Роден е на 9 септември 1941 г. в София. Завършва

Роден е на 9 септември 1941 година в София. Завършва българска лингвистика в Софийския държавен университет през 1968 година

През 1964 – 1968 година е редактор във в. „ Народна юноша “, а през 1968 – 1975 година работи във в. „ Стършел “. От 1975 година е драматург на Държавния язвителен спектакъл в София .

За пръв път Станислав Стратиев разгласява през 1958 година във в. „ Средношколско знаме “. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „ Народна юноша “, „ Стършел “, „ Пулс “, „ Стандарт “, „ 24 часа “ и на списанията „ Родна тирада “, „ Пламък “, „ Септември “, „ Театър “.

Дебютът му в прозата с книгата „ Самотните вятърни мелници “ през 1969 година е посрещнат възторжено от рецензията .

През 90-те години има своя непрекъсната колонка във в. „ Стандарт “.

Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 година.



Темата разяснява в “Нашият ден “ артистът Славчо Пеев , който е взел участие в съвсем всички комедии на драматурга.

“Пазя загатна за едно момче. Остана си момче до края. До края гледаше на света като едно дете.

Много беше прецизен към нещата, които стават, към всичко, което ни заобикаля. Винаги сериозен, сериозен, но сериозен, а той се майтапи. Невероятно възприятие за комизъм! Така е и в неговите пиеси.

Има ли почитатели

Има много хора, които взимат едно или друго от Стратиев. Много хора го считат за собствен преподавател. Той научи на истина цяло потомство. Да се споделя това, което е, а не измисленото. В такива моменти в страната, в които това беше невероятно.

Най-яркият спомен

Спомням си по какъв начин ритнал една гума на аероплан, който не съумял да излети. След това пристигнал водачът на самолета и той също ритнал гумата и споделил – “ще ми литнеш ти, ще ми литнеш “. Успели да излетят и водачът на слизане му споделил – “добре, че ритна ти гумата, тъкмо ти, другояче нямаше да излети “.

Каква пиеса би написал в този момент

Това щеше да бъде най-абсурдната пиеса съгласно мен, тъй като живеем в едно комплицирано неуместно време.

Чуйте Славчо Пеев в звуковия файл.
Снимки: Уикипедия, БНР