Защо руските туристи ще останат у дома това лято
Руските туристи са великодушни и не доста придирчиви, по тази причина са мечтани посетители, в това число и в България. Повечето руснаци обаче това лято ще си останат вкъщи, дори и да настояват друго, изяснява Иван Преображенский за " Дойче веле ".
Броят на съветските туристи в Турция е повишен до близо 70 %, а в Чехия делът на съветските туристи доближи равнището отпреди рецесията. При това летуване в чужбина могат да си разрешат прекомерно малко хора. Желанието за отмора на Крим е по-скоро фантазия, в сравнение с действителна опция.
През 2017 година руснаците се завърнаха в първата десятка на най-щедрите туристи. По експертни оценки те се похарчили в чужбина над 31 милиарда $, изпреварвайки по този индикатор южнокорейците и италианците. В чужбина се надяват, че през 2018 година съветският туризъм ще се ускори още повече. Това предвижда да вземем за пример уважаваната консултантска организация ПрайсуотърхаусКупърс. Какви са преимуществата на съветския екскурзиант пред неговия китайски или европейски другар? И за какво в чужбина толкоз доста обичат съветските туристи?
Руските туристи са великодушни и спокойни
Руснаците са спокойни по манталитет и не бързат за на никое място. В Прага, да вземем за пример, средностатистическият непознат екскурзиант се задържа по 2.5 денонощия, а руснакът остава там цели 4.5 дни. По броя на нощувките руснаците бият всички съперници и във Финландия. Чуждестранните хотелиери обичат руснаците, поради тяхната подготвеност да харчат пари и за поради дългите им престои в хотел.
Политиката си е политика, само че като туристи руснаците са добре пристигнали в Европа. Официалните статистики обаче демонстрират, че не трябва да се разчита на сериозен растеж на съветските туристи в чужбина - не тъй като множеството руснаци нямат задгранични паспорти, а тъй като страдат от безпаричие. Около 20% от руснаците декларират, че неналичието на средства е основната причина да не пътуват в чужбина. Близо 80% от жителите на Руската Федерация декларират, че през лятото ще си останат вкъщи или ще летуват на вилата си. Едва 4% от интервюираните признават, че желаят да заминат в отпуск отвън рамките на някогашния Съветски съюз. В някогашните съюзни републики този % е още по-нисък (3 на сто).
Девет % от интервюираните руснаци декларират, че ще почиват в Крим. Това вероятно би трябвало да се приема по-скоро като нереално предпочитание. Две трети от тези 9% надали ще заминат за Крим. Полуостровът въобще не е в положение да поеме 13 млн. туристи, нито даже 10 млн. През 2017 година там са почивали малко повече от 5 млн. руснаци. Възможно е обаче включително да са включени и командированите руснаци. Ситуацията не се промени и с откриването на Керченския мост.
Наистина ще пътуват за Крим?
Така че за мнозина отпуската в Крим е въпрос на авторитет, в случай че не и на идеология. Как стоят обаче нещата с тези, които желаят да пътуват зад граница? Колко и какви са тези руснаци? Предполага се, че става дума за малко повече от 7% - една част от тях вероятно са декларирали, че ще се запътят към Крим, с цел да отговорят " вярно " на заложения от социолозите въпрос, само че в действителност ще предпочатат да почиват в Турция да вземем за пример.
А тези, които ще тръгнат за Европа, не са от известните милиардери, чиито брой в Русия набъбна от 2014 година насам. Това са най-вече локални величия и държавни чиновници от междинния ешелон, понатрупали корупционни пари.
Има и трета група – към нея спадат тези поданици на огромните градове, които са привикнали да пътуват зад граница, с цел да поемат " глътка независимост ". Тези хора се радват, че към момента могат да си разрешат да побродят из Париж, Рим или Прага. Техният брой обаче също понижа около всеобщото намаляване на приходите през последните години.
С други думи, отпуската в чужбина престана да бъде общодостъпна, както изглеждаше при започване на 2010-те години. Сега, както и по времето на късния Съветски съюз, пътуването в чужбина от ден на ден става въпрос на обществен статус – даже и пътуването до Турция. Само дето всичко се взема решение не от някой руски служител, а от достъпа до корупционни пари. В днешна Русия към този момент го има същото разделяне, което характеризираше и Съюз на съветските социалистически републики - в чужбина пътува номенклатурата, обслужващата я интелигенция, както и някои " предприемачи ".
Броят на съветските туристи в Турция е повишен до близо 70 %, а в Чехия делът на съветските туристи доближи равнището отпреди рецесията. При това летуване в чужбина могат да си разрешат прекомерно малко хора. Желанието за отмора на Крим е по-скоро фантазия, в сравнение с действителна опция.
През 2017 година руснаците се завърнаха в първата десятка на най-щедрите туристи. По експертни оценки те се похарчили в чужбина над 31 милиарда $, изпреварвайки по този индикатор южнокорейците и италианците. В чужбина се надяват, че през 2018 година съветският туризъм ще се ускори още повече. Това предвижда да вземем за пример уважаваната консултантска организация ПрайсуотърхаусКупърс. Какви са преимуществата на съветския екскурзиант пред неговия китайски или европейски другар? И за какво в чужбина толкоз доста обичат съветските туристи?
Руските туристи са великодушни и спокойни
Руснаците са спокойни по манталитет и не бързат за на никое място. В Прага, да вземем за пример, средностатистическият непознат екскурзиант се задържа по 2.5 денонощия, а руснакът остава там цели 4.5 дни. По броя на нощувките руснаците бият всички съперници и във Финландия. Чуждестранните хотелиери обичат руснаците, поради тяхната подготвеност да харчат пари и за поради дългите им престои в хотел.
Политиката си е политика, само че като туристи руснаците са добре пристигнали в Европа. Официалните статистики обаче демонстрират, че не трябва да се разчита на сериозен растеж на съветските туристи в чужбина - не тъй като множеството руснаци нямат задгранични паспорти, а тъй като страдат от безпаричие. Около 20% от руснаците декларират, че неналичието на средства е основната причина да не пътуват в чужбина. Близо 80% от жителите на Руската Федерация декларират, че през лятото ще си останат вкъщи или ще летуват на вилата си. Едва 4% от интервюираните признават, че желаят да заминат в отпуск отвън рамките на някогашния Съветски съюз. В някогашните съюзни републики този % е още по-нисък (3 на сто).
Девет % от интервюираните руснаци декларират, че ще почиват в Крим. Това вероятно би трябвало да се приема по-скоро като нереално предпочитание. Две трети от тези 9% надали ще заминат за Крим. Полуостровът въобще не е в положение да поеме 13 млн. туристи, нито даже 10 млн. През 2017 година там са почивали малко повече от 5 млн. руснаци. Възможно е обаче включително да са включени и командированите руснаци. Ситуацията не се промени и с откриването на Керченския мост.
Наистина ще пътуват за Крим?
Така че за мнозина отпуската в Крим е въпрос на авторитет, в случай че не и на идеология. Как стоят обаче нещата с тези, които желаят да пътуват зад граница? Колко и какви са тези руснаци? Предполага се, че става дума за малко повече от 7% - една част от тях вероятно са декларирали, че ще се запътят към Крим, с цел да отговорят " вярно " на заложения от социолозите въпрос, само че в действителност ще предпочатат да почиват в Турция да вземем за пример.
А тези, които ще тръгнат за Европа, не са от известните милиардери, чиито брой в Русия набъбна от 2014 година насам. Това са най-вече локални величия и държавни чиновници от междинния ешелон, понатрупали корупционни пари.
Има и трета група – към нея спадат тези поданици на огромните градове, които са привикнали да пътуват зад граница, с цел да поемат " глътка независимост ". Тези хора се радват, че към момента могат да си разрешат да побродят из Париж, Рим или Прага. Техният брой обаче също понижа около всеобщото намаляване на приходите през последните години.
С други думи, отпуската в чужбина престана да бъде общодостъпна, както изглеждаше при започване на 2010-те години. Сега, както и по времето на късния Съветски съюз, пътуването в чужбина от ден на ден става въпрос на обществен статус – даже и пътуването до Турция. Само дето всичко се взема решение не от някой руски служител, а от достъпа до корупционни пари. В днешна Русия към този момент го има същото разделяне, което характеризираше и Съюз на съветските социалистически републики - в чужбина пътува номенклатурата, обслужващата я интелигенция, както и някои " предприемачи ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ