Бунтарят срещу традициите: Историята на постмодерния танц
Постмодернизмът е не просто течение, а идея, философия и метод на мислене, противопоставящо се на устоите на Модернизма, макар хипотетичната концепция за продължение, идваща от етимологията на думата. Понятието " постмодернизъм " идва от латинското post - след и предходното на него течение, модернизма.
Философията му допуска отказване от обичайните способи за правене на изкуство, като такова е и проявлението му в танца.
Постмодернизмът в танцовото изкуство поражда през 60-те и 70-те години на 20-ти век в Северна Америка или по-конкретно в Ню Йорк. След идването на капиталистическата идеология, превръщаща всичко в " стока ", творбите на изкуството и устоите на художествения авангард стартират да наподобяват все по-остарели. Тогава стартира и зараждането на това течение посредством " диструкция " на към този момент съществуващи закони, изразни средства и постулати.
Освен разпадането на традицията, друга отличителна линия на такъв вид творби е и развиването на нови хибридни форми. Възникват тъй наречените " мултимедийните пърформанси " и " концептуално изкуство ", съчетаващо взаимоотношението сред изкуството на мозъка и окото.
Пионери в постомдерния танц са " Джъсън Данс Театър " от Ню Йорк. Танцовата група приема като причинност концепцията, че танцът може да бъде всичко, а танцьорът - всеки. Основателите имат вяра в това, че придвижванията от всекидневието заслужават място в танца и че всяко придвижване на тялото е самобитен танц, бивайки сложено в верния подтекст.
Така ролята на нуждата от професионално танцово образование отпада, а вратите на танца се отварят за елементарния човек. Тези експериментатори се концентрират повече върху интелектуалния развой на основаването на танца, в сравнение с върху крайния резултат.
Джъдсън-танцьорите слагат още една иновация в границите на танцовото изкуство, подкрепяйки концепцията за продан сред другите форми на себеизразяване, като да вземем за пример съчетаването на танца с други типове изкуства - кино, драма, снимка и живопис.
Анти-йерархична конструкция, липса на кулминационна точка, функционалност, анти-йерархичност при потреблението на обособени елементи на тялото, посоките на придвижване и детайлите са също част от процеса за танцьорите.
Философията му допуска отказване от обичайните способи за правене на изкуство, като такова е и проявлението му в танца.
Постмодернизмът в танцовото изкуство поражда през 60-те и 70-те години на 20-ти век в Северна Америка или по-конкретно в Ню Йорк. След идването на капиталистическата идеология, превръщаща всичко в " стока ", творбите на изкуството и устоите на художествения авангард стартират да наподобяват все по-остарели. Тогава стартира и зараждането на това течение посредством " диструкция " на към този момент съществуващи закони, изразни средства и постулати.
Освен разпадането на традицията, друга отличителна линия на такъв вид творби е и развиването на нови хибридни форми. Възникват тъй наречените " мултимедийните пърформанси " и " концептуално изкуство ", съчетаващо взаимоотношението сред изкуството на мозъка и окото.
Пионери в постомдерния танц са " Джъсън Данс Театър " от Ню Йорк. Танцовата група приема като причинност концепцията, че танцът може да бъде всичко, а танцьорът - всеки. Основателите имат вяра в това, че придвижванията от всекидневието заслужават място в танца и че всяко придвижване на тялото е самобитен танц, бивайки сложено в верния подтекст.
Така ролята на нуждата от професионално танцово образование отпада, а вратите на танца се отварят за елементарния човек. Тези експериментатори се концентрират повече върху интелектуалния развой на основаването на танца, в сравнение с върху крайния резултат.
Джъдсън-танцьорите слагат още една иновация в границите на танцовото изкуство, подкрепяйки концепцията за продан сред другите форми на себеизразяване, като да вземем за пример съчетаването на танца с други типове изкуства - кино, драма, снимка и живопис.
Анти-йерархична конструкция, липса на кулминационна точка, функционалност, анти-йерархичност при потреблението на обособени елементи на тялото, посоките на придвижване и детайлите са също част от процеса за танцьорите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ