този момент, само че и културната връзка с предишното. Същевременно ненатрапчивият подтекст на работите му приласкава интуицията на публиката и я подтиква към леконравен личен прочит.
Фотограф: Alice Brazzit
Ефирност, прозирност и лекост са присъщи за поетичните статуи на каталонския художник Жаума Пленса при все тежките материали, които употребява. Това са човешки фигури, най-често " изплетени " от букви или ноти, които омилостивяват забързаните ритми на булеварди и площади в доста точки на света. Друга известна серия статуи на Пленса, огъващи към контурите си градското пространството, са видимо двуизмерните женски глави - като мадридската " " или барселонската " " да вземем за пример - които по думите му приканват за деликатност, тишина и възобновяване на спокойствието в обществото. Умалени модели на тези две прототипни направления в монументалното му творчество, красящо обществени пространства сред Ванкувър, Залцбург, Ереван и Джакарта, дружно с по-малко известни дребни пластики и съоръжения побира ретроспективната галерия на Пленса " Поезия на тишината ".
Из залите, вътрешния двор, екстериорите и върху емблематичния покрив на жилищната постройка " ", проектирана от Антонио Гауди, поддържат връзка визиите за градския космос на двама надарени сънародници, родени с разлика от един век. До присъщата за края на XIX век сантиментална сензитивност на Гауди, въодушевена от естествените форми, Пленса изпъква като постмодерен художник на концептуалната мисъл, който обаче не губи връзка с емоционалността . Чрез литературни, поетични, музикални и метафизичен препратки работите му интерпретират самото положение на съществуването: физическата и духовната същина на индивида, съзнанието за себе си тук и в този момент, само че и културната връзка с предишното. Същевременно ненатрапчивият подтекст на работите му приласкава интуицията на публиката и я подтиква към леконравен личен прочит.
Фотограф: Alice Brazzit
Изложбата систематизира и показва близо 100 творби на Пленса, създавани в продължение на пет десетилетия. Организирана е към връзката сред креативната му галактика и буквата като конститутивен детайл на стила му. Литературата за него постоянно е била източник на ентусиазъм, а буквеният знак е детайл, с който той композира своите статуи. Употребата на букви по разнообразни способи - под формата на пердета, в съоръжения с гонг и в изработването на човешки фигури - показват концепцията му за секване на езика с тялото , на духа с материята, която е една от главните в неговата работа.
Изложбата систематизира и показва близо 100 творби на Пленса, създавани в продължение на пет десетилетия. Фотограф: Pau Fabregat. Fundació Catalunya La Pedrera
Започва да опитва с латинската писменост, включвайки последователно писменостите на иврит, арабски, китайски, японски, гръцки, кирилица, корейски, хинди и други За Пленса всяка писмен знак има неповторима хубост, а всички те дружно демонстрират многообразието на света и съжителството сред разнообразни култури: " Буквата сама по себе си е непретенциозно нещо, само че дружно с други букви, образува думи, а думите образуват текстове, а текстове, мисли " е един от знаковите му за изложбата цитати.
Реклама
Инсталацията " Песен на песните " (2005) да вземем за пример, показана в първата зала, употребява буквите като материал за пердета: в детството си художникът е фантазирал по какъв начин освобождава поезията от двуизмерната робия на хартията, а в зрелост му хрумва да я свърже с триизмерността на скулптурата. Буквата е систематичен детайл и в поредицата от човешки фигури като " Човекът от Тел Авив XX " (2008), която е първата от тази серия, а " Препълване " (2023), ситуирана във вътрешния двор на " Ла Педрера ", е последната към този момент. В " Седяща татуировка XI " (2008), представляваща полупрозрачна човешка фигура, направена от полиестерна смола и осветена в разнообразни цветове от вътрешната страна, думите на собствен ред се трансформират татуировки: " На всички телата ни са татуирани, само че с транспарантно мастило " е мотото, което съпровожда скулптурата.
" Силуети " (2012) пък черпи от романски и готически източници, както и от виртуозния Ренесансов език на Франсоа Рабле.
В упоменатата към този момент апаратура с гонгове думите са вписани с длето и е понижена тежестта им за по-отчетлив тон, който посетителите са поканени да тестват персонално. В три произведения от 2002 година - " Сираци на войната ", " Баща майка " и " Песен за детската гибел " - се появява детска фигура, от която висят фрази, а в последната има отпратка към Малер, защото музиката е друга пристрастеност на статуя. " Адажио II " (2015) извайва човек от музикални ноти, които са съставни елементи на друг тип писменост, а тя в същността си е още веднъж система от знаци за възпроизвеждане на нематериалност. За Пленса хората се самоизграждат посредством книгите, които четат, само че и през музиката, която ги прониква през целия им живот.
Фотограф: Pau Fabregat. Fundació Catalunya La Pedrera
Речта прелива в музика, а музиката в тишина, която в изложбата е показана с " Думите на Руи Руи " (2021) - висящо женско лице, което слага ръка на устните си, с цел да помоли за тишина. Най-емблематичната му разновидност по тематиката е " Душата на водата " (2020), конфигурирана в Ню Джърси, която виждаме в документален филм за Пленса, прожектиран в една от залите.
Реклама
Особено любознание провокират дребните пластики, защото са и най-слабо познати на необятната аудитория. Интерпретирайки тематиките за сънищата и желанията, работи като " Изтребление ", " Натюрморт " и " З. Фройд " (и трите от 2002 г.) са повлияни от фройдистките тълкования на сексуалността. Те са и най-фундаментално различаващите се творби в експозицията, провокативни, експлицитни носители на смелост, която се среща все по-малко в по-късните статуи на създателя. " Поезия на тишината " е в " Ла Педрера " до 23 юли
Изложбата е ситуирана из залите, вътрешния двор и върху емблематичния покрив на сградатa " Ла Педрера ", проектирана от Антонио Гауди Фотограф: Alice Brazzit Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Неща
Фотограф: Alice Brazzit
Ефирност, прозирност и лекост са присъщи за поетичните статуи на каталонския художник Жаума Пленса при все тежките материали, които употребява. Това са човешки фигури, най-често " изплетени " от букви или ноти, които омилостивяват забързаните ритми на булеварди и площади в доста точки на света. Друга известна серия статуи на Пленса, огъващи към контурите си градското пространството, са видимо двуизмерните женски глави - като мадридската " " или барселонската " " да вземем за пример - които по думите му приканват за деликатност, тишина и възобновяване на спокойствието в обществото. Умалени модели на тези две прототипни направления в монументалното му творчество, красящо обществени пространства сред Ванкувър, Залцбург, Ереван и Джакарта, дружно с по-малко известни дребни пластики и съоръжения побира ретроспективната галерия на Пленса " Поезия на тишината ".
Из залите, вътрешния двор, екстериорите и върху емблематичния покрив на жилищната постройка " ", проектирана от Антонио Гауди, поддържат връзка визиите за градския космос на двама надарени сънародници, родени с разлика от един век. До присъщата за края на XIX век сантиментална сензитивност на Гауди, въодушевена от естествените форми, Пленса изпъква като постмодерен художник на концептуалната мисъл, който обаче не губи връзка с емоционалността . Чрез литературни, поетични, музикални и метафизичен препратки работите му интерпретират самото положение на съществуването: физическата и духовната същина на индивида, съзнанието за себе си тук и в този момент, само че и културната връзка с предишното. Същевременно ненатрапчивият подтекст на работите му приласкава интуицията на публиката и я подтиква към леконравен личен прочит.
Фотограф: Alice Brazzit
Изложбата систематизира и показва близо 100 творби на Пленса, създавани в продължение на пет десетилетия. Организирана е към връзката сред креативната му галактика и буквата като конститутивен детайл на стила му. Литературата за него постоянно е била източник на ентусиазъм, а буквеният знак е детайл, с който той композира своите статуи. Употребата на букви по разнообразни способи - под формата на пердета, в съоръжения с гонг и в изработването на човешки фигури - показват концепцията му за секване на езика с тялото , на духа с материята, която е една от главните в неговата работа.
Изложбата систематизира и показва близо 100 творби на Пленса, създавани в продължение на пет десетилетия. Фотограф: Pau Fabregat. Fundació Catalunya La Pedrera
Започва да опитва с латинската писменост, включвайки последователно писменостите на иврит, арабски, китайски, японски, гръцки, кирилица, корейски, хинди и други За Пленса всяка писмен знак има неповторима хубост, а всички те дружно демонстрират многообразието на света и съжителството сред разнообразни култури: " Буквата сама по себе си е непретенциозно нещо, само че дружно с други букви, образува думи, а думите образуват текстове, а текстове, мисли " е един от знаковите му за изложбата цитати.
Реклама
Инсталацията " Песен на песните " (2005) да вземем за пример, показана в първата зала, употребява буквите като материал за пердета: в детството си художникът е фантазирал по какъв начин освобождава поезията от двуизмерната робия на хартията, а в зрелост му хрумва да я свърже с триизмерността на скулптурата. Буквата е систематичен детайл и в поредицата от човешки фигури като " Човекът от Тел Авив XX " (2008), която е първата от тази серия, а " Препълване " (2023), ситуирана във вътрешния двор на " Ла Педрера ", е последната към този момент. В " Седяща татуировка XI " (2008), представляваща полупрозрачна човешка фигура, направена от полиестерна смола и осветена в разнообразни цветове от вътрешната страна, думите на собствен ред се трансформират татуировки: " На всички телата ни са татуирани, само че с транспарантно мастило " е мотото, което съпровожда скулптурата.
" Силуети " (2012) пък черпи от романски и готически източници, както и от виртуозния Ренесансов език на Франсоа Рабле.
В упоменатата към този момент апаратура с гонгове думите са вписани с длето и е понижена тежестта им за по-отчетлив тон, който посетителите са поканени да тестват персонално. В три произведения от 2002 година - " Сираци на войната ", " Баща майка " и " Песен за детската гибел " - се появява детска фигура, от която висят фрази, а в последната има отпратка към Малер, защото музиката е друга пристрастеност на статуя. " Адажио II " (2015) извайва човек от музикални ноти, които са съставни елементи на друг тип писменост, а тя в същността си е още веднъж система от знаци за възпроизвеждане на нематериалност. За Пленса хората се самоизграждат посредством книгите, които четат, само че и през музиката, която ги прониква през целия им живот.
Фотограф: Pau Fabregat. Fundació Catalunya La Pedrera
Речта прелива в музика, а музиката в тишина, която в изложбата е показана с " Думите на Руи Руи " (2021) - висящо женско лице, което слага ръка на устните си, с цел да помоли за тишина. Най-емблематичната му разновидност по тематиката е " Душата на водата " (2020), конфигурирана в Ню Джърси, която виждаме в документален филм за Пленса, прожектиран в една от залите.
Реклама
Особено любознание провокират дребните пластики, защото са и най-слабо познати на необятната аудитория. Интерпретирайки тематиките за сънищата и желанията, работи като " Изтребление ", " Натюрморт " и " З. Фройд " (и трите от 2002 г.) са повлияни от фройдистките тълкования на сексуалността. Те са и най-фундаментално различаващите се творби в експозицията, провокативни, експлицитни носители на смелост, която се среща все по-малко в по-късните статуи на създателя. " Поезия на тишината " е в " Ла Педрера " до 23 юли
Изложбата е ситуирана из залите, вътрешния двор и върху емблематичния покрив на сградатa " Ла Педрера ", проектирана от Антонио Гауди Фотограф: Alice Brazzit Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Неща
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ