Договори с Китай ще са успех, но само фанфари не стигат
Румен Гечев е професор по икономическа политика и лекар на икономическите науки в УНСС. Изнасял е лекции в университети в Съединени американски щати, Франция, Дания, Англия, Чехия, Кипър и други страни. Той е някогашен вицепремиер и министър на икономическото развиване в държавното управление на Ж.Виденов, като неговият екип способства за подготовката за Паричен съвет, за основаването на националната фондова борса и на държавната насърчителна банка (сега Българска банка за развитие), взе участие в подготовката за приемането на страната ни в Световната комерсиална организация през 1996 година Той бе ръководител на Комисията по стабилно развиване на Организация на обединените нации през 1996-97 година Проф. Гечев е депутат от "БСП за България " (23 МИР-София) и взе участие в комисиите по икономическа политика и по бюджет и финанси.
"Едни си плетат кошницата с Китай, ние рецитираме тъпи изречения от студената война "
- Проф. Гечев, каква е вашата най-обща оценка и изводите ви от извършения преди дни конгрес "16+1 " в София, където център на вниманието бе Китай? Да чакаме ли "рог на изобилието " от китайски вложения, каквито информации се появиха? И в кръга на шегата и иронията: всичко това, от една страна - опасност за мира и сигурността, каквато я назова Цветан Цветанов ден преди форума.
- Форумът "16+1 " се организира от 2012 година на ротационен принцип, като всяка година хазаин е някоя от някогашните социалистически страни в Източна Европа. Той е израз на дълготрайната икономическа и политическа тактика на Китай за построяването на устойчиви мостове към основни национални и районни пазари. Само за към 10 години китайският БВП беше подсилен и в този момент надвишава 11 трилиона щатски $, т.е. това е втората по величина национална стопанска система в света след Съединени американски щати. При сегашните темпове на напредък от към 7% годишно, те ще заемат лидерската позиция още в средата на идващото десетилетие. Днес Китай е най-големият експортьор на международния пазар и заема първо място по валутни запаси - към 3,5 трилиона $!
За да поддържа задоволително висок стопански напредък, тази страна би трябвало да обезпечи достъп до високо развити и платежоспособни пазари, какъвто е Европейски Съюз. Китайското управление организира така наречен успореден метод в реализацията на своята тактика. Те затоплят връзките с Европейската комисия в Брюксел, само че в същото време подписват двустранни контракти с обособените страни, изключително с тези в Източна Европа. Да, несъмнено забелязвате правилото "разделяй и владей ", само че очевидно против него нямат нищо срещу нито огромните, нито дребните страни от съюза.
Като една от по-малките страни, ние имаме интерес от този успореден метод. Защото е ясно, че всички основни решения на Европейска комисия се вземат в този момент главно от и в полза на две страни - Германия и Франция. Нашите ползи единствено по щастлива случайност могат да съвпаднат с техните. Затова в двустранните договаряния имаме късмет да изведем напред нашите лични ползи. Само че ние имаме да извървим дълъг път до потреблението на тези благоприятни условия.
Не е реалистично да се приказва за някакъв неотдавнашен "рог на изобилието ". Миналата година африканска страна има по-големи вложения в България, в сравнение с Китай. И защото става дума за към пет милиона $ вложения през 2017 година, то явно това е бил дъждец от трохи. Главно поради това, че ние не сме предложили смислени капиталови планове на китайците, за разлика от поляци, чехи, унгарци, сърби и даже от дребната държавица Босна и Херцеговина. Несъмнено външнополитическият слугинаж на нашите ръководещи и идеологическото помрачение ни държи на опашката на Европа. Едните си плетат кошницата с бързоразвиващите се пазари на Изток, а други рецитират тъпи изречения от времената на Студената война.
Кой разсипа Близкия изток и Северна Африка? Кой е опасал света с военни бази? Да не би да са китайците? Така че дано просто да следваме политиката на "началниците " в Европейски Съюз, които приказват едно, а в региона на стопанската система вършат напълно друго. Нашите ръководещи погребаха българския "Южен поток ", а немците тихичко си прокарват още две тръби за природен газ от Русия. Ние провалихме плана "Белене ", а Чехия, Финландия и Унгария тихичко си строят нови съветски реактори. За нас не можело да имаме съветска нуклеарна централа, само че за Турция - главната войска на НАТО на Южния му фланг, може. Колко забавно! Та същото и с китайците. И тук сме на опашката, само че нека да има някакво събуждане на прагматизма и здравия разсъдък.
- Как ще коментирате изказванията на властта, че надали не посредством София Китай ще открива Европа и ще навлиза в нея, дори и специфичен център бе основан за задачата, отпред с Лиляна Павлова. Знаем обаче, че Китай е приватизирал пристанището в Пирея, подписа и контракт със Сърбия за 1 милиард $ за създаване на високоскоростна железница, която да свързва Белград и Будапеща - т.е. не се ли оказваме леко заобиколени и изоставащи от този развой?
- По-скоро ние сами сме се сложили в състояние на непрекъсната "засада ". Какви капиталови начинания и планове беше показала до момента българската страна на Китай? Никакви. Хората отпреди над две години увещават държавното управление да размрази плана "Белене ", тъй като са подготвени да влагат в него по всички правила на пазарната конкуренция. Но нашите "юнаци " се опасяваха, че ще им дърпат ушите батковците от Брюксел и Вашингтон. А други страни и нации... развиваха двустранно съдействие за стотици милиони. И към вашите образци със Сърбия и Гърция можем да прибавим бързо развиване на съдействието сред Китай и страните от Централна Европа (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) в региона на финансите и банкирането. Става дума за банкови представителства и банкови филиали, за взаимни дебитни карти в юани и в локална валута, за продажба на държавни скъпи бумаги на тези страни на китайския пазар и така нататък А в България с какво можем да се похвалим - с развиване на продажби на дребно в Илиянци. И в този момент - щели сме да станем единствен и надали не неминуем основен вход за Китай към Европа! Звучи доста хубаво, само че уви, нереалистично. Нека изчакаме действителните резултати от другояче добре проведеното домакинство на срещата.
- 75% от китайските пари за Централна и Източна Европа щели да са за България - най-малко по този начин твърди шефът на ББР Стоян Мавродиев. Реалистично ли е да чакаме това, какъв е коментарът ви?
- Доколкото разбирам, става дума за общо два милиарда $, от които се твърди, че 1,5 милиарда щели да бъдат предоставени единствено на Българската банка за развиване. Би било ужасно, но е много подозрително и нелогично. Другите 15 страни да вземели приблизително по 30 милиона $, съществено? Първо, не е ясно за какъв интервал става дума. Защото, в случай че е за 10 години, със 150 милиона $ годишно няма да могат да се създадат велики каузи. Второ, знае се, че Китай е оповестил 10 милиарда $ вложения за Източна Европа по програмата "Един пояс, веднъж ".
Както към този момент отбелязахме, няколко милиарда към този момент са вложени в другите страни. У нас те несъмнено стигат за произвеждане на обичайните китайски книжни фенери. Трето, става дума за кредитна линия, а не за директни вложения. Не е ясно какви са лихвите по тях, тъй като така и така в този момент лихвите по заемите от европейски и други банки са рекордно ниски. В момента ББР няма нито административен потенциал, нито събрани планове за реализацията на такива заеми. Вижте, така и така нашата банкова система се чуди по какъв начин да осъществя събраните близо 70 милиарда лв. депозити. Какво ще трансформират още три милиарда лв.? Тук по-скоро би трябвало да приказваме за крупни капиталови планове с китайско присъединяване. Такъв план безспорно може да бъде нуклеарната централа в Белене. Ето това може да промени аутсайдерската позиция на България на европейската капиталова карта.
- Сега с изключение на за АЕЦ "Белене " се заприказва също за създаване на тунел под Шипка, дотъкмяване на автомагистралите ни без европейско финансиране... Тези упования и обещания не ви ли припомнят за едни други обещания и сделки - от визитите на Борисов в Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, откъдето още чакаме арабски вложения?
- Би било отлично, само че след гръмките, само че неизпълнени предходни розови видения е мъчно да повярваме. Някакви Катарски фондове щяха да ни засипват с милиарди долари, само че вместо това май ни съдят за стотици милиони поради завлечените им пари в унищожената КТБ. Пак те щяха да ни карат полутечен природен газ, макар че и децата знаят, че нямаме и няма да имаме скоро уреди на пристанищата ни за разтоварване на такива танкери. Танците "със саби " в Саудитска Арабия бяха в действителност екзотични и сякаш предвещаваха реки от петродолари към България. Но май са се изгубили в пясъчните стихии. Засега имаме единствено две камили в зоологическата градина. А за Кувейтската сага изобщо не ми се приказва. Това беше неповторим дипломатически феномен в международната история. Българска правителствено-бизнес делегация провежда капиталов конгрес в Кувейт. И на откриването му... не се появи нито един кувейтец. Изключителен срам. И по какъв начин в този момент да имаме вяра, че ставаме европейска витрина на китайското икономическо знамение? Нека да изчакаме заглъхването на фанфарите и да забележим какви са съответните резултати.
- Не мислите ли, че Брюксел може да постави спирачка в реализацията на взаимните планове сред Китай и Източна Европа? Все ще се откри някоя проблематична евроатлантическа полезност.
- Напълно е допустимо, само че не е напълно евентуално. Нашият Европейски Съюз се намира в много деликатна обстановка. След рецесията от 2007-2009 година и изключително след мигрантската вълна, в него протичат съществени дезинтеграционни процеси. Водещи европейски политици и анализатори, както и членове на самата комисия, намерено приказват за заплаха от раздробяване на съюза.
Сериозни провокации има пред еврозоната, която още не се е справила с насъбраните диспропорции. В същото време Съединените щати в действителност започнаха комерсиална война с главните си търговски сътрудници, в това число с Европейски Съюз. Ето, митата за европейската стомана скачат с 25%, а на алуминия с 10%. Те стават непродаваеми на американския пазар. И това е единствено един образец, покачват се митата на редица други стокови групи. Тогава? Къде ще изнася Европейски Съюз, в случай че не желае да преживее цялостен стопански срив? Единствено вероятното направление за търсенето на пазарни обезщетения са Китай, Индия и Русия. Сега Китай заема второ място, след Съединени американски щати, измежду комерсиалните сътрудници на съюза със стокооборот от над 500 милиарда $. И този оборот има капацитета да се усили доста.
По пътя на коприната могат да дойдат свежи капитали за вложения, защото зад китайската стена има насъбрани големи финансови запаси. В същото време възходящата там междинна класа предлага на европейския експорт стотици милиони купувачи с възходяща покупателна дарба. Така че, от една страна, сме очевидци по какъв начин Съединените щати в действителност лимитират икономическото съдействие с Европа. От друга страна, отново поради Съединени американски щати, Европейски Съюз продължава да понася тежки последствия от продължаващите наказания против Русия. Затварянето на вратата и към Китай ще бъде история с предупреден край. С други думи, обречени сме да развиваме европейско-китайското икономическо съдействие. Въпросът в този момент е кой ще се приспособява най-бързо към новите действителности. Ще дам два жокера за размисъл. Първият е, че най-големите вложения на Китай до момента са във Англия. Там директните китайски вложения са съвсем 21 милиарда щ.д. през 2017 година, което е два пъти повече от миналата 2016 година! За цяла Европа тази сума през 2017 година е 81 милиарда щ.д., бележейки напредък от 76% по отношение на 2016 година!
Вторият жокер са страните от Вишеградската четворка. През 2017 година унгарската банка OTP отвори свое посланичество в Пекин, а Китайската индустриална и комерсиална банка получи цялостен лиценз за интервенции в Чехия. Същата банка има клонове във Варшава (2012 г.), Будапеща(2014 г.) и Сърбия (2017 г.). През предходната година Унгария бе призната за акционер на Азиатската инфраструктурна и капиталова банка, а неотдавна Румъния бе одобрена за неин предстоящ член. Впрочем, единствено през 2017 година китайските директни вложения в 16-те източноевропейски страни са се нараснали от един милиард щ.д. през 2015 година на 16 милиарда щ.д. през 2017 година Бих подчертал още един доста значим факт: до момента в който в годините след рецесията от 2007-2009 година комерсиалният продан сред Китай и Западна Европа се свива, то той пораства във връзка с 16-те страни от Източна Европа. Това способства в забележителна степен за по-слабо изразените спешни резултати в нашия район.
Не бива да се подценяват и други положителни резултати за България от разширение и задълбочаване на икономическото съдействие с Китай. Сега на Балканите се борят за превъзходство две международни сили - Русия и Съединени американски щати, и една районна - Турция. Включването на Китай ще диверсифицира поляризацията и би могло да охлади мераците на някои някогашни районни империи. Съвсем не е инцидентно, че към този момент най-големите китайски инфраструктурни вложения са в Босна и Херцеговина - над 3,5 милиарда $, в Сърбия - съвсем два милиарда, в Албания - към половин милиард $. Е, допустимо ли е да се изведат смислени причини срещу заключението, че увеличението на каузи на интернационалните вложения в наши енергийни и крупни инфраструктурни и индустриални планове укрепва гаранциите за нашата национална сигурност?
"Едни си плетат кошницата с Китай, ние рецитираме тъпи изречения от студената война "
- Проф. Гечев, каква е вашата най-обща оценка и изводите ви от извършения преди дни конгрес "16+1 " в София, където център на вниманието бе Китай? Да чакаме ли "рог на изобилието " от китайски вложения, каквито информации се появиха? И в кръга на шегата и иронията: всичко това, от една страна - опасност за мира и сигурността, каквато я назова Цветан Цветанов ден преди форума.
- Форумът "16+1 " се организира от 2012 година на ротационен принцип, като всяка година хазаин е някоя от някогашните социалистически страни в Източна Европа. Той е израз на дълготрайната икономическа и политическа тактика на Китай за построяването на устойчиви мостове към основни национални и районни пазари. Само за към 10 години китайският БВП беше подсилен и в този момент надвишава 11 трилиона щатски $, т.е. това е втората по величина национална стопанска система в света след Съединени американски щати. При сегашните темпове на напредък от към 7% годишно, те ще заемат лидерската позиция още в средата на идващото десетилетие. Днес Китай е най-големият експортьор на международния пазар и заема първо място по валутни запаси - към 3,5 трилиона $!
За да поддържа задоволително висок стопански напредък, тази страна би трябвало да обезпечи достъп до високо развити и платежоспособни пазари, какъвто е Европейски Съюз. Китайското управление организира така наречен успореден метод в реализацията на своята тактика. Те затоплят връзките с Европейската комисия в Брюксел, само че в същото време подписват двустранни контракти с обособените страни, изключително с тези в Източна Европа. Да, несъмнено забелязвате правилото "разделяй и владей ", само че очевидно против него нямат нищо срещу нито огромните, нито дребните страни от съюза.
Като една от по-малките страни, ние имаме интерес от този успореден метод. Защото е ясно, че всички основни решения на Европейска комисия се вземат в този момент главно от и в полза на две страни - Германия и Франция. Нашите ползи единствено по щастлива случайност могат да съвпаднат с техните. Затова в двустранните договаряния имаме късмет да изведем напред нашите лични ползи. Само че ние имаме да извървим дълъг път до потреблението на тези благоприятни условия.
Не е реалистично да се приказва за някакъв неотдавнашен "рог на изобилието ". Миналата година африканска страна има по-големи вложения в България, в сравнение с Китай. И защото става дума за към пет милиона $ вложения през 2017 година, то явно това е бил дъждец от трохи. Главно поради това, че ние не сме предложили смислени капиталови планове на китайците, за разлика от поляци, чехи, унгарци, сърби и даже от дребната държавица Босна и Херцеговина. Несъмнено външнополитическият слугинаж на нашите ръководещи и идеологическото помрачение ни държи на опашката на Европа. Едните си плетат кошницата с бързоразвиващите се пазари на Изток, а други рецитират тъпи изречения от времената на Студената война.
Кой разсипа Близкия изток и Северна Африка? Кой е опасал света с военни бази? Да не би да са китайците? Така че дано просто да следваме политиката на "началниците " в Европейски Съюз, които приказват едно, а в региона на стопанската система вършат напълно друго. Нашите ръководещи погребаха българския "Южен поток ", а немците тихичко си прокарват още две тръби за природен газ от Русия. Ние провалихме плана "Белене ", а Чехия, Финландия и Унгария тихичко си строят нови съветски реактори. За нас не можело да имаме съветска нуклеарна централа, само че за Турция - главната войска на НАТО на Южния му фланг, може. Колко забавно! Та същото и с китайците. И тук сме на опашката, само че нека да има някакво събуждане на прагматизма и здравия разсъдък.
- Как ще коментирате изказванията на властта, че надали не посредством София Китай ще открива Европа и ще навлиза в нея, дори и специфичен център бе основан за задачата, отпред с Лиляна Павлова. Знаем обаче, че Китай е приватизирал пристанището в Пирея, подписа и контракт със Сърбия за 1 милиард $ за създаване на високоскоростна железница, която да свързва Белград и Будапеща - т.е. не се ли оказваме леко заобиколени и изоставащи от този развой?
- По-скоро ние сами сме се сложили в състояние на непрекъсната "засада ". Какви капиталови начинания и планове беше показала до момента българската страна на Китай? Никакви. Хората отпреди над две години увещават държавното управление да размрази плана "Белене ", тъй като са подготвени да влагат в него по всички правила на пазарната конкуренция. Но нашите "юнаци " се опасяваха, че ще им дърпат ушите батковците от Брюксел и Вашингтон. А други страни и нации... развиваха двустранно съдействие за стотици милиони. И към вашите образци със Сърбия и Гърция можем да прибавим бързо развиване на съдействието сред Китай и страните от Централна Европа (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) в региона на финансите и банкирането. Става дума за банкови представителства и банкови филиали, за взаимни дебитни карти в юани и в локална валута, за продажба на държавни скъпи бумаги на тези страни на китайския пазар и така нататък А в България с какво можем да се похвалим - с развиване на продажби на дребно в Илиянци. И в този момент - щели сме да станем единствен и надали не неминуем основен вход за Китай към Европа! Звучи доста хубаво, само че уви, нереалистично. Нека изчакаме действителните резултати от другояче добре проведеното домакинство на срещата.
- 75% от китайските пари за Централна и Източна Европа щели да са за България - най-малко по този начин твърди шефът на ББР Стоян Мавродиев. Реалистично ли е да чакаме това, какъв е коментарът ви?
- Доколкото разбирам, става дума за общо два милиарда $, от които се твърди, че 1,5 милиарда щели да бъдат предоставени единствено на Българската банка за развиване. Би било ужасно, но е много подозрително и нелогично. Другите 15 страни да вземели приблизително по 30 милиона $, съществено? Първо, не е ясно за какъв интервал става дума. Защото, в случай че е за 10 години, със 150 милиона $ годишно няма да могат да се създадат велики каузи. Второ, знае се, че Китай е оповестил 10 милиарда $ вложения за Източна Европа по програмата "Един пояс, веднъж ".
Както към този момент отбелязахме, няколко милиарда към този момент са вложени в другите страни. У нас те несъмнено стигат за произвеждане на обичайните китайски книжни фенери. Трето, става дума за кредитна линия, а не за директни вложения. Не е ясно какви са лихвите по тях, тъй като така и така в този момент лихвите по заемите от европейски и други банки са рекордно ниски. В момента ББР няма нито административен потенциал, нито събрани планове за реализацията на такива заеми. Вижте, така и така нашата банкова система се чуди по какъв начин да осъществя събраните близо 70 милиарда лв. депозити. Какво ще трансформират още три милиарда лв.? Тук по-скоро би трябвало да приказваме за крупни капиталови планове с китайско присъединяване. Такъв план безспорно може да бъде нуклеарната централа в Белене. Ето това може да промени аутсайдерската позиция на България на европейската капиталова карта.
- Сега с изключение на за АЕЦ "Белене " се заприказва също за създаване на тунел под Шипка, дотъкмяване на автомагистралите ни без европейско финансиране... Тези упования и обещания не ви ли припомнят за едни други обещания и сделки - от визитите на Борисов в Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, откъдето още чакаме арабски вложения?
- Би било отлично, само че след гръмките, само че неизпълнени предходни розови видения е мъчно да повярваме. Някакви Катарски фондове щяха да ни засипват с милиарди долари, само че вместо това май ни съдят за стотици милиони поради завлечените им пари в унищожената КТБ. Пак те щяха да ни карат полутечен природен газ, макар че и децата знаят, че нямаме и няма да имаме скоро уреди на пристанищата ни за разтоварване на такива танкери. Танците "със саби " в Саудитска Арабия бяха в действителност екзотични и сякаш предвещаваха реки от петродолари към България. Но май са се изгубили в пясъчните стихии. Засега имаме единствено две камили в зоологическата градина. А за Кувейтската сага изобщо не ми се приказва. Това беше неповторим дипломатически феномен в международната история. Българска правителствено-бизнес делегация провежда капиталов конгрес в Кувейт. И на откриването му... не се появи нито един кувейтец. Изключителен срам. И по какъв начин в този момент да имаме вяра, че ставаме европейска витрина на китайското икономическо знамение? Нека да изчакаме заглъхването на фанфарите и да забележим какви са съответните резултати.
- Не мислите ли, че Брюксел може да постави спирачка в реализацията на взаимните планове сред Китай и Източна Европа? Все ще се откри някоя проблематична евроатлантическа полезност.
- Напълно е допустимо, само че не е напълно евентуално. Нашият Европейски Съюз се намира в много деликатна обстановка. След рецесията от 2007-2009 година и изключително след мигрантската вълна, в него протичат съществени дезинтеграционни процеси. Водещи европейски политици и анализатори, както и членове на самата комисия, намерено приказват за заплаха от раздробяване на съюза.
Сериозни провокации има пред еврозоната, която още не се е справила с насъбраните диспропорции. В същото време Съединените щати в действителност започнаха комерсиална война с главните си търговски сътрудници, в това число с Европейски Съюз. Ето, митата за европейската стомана скачат с 25%, а на алуминия с 10%. Те стават непродаваеми на американския пазар. И това е единствено един образец, покачват се митата на редица други стокови групи. Тогава? Къде ще изнася Европейски Съюз, в случай че не желае да преживее цялостен стопански срив? Единствено вероятното направление за търсенето на пазарни обезщетения са Китай, Индия и Русия. Сега Китай заема второ място, след Съединени американски щати, измежду комерсиалните сътрудници на съюза със стокооборот от над 500 милиарда $. И този оборот има капацитета да се усили доста.
По пътя на коприната могат да дойдат свежи капитали за вложения, защото зад китайската стена има насъбрани големи финансови запаси. В същото време възходящата там междинна класа предлага на европейския експорт стотици милиони купувачи с възходяща покупателна дарба. Така че, от една страна, сме очевидци по какъв начин Съединените щати в действителност лимитират икономическото съдействие с Европа. От друга страна, отново поради Съединени американски щати, Европейски Съюз продължава да понася тежки последствия от продължаващите наказания против Русия. Затварянето на вратата и към Китай ще бъде история с предупреден край. С други думи, обречени сме да развиваме европейско-китайското икономическо съдействие. Въпросът в този момент е кой ще се приспособява най-бързо към новите действителности. Ще дам два жокера за размисъл. Първият е, че най-големите вложения на Китай до момента са във Англия. Там директните китайски вложения са съвсем 21 милиарда щ.д. през 2017 година, което е два пъти повече от миналата 2016 година! За цяла Европа тази сума през 2017 година е 81 милиарда щ.д., бележейки напредък от 76% по отношение на 2016 година!
Вторият жокер са страните от Вишеградската четворка. През 2017 година унгарската банка OTP отвори свое посланичество в Пекин, а Китайската индустриална и комерсиална банка получи цялостен лиценз за интервенции в Чехия. Същата банка има клонове във Варшава (2012 г.), Будапеща(2014 г.) и Сърбия (2017 г.). През предходната година Унгария бе призната за акционер на Азиатската инфраструктурна и капиталова банка, а неотдавна Румъния бе одобрена за неин предстоящ член. Впрочем, единствено през 2017 година китайските директни вложения в 16-те източноевропейски страни са се нараснали от един милиард щ.д. през 2015 година на 16 милиарда щ.д. през 2017 година Бих подчертал още един доста значим факт: до момента в който в годините след рецесията от 2007-2009 година комерсиалният продан сред Китай и Западна Европа се свива, то той пораства във връзка с 16-те страни от Източна Европа. Това способства в забележителна степен за по-слабо изразените спешни резултати в нашия район.
Не бива да се подценяват и други положителни резултати за България от разширение и задълбочаване на икономическото съдействие с Китай. Сега на Балканите се борят за превъзходство две международни сили - Русия и Съединени американски щати, и една районна - Турция. Включването на Китай ще диверсифицира поляризацията и би могло да охлади мераците на някои някогашни районни империи. Съвсем не е инцидентно, че към този момент най-големите китайски инфраструктурни вложения са в Босна и Херцеговина - над 3,5 милиарда $, в Сърбия - съвсем два милиарда, в Албания - към половин милиард $. Е, допустимо ли е да се изведат смислени причини срещу заключението, че увеличението на каузи на интернационалните вложения в наши енергийни и крупни инфраструктурни и индустриални планове укрепва гаранциите за нашата национална сигурност?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ