Ива Дойчинова: Романът Крехар има много дълбоко послание към хората, към мъжете и тяхното его
Романът " Крехар “ на Благой Д. Иванов се чете вихрено. Той не те оставя, бездънен е, на доста равнища е, а финалът е замайващ. Книгата борави със страха, само че никога това не е главното. Има доста надълбоко обръщение към хората, към мъжете и тяхното его, към звяра вътре в нас. Това сподели програмният шеф на Радио " Фокус “ Ива Дойчинова в рубриката " Дифтонг “ в предаването " Един неделен ден по шосето “ на Радио " Фокус “ с водещ Або.
По думите й с могъщото си въображение и язвителен разум създателят съумява доста ловко да съчетае една дълбока феерия с голяма подигравка към жълтата преса, подправените вести и лековерието и с обич към науката.
Историята в " Крехар “ се развива в един фиктивен резерват в България, който се намира към Карлуково и Луковит и в който се случват странни и страшни неща. Едно семейство с две деца отива там с каравана. Бащата взема решение да покаже на децата си по какъв начин се бори страха, като самите те прекосят езерото, в което живее цяло семейство динозаври, които понякога си хапват човешко, описа Ива Дойчинова.
" Авторът опълчва две чудовища – едното е действително съществуващото, а другото е чудовището на егото, на толкоз огромното предпочитание да се докажеш, че да жертваш живота на личните си деца и жена “, добави тя.
Водещият на предаването Або показа " Ане “ на Камелия Панайотова, който е дебютният й разказ. " Книгата се чете на един мирис. Това е втората книга в живота ми, която откакто затворих, усетих по какъв начин просто въздъхнах с облекчение. Това е една цяла фамилна сага, само че някак си под всичко прозира един оптимизъм. Когато затворих книгата се усетих някак зареден “, описа той.
Романът споделя за тежкото детство на Ане, която е второ дете на своите родители. Още през цялото време излиза наяве, че татко й е отчаян от обстоятелството, че и второто дете е момиче. " Фигурите на родителите са доста гротескно изрисувани – и двамата са алкохолици, влизат в разпри между тях, в това число физически. По-голямото момиче – Тея, остава постоянно безмълвна и не се намесва в свадите. Ане пък се пробва по всякакъв начин да ги разтърве. Фигурата на бащата и на майката отсъстват в огромна част от детството на Ане. В ранна детска възраст тя бива изпратена при баба си на село, която я отглежда по не изключително любящ метод. Тя е непоколебим матриарх и не оставя Ане да живее живота си на дете. Ане се усеща доста самотна в това село “, описа Або.
Към всеки човек в живота си Ане изпитва цялостен набор от спорни усеща, изключително към майка си. " Тя ненавижда майка си, само че в същото време я обича. Изпитва виновност, злост, а на фона на всичко това – и равнодушие “, добави Або.
По думите й с могъщото си въображение и язвителен разум създателят съумява доста ловко да съчетае една дълбока феерия с голяма подигравка към жълтата преса, подправените вести и лековерието и с обич към науката.
Историята в " Крехар “ се развива в един фиктивен резерват в България, който се намира към Карлуково и Луковит и в който се случват странни и страшни неща. Едно семейство с две деца отива там с каравана. Бащата взема решение да покаже на децата си по какъв начин се бори страха, като самите те прекосят езерото, в което живее цяло семейство динозаври, които понякога си хапват човешко, описа Ива Дойчинова.
" Авторът опълчва две чудовища – едното е действително съществуващото, а другото е чудовището на егото, на толкоз огромното предпочитание да се докажеш, че да жертваш живота на личните си деца и жена “, добави тя.
Водещият на предаването Або показа " Ане “ на Камелия Панайотова, който е дебютният й разказ. " Книгата се чете на един мирис. Това е втората книга в живота ми, която откакто затворих, усетих по какъв начин просто въздъхнах с облекчение. Това е една цяла фамилна сага, само че някак си под всичко прозира един оптимизъм. Когато затворих книгата се усетих някак зареден “, описа той.
Романът споделя за тежкото детство на Ане, която е второ дете на своите родители. Още през цялото време излиза наяве, че татко й е отчаян от обстоятелството, че и второто дете е момиче. " Фигурите на родителите са доста гротескно изрисувани – и двамата са алкохолици, влизат в разпри между тях, в това число физически. По-голямото момиче – Тея, остава постоянно безмълвна и не се намесва в свадите. Ане пък се пробва по всякакъв начин да ги разтърве. Фигурата на бащата и на майката отсъстват в огромна част от детството на Ане. В ранна детска възраст тя бива изпратена при баба си на село, която я отглежда по не изключително любящ метод. Тя е непоколебим матриарх и не оставя Ане да живее живота си на дете. Ане се усеща доста самотна в това село “, описа Або.
Към всеки човек в живота си Ане изпитва цялостен набор от спорни усеща, изключително към майка си. " Тя ненавижда майка си, само че в същото време я обича. Изпитва виновност, злост, а на фона на всичко това – и равнодушие “, добави Або.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ