Катрин Стоунър: Възобновяване на срещите на върха ЕС - Русия ще е признание на реалността
" Русия е районна мощ, която заплашва някои от непосредствените ѝ съседи, не тъй като е мощна, а от уязвимост ", сподели Барак Обама през 2014 година, когато Русия анексира Крим. След него сенатор Джон Маккейн назова Русия " бензиностанция, която се е маскирала като страна ".
" Здравият разсъдък обаче би трябвало да подскаже на Съединените щати и на съдружниците им, че Русия на Владимир Путин към този момент не е толкоз слаба , колкото беше в спешния си интервал незабавно след разпадането на Съветския съюз. Силата на руснаците би трябвало да се мери с въздействието, което имат те през днешния ден в най-различни елементи на света, и то надалеч не с помощта на обичайните признаци за господство ". Това сподели за предаването " Събота 150 " Катрин Стоунър, учител по интернационалните връзки в университета " Станфорд " и създател на оповестена през февруари за ролята на Русия в новия международен ред.
Как Путин съумя да трансформира още веднъж в важен световен фактор страната си?
По-скоро това се дължи на композиция от фактори. Световният ред след Студената война по този начин и не беше нормализиран. Не бяха единствено Владимир Путин и Русия, а и дейностите на Съединените щати след терора от 11 септември. Те се отдръпнаха значително от проблемите с Русия и Китай. И вместо това се концентрираха върху Близкия изток и Афганистан. А през това време Русия се възстановяваше от шока на разпадането на Съветския съюз, Китай означи забележителен растеж и в този момент към този момент имаме два силови лагера един против различен.
Убедена съм обаче, че в случай че Русия имаше различен президент, щеше да се държи по друг метод. И че не беше неизбежно сред Съединените щати и Русия да има такова опълчване. То се дължи на Путин.
Една от тезите ви в книгата " Възкръсналата Русия " е, че към този момент 30 години от разпадането на Съветския съюз не е умно Западът да си мисли, че Русия е слаба. Преди 7 години президентът Обама я назова районна мощ.
Определено Русия е повече от районна мощ. Тя се трансформира в действие от световен мащаб, и то по няколко разнообразни индикатора. Първият е, че въздействието ѝ се простира надалеч оттатък останалите някогашни руски републики. Руснаците стъпват самоуверено в Африка, в Латинска Америка, в Арктика, несъмнено. По-близо са до Китай от когато и да било. До Индия също. Освен това Русия употребява разнообразни средства за налагане на ползите си от тези, с които разполагаше, когато Обама направи въпросния коментар, и е надалеч от определението, което ѝ даде сенатор Джон Маккейн - " бензиностанция с нуклеарни оръжия, която се преструва на страна ".
Ако гледаме единствено брутния ѝ вътрешен артикул и го съпоставим с китайския, с американския и даже с немския, виждаме, че не е изключително впечатляващ. Като дял от световната стопанска система той е към 3 % и е съпоставим с стопанските системи на Канада или на Южна Корея. Така че Русия може и да е от относително огромните, само че не и измежду свръхсилите.
Във военно отношение - числеността на съветските въоръжени сили е малко под 1 милион. Съединените щати и тук са по-големи - с 10 пъти по-мащабни разноски за защита. А по население - в Русия има близо 145 милиона души. Китай е надалеч, надалеч по-голям - с много над милиард. Съединените щати пък имат над два пъти повече поданици от Русия.
Аз настоявам обаче, че това към този момент не са най-подходящите мерни единици за установяване на относителното въздействие на страните на световната сцена. Особено на Русия. Откакто Путин се върна на президентския пост през 2012 година, тя употребява напълно разнообразни похвати, някои от които даже не ѝ костват доста средства. Освен това Русия си остава важен състезател в един от най-важните браншове на световната стопанска система - енергетиката, с изкопаемите си запаси. И това ще е по този начин до момента в който да вземем за пример всички стартираме да караме електрически автомобили.
Така че, съгласно мен, неверно преценяме насъбрания от Русия инструментариум за деяние. Затова се изненадваме, когато тя показва мускули - и по обичайния метод, и хибридно. А при все по-персонализирана, властническа и ненапълно изолирана политическа система в Русия, пред президента Путин няма ограничавания да употребява тези запаси, както сметне за належащо.
Силна или по-скоро авторитетна Русия - значи ли безусловно рискова Русия ?
Не безусловно. Има, знаете, доста образци в съветската и даже в руската история за положително съдействие със Съединените щати и със Запада като цяло. А след Студената война си спомняте - това продължи и през 90-те години, и през първите два президентски мандата на Путин до 2008-а, както и по времето на президента Медведев.
Сегашната обстановка е нещо ново и може да се промени. Част от аргументите са вътрешнополитически. Русия не печели нищо, когато е под ударите на наказания и когато е представяна като обсадена от Запада цитадела. Това може и да носи краткосрочна полза за Путин, само че в дълготраен проект ми е мъчно да допускам какво ще завоюва Русия.
Когато съпостави Русия с бензиностанция, Джон Маккейн в действителност изрече мнението, че със наказания може да се реализира смяна. Те ли са най-ефективното средство против подривна и нападателна Русия ?
Санкциите са изключително муден инструмент в интернационалната политика. И в тази ситуация би трябвало да е ясна задачата им. Тя не е Путин да падне от власт, а да почувства дискомфорт. Тази цел е изпълнена, само че... Не забравяйте, че съветската е най-голямата стопанска система, подлагана в миналото на наказания, и по тази причина резултатът няма по какъв начин да е задоволително огромен. Но... С това разполагаме! Няма да влезем във война с Русия поради Украйна. Просто няма да стане.
Германия и Франция провокираха разкол в Европейския съюз с предложение за среща на върха с съветския президент. Разумно ли е да се търси подобен контакт с Путин - макар държанието му във връзка с съюза, на обособени страни членки, на Украйна?
Мисля, че това е признание на действителността. По времето на Съветския съюз преговаряхме с врага си и с помощта на това постигнахме надзор над нуклеарното въоръжаване. А в този момент, откакто Путин прокара конституционните промени, които му дават опция да остане президент до 2036-а, т.е. още 15 години, има възможност той в действителност да остане на власт толкоз дълго. И какво да прави тогава Европа, откакто е явна взаимната взаимозависимост сред нея и Русия? Това важи изключително за Германия - с енергийните доставки. Освен това, харесва ни или не, само че Русия е най-голямата военна мощ в Европа.
Съединените щати по времето на Тръмп се демонстрираха като обезсърчителен сътрудник за Европа. Затова считам, че среща с Путин не би била знак, че Европа го утвърждава или че харесва режима му, а по-скоро би била обръщение, че откакто сме в такава задънена улица, би трябвало да обсъдим някои проблеми. Необходима е може би нова тактика, друга от тази за уединяване на Путин.
Не мисля, че Франция, Германия и изобщо Евросъюзът имат по-добър избор. Може би таман с директен контакт с Путин може да има някакъв прогрес за Украйна. Избягването на подобен контакт е потвърдено към този момент не изключително сполучлив вид.
Интервюто с Катрин Стоунър можете да чуете в звуковия файл.
" Здравият разсъдък обаче би трябвало да подскаже на Съединените щати и на съдружниците им, че Русия на Владимир Путин към този момент не е толкоз слаба , колкото беше в спешния си интервал незабавно след разпадането на Съветския съюз. Силата на руснаците би трябвало да се мери с въздействието, което имат те през днешния ден в най-различни елементи на света, и то надалеч не с помощта на обичайните признаци за господство ". Това сподели за предаването " Събота 150 " Катрин Стоунър, учител по интернационалните връзки в университета " Станфорд " и създател на оповестена през февруари за ролята на Русия в новия международен ред.
Как Путин съумя да трансформира още веднъж в важен световен фактор страната си?
По-скоро това се дължи на композиция от фактори. Световният ред след Студената война по този начин и не беше нормализиран. Не бяха единствено Владимир Путин и Русия, а и дейностите на Съединените щати след терора от 11 септември. Те се отдръпнаха значително от проблемите с Русия и Китай. И вместо това се концентрираха върху Близкия изток и Афганистан. А през това време Русия се възстановяваше от шока на разпадането на Съветския съюз, Китай означи забележителен растеж и в този момент към този момент имаме два силови лагера един против различен.
Убедена съм обаче, че в случай че Русия имаше различен президент, щеше да се държи по друг метод. И че не беше неизбежно сред Съединените щати и Русия да има такова опълчване. То се дължи на Путин.
Една от тезите ви в книгата " Възкръсналата Русия " е, че към този момент 30 години от разпадането на Съветския съюз не е умно Западът да си мисли, че Русия е слаба. Преди 7 години президентът Обама я назова районна мощ.
Определено Русия е повече от районна мощ. Тя се трансформира в действие от световен мащаб, и то по няколко разнообразни индикатора. Първият е, че въздействието ѝ се простира надалеч оттатък останалите някогашни руски републики. Руснаците стъпват самоуверено в Африка, в Латинска Америка, в Арктика, несъмнено. По-близо са до Китай от когато и да било. До Индия също. Освен това Русия употребява разнообразни средства за налагане на ползите си от тези, с които разполагаше, когато Обама направи въпросния коментар, и е надалеч от определението, което ѝ даде сенатор Джон Маккейн - " бензиностанция с нуклеарни оръжия, която се преструва на страна ".
Ако гледаме единствено брутния ѝ вътрешен артикул и го съпоставим с китайския, с американския и даже с немския, виждаме, че не е изключително впечатляващ. Като дял от световната стопанска система той е към 3 % и е съпоставим с стопанските системи на Канада или на Южна Корея. Така че Русия може и да е от относително огромните, само че не и измежду свръхсилите.
Във военно отношение - числеността на съветските въоръжени сили е малко под 1 милион. Съединените щати и тук са по-големи - с 10 пъти по-мащабни разноски за защита. А по население - в Русия има близо 145 милиона души. Китай е надалеч, надалеч по-голям - с много над милиард. Съединените щати пък имат над два пъти повече поданици от Русия.
Аз настоявам обаче, че това към този момент не са най-подходящите мерни единици за установяване на относителното въздействие на страните на световната сцена. Особено на Русия. Откакто Путин се върна на президентския пост през 2012 година, тя употребява напълно разнообразни похвати, някои от които даже не ѝ костват доста средства. Освен това Русия си остава важен състезател в един от най-важните браншове на световната стопанска система - енергетиката, с изкопаемите си запаси. И това ще е по този начин до момента в който да вземем за пример всички стартираме да караме електрически автомобили.
Така че, съгласно мен, неверно преценяме насъбрания от Русия инструментариум за деяние. Затова се изненадваме, когато тя показва мускули - и по обичайния метод, и хибридно. А при все по-персонализирана, властническа и ненапълно изолирана политическа система в Русия, пред президента Путин няма ограничавания да употребява тези запаси, както сметне за належащо.
Силна или по-скоро авторитетна Русия - значи ли безусловно рискова Русия ?
Не безусловно. Има, знаете, доста образци в съветската и даже в руската история за положително съдействие със Съединените щати и със Запада като цяло. А след Студената война си спомняте - това продължи и през 90-те години, и през първите два президентски мандата на Путин до 2008-а, както и по времето на президента Медведев.
Сегашната обстановка е нещо ново и може да се промени. Част от аргументите са вътрешнополитически. Русия не печели нищо, когато е под ударите на наказания и когато е представяна като обсадена от Запада цитадела. Това може и да носи краткосрочна полза за Путин, само че в дълготраен проект ми е мъчно да допускам какво ще завоюва Русия.
Когато съпостави Русия с бензиностанция, Джон Маккейн в действителност изрече мнението, че със наказания може да се реализира смяна. Те ли са най-ефективното средство против подривна и нападателна Русия ?
Санкциите са изключително муден инструмент в интернационалната политика. И в тази ситуация би трябвало да е ясна задачата им. Тя не е Путин да падне от власт, а да почувства дискомфорт. Тази цел е изпълнена, само че... Не забравяйте, че съветската е най-голямата стопанска система, подлагана в миналото на наказания, и по тази причина резултатът няма по какъв начин да е задоволително огромен. Но... С това разполагаме! Няма да влезем във война с Русия поради Украйна. Просто няма да стане.
Германия и Франция провокираха разкол в Европейския съюз с предложение за среща на върха с съветския президент. Разумно ли е да се търси подобен контакт с Путин - макар държанието му във връзка с съюза, на обособени страни членки, на Украйна?
Мисля, че това е признание на действителността. По времето на Съветския съюз преговаряхме с врага си и с помощта на това постигнахме надзор над нуклеарното въоръжаване. А в този момент, откакто Путин прокара конституционните промени, които му дават опция да остане президент до 2036-а, т.е. още 15 години, има възможност той в действителност да остане на власт толкоз дълго. И какво да прави тогава Европа, откакто е явна взаимната взаимозависимост сред нея и Русия? Това важи изключително за Германия - с енергийните доставки. Освен това, харесва ни или не, само че Русия е най-голямата военна мощ в Европа.
Съединените щати по времето на Тръмп се демонстрираха като обезсърчителен сътрудник за Европа. Затова считам, че среща с Путин не би била знак, че Европа го утвърждава или че харесва режима му, а по-скоро би била обръщение, че откакто сме в такава задънена улица, би трябвало да обсъдим някои проблеми. Необходима е може би нова тактика, друга от тази за уединяване на Путин.
Не мисля, че Франция, Германия и изобщо Евросъюзът имат по-добър избор. Може би таман с директен контакт с Путин може да има някакъв прогрес за Украйна. Избягването на подобен контакт е потвърдено към този момент не изключително сполучлив вид.
Интервюто с Катрин Стоунър можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ