Роботите изземват местата на нискоквалифицираните работници, което създава огромно напрежение

Роботите изземват местата на нискоквалифицираните служащи, което основава голямо напрежение в обществото (снимка: CC0 Public Domain)

Б унтове против автоматизацията на производството на чай избухнаха в Кения . Горят камиони, има конфликти с полицията. Работниците в плантациите упорстват за преустановяване на уволненията и замяната им с роботи. В ластите ги поддържат, само че корпорациите не слушат никого – една такава машина не отстъпва по продуктивност на 100 служащи и също така не получава заплата .

Работниците се бунтуват в обезверен опит да спрат роботизацията, поради която доста от тях са на ръба на уволнението. Някои са имали даже по-малко шанс – към този момент са уволнени и сменени с роботизирана система за прибиране на реколтата, споделя Semafor Africa.

Ситуацията се нажежава

През последната година в Кения са регистрирани минимум 10 случая на пожар в машини за бране на чай. В страната има всеобщи митинги против автоматизацията на тази активност, които към този момент вземат жертви. Неотдавнашните конфликти сред служащите на чаените плантации и полицията доведоха до гибелта на един от тях и пострадвания на десетки души и от двете страни.

Ситуацията наподобява се нажежава, защото от упоменатите 10 машини девет изгоряха през май 2023 година Всички те принадлежаха на компанията Ekaterra и се използваха в производството на чай Lipton. Размерът на вредите възлиза на 1,2 милиона $, съгласно личните калкулации на компанията.

Кения е един от трите най-големи експортьори на чай в света. Страната затваря челната тройка след Китай и Шри Ланка, а този бизнес ѝ носи суми с девет нули. Данните за 2021 сочат, че Кения е изнесла чай за 1,2 милиарда $.

Възможно е подобен забележителен триумф да е точно резултат от автоматизацията на производството, защото измежду тези, които отглеждат чай в кенийските плантации, личат имената на великански корпорации като Browns Investments, George Williamson и упоменатата Ekaterra, всяка от които непринудено заменя берачите на чай с машини. Тези компании събират реколтата в плантации в Керичо (най-големият град в Кения) с обща повърхност от повече от 80 хиляди хектара.

Властите са безпомощни

Кенийските управляващи също не възразяват против роботизирането на процедурата по бране на чай, само че въобще не са съгласни с цялостното занемаряване на служащите. Например, през март 2023 година, два месеца преди всеобщия палеж и митингите, работна група от кенийското държавно управление прикани фирмите в Керичо да се придържат към съответствие 60:40 на механизиран и ръчен труд.

Правителството също по този начин работи по поощряване на законопроект за ограничение на вноса на автоматизирани системи за бране на чай в страната и организира обществени чувания. Всяка анкета демонстрира, че хората в Кения в по-голямата си част са срещу автоматизирането на процеса на бране на чай.

Замяната на хората с роботи в чаените плантации в Кения стартира много от дълго време – преди повече от 10 години. Последствията от това бяха всеобщи съкращения, макар че в този момент не се приказва за цялостно отменяне на работната мощ. През последното десетилетие обаче 30 хиляди берачи на чай са изгубили работата си – фирмите взеха решение да спрат да заплащат заплати и да ги заменят с машини.

Една машина заменя 100 души

По размер на осъществената работа, една машина се равнява на 100 служащи. Корпорациите, избрали механизацията, изясняват, че тя е „ сериозна ” за техния интернационален бизнес в днешната конкурентна среда. Според изчисленията на Ekaterra, автоматизацията в събирането на чай води до големи спестявания на пари – събирането на 1 кг растения с ръчен труд коства на компанията 0,11 $, а механизирано – единствено 0,03 $.

Кения е освен един от най-големите експортьори на чай в света, само че и безспорен водач по безработица измежду всички страни от Източна Африка. Данните от четвъртото тримесечие на 2022 година сочат, че почти 14% от работоспособното население на страната е безработно отдавна.
още по темата
Експертите на Световната банка считат, че това е точно резултат от продължаващата автоматизация на труда освен в чаените плантации, само че и в други области. Като образец те дават банковия бранш, както и застрахователните компании.

Експерти, интервюирани от Semafor Africa, споделят, че автоматизацията на работата в Кения и други страни в Африка ще продължи с стремглава скорост, изключително на фона на необятното потребление на изкуствен интелект. Те имат вяра, че актуалната обстановка в чаените плантации, с всички митинги и палежи на машини, може да бъде ранен знак за бъдещо по-глобално напрежение, в случай че държавните управления и фирмите не намерят способи да оказват помощ на служащите.

Повечето берачи са млади, доста от тях са дами, и постоянно им липсва потенциал и умения да съумеят отвън бранша на чая. Преквалификацията на земеделските служащи, както и основаването на повече работни места и диверсификацията на стопанската система в общностите, отглеждащи чай, ще бъдат от основно значение за противодействието на насилието и възходящия яд.

Механизацията има смисъл за производителите на чай и е малко евентуално те да се откажат от машини, които ще понижат разноските им. Но тази наклонност евентуално ще продължи да вреди на селските общности, където земеделските служащи играят централна роля в икономическата активност. Хората ще продължат да се опълчват на тези промени, тъй като нямат различни благоприятни условия за работа.

Необратима наклонност

В момента Китай е най-големият експортьор на чай в света. В тази страна, както и в Кения, фирмите бързат да механизират прибирането на чай допустимо най-бързо и главният им мотив са парите.

Според обява на специалисти от Института по селскостопанско инженерство към Академията на селскостопанските науки на Дзянси, ръчното бране на чай съставлява повече от половината от разноските за произвеждане на тази напитка. Изданието приканва за още по-ефективна машинизация на промишлеността.

„ Разработването и популяризирането на машини за бране на чай е от изгода за възстановяване на продуктивността на труда, понижаване на разноските за труд, възстановяване на конкурентоспособността на чаените артикули на пазара и поощряване на устойчивото развиване на чаената промишленост ”, се споделя в документа.