Руските окупационни власти в 4 области на Украйна форсираха провеждането

Руските окупационни управляващи в 4 области на Украйна форсираха провеждането на референдуми за присъединението им към Русия - а часове по-късно Владимир Путин разгласи, че ще ги поддържа.

Сценарият с Крим се повтаря осем години след анексирането на украинския полуостров.

Западните водачи и организации непосредствено и доста ясно обявиха, че няма да признаят законността им.

Русия от дълго време се пробва да трансформира въпроса с референдумите в рана на западната народна власт. Всеки опит за обособяване на някоя област по света се съпоставя с Косово и се внушава двуличие в европейските полезности, като се търсят и други цели.

Така беше в Каталония, Крим, по този начин ще бъде и в Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон, в случай че референдумите там в действителност се проведат.

Въпросът е за какво западните водачи, организации като ОССЕ и Европейски Съюз отхвърлят да признаят сходни референдуми?

На първо място, тъй като тези референдуми нормално опонират на локалното национално законодателство.

В Украйна конституцията планува, че допитвания, които засягат корекции на територията на страната, са единствено национални, т. е. да се проведат в цялата страна, с присъединяване на всички жители, а освен на жителите на съответната област. Подобно е ситуацията и в Каталония и по тази причина опитите там да се организира референдум за обособяване от Испания стигнаха единствено до “допитване ”.

Тук съветските пропагандисти, както и увлечените от техните тези, повдигат въпроса за правото на самоопределяне, което е обезпечено от Устава на Организация на обединените нации и други интернационалните документи. В свое мнение по референдума в Крим, Венецианската комисия към Съвета на Европа в действителност счита, че това право не е безусловно и се схваща като вътрешно самоопределяне в границите на съществуващите граници, като опазване на културата, самоуправление и така нататък Подобен е смисълът и на текста в устава на Организация на обединените нации.

Какво следва от това, че няма законова основа, на която да се организира един референдум? Основното разследване е, че няма никаква изясненост, нито по разпоредбите на неговото осъществяване, нито кой го провежда.

През 2014 да вземем за пример, при един от опитите за референдум в Каталония не беше несъмнено кой има право да гласоподава в него. В резултат, гостите на област Каталония също можеха да гласоподават “за ” или “против ” отделянето от Испания. Отново през 2014 в непризнатия референдум за обособяване на Крим украинските управляващи отхвърлиха да дадат описите с гласоподаватели и по този начин не беше ясно кой в действителност е дал своя вот и на каква база е изчислена интензивността от 83.1% и резултатът от 96.7% в интерес на присъединението към Русия.

Следващият въпрос е кой провежда тези референдуми.

Избори, даже да се организират в едно село, допускат присъединяване на няколкостотин индивида: членове на комисиите в изборните секции, членовете на районната изборна комисия, покровители и наблюдаващи.

Техният асортимент е основен за това да има почтен избор. Те не могат да бъдат военни или служители на реда, нормално са представители на политическите партии. В съответния случай с референдум, в случай че няма партии, комисията в изборната секция би трябвало да е формирана най-малко от представители на двете страни – “за ” и “против ” обособяване.

В наличието на няколко хиляди съветски бойци във всяка от областите, подобен баланс сигурно няма да бъде обезпечен.

Международните наблюдаващи нито са поканени, нито биха отишли в такава конюнктура. И по този начин стигаме да най-важния въпрос – резултата.

Когато не знаем кой управлява референдума, кой е преброил бюлетините и кой е сглобил резултата, няма по какъв начин някой да го одобри за законен.

Естествено, има и относително детайлни стандарти по какъв начин и по кое време могат да се организират референдуми. За да има действителен избор, те би трябвало да се организират в конюнктура, в която жителите да имат достъп до вярна и точна информация, изключително когато тя идва от управляващите.

Същите управляващи не могат да бъдат част от акцията на едната страна и намерено да въздействат на изхода от гласуването.

Основно условие е свободите на жителите да се съблюдават. Последните детайлности за освободените от Украйна области демонстрират, че нито едно от тези условия не могат да бъдат спазени.

Русия прави осведомителни интервенции в завладените територии и лимитира, и манипулира информацията до жителите там.

Има очевидно принуждение, центрове за мъчения и всяване на боязън.

Очевидно е, че за жалост, сега нито едно от условията за почтен избор не може да бъде спазено в някоя от областите под съветски надзор.

Едно от най-важните условия за почтени избори е жителите да имат действителен избор посредством гласа си. Все още нямаме модела на бюлетината с въпроса за референдумите в Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон, само че бюлетината от непризнатия референдум в Крим ни дава малко информация.

Всъщност в него гласоподавателите можеха да гласоподават единствено с “да ”.

Те можеха да избират сред две варианти, само че и двете на практика изключваха отговор “Не желая да ставаме част от Русия ”. Реален избор нямаше.

Всеки човек, който е взел участие даже на ниско равнище в организирането на избори или референдум, знае, че това е едно от най-сложните логистични извършения. Изисква се набирането на голям брой хора, производството на голям брой материали – от бюлетини и описи до урни и паравани.

Четирите завладени от Русия области имат обща територия от 1600 кв км, с над 2 млн. гласоподаватели. Като имаме всичко това поради и заявката, че референдумите стартират три дни по-късно, съвсем за никой не остава подозрение, че тези процеси няма да са нищо повече от опит Русия да завоюва легитимация за бъдещите си дейности, без значение какво тъкмо е мнението на хората в окупираните от нея територии.