Русия получи законно право на двумилионна армия
Русия постави завършек на историята на Договора за елементарните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). На 16 май Москва ще се освободи от отговорностите си за тази светиня от началото на 90-те години. Споразумението, подписано от НАТО и полуразпадналия се Варшавски контракт, се смяташе за крайъгълен камък на европейската сигурност.
Но „ камъкът “ беше погубен от самите европейци доста преди спора в Украйна, макар обстоятелството, че Русия се опитваше да избави контракта. Какви благоприятни условия открива отводът от ДОВСЕ и при какви условия е подобаващ нов контракт?
Държавната дума може да прегледа въпроса за денонсирането от страна на Русия на Договора за елементарните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) още на пленарното съвещание на 16 май. Това заяви ръководителят на отрасловата комисия на Думата по интернационалните връзки Леонид Слуцки. Той посочи, че съответният законопроект към този момент е импортиран в Думата.
На 10 май президентът Владимир Путин инструктира да се внесе в Държавната дума план на закон за денонсирането на ДОВСЕ. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков ще съставлява президента при разглеждането на въпроса в долната камара.
Малко по-късно Рябков уточни: Договорът за елементарните въоръжени сили в Европа беше безнадеждно стар и след подаването на молби за влизане на Швеция и Финландия в НАТО и решението за допустимо разполагане на американски войски във Финландия, той изцяло загуби своята новост.
„ От практическа позиция ДОВСЕ от дълго време съществува единствено на хартия “, означи на собствен ред заместител Слуцки.
„ Като се има поради преобладаващите действителности в връзките с вражески настроени страни, окончателното денонсиране от страна на Руската федерация на ДОВСЕ ще послужи за подсилване на националните ползи и сигурност на Русия ".
Епилог на Първата студена война
Договорът за елементарните въоръжени сили в Европа беше един от детайлите на системата от интернационалните съглашения, за която се смяташе, че е основана в края на Студената война.
Договорът ДОВСЕ е подписан в Париж на 19 ноември 1990 година Една от страните по съглашението беше Северноатлантическият алианс, другата беше Организацията на Варшавския контракт (ОВД), която към момента съществуваше по това време. От Организация на Варшавския договор съглашението, с изключение на от Съветския съюз, е подписано от още шест страни: България, Унгария, Полша, Румъния и тогава още неразделената Чехословакия.
Споразумението откри оптимални ограничавания за два военни блока във връзка с въоръженията и военната техника: броя на бойните танкове, бронираните транспортни средства, артилерията, ударните хеликоптери и бойните самолети.
Договорът също по този начин планува годишен продан на информация за въоръжените сили на страните и взема поради механизмите за инспекция на тази информация и спазването на наредбите на контракта посредством взаимни инспекции.
Споразумението изигра значима роля. Той трябваше да подсигурява доста понижаване на стандартните оръжия в Европа от два противоположни великански военни блока, водени надлежно от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. А това от своя страна внезапно понижи както рисковете от нова огромна война на континента, по този начин и общото напрежение в Европа.
Бързо разрастващите се исторически събития внесоха своите корекции в ДОВСЕ. Дори в главния вид договорът влиза в действие едвам през ноември 1992 година - след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, разпускането на Варшавския контракт, разделянето на Чехословакия и появяването на картата на обединена Германия.
Как договорът загуби своята годност?
По това време 30 страни към този момент бяха участници в ДОВСЕ: квотата на Съюз на съветските социалистически републики, според съглашението, подписано през май 1992 година в Ташкент (участници станаха Русия, Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Молдова, Украйна и Грузия), беше разграничена.
Последва разширението на НАТО, което не беше планувано в никакво интернационално съглашение сред западните страни, нито със Съветския съюз, нито с неговия директен приемник Русия.
В резултат на няколко стадия алиансът погълна някогашните страни от Организацията на Варшавския контракт и някогашните балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики: Литва, Латвия и Естония. Предишните съглашения и съответните механизми за поддържане на салдото на силите в Европа изгубиха своята новост.
Разширяването на НАТО докара до превишаване на блока от рестриктивните мерки за броя на оръжията и оборудването, избрани за него според ДОВСЕ, заради квотите на новите членове, които преди този момент бяха част от Организацията на Варшавския контракт както като самостоятелни страни, по този начин и като републики на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Новата действителност сътвори компликации с цялостното осъществяване на главните договорености за Русия във връзка с фланговата зона, по-специално Ленинградския и Севернокавказкия военни окръзи, където лимитите бяха превишени (включително заради войната в Чечня). Но срокът за осъществяване на отговорностите на Русия беше преместен до края на май 1999 година
А през ноември същата година в Истанбул представители на всички 30 участници в ДОВСЕ подписаха съглашение за адаптиране на документа, създаден по самодейност на съветската страна.
Въпреки това, с изключение на Русия, единствено Беларус, Казахстан и Украйна са утвърдили приспособения контракт. Нито една от страните от НАТО не направи това.
Защо е нужна денонсацията?
Възниква въпросът за какво Русия има потребност от публично денонсиране на ДОВСЕ, който всъщност не работи от доста години заради безапелационното отвращение на Северноатлантическия алианс да ратифицира този документ.
„ Първоначално, когато преустановихме участието си през 2007 година, т.е. много от дълго време, това се възприемаше като подобен сигнал “, сподели за REGNUM Фьодор Лукянов, основен редактор на списание „ Русия в световната политика “.
- " Въпреки че още тогава адвокатитеказаха, че това съглашение въобще не планува прекъсване. Или си в него, или не си. Това беше толкоз сложна форма ", добави той.
Експертът напомня, че през 2007 година връзките сред Русия и Запада започнаха много бързо да се утежняват.
„ Руската страна предприе превантивни дейности, в това число известната мюнхенска тирада, само че не направи нищо “, отбелязва събеседник на REGNUM.
- " Тогава това съглашение стана без значение, изобщо тематиката стана без значение. А в този момент по принцип се освобождаваме от множеството съглашения от предходната ера. От някои от тях се освобождаваме бързо. Така беше и със съглашението за стратегическите нападателни оръжия - СТАРТ-III ", сподели специалистът.
Барак Обама и Дмитрий Медведев след подписването на контракта СНВ-III в Прага, 8 април 2010 година, уебсайт на президента на РФ
„ Когато договорът бъде денонсиран, това е окончателното спиране ", сподели за организация REGNUM Игор Коротченко, основен редактор на списание " Национална защита ".
- " Това беше направено предвид на обстоятелството, че Русия към този момент няма да съблюдава досегашните ограничавания за числеността на разполагането на въоръжените си сили, в това число по фланговете, защото настъпиха необратими геополитически промени ", съобщи той.
" Първо, през днешния ден НАТО е действителен боен съперник на Русия и Русия не е длъжна да поддържа никакви доброволни ограничавания. Второ, Финландия се причисли към НАТО, а Швеция явно ще се причисли в доста близко бъдеще. Това също трансформира неподходящо цялата настройка на силите и средствата ", сподели още Коротченко.
Сергей Корсун
Русия ще може фрапантно да усили числеността на своите въоръжени сили
Лукянов е склонен, че присъединението на Финландия към НАТО и предстоящото присъединение на Швеция към боен съюз, който е очебийно нападателен към Русия, също са се трансформирали в самобитен отрицателен сигнал, който работи в интерес на денонсирането на ДОВСЕ.
Но казусът не се изчерпва единствено с този аспект, показва специалистът.
„ Самата обстановка в региона на стандартните оръжия в Източна Европа се промени толкоз трагично, че в този момент е смешно да си припомняме тези контракти, които са подписани в напълно друга историческа действителност “, отбелязва Лукянов.
Според него това важи и за първичното съглашение от 1990 година сред Варшавския контракт и НАТО и даже за приспособеното съглашение от 1999 година сред страните от Източна Европа, „ което в действителност никой от Запада не е утвърдил “.
„ Дори съглашението от 1999 година към този момент не дава отговор на нищо ", споделя той.
Следователно доносът е окончателната фиксация на обстоятелството, че обстановката с стандартните оръжия в Европа се е трансформирала трагично, декларира Лукянов.
При тези условия Русия има право да не се обвързва с никакви ограничавания, да откаже осъществяването на ДОВСЕ, да усили числеността на войските и да ги разположи както откри за добре, с цел да подсигурява своята сигурност, счита Коротченко. Той отбелязва:
„ Ще разположим минимум милион и половина, минимум два милиона войска. Всичко ще зависи от развиването на военно-политическата конюнктура “.
При какви условия нов контракт ще бъде неминуем?
Вероятно в един миг, когато завърши сегашният спор в Украйна " или някакви други спорове и се откри нещо сходно на статуквото в Европа, тогава ще е належащо съглашение по същите тематики - за стандартните оръжия, за салдото на силите “, признава Лукянов.
„ Но във всеки случай той няма да съставлява нищо сходно на ДОВСЕ. Не знаем каква ще е обстановката, само че несъмнено няма да е същата, каквато планува това съглашение “, предвижда специалистът.
В резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации, призната през декември 2014 година, ДОВСЕ, е оценен като „ крайъгълен камък на европейската сигурност “.
Зад тази красива дефиниция обаче не се криеше безусловно нищо, с изключение на наяве предпочитание да се принуди Русия да работи в полза на западната коалиция, чийто политически хайлайф даде да се разбере, че продължава да мисли с позиция на Студената война. Именно тази логичност стана причина за поддръжка на русофобската политика в Украйна и нейното безотговорно помпане на западно оръжие, което в последна сметка докара до началото на специфична военна интервенция.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но „ камъкът “ беше погубен от самите европейци доста преди спора в Украйна, макар обстоятелството, че Русия се опитваше да избави контракта. Какви благоприятни условия открива отводът от ДОВСЕ и при какви условия е подобаващ нов контракт?
Държавната дума може да прегледа въпроса за денонсирането от страна на Русия на Договора за елементарните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) още на пленарното съвещание на 16 май. Това заяви ръководителят на отрасловата комисия на Думата по интернационалните връзки Леонид Слуцки. Той посочи, че съответният законопроект към този момент е импортиран в Думата.
На 10 май президентът Владимир Путин инструктира да се внесе в Държавната дума план на закон за денонсирането на ДОВСЕ. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков ще съставлява президента при разглеждането на въпроса в долната камара.
Малко по-късно Рябков уточни: Договорът за елементарните въоръжени сили в Европа беше безнадеждно стар и след подаването на молби за влизане на Швеция и Финландия в НАТО и решението за допустимо разполагане на американски войски във Финландия, той изцяло загуби своята новост.
„ От практическа позиция ДОВСЕ от дълго време съществува единствено на хартия “, означи на собствен ред заместител Слуцки.
„ Като се има поради преобладаващите действителности в връзките с вражески настроени страни, окончателното денонсиране от страна на Руската федерация на ДОВСЕ ще послужи за подсилване на националните ползи и сигурност на Русия ".
Епилог на Първата студена война
Договорът за елементарните въоръжени сили в Европа беше един от детайлите на системата от интернационалните съглашения, за която се смяташе, че е основана в края на Студената война.
Договорът ДОВСЕ е подписан в Париж на 19 ноември 1990 година Една от страните по съглашението беше Северноатлантическият алианс, другата беше Организацията на Варшавския контракт (ОВД), която към момента съществуваше по това време. От Организация на Варшавския договор съглашението, с изключение на от Съветския съюз, е подписано от още шест страни: България, Унгария, Полша, Румъния и тогава още неразделената Чехословакия.
Споразумението откри оптимални ограничавания за два военни блока във връзка с въоръженията и военната техника: броя на бойните танкове, бронираните транспортни средства, артилерията, ударните хеликоптери и бойните самолети.
Договорът също по този начин планува годишен продан на информация за въоръжените сили на страните и взема поради механизмите за инспекция на тази информация и спазването на наредбите на контракта посредством взаимни инспекции.
Споразумението изигра значима роля. Той трябваше да подсигурява доста понижаване на стандартните оръжия в Европа от два противоположни великански военни блока, водени надлежно от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. А това от своя страна внезапно понижи както рисковете от нова огромна война на континента, по този начин и общото напрежение в Европа.
Бързо разрастващите се исторически събития внесоха своите корекции в ДОВСЕ. Дори в главния вид договорът влиза в действие едвам през ноември 1992 година - след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, разпускането на Варшавския контракт, разделянето на Чехословакия и появяването на картата на обединена Германия.
Как договорът загуби своята годност?
По това време 30 страни към този момент бяха участници в ДОВСЕ: квотата на Съюз на съветските социалистически републики, според съглашението, подписано през май 1992 година в Ташкент (участници станаха Русия, Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Молдова, Украйна и Грузия), беше разграничена.
Последва разширението на НАТО, което не беше планувано в никакво интернационално съглашение сред западните страни, нито със Съветския съюз, нито с неговия директен приемник Русия.
В резултат на няколко стадия алиансът погълна някогашните страни от Организацията на Варшавския контракт и някогашните балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики: Литва, Латвия и Естония. Предишните съглашения и съответните механизми за поддържане на салдото на силите в Европа изгубиха своята новост.
Разширяването на НАТО докара до превишаване на блока от рестриктивните мерки за броя на оръжията и оборудването, избрани за него според ДОВСЕ, заради квотите на новите членове, които преди този момент бяха част от Организацията на Варшавския контракт както като самостоятелни страни, по този начин и като републики на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Новата действителност сътвори компликации с цялостното осъществяване на главните договорености за Русия във връзка с фланговата зона, по-специално Ленинградския и Севернокавказкия военни окръзи, където лимитите бяха превишени (включително заради войната в Чечня). Но срокът за осъществяване на отговорностите на Русия беше преместен до края на май 1999 година
А през ноември същата година в Истанбул представители на всички 30 участници в ДОВСЕ подписаха съглашение за адаптиране на документа, създаден по самодейност на съветската страна.
Въпреки това, с изключение на Русия, единствено Беларус, Казахстан и Украйна са утвърдили приспособения контракт. Нито една от страните от НАТО не направи това.
Защо е нужна денонсацията?
Възниква въпросът за какво Русия има потребност от публично денонсиране на ДОВСЕ, който всъщност не работи от доста години заради безапелационното отвращение на Северноатлантическия алианс да ратифицира този документ.
„ Първоначално, когато преустановихме участието си през 2007 година, т.е. много от дълго време, това се възприемаше като подобен сигнал “, сподели за REGNUM Фьодор Лукянов, основен редактор на списание „ Русия в световната политика “.
- " Въпреки че още тогава адвокатитеказаха, че това съглашение въобще не планува прекъсване. Или си в него, или не си. Това беше толкоз сложна форма ", добави той.
Експертът напомня, че през 2007 година връзките сред Русия и Запада започнаха много бързо да се утежняват.
„ Руската страна предприе превантивни дейности, в това число известната мюнхенска тирада, само че не направи нищо “, отбелязва събеседник на REGNUM.
- " Тогава това съглашение стана без значение, изобщо тематиката стана без значение. А в този момент по принцип се освобождаваме от множеството съглашения от предходната ера. От някои от тях се освобождаваме бързо. Така беше и със съглашението за стратегическите нападателни оръжия - СТАРТ-III ", сподели специалистът.
Барак Обама и Дмитрий Медведев след подписването на контракта СНВ-III в Прага, 8 април 2010 година, уебсайт на президента на РФ
„ Когато договорът бъде денонсиран, това е окончателното спиране ", сподели за организация REGNUM Игор Коротченко, основен редактор на списание " Национална защита ".
- " Това беше направено предвид на обстоятелството, че Русия към този момент няма да съблюдава досегашните ограничавания за числеността на разполагането на въоръжените си сили, в това число по фланговете, защото настъпиха необратими геополитически промени ", съобщи той.
" Първо, през днешния ден НАТО е действителен боен съперник на Русия и Русия не е длъжна да поддържа никакви доброволни ограничавания. Второ, Финландия се причисли към НАТО, а Швеция явно ще се причисли в доста близко бъдеще. Това също трансформира неподходящо цялата настройка на силите и средствата ", сподели още Коротченко.
Сергей Корсун
Русия ще може фрапантно да усили числеността на своите въоръжени сили
Лукянов е склонен, че присъединението на Финландия към НАТО и предстоящото присъединение на Швеция към боен съюз, който е очебийно нападателен към Русия, също са се трансформирали в самобитен отрицателен сигнал, който работи в интерес на денонсирането на ДОВСЕ.
Но казусът не се изчерпва единствено с този аспект, показва специалистът.
„ Самата обстановка в региона на стандартните оръжия в Източна Европа се промени толкоз трагично, че в този момент е смешно да си припомняме тези контракти, които са подписани в напълно друга историческа действителност “, отбелязва Лукянов.
Според него това важи и за първичното съглашение от 1990 година сред Варшавския контракт и НАТО и даже за приспособеното съглашение от 1999 година сред страните от Източна Европа, „ което в действителност никой от Запада не е утвърдил “.
„ Дори съглашението от 1999 година към този момент не дава отговор на нищо ", споделя той.
Следователно доносът е окончателната фиксация на обстоятелството, че обстановката с стандартните оръжия в Европа се е трансформирала трагично, декларира Лукянов.
При тези условия Русия има право да не се обвързва с никакви ограничавания, да откаже осъществяването на ДОВСЕ, да усили числеността на войските и да ги разположи както откри за добре, с цел да подсигурява своята сигурност, счита Коротченко. Той отбелязва:
„ Ще разположим минимум милион и половина, минимум два милиона войска. Всичко ще зависи от развиването на военно-политическата конюнктура “.
При какви условия нов контракт ще бъде неминуем?
Вероятно в един миг, когато завърши сегашният спор в Украйна " или някакви други спорове и се откри нещо сходно на статуквото в Европа, тогава ще е належащо съглашение по същите тематики - за стандартните оръжия, за салдото на силите “, признава Лукянов.
„ Но във всеки случай той няма да съставлява нищо сходно на ДОВСЕ. Не знаем каква ще е обстановката, само че несъмнено няма да е същата, каквато планува това съглашение “, предвижда специалистът.
В резолюцията на Общото заседание на Организация на обединените нации, призната през декември 2014 година, ДОВСЕ, е оценен като „ крайъгълен камък на европейската сигурност “.
Зад тази красива дефиниция обаче не се криеше безусловно нищо, с изключение на наяве предпочитание да се принуди Русия да работи в полза на западната коалиция, чийто политически хайлайф даде да се разбере, че продължава да мисли с позиция на Студената война. Именно тази логичност стана причина за поддръжка на русофобската политика в Украйна и нейното безотговорно помпане на западно оръжие, което в последна сметка докара до началото на специфична военна интервенция.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ