Как Грузия върви по пътя на Украйна
Роман Гончаренко,
Името на Виктор Янукович от дълго време не се загатва в новините, само че някогашният украински президент, който преди 10 години избяга в Русия, беше упоменат в Грузия. Бидзина Иванишвили, милиардер, натрупал благосъстоянието си в Русия, някогашен министър-председател и почетен ръководител на ръководещата партия " Грузинска фантазия ", направи тъкмо това. Говорейки на протест в Тбилиси в края на април, Иванишвили съобщи, че страната му " не е Грузия от времето на Шеварнадзе или Украйна от времето на Янукович ". И двамата политици изгубиха властта вследствие на митинги. Така Иванишвили даде ясно да се разбере, че партията му няма желание да се отхвърля от властта.
Законът за " задграничните сътрудници " и Янукович
В Грузия митингите избухнаха поради проектозакона " за бистрота на задграничното въздействие ", който всъщност е аналог на съветския закон за " задграничните сътрудници ". Първият опит на грузинските управляващи да го одобряват се провали преди година поради митинги. Този път ръководещата партия не отстъпва. Грузинският парламент гласоподава в поддръжка на законопроекта на второ четене, като окончателното му утвърждение е планувано за средата на май. Подобен закон от дълго време е в действие в Русия, където се употребява за дискредитиране на всички критици на властта - от организации с нестопанска цел до политици, медии и блогъри. Грузинската съпротива счита, че страната върви по пътя на Русия и обръща тил на Запада.
По времето на Янукович в Украйна също имаше закон за " задграничните сътрудници ". Той беше част от пакет закони, признати на фона на опозиционните митинги през януари 2014. Това подхрани борбата в Киев. В рамките на един месец, в края на февруари 2014, Янукович и членовете на неговото държавно управление изгубиха властта, а доста от тях избягаха в Русия. Това беше втората прозападна гражданска война в Украйна. Първата, Оранжевата гражданска война, се състоя през 2004 и приключи с мирна промяна на властта, тъкмо както Революцията на розите в Грузия година по-рано. А в този момент?
Европейската изразителност на фона на доближаването с Русия
Между Украйна и Грузия има прилики. Янукович беше проруски президент, само че пристигна на власт под лозунга за европейска интеграция на Украйна. Мнозина имаха вяра, че той ще вкара страната в Европейски Съюз. Но проевропейската му изразителност се разминаваше с проруската политика на държавното управление му, до момента в който не последва цялостен поврат през есента на 2013, когато беше спряно подписването на съглашението с Европейски Съюз.
В Тбилиси " Грузинска фантазия " официално поддържа проевропейски курс, само че в действителност от ден на ден се отдалечава от Европа и се доближава към Москва. Грузия не поддържа Украйна във войната и развива бизнес връзки с Русия. Тбилиси отхвърля също по този начин да наложи наказания поради войната на Русия против Украйна, а комерсиалният оборот с Русия се усилва. И то макар обстоятелството, че грузински доброволци се борят на страната на Украйна, а към една трета от грузинското население счита, че управляващите не поддържат задоволително Киев.
Западът следи протичащото с неразбиране, само че с вярата, че няма да се стигне до нова политическа рецесия. Скоро предстоят президентски избори в Съединени американски щати, връзките сред Тбилиси и Вашингтон се охладиха, а Брюксел към този момент даде на Грузия статут на страна кандидатка за участие в Европейски Съюз през декември 2023 година. С приемането на закона за " задграничните сътрудници " доближаването с Европа може на процедура да бъде спряно. Можем да предположим, че същинската цел на закона за " задграничните сътрудници " е да спре доближаването с Европа, само че не и да го разгласи публично, както направи Янукович.
Европейският курс на Грузия е по-слаб от украинския
Преди повече от 20 години Грузия стана първата постсъветска страна, в която се извърши мирна гражданска война и промяна на властта, а Украйна - втората. Двете страни бяха считани освен за най-прозападните страни в Общността на самостоятелните страни, само че и за доста близки.
Оттогава насам и в двете страни се вършат опити за завръщане към официално многополюсен, само че всъщност проруски курс в стопанската система и външната политика. Грузия направи това макар фактическата съветска окупация на Абхазия и Южна Осетия. В Украйна опитите за връщане в орбитата на Русия бяха провалени. Янукович не устоя на власт даже един мандат, до момента в който " Грузинска фантазия " ръководи повече от десетилетие. Очевидно забележителна част от обществото е удовлетворена от политиката на партията. Евромайданът в Украйна беше доста по-мащабен от това, което се случва в Грузия. Прозападната президентка Саломе Зурабишвили, която не поддържа закона за " задграничните сътрудници ", има лимитирани благоприятни условия.
Засега не е изцяло ясно кой път ще избере Грузия дефинитивно. Голяма роля ще изиграе ходът на войната на Русия против Украйна. Ако Москва надделее, това ще ѝ даде сили да продължи имперската си политика в постсъветското пространство. В същото време провалянето на Украйна би отслабило както самия Запад, по този начин и силите в Европа, които се стремят да станат членове на западния клуб. В подобен случай Иванишвили, който промени реториката си и упреква Запада, че трансформира " Грузия и Украйна в пушечно месо ", може да резервира въздействието си.
Може би парламентарните и президентските избори през есента на 2024 ще дадат изясненост. Проевропейският курс в Грузия до момента беше по-слаб, в сравнение с в Украйна. А Иванишвили работи по-предпазливо от Янукович. Но той няма да може да се задържи дълго в шпагата сред Русия и Европейски Съюз. Много ще зависи от това дали митингите ще останат мирни, или управляващите ще употребяват принуждение, както направи Янукович. Тогава Иванишвили и " Грузинска фантазия " може да бъдт сполетени от ориста на украинския президент и неговата " Партия на районите ", а Грузия, сходно на Украйна, да преживее втора прозападна гражданска война.
Името на Виктор Янукович от дълго време не се загатва в новините, само че някогашният украински президент, който преди 10 години избяга в Русия, беше упоменат в Грузия. Бидзина Иванишвили, милиардер, натрупал благосъстоянието си в Русия, някогашен министър-председател и почетен ръководител на ръководещата партия " Грузинска фантазия ", направи тъкмо това. Говорейки на протест в Тбилиси в края на април, Иванишвили съобщи, че страната му " не е Грузия от времето на Шеварнадзе или Украйна от времето на Янукович ". И двамата политици изгубиха властта вследствие на митинги. Така Иванишвили даде ясно да се разбере, че партията му няма желание да се отхвърля от властта.
Законът за " задграничните сътрудници " и Янукович
В Грузия митингите избухнаха поради проектозакона " за бистрота на задграничното въздействие ", който всъщност е аналог на съветския закон за " задграничните сътрудници ". Първият опит на грузинските управляващи да го одобряват се провали преди година поради митинги. Този път ръководещата партия не отстъпва. Грузинският парламент гласоподава в поддръжка на законопроекта на второ четене, като окончателното му утвърждение е планувано за средата на май. Подобен закон от дълго време е в действие в Русия, където се употребява за дискредитиране на всички критици на властта - от организации с нестопанска цел до политици, медии и блогъри. Грузинската съпротива счита, че страната върви по пътя на Русия и обръща тил на Запада.
По времето на Янукович в Украйна също имаше закон за " задграничните сътрудници ". Той беше част от пакет закони, признати на фона на опозиционните митинги през януари 2014. Това подхрани борбата в Киев. В рамките на един месец, в края на февруари 2014, Янукович и членовете на неговото държавно управление изгубиха властта, а доста от тях избягаха в Русия. Това беше втората прозападна гражданска война в Украйна. Първата, Оранжевата гражданска война, се състоя през 2004 и приключи с мирна промяна на властта, тъкмо както Революцията на розите в Грузия година по-рано. А в този момент?
Европейската изразителност на фона на доближаването с Русия
Между Украйна и Грузия има прилики. Янукович беше проруски президент, само че пристигна на власт под лозунга за европейска интеграция на Украйна. Мнозина имаха вяра, че той ще вкара страната в Европейски Съюз. Но проевропейската му изразителност се разминаваше с проруската политика на държавното управление му, до момента в който не последва цялостен поврат през есента на 2013, когато беше спряно подписването на съглашението с Европейски Съюз.
В Тбилиси " Грузинска фантазия " официално поддържа проевропейски курс, само че в действителност от ден на ден се отдалечава от Европа и се доближава към Москва. Грузия не поддържа Украйна във войната и развива бизнес връзки с Русия. Тбилиси отхвърля също по този начин да наложи наказания поради войната на Русия против Украйна, а комерсиалният оборот с Русия се усилва. И то макар обстоятелството, че грузински доброволци се борят на страната на Украйна, а към една трета от грузинското население счита, че управляващите не поддържат задоволително Киев.
Западът следи протичащото с неразбиране, само че с вярата, че няма да се стигне до нова политическа рецесия. Скоро предстоят президентски избори в Съединени американски щати, връзките сред Тбилиси и Вашингтон се охладиха, а Брюксел към този момент даде на Грузия статут на страна кандидатка за участие в Европейски Съюз през декември 2023 година. С приемането на закона за " задграничните сътрудници " доближаването с Европа може на процедура да бъде спряно. Можем да предположим, че същинската цел на закона за " задграничните сътрудници " е да спре доближаването с Европа, само че не и да го разгласи публично, както направи Янукович.
Европейският курс на Грузия е по-слаб от украинския
Преди повече от 20 години Грузия стана първата постсъветска страна, в която се извърши мирна гражданска война и промяна на властта, а Украйна - втората. Двете страни бяха считани освен за най-прозападните страни в Общността на самостоятелните страни, само че и за доста близки.
Оттогава насам и в двете страни се вършат опити за завръщане към официално многополюсен, само че всъщност проруски курс в стопанската система и външната политика. Грузия направи това макар фактическата съветска окупация на Абхазия и Южна Осетия. В Украйна опитите за връщане в орбитата на Русия бяха провалени. Янукович не устоя на власт даже един мандат, до момента в който " Грузинска фантазия " ръководи повече от десетилетие. Очевидно забележителна част от обществото е удовлетворена от политиката на партията. Евромайданът в Украйна беше доста по-мащабен от това, което се случва в Грузия. Прозападната президентка Саломе Зурабишвили, която не поддържа закона за " задграничните сътрудници ", има лимитирани благоприятни условия.
Засега не е изцяло ясно кой път ще избере Грузия дефинитивно. Голяма роля ще изиграе ходът на войната на Русия против Украйна. Ако Москва надделее, това ще ѝ даде сили да продължи имперската си политика в постсъветското пространство. В същото време провалянето на Украйна би отслабило както самия Запад, по този начин и силите в Европа, които се стремят да станат членове на западния клуб. В подобен случай Иванишвили, който промени реториката си и упреква Запада, че трансформира " Грузия и Украйна в пушечно месо ", може да резервира въздействието си.
Може би парламентарните и президентските избори през есента на 2024 ще дадат изясненост. Проевропейският курс в Грузия до момента беше по-слаб, в сравнение с в Украйна. А Иванишвили работи по-предпазливо от Янукович. Но той няма да може да се задържи дълго в шпагата сред Русия и Европейски Съюз. Много ще зависи от това дали митингите ще останат мирни, или управляващите ще употребяват принуждение, както направи Янукович. Тогава Иванишвили и " Грузинска фантазия " може да бъдт сполетени от ориста на украинския президент и неговата " Партия на районите ", а Грузия, сходно на Украйна, да преживее втора прозападна гражданска война.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ