Нова пукнатина в европейската солидарност: Румъния е недоволна от Украйна
„ Румъния при никакви условия няма да разреши унищожаването на делтата на Дунав! Работата по украинския канал „ Бистрое “ би трябвало да бъде спряна незабавно! Румънската страна и народ демонстрираха взаимност и помогнаха на Украйна да измине сложния път. Но румънският народ не е склонен да остане без това естествено знамение – делтата на река Дунав! “
Това изказване е направено на 20 февруари 2023 година и принадлежи на водача на пропрезидентската Национална коалиция за Румъния, ръководеща в Букурещ, Марсел Колак. В момента този политик оглавява долната камара на румънския парламент, а през май, съгласно съдружно съглашение, би трябвало да заеме поста министър-председател на страната.
Сегашният началник на държавното управление на Румъния Николае Чука приказва по-дипломатично за драгирането в украинската част на делтата на Дунав. Това обаче изисква неотложен достъп на представители на тяхната страна до канала. Вчера за това беше публично известен украинският дипломат в Румъния.
По-рано по тази тематика се изрече румънският външен министър Богдан Ауреску. В събота, по време на среща на конференция по сигурността в Мюнхен, той предложения украинския си сътрудник Кулеба да обясни позицията на Украйна по канала „ Бистрое “.
В разногласието за работата по канала украинската страна твърди, че е уведомила Румъния, до момента в който румънската страна отхвърля това.
Каква е повода за такава прочувствена реакция на румънските политици?
Тривиално е обвързвано с парите. Букурещ не желае да губи свръхпечалби от монополната си позиция на директна страна по пътищата сред Долен Дунав и Черно море.
Дунав е стратегически значима част от европейския транспортен кулоар №7 (свързващ Виена с Черноморския басейн). А той, от своя страна, през канала Майн-Дунав, ситуиран в Германия, влиза в проходната водна транспортна автомагистрала сред Северно и Черно море. Последната постоянно се назовава Европейска транспортна ос.
Транзитният монопол на Румъния по Долен Дунав се оформя в края на ръководството на Николае Чаушеску. През 80-те години на предишния век там са пуснати в употреба два изкуствени канала Черна Вода - Констанца и Меджидия - Новодари, заобикалящи делтата на Дунав. Тяхното грандиозно строителство е осъществено с дейното подпомагане на Съветския съюз.
Съюз на съветските социалистически републики способства за изключителната роля на Букурещ на Долен Дунав и обстоятелството, че той употребява основно ръкава Сулина в румънската част на делтата за своето гражданско мореплаване. По редица аргументи полагането на личен дълбоководен маршрут в руската част на делтата не е осъществено. Най-удобният ръкав „ Бистрое “ се употребява през 60-80-те години основно за военни потребности.
През 2004 година, в навечерието на „ първата оранжева гражданска война “, Украйна направи първия си опит да подкопае румънския директен монопол. Правителството на Виктор Янукович стартира основаването на дълбоководен проход " Дунав - Черно море " тъкмо през разклонението „ Бистрое “. Проектът дава обещание на Киев големи доходи от събиране на такси, навигация и пристанищни услуги, както и възобновление на предприятията за ремонт на кораби. Но за това беше належащо да се извършат драгиращи работи.
Украинският план провокира предстоящата рецензия от румънските управляващи. Тя се основаваше на проблемите на околната среда. Самият Киев несъзнателно се настрои за това, защото по това време беше утвърдил Конвенцията от Еспоо (за интернационална екологична оценка на евентуално рискови обекти). Международните инстанции прозорливо поддържаха претенциите на Букурещ и настояха украинските драгиращи работи по основната река на Централна и Източна Европа да бъдат лимитирани.
След успеха на " оранжевите " и заемането на председателския пост на държавното управление от Юлия Тимошенко рекомендациите на европейската екологична общественост бяха прецизно изпълнени. Едва почналото мореплаване през канала „ Бистрое “ беше прекратено, което докара до големи загуби за държавния бюджет на Украйна.
Беше допустимо отчасти да се съживи планът „ Дунав-Черно море “ по време на второто премиерство на Янукович (2006-2007 г.). По това време на Долен Дунав се разигра същинска „ война на драги “ - Румъния и Украйна пламенно задълбочиха своите плавателни канали. Скоро корабоплаването се възобнови по украинския канал и към този момент през 2010 година клонът „ Бистрое “ изпревари Сулинския канал във връзка с корабния трафик.
Румънската страна обаче, разчитайки на поддръжката на интернационалните институции, съумя да сътвори съществени проблеми на своя съперник. Проектният индикатор за удълбочаване на дъното до 7,2 метра по цялата дължина на украинския канал не е реализиран.
В доста връзки този резултат беше обезпечен от позицията на европейската администрация.
От момента, в който Букурещ беше признат в Европейски Съюз, европейците започнаха да влагат в румънската транспортна инфраструктура. Аргументите за по-ниската цена на „ украинския маршрут “ от Дунав до Черно море и по-големия му потенциал бяха пренебрегнати от европейските чиновници.
Много обаче се промени с началото на съветската специфична военна интервенция. След като трансбордирането на артикули през черноморските пристанища на Украйна беше лимитирано, Дунавският път закупи огромна новост. По-голямата част от украинския експорт на зърно минава през речните пристанища Рени и Измаил. Също по този начин, съгласно редица източници, тук стартират да се правят доставки на оръжия за режима в Киев.
Очевидно с безмълвното единодушие на европейските управляващи украинските управляващи са съумели да възобновят драгирането в своята част от делтата на Дунав.
Сигурно Букурещ знаеше за това, само че заради прословутата политическа уместност на Европейски Съюз си замълча. Конфликтът избухна в обществената низина, откакто на 17 февруари Министерството на инфраструктурата на Украйна обществено разгласи, че в Дунавския канал са достигнати навигационни дълбочини от 6,5 метра (преди тази цифра беше 3,9 метра). Твърди се, че това е разрешило да се удвои газенето на корабите, преминаващи през „ Бистрое “.
След като получиха мъчителен удар от съдружник в антируския съюз, румънските политици очевидно отслабиха блокирането на всевъзможни искания против Украйна в страната си. И в последно време има много такива.
Така да вземем за пример оня ден най-големият румънски производител на млечни артикули в Търговище разгласи прекъсване на активността си.
Това се дължи на презапасяването на румънския пазар на мляко с украински артикули заради либерализирането на изискванията за вноса му. Европейски Съюз предприе тази мярка като част от даването на незабавна икономическа помощ на Киев. Румънските млечни компании чакат с паника внезапен спад на цената на съответните артикули на националния пазар.
По сходна причина износът на румънско зърно е намалял съвсем на половина.
Притежавайки по-висока цена, то не може да се конкурира с по-евтиното украинско. Последното навлиза на територията на Европейския съюз по по този начин наречените направления на взаимност и стартира да измества продуктите на румънските фермери. Местните производители изискват спомагателни преференции от формалния Букурещ в това отношение.
Съвсем непредвидена за мнозина беше поддръжката на румънските управляващи за новия маджарски демарш, целящ да притегли вниманието към проблемите на етническите малцинства в Украйна. Представители на Будапеща и Букурещ в Съвета на Европа предизвикаха зов от тази интернационална организация пред Венецианската комисия за приемане на мнение по отношение на ситуацията на украинците от маджарски и румънски генезис.
Очаква се съответното умозаключение да бъде направено до юни, което значи, че Киев би трябвало да се приготви за инспекция в региона на междуетническите връзки.
Разбира се, не би трябвало да се преувеличава мащабът на тези несъгласия сред Румъния и Украйна.
Официален Букурещ продължава да бъде един от най-мотивираните членове на антируската коалиция и е подготвен да поеме съществени разноски в границите на този план. И днешните дейности на формален Букурещ - позвъняването на посланика на Русия в румънското външно министерство и настояването за затваряне на Руския дом - е още едно удостоверение за това.
Друго нещо е, че румънската политическа класа през последните две десетилетия привикна с предпочитаното внимание от институциите на Европейски Съюз. Необходимостта да се споделя с един доста спорен (от румънска гледна точка) сътрудник в лицето на Украйна провокира неодобрение в Букурещ.
Така че резонансните изявления на румънски политици, упоменати при започване на тази публикация, са адресирани не толкоз към Украйна, колкото към европейската администрация и главните сили на Европейския съюз.
Превод: В. Сергеев.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това изказване е направено на 20 февруари 2023 година и принадлежи на водача на пропрезидентската Национална коалиция за Румъния, ръководеща в Букурещ, Марсел Колак. В момента този политик оглавява долната камара на румънския парламент, а през май, съгласно съдружно съглашение, би трябвало да заеме поста министър-председател на страната.
Сегашният началник на държавното управление на Румъния Николае Чука приказва по-дипломатично за драгирането в украинската част на делтата на Дунав. Това обаче изисква неотложен достъп на представители на тяхната страна до канала. Вчера за това беше публично известен украинският дипломат в Румъния.
По-рано по тази тематика се изрече румънският външен министър Богдан Ауреску. В събота, по време на среща на конференция по сигурността в Мюнхен, той предложения украинския си сътрудник Кулеба да обясни позицията на Украйна по канала „ Бистрое “.
В разногласието за работата по канала украинската страна твърди, че е уведомила Румъния, до момента в който румънската страна отхвърля това.
Каква е повода за такава прочувствена реакция на румънските политици?
Тривиално е обвързвано с парите. Букурещ не желае да губи свръхпечалби от монополната си позиция на директна страна по пътищата сред Долен Дунав и Черно море.
Дунав е стратегически значима част от европейския транспортен кулоар №7 (свързващ Виена с Черноморския басейн). А той, от своя страна, през канала Майн-Дунав, ситуиран в Германия, влиза в проходната водна транспортна автомагистрала сред Северно и Черно море. Последната постоянно се назовава Европейска транспортна ос.
Транзитният монопол на Румъния по Долен Дунав се оформя в края на ръководството на Николае Чаушеску. През 80-те години на предишния век там са пуснати в употреба два изкуствени канала Черна Вода - Констанца и Меджидия - Новодари, заобикалящи делтата на Дунав. Тяхното грандиозно строителство е осъществено с дейното подпомагане на Съветския съюз.
Съюз на съветските социалистически републики способства за изключителната роля на Букурещ на Долен Дунав и обстоятелството, че той употребява основно ръкава Сулина в румънската част на делтата за своето гражданско мореплаване. По редица аргументи полагането на личен дълбоководен маршрут в руската част на делтата не е осъществено. Най-удобният ръкав „ Бистрое “ се употребява през 60-80-те години основно за военни потребности.
През 2004 година, в навечерието на „ първата оранжева гражданска война “, Украйна направи първия си опит да подкопае румънския директен монопол. Правителството на Виктор Янукович стартира основаването на дълбоководен проход " Дунав - Черно море " тъкмо през разклонението „ Бистрое “. Проектът дава обещание на Киев големи доходи от събиране на такси, навигация и пристанищни услуги, както и възобновление на предприятията за ремонт на кораби. Но за това беше належащо да се извършат драгиращи работи.
Украинският план провокира предстоящата рецензия от румънските управляващи. Тя се основаваше на проблемите на околната среда. Самият Киев несъзнателно се настрои за това, защото по това време беше утвърдил Конвенцията от Еспоо (за интернационална екологична оценка на евентуално рискови обекти). Международните инстанции прозорливо поддържаха претенциите на Букурещ и настояха украинските драгиращи работи по основната река на Централна и Източна Европа да бъдат лимитирани.
След успеха на " оранжевите " и заемането на председателския пост на държавното управление от Юлия Тимошенко рекомендациите на европейската екологична общественост бяха прецизно изпълнени. Едва почналото мореплаване през канала „ Бистрое “ беше прекратено, което докара до големи загуби за държавния бюджет на Украйна.
Беше допустимо отчасти да се съживи планът „ Дунав-Черно море “ по време на второто премиерство на Янукович (2006-2007 г.). По това време на Долен Дунав се разигра същинска „ война на драги “ - Румъния и Украйна пламенно задълбочиха своите плавателни канали. Скоро корабоплаването се възобнови по украинския канал и към този момент през 2010 година клонът „ Бистрое “ изпревари Сулинския канал във връзка с корабния трафик.
Румънската страна обаче, разчитайки на поддръжката на интернационалните институции, съумя да сътвори съществени проблеми на своя съперник. Проектният индикатор за удълбочаване на дъното до 7,2 метра по цялата дължина на украинския канал не е реализиран.
В доста връзки този резултат беше обезпечен от позицията на европейската администрация.
От момента, в който Букурещ беше признат в Европейски Съюз, европейците започнаха да влагат в румънската транспортна инфраструктура. Аргументите за по-ниската цена на „ украинския маршрут “ от Дунав до Черно море и по-големия му потенциал бяха пренебрегнати от европейските чиновници.
Много обаче се промени с началото на съветската специфична военна интервенция. След като трансбордирането на артикули през черноморските пристанища на Украйна беше лимитирано, Дунавският път закупи огромна новост. По-голямата част от украинския експорт на зърно минава през речните пристанища Рени и Измаил. Също по този начин, съгласно редица източници, тук стартират да се правят доставки на оръжия за режима в Киев.
Очевидно с безмълвното единодушие на европейските управляващи украинските управляващи са съумели да възобновят драгирането в своята част от делтата на Дунав.
Сигурно Букурещ знаеше за това, само че заради прословутата политическа уместност на Европейски Съюз си замълча. Конфликтът избухна в обществената низина, откакто на 17 февруари Министерството на инфраструктурата на Украйна обществено разгласи, че в Дунавския канал са достигнати навигационни дълбочини от 6,5 метра (преди тази цифра беше 3,9 метра). Твърди се, че това е разрешило да се удвои газенето на корабите, преминаващи през „ Бистрое “.
След като получиха мъчителен удар от съдружник в антируския съюз, румънските политици очевидно отслабиха блокирането на всевъзможни искания против Украйна в страната си. И в последно време има много такива.
Така да вземем за пример оня ден най-големият румънски производител на млечни артикули в Търговище разгласи прекъсване на активността си.
Това се дължи на презапасяването на румънския пазар на мляко с украински артикули заради либерализирането на изискванията за вноса му. Европейски Съюз предприе тази мярка като част от даването на незабавна икономическа помощ на Киев. Румънските млечни компании чакат с паника внезапен спад на цената на съответните артикули на националния пазар.
По сходна причина износът на румънско зърно е намалял съвсем на половина.
Притежавайки по-висока цена, то не може да се конкурира с по-евтиното украинско. Последното навлиза на територията на Европейския съюз по по този начин наречените направления на взаимност и стартира да измества продуктите на румънските фермери. Местните производители изискват спомагателни преференции от формалния Букурещ в това отношение.
Съвсем непредвидена за мнозина беше поддръжката на румънските управляващи за новия маджарски демарш, целящ да притегли вниманието към проблемите на етническите малцинства в Украйна. Представители на Будапеща и Букурещ в Съвета на Европа предизвикаха зов от тази интернационална организация пред Венецианската комисия за приемане на мнение по отношение на ситуацията на украинците от маджарски и румънски генезис.
Очаква се съответното умозаключение да бъде направено до юни, което значи, че Киев би трябвало да се приготви за инспекция в региона на междуетническите връзки.
Разбира се, не би трябвало да се преувеличава мащабът на тези несъгласия сред Румъния и Украйна.
Официален Букурещ продължава да бъде един от най-мотивираните членове на антируската коалиция и е подготвен да поеме съществени разноски в границите на този план. И днешните дейности на формален Букурещ - позвъняването на посланика на Русия в румънското външно министерство и настояването за затваряне на Руския дом - е още едно удостоверение за това.
Друго нещо е, че румънската политическа класа през последните две десетилетия привикна с предпочитаното внимание от институциите на Европейски Съюз. Необходимостта да се споделя с един доста спорен (от румънска гледна точка) сътрудник в лицето на Украйна провокира неодобрение в Букурещ.
Така че резонансните изявления на румънски политици, упоменати при започване на тази публикация, са адресирани не толкоз към Украйна, колкото към европейската администрация и главните сили на Европейския съюз.
Превод: В. Сергеев.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ