Световноизвестен художник с изложба у нас
Световноизвестният художник Марко Марков, открива изложбата След " Пиета Ронданини “ - пластики и рисунки, в Галерия " Българи “ на бул. " Княз Александър Дондуков “ №73 в София. Вернисажът е на 14 май от 17 часа. Творбите ще може да разгледате до 8 юни.
Куратор на експозицията е също световноизвестния експерт Аксиния Джурова - български академик, специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията.
За създателя тя написа: Марко Марков е от поколението скулптори, което се появи у нас в средата на 70-те години на XX в. Тогава неговите истински пластични решения се движеха в диапазона от експресивната стилистика на Любомир Далчев до модерната хармония на времето. Сега той се завръща на нашата арт сцена след близо тридесетгодишно отсъствие с галерия, предизвикана от последната творба на Микеланджело " Пиета Ронданини “, върху която Маестрото работи от 1555 година до 1564 година, съхранявана през днешния ден в остарялата испанска болница в замъка на Сфорцеско в Милано.
За тези, които не познават живота и пътя на Марко Марков, заглавието на изложбата евентуално звучи прекомерно провокативно. Италианец по майчина линия, прекарал съвсем четири десетилетия в Африка, Италия и главно в Холандия, в тази галерия, както самичък споделя " Аз съм съчетал подигравателен дуализъм и триализъм, артикули на културата на три страни, три дами и три ателиета. “
И още малко история. Срещата на Марко през 80-те години с италианския романтизъм, по време на работа в ателиетата на Ватикана с неговия другар Нунцио Биббо, се оказва повратен момент в развиването му. " Тогава - споделя той - стана смяната. След модерното изкуство избрах Микеланджело. Избрах романтизма и се пробвах да го усъвършенствам. Вървейки по новия път се роди иронията. За мен най- значима е хрумката. И по този начин отново стигаме до три неща: подигравка, жлъч и цинизъм, които най- елементарно отразявах в рисунките си. И макар, че ми споделяха, че по този начин не се прави огромно изкуство… продължих “.
На въпроса ми: Сега какво те интересува?. Отговорът му бе:
" Днес, през днешния ден ме интересува какво става след " Пиета Ронданини “ на Микеланжело “.
Пред прага на своята 80-годишнина, съвсем на годините, на които Микеланджело е работел, без да довърши своята " Пиета Ронданини “, попитах още веднъж Марко: Какво е посланието на твоята галерия?
" Опитах се да схвана каква е мъжката фигура в този момент, какво е жената- майка, държанка, ангел, дявол. “
Предлагайки другите разновидности на емблематичната " Пиета Ронданини “ в мощните пластики и вълнуващи рисунки в изложбата, Марко Марков търси и намира еластичен еквивалент на иконографския вид, в който конвулсивната прегръдка на майката едвам удържа изплъзващато се тяло на Сина, а страхът от невъзможността да надскочиш мимолетността, да задържиш за по – дълго опиянението от любовната приятност, е запечатан в екстатично вкопчените тела на двойките.
Умел рисувач, владеещ формата до съвършенство, пребиваването в северната страна не е укротило южняшкия му характер и стигащото до ирационалност негово въображение. Така тръгвайки от края на класиката, Марко минава през другите стадии на нейната смяна и стига до своя лична митология на Смъртта и Възкресението.
В " Пиета Ронданини “, в " тази комбинация с двойно лице и отделена от тялото ръка на Исус, споделя Марко, аз виждам новото схващане за отношението към човешкото тяло. Върху силуета на древен антропоцентризъм се ражда един нов човек, чието тяло към този момент не се преглежда като обвивка на душата, а се слага под въпрос неговата трудност и накърнимост. Повлиян от тази комбинация, аз демонстрирам новото човешко тяло, най- към този момент в своята неустойчивост към взаимоотношение с нови техники и омагьосано от Аватар. Това е двусмислената формула на моите творби, които изобразяват утопичен, удобен или неподходящ за този напредничав свят човешки портотип на сегашната киберкултура, която сама по себе си в своят развой на генериране на нови хора в началото изискуем на великия Де Кирико. “
Каквито и благоприятни условия за интерпретация да дава тази галерия: от екстаз до цялостно отричане, в нея Марко Марков ми припомня за първата пластика, която видях от него след завършването на Художествената Академия в София – " Завръщането на блудния наследник “.
Днес той се завръща, изиграл своята партия на шахматната дъска на живота, не разрешил да заседне във времето на " великите постулати “, осъзнал позитивите от духовната рецесия, засегнала и бащинството и майчинството, " невъзможни за есхомация “, както той самичък споделя, принудени да одобряват Новият свят без иерархията, с която би трябвало да се разделят, принудени да одобряват и кибержената, показана в серията от 12 ескиза на тази тема в изложбата.
Не можех на края да не му задам още един въпрос: Какво идва след твоята " Пиета Ронданини “? Отговорът му е: " Ако желаеме да продължим да останем заклещени в свят, който към този момент е липсващ, Невестата на Христис, рискува да се провали в своята задача. За да предотвратим това да се случи, би трябвало да имаме смелостта да излезем на открито и да живеем в Новите агори: къщи, питейни заведения, кръчми и места, където можем да реализираме човешко прекарване, с звук на познатост, усет на живот и обич “.
Куратор на експозицията е също световноизвестния експерт Аксиния Джурова - български академик, специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията.
За създателя тя написа: Марко Марков е от поколението скулптори, което се появи у нас в средата на 70-те години на XX в. Тогава неговите истински пластични решения се движеха в диапазона от експресивната стилистика на Любомир Далчев до модерната хармония на времето. Сега той се завръща на нашата арт сцена след близо тридесетгодишно отсъствие с галерия, предизвикана от последната творба на Микеланджело " Пиета Ронданини “, върху която Маестрото работи от 1555 година до 1564 година, съхранявана през днешния ден в остарялата испанска болница в замъка на Сфорцеско в Милано.
За тези, които не познават живота и пътя на Марко Марков, заглавието на изложбата евентуално звучи прекомерно провокативно. Италианец по майчина линия, прекарал съвсем четири десетилетия в Африка, Италия и главно в Холандия, в тази галерия, както самичък споделя " Аз съм съчетал подигравателен дуализъм и триализъм, артикули на културата на три страни, три дами и три ателиета. “
И още малко история. Срещата на Марко през 80-те години с италианския романтизъм, по време на работа в ателиетата на Ватикана с неговия другар Нунцио Биббо, се оказва повратен момент в развиването му. " Тогава - споделя той - стана смяната. След модерното изкуство избрах Микеланджело. Избрах романтизма и се пробвах да го усъвършенствам. Вървейки по новия път се роди иронията. За мен най- значима е хрумката. И по този начин отново стигаме до три неща: подигравка, жлъч и цинизъм, които най- елементарно отразявах в рисунките си. И макар, че ми споделяха, че по този начин не се прави огромно изкуство… продължих “.
На въпроса ми: Сега какво те интересува?. Отговорът му бе:
" Днес, през днешния ден ме интересува какво става след " Пиета Ронданини “ на Микеланжело “.
Пред прага на своята 80-годишнина, съвсем на годините, на които Микеланджело е работел, без да довърши своята " Пиета Ронданини “, попитах още веднъж Марко: Какво е посланието на твоята галерия?
" Опитах се да схвана каква е мъжката фигура в този момент, какво е жената- майка, държанка, ангел, дявол. “
Предлагайки другите разновидности на емблематичната " Пиета Ронданини “ в мощните пластики и вълнуващи рисунки в изложбата, Марко Марков търси и намира еластичен еквивалент на иконографския вид, в който конвулсивната прегръдка на майката едвам удържа изплъзващато се тяло на Сина, а страхът от невъзможността да надскочиш мимолетността, да задържиш за по – дълго опиянението от любовната приятност, е запечатан в екстатично вкопчените тела на двойките.
Умел рисувач, владеещ формата до съвършенство, пребиваването в северната страна не е укротило южняшкия му характер и стигащото до ирационалност негово въображение. Така тръгвайки от края на класиката, Марко минава през другите стадии на нейната смяна и стига до своя лична митология на Смъртта и Възкресението.
В " Пиета Ронданини “, в " тази комбинация с двойно лице и отделена от тялото ръка на Исус, споделя Марко, аз виждам новото схващане за отношението към човешкото тяло. Върху силуета на древен антропоцентризъм се ражда един нов човек, чието тяло към този момент не се преглежда като обвивка на душата, а се слага под въпрос неговата трудност и накърнимост. Повлиян от тази комбинация, аз демонстрирам новото човешко тяло, най- към този момент в своята неустойчивост към взаимоотношение с нови техники и омагьосано от Аватар. Това е двусмислената формула на моите творби, които изобразяват утопичен, удобен или неподходящ за този напредничав свят човешки портотип на сегашната киберкултура, която сама по себе си в своят развой на генериране на нови хора в началото изискуем на великия Де Кирико. “
Каквито и благоприятни условия за интерпретация да дава тази галерия: от екстаз до цялостно отричане, в нея Марко Марков ми припомня за първата пластика, която видях от него след завършването на Художествената Академия в София – " Завръщането на блудния наследник “.
Днес той се завръща, изиграл своята партия на шахматната дъска на живота, не разрешил да заседне във времето на " великите постулати “, осъзнал позитивите от духовната рецесия, засегнала и бащинството и майчинството, " невъзможни за есхомация “, както той самичък споделя, принудени да одобряват Новият свят без иерархията, с която би трябвало да се разделят, принудени да одобряват и кибержената, показана в серията от 12 ескиза на тази тема в изложбата.
Не можех на края да не му задам още един въпрос: Какво идва след твоята " Пиета Ронданини “? Отговорът му е: " Ако желаеме да продължим да останем заклещени в свят, който към този момент е липсващ, Невестата на Христис, рискува да се провали в своята задача. За да предотвратим това да се случи, би трябвало да имаме смелостта да излезем на открито и да живеем в Новите агори: къщи, питейни заведения, кръчми и места, където можем да реализираме човешко прекарване, с звук на познатост, усет на живот и обич “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ