Роб Ървинг и Павел Христов: На България й трябват постоянно успешни истории, за да привлича инвеститори
Роб Ървинг (вляво) и Павел Христов
© Надежда Чипева Още по тематиката
Чужди вложители отново поглеждат към България за покупко-продажби
Оптимизмът в района се трансферира и към локалния M&A пазар: придобиванията в страната порастват, оценките също
29 ное 2017
Капиталовият пазар се нуждае от приватизация и повече вложители
Вместо към БФБ пари се насочват към криптовалути и peer-to-peer финансиране
29 ное 2017
Сделките на 2017: годината на парцелите
Интересът на задграничните вложители последователно се завръща, главно за индустриални и IT компании
21 ное 2017
Бизнесът по света чака възстановяване на стопанската система и повече покупко-продажби
Активността на пазара на сливания и придобивания е все по-стабилна и ще се покачва, сочи изследване на EY
8 ное 2017 Роб Ървинг е съпредседател на Глобалната група за дялово присъединяване на най-голямата правна адвокатска фирма в света – Dentons. Работата му е фокусирана върху трансграничните покупко-продажби по сливания и придобивания (M&A), изключително в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). През последните няколко години е управлявал знакови покупко-продажби в Сърбия, Словения, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния, Чехия и Турция.
Адв. Павел Христов е съучастник в адвокатско сдружение " Христов и съдружници ". Специализира в региона на комерсиалните покупко-продажби, корпоративното ръководство, M&A, покупко-продажби по дялово вложение (PE), право на конкуренцията и други
Dentons дружно с " Христов и съдружници " съветваха белгийската Spadel, която при започване на 2017 година купи " Девин " от американския капиталов фонд Advent International. С двамата беседваме по време на годишната конференция " Сделки и вложители " на " Капитал ".
Бихте ли разказали малко повече за Dentons?
Роб Ървинг: Правният бранш минава през огромни промени и другите адвокатски фирми адресират това предизвикателство по друг метод. В Dentons взехме решение, че би трябвало да покрием света със лични офиси в колкото се може повече местоположения. Компанията е основана посредством обединение на три сдружения преди 4 година, когато броят на юристите е към 2-3 хиляди, само че към този момент са близо 9 хиляди. Характерно за Dentons е, че това е правна компания с доста предприемачески метод и дух – тя си партнира с клиентите, влага в дълготрайни връзки с тях – и това разрешава по-голяма еластичност в активността на юристите.
Как подбирате пазарите си?
Р. Ъ.: В момента присъстваме в шест местоположения в ЦИЕ и имаме над 600 юристи в района – само че работим на практика на всички места, даже в по-малки страни като Молдова или Словения. В бъдеще може би ще отворим офиси и в други страни в района, в това число и в България. Но сега има по-приоритетни места за Dentons. В даден миг ще разработим тактика и за Югоизточна Европа – имаме голям брой фантастични партньорства като това с адвокатската фирма на Павел и това е доста сполучлива формула за нас. Аз давам отговор за тактиката ни в Югоизточна Европа и мога да заявя, че не сме взели каквото и да е решение за нахлуване в района. Това може да се промени, само че не и в идващите две години.
Какво прави България привлекателна и кое би ви възпряло?
Р. Ъ.: Клиентите ми са все по-заинтересувани от нея. Сделката за " Девин " е превъзходен образец – стогодишна белгийска компания, която обичайно влага във Франция, Белгия, Холандия и Англия и чиято последваща стъпка е да влага в България. Това демонстрира много огромно доверие в страната като капиталова дестинация. Знам и за други – американско-канадска софтуерна компания, която е сключила съглашение с огромен европейски клиент и са решили да открият европейската си холдингова компания в България, като към този момент наемат хора в София. Биха могли да го създадат на всички места другаде, също така стартират активност и на други места като Германия и Чехия, само че са избрали България.
Кои други браншове могат да привлекат интернационален интерес?
Р. Ъ.: Сектори като превоза, които могат да се възползват от местоположението на България – тъй като страната е на кръстопът и доста хора и артикули би трябвало да минат отсам, с цел да доближат Европейски Съюз или да излязат от него към места като Русия или Турция. Концесията на летище София може да е доста забавна за вложителите – само че нещо с подобен мащаб изисква доста деликатна подготовка с интернационален съветник – както се случи с летището в Белград.
Може ли идването на огромен състезател в Белград да докара до конфликт с евентуален интерес към София?
Р. Ъ.: Не мисля. Според мен сред двете места има задоволително разстояние и не са възприемани като конкуриращи се за прекомерно огромен брой едни и същи хора.
Spadel е превъзходен образец, само че като цяло чувството е, че стратегическите вложители към момента не са толкоз дейни тук – ще се промени ли това?
Р. Ъ.: Мисля, че се трансформира – слушам за от ден на ден благоприятни условия, някои от които считам, че ще се осъществят идната година. Но вижте да вземем за пример " Аджъбадем Сити клиник " в болничния бранш – това също е доста добър образец и огромно самопризнание. Доколкото разбирам, след инвестицията компанията се показва доста по-добре от заложеното в бюджета й и дава положителни услуги за страната – т.е. мощните резултати не идват поради орязване на разноските. Така че това е една сполучлива история. Колкото повече такива има с присъединяване на огромни, познати вложители, толкоз повече това ще построява добър имидж на страната и тя ще притегля още повече интерес.
Какво е чувството ви за капиталовия климат в България?
Р. Ъ.: Ниските корпоративни налози много оказват помощ...
Да, само че не може да се разчита единствено на тях и на ниски разноски за труд...
Р. Ъ.: Когато беседвам с вложители, те не приказват за ниски разноски за труд, а за съществуването на млади, умни, стимулирани хора, които владеят доста езици. Те са конкуренция за доста хора в доста страни в Централна Европа като Полша, Унгария и така нататък За бизнесите, които изискват огромен човешки запас, намирането им става все по-трудно. А България продължава да създава огромен брой доста добре образовани, стимулирани хора, които обаче може би нямат чак толкоз доста благоприятни условия да употребяват капацитета си... Инвеститорите приказват за намирането на тъкмо такива млади, умни хора с езикови знания и ексцентрично мислене – а българите имат дългогодишна известност, че мислят ексцентрично, а не са като с наочници. Смятам, че това са мощни прерогативи.
А какви са минусите на локалния пазар?
Р. Ъ.: Има някои неща от предишното, които скапват репутацията на България – някои огромни разногласия сред страната и интернационалните вложители, които стигнаха до интернационалните арбитражи, като делата против Advent за приватизацията на БТК или делата против някои вложители в енергийния бранш. Някои фондове за дялови вложения, които бяха акционери в БТК, също излязоха от инвестицията доста недоволни от някои от решенията на държавното управление по време на присъединяване им.
Разбира се, сега има доста такива проблеми, свързани с политическа интервенция в бизнес средата – във Франция, в Полша, в Унгария и така нататък Един тип би могло да се каже, че България е била изпреварила времето си.
Очевидно, в случай че оперирате в бранш без прекалено много държавна интервенция – а тези образци са все за вложения в инфраструктура – само че в случай че сте в нерегулиран бранш, където държавното управление не се намесва толкоз доста, обстановката е малко по-добра. В предния панел на конференцията имаше представител на The Rohatyn Group, които са вложители в българска сладкарска компания ( " Престиж-96 " – бел.авт.), Advent бяха, а в този момент Spadel са вложител в " Девин " – минерална вода. Това са все положителни браншове, със относително по-малки евентуални благоприятни условия за държавна интервенция.
Какви са останалите провокации, с които би трябвало да се оправим?
Р. Ъ.: Не мисля, че има други. Предизвикателството е да бъдете видяни, да привлечете внимание и да имате задоволително поредни положителни истории, тъй че вложителите да гледат насам. Същото се отнася и за Сърбия, Хърватия, Словения... Румъния е малко по-голяма и това й оказва помощ да има интервали от по 3-4 година с огромни, привличащи вниманието вложения, тъй че внезапно всички да приказват за нея.
Но с хора като Елвин Гури и като Росен Иванов и други, които построяват предприемаческа база тук – това е бъдещето, в това число в международен мащаб – съществуването на бизнесмени и на хора с положителни хрумвания. А доколкото тези неща могат да бъдат мащабирани тук, това ще обезпечи положително бъдеще за България и за младежите. В този смисъл идващото предизвикателство е да се построи устойчива база от бизнесмени, тъй че страната да се трансформира в дестинация за софтуерните вложители и вместо да се отбиват в Чехия или в Германия, да идват напряко тук. Това е област, в която можете в действителност да се съревновавате с който и да било – с помощта на традициите в инженерното обучение, езиковите знания, предприемаческия дух. Всъщност в това отношение дребният пазар може да е преимущество, защото, в случай че стартирате да изграждате бизнес, който е малко по-малък, и по-късно сте принудени да мислите за това по какъв начин можете да го разраснете на открито – в дълготраен проект това е предимство.
Сделката за " Динамо програмен продукт " притегли много внимание – преди няколко седмици в Лондон се срещах с Francisco Partners (инвеститорът в " Динамо програмен продукт " – бел. авт.) и те са в действителност въодушевени за инвестицията си. Видях и други PE фондове с фокус върху софтуерния бранш и те също приказват за договорката. Ако в идващите 2-3 години има още една-две сходни покупко-продажби, тогава хората ще виждат наклонност, а няма да става дума за индивидуален случай.
Павел Христов: Вече имаме наклонност, това е третата значима, забележима договорка в ИТ бранша – което притегля мощен интерес. Хубавото в България е развиването на екосистемата, където към този момент имаме серийни бизнесмени – като Елвин Гури и създателите на " Телерик ". И колкото повече сполучливи истории имаме, толкоз по-добре. Нещата към този момент се случват. Хора като Елвин и Васил Терзиев търсят сродни души, почитатели, поддръжници. И доста хора следват стъпките им. Основателите на " Телерик " сега всички са серийни бизнесмени и поддържат разнообразни браншове. Така че България има капацитет, що се отнася до младежи с експертиза. А към този момент има и опитът и самочувствието на хората, които основали и продали сполучливи мощни, витални бизнеси и са разкрили метод да намерят пазарна ниша и да изградят пазарен дял на мощно конкурентни пазари отвън страната. Създали са продуктите си тук с помощта на гения и опита на български експерти, само че също по този начин са разкрили и подобаващите маркетингови екипи и знание, с които да доближат до американския пазар, да изградят пазарен дял, който е огромен и резистентен, да изградят бранд, който да притегли интереса на огромни мултинационални играчи като Progress Software и Citrix.
При това не приказваме единствено за съществуването на гении в България – има и диаспора от българи, които са учили, почнали са работа и са построили страхотни кариери в чужбина. Много от тези хора сега работят в някои от огромните капиталови банки и огромните PE фондове, имат първокласна експертиза за това по какъв начин се структурира договорка, къде да се търсят благоприятни условия, по какъв начин да се построи сполучлива компания. И доста от тях влагат в България. Такъв е образецът с " Динамо програмен продукт ", където един от създателите в действителност живее в Силициевата котловина в Съединени американски щати.
Екосистемата е налице, идната стъпка е да се свържем с организации като Dentons, които имат голямо насъбрано знание. За нас в " Христов и съдружници " е страхотна опция да сътрудничим с тях и да вдигнем стандартите си. Друга роля, която виждаме пред себе си, е да оказваме помощ и да разпространяваме това познание. И с тази цел работим със започващи компании, като им оказваме помощ да структурират инвестицията си, обясняваме им основите на една M&A транзакция, какво да приготвят, какво да не пропущат и по какъв начин да се приготвят за идващия стадий, когато ще получат инвестицията – било то от PE фонд, от фонд за рискови вложения или от стратегически вложител.
Защото огромните играчи ще стартират да гледат към България и да търсят благоприятни условия за напредък тук. В момента виждаме PE фондове, които поддържат стартъп общността тук. Скоро колоси като Гугъл и Microsoft ще ги последват, тъй като България също е на картата, въпреки и евентуално да не е страната, в която ще се появи идващият милиарден еднорог.
Къде е капацитетът за покупко-продажби през идната година с изключение на в софтуерния бранш?
П. Х.: Банковата и финансовата система са един от секторите, където ще има огромни вложения, основно поради високите технологии. Не единствено правната промишленост е разтърсвана от промени поради новите технологии – финансовият бранш също усеща тези разтърсвания, още по-осезаемо отпреди. Ако приказваме за fintech, доста от банките ще влагат от ден на ден в разнообразни форми на електронно банкиране и в разнообразни спомагателни онлайн основани услуги с добавена стойност, както и в разнообразни приложения – т.е. ще употребяват оптимално технологиите, с цел да бъдат по-ефективни, да оферират по-евтини и по-бързи услуги на клиентите си.
Р. Ъ.: Погледнете Елвин Гури – той е сключил съглашение да придобие сръбска онлайн банка. И съм убеден, че ще откри метод да придвижи модела й и отвън Сърбия след време. Това е бъдещето и тъкмо това е повода банкирането да е различен бранш, изправен пред дълбоки промени. В страни като Сърбия и България можете да експериментирате с сходни неща, без да инвестирате голямото количество пари, които това би лишило във Англия или в Съединени американски щати. За банки като JP Morgan в Съединени американски щати ще е доста мъчно да се трансформира в онлайн банка, защото това изисква голяма промяна. Но за Telenor Banka в Сърбия... или пък да вземете съществуваща банка тук и да я трансформирате – това е допустимо и може да служи като образец. Това се случи в телеком бранша в някои страни в Централна Европа преди 20 година – голям брой западноевропейски оператори опитаха с нови технологии първо в Централна Европа и по-късно ги пренасяха на родните си пазари.
П. Х.: Следващите области ще са фармацевтиката и опазването на здравето. Примерът с Acibadem и лечебните заведения " Сити клиник " и " Токуда " е единствено началото. България е привлекателно място. В Медицински университет в страната сега се образоват повече задгранични студенти, в сравнение с български. Качеството на българския медицински личен състав и лекарите е извънредно положително. Наблюдавахме вълна на приключване на мозъци отсам в посока Централна и Западна Европа, само че в този момент от ден на ден от тези експерти ще имат отлични благоприятни условия да останат в България, тъй като лечебните заведения, в които ще могат да работят, ще бъдат с най-хубавото качество, с най-хубавите технологии и процеси. България може да е доста добър хъб за такива услуги.
Друг бранш са транспортните услуги, които също са доста мощно повлияни от технологиите. Имаме клиенти в автомобилния бизнес в разнообразни сегменти – действен лизинг и ръководство на автопаркове, обичайни дистрибутори на коли, камиони и рейсове. И сега те приказват не за продажба на транспортни средства, а за продажба на услугата подвижност – превозването на товари или на хора от точка А до точка Б. Не става въпрос за инвестиция в транспортното средство, а за инвестиция в наличността му. Това ще докара до голямо стесняване в обичайните продажби на транспортни средства и до от ден на ден споделено потребление на коли. Вече станахме очевидци на няколко покупко-продажби. Тази консолидация е един от знаците, че секторът ще бъде изменен и разтресен от новите играчи, които влизат на пазара и оферират тези обичайни услуги по напълно друг съвременен метод.
Интервюто взе Мария Иванова
© Надежда Чипева Още по тематиката
Чужди вложители отново поглеждат към България за покупко-продажби
Оптимизмът в района се трансферира и към локалния M&A пазар: придобиванията в страната порастват, оценките също
29 ное 2017
Капиталовият пазар се нуждае от приватизация и повече вложители
Вместо към БФБ пари се насочват към криптовалути и peer-to-peer финансиране
29 ное 2017
Сделките на 2017: годината на парцелите
Интересът на задграничните вложители последователно се завръща, главно за индустриални и IT компании
21 ное 2017
Бизнесът по света чака възстановяване на стопанската система и повече покупко-продажби
Активността на пазара на сливания и придобивания е все по-стабилна и ще се покачва, сочи изследване на EY
8 ное 2017 Роб Ървинг е съпредседател на Глобалната група за дялово присъединяване на най-голямата правна адвокатска фирма в света – Dentons. Работата му е фокусирана върху трансграничните покупко-продажби по сливания и придобивания (M&A), изключително в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). През последните няколко години е управлявал знакови покупко-продажби в Сърбия, Словения, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния, Чехия и Турция.
Адв. Павел Христов е съучастник в адвокатско сдружение " Христов и съдружници ". Специализира в региона на комерсиалните покупко-продажби, корпоративното ръководство, M&A, покупко-продажби по дялово вложение (PE), право на конкуренцията и други
Dentons дружно с " Христов и съдружници " съветваха белгийската Spadel, която при започване на 2017 година купи " Девин " от американския капиталов фонд Advent International. С двамата беседваме по време на годишната конференция " Сделки и вложители " на " Капитал ".
Бихте ли разказали малко повече за Dentons?
Роб Ървинг: Правният бранш минава през огромни промени и другите адвокатски фирми адресират това предизвикателство по друг метод. В Dentons взехме решение, че би трябвало да покрием света със лични офиси в колкото се може повече местоположения. Компанията е основана посредством обединение на три сдружения преди 4 година, когато броят на юристите е към 2-3 хиляди, само че към този момент са близо 9 хиляди. Характерно за Dentons е, че това е правна компания с доста предприемачески метод и дух – тя си партнира с клиентите, влага в дълготрайни връзки с тях – и това разрешава по-голяма еластичност в активността на юристите.
Как подбирате пазарите си?
Р. Ъ.: В момента присъстваме в шест местоположения в ЦИЕ и имаме над 600 юристи в района – само че работим на практика на всички места, даже в по-малки страни като Молдова или Словения. В бъдеще може би ще отворим офиси и в други страни в района, в това число и в България. Но сега има по-приоритетни места за Dentons. В даден миг ще разработим тактика и за Югоизточна Европа – имаме голям брой фантастични партньорства като това с адвокатската фирма на Павел и това е доста сполучлива формула за нас. Аз давам отговор за тактиката ни в Югоизточна Европа и мога да заявя, че не сме взели каквото и да е решение за нахлуване в района. Това може да се промени, само че не и в идващите две години.
Какво прави България привлекателна и кое би ви възпряло?
Р. Ъ.: Клиентите ми са все по-заинтересувани от нея. Сделката за " Девин " е превъзходен образец – стогодишна белгийска компания, която обичайно влага във Франция, Белгия, Холандия и Англия и чиято последваща стъпка е да влага в България. Това демонстрира много огромно доверие в страната като капиталова дестинация. Знам и за други – американско-канадска софтуерна компания, която е сключила съглашение с огромен европейски клиент и са решили да открият европейската си холдингова компания в България, като към този момент наемат хора в София. Биха могли да го създадат на всички места другаде, също така стартират активност и на други места като Германия и Чехия, само че са избрали България.
Кои други браншове могат да привлекат интернационален интерес?
Р. Ъ.: Сектори като превоза, които могат да се възползват от местоположението на България – тъй като страната е на кръстопът и доста хора и артикули би трябвало да минат отсам, с цел да доближат Европейски Съюз или да излязат от него към места като Русия или Турция. Концесията на летище София може да е доста забавна за вложителите – само че нещо с подобен мащаб изисква доста деликатна подготовка с интернационален съветник – както се случи с летището в Белград.
Може ли идването на огромен състезател в Белград да докара до конфликт с евентуален интерес към София?
Р. Ъ.: Не мисля. Според мен сред двете места има задоволително разстояние и не са възприемани като конкуриращи се за прекомерно огромен брой едни и същи хора.
Spadel е превъзходен образец, само че като цяло чувството е, че стратегическите вложители към момента не са толкоз дейни тук – ще се промени ли това?
Р. Ъ.: Мисля, че се трансформира – слушам за от ден на ден благоприятни условия, някои от които считам, че ще се осъществят идната година. Но вижте да вземем за пример " Аджъбадем Сити клиник " в болничния бранш – това също е доста добър образец и огромно самопризнание. Доколкото разбирам, след инвестицията компанията се показва доста по-добре от заложеното в бюджета й и дава положителни услуги за страната – т.е. мощните резултати не идват поради орязване на разноските. Така че това е една сполучлива история. Колкото повече такива има с присъединяване на огромни, познати вложители, толкоз повече това ще построява добър имидж на страната и тя ще притегля още повече интерес.
Какво е чувството ви за капиталовия климат в България?
Р. Ъ.: Ниските корпоративни налози много оказват помощ...
Да, само че не може да се разчита единствено на тях и на ниски разноски за труд...
Р. Ъ.: Когато беседвам с вложители, те не приказват за ниски разноски за труд, а за съществуването на млади, умни, стимулирани хора, които владеят доста езици. Те са конкуренция за доста хора в доста страни в Централна Европа като Полша, Унгария и така нататък За бизнесите, които изискват огромен човешки запас, намирането им става все по-трудно. А България продължава да създава огромен брой доста добре образовани, стимулирани хора, които обаче може би нямат чак толкоз доста благоприятни условия да употребяват капацитета си... Инвеститорите приказват за намирането на тъкмо такива млади, умни хора с езикови знания и ексцентрично мислене – а българите имат дългогодишна известност, че мислят ексцентрично, а не са като с наочници. Смятам, че това са мощни прерогативи.
А какви са минусите на локалния пазар?
Р. Ъ.: Има някои неща от предишното, които скапват репутацията на България – някои огромни разногласия сред страната и интернационалните вложители, които стигнаха до интернационалните арбитражи, като делата против Advent за приватизацията на БТК или делата против някои вложители в енергийния бранш. Някои фондове за дялови вложения, които бяха акционери в БТК, също излязоха от инвестицията доста недоволни от някои от решенията на държавното управление по време на присъединяване им.
Разбира се, сега има доста такива проблеми, свързани с политическа интервенция в бизнес средата – във Франция, в Полша, в Унгария и така нататък Един тип би могло да се каже, че България е била изпреварила времето си.
Очевидно, в случай че оперирате в бранш без прекалено много държавна интервенция – а тези образци са все за вложения в инфраструктура – само че в случай че сте в нерегулиран бранш, където държавното управление не се намесва толкоз доста, обстановката е малко по-добра. В предния панел на конференцията имаше представител на The Rohatyn Group, които са вложители в българска сладкарска компания ( " Престиж-96 " – бел.авт.), Advent бяха, а в този момент Spadel са вложител в " Девин " – минерална вода. Това са все положителни браншове, със относително по-малки евентуални благоприятни условия за държавна интервенция.
Какви са останалите провокации, с които би трябвало да се оправим?
Р. Ъ.: Не мисля, че има други. Предизвикателството е да бъдете видяни, да привлечете внимание и да имате задоволително поредни положителни истории, тъй че вложителите да гледат насам. Същото се отнася и за Сърбия, Хърватия, Словения... Румъния е малко по-голяма и това й оказва помощ да има интервали от по 3-4 година с огромни, привличащи вниманието вложения, тъй че внезапно всички да приказват за нея.
Но с хора като Елвин Гури и като Росен Иванов и други, които построяват предприемаческа база тук – това е бъдещето, в това число в международен мащаб – съществуването на бизнесмени и на хора с положителни хрумвания. А доколкото тези неща могат да бъдат мащабирани тук, това ще обезпечи положително бъдеще за България и за младежите. В този смисъл идващото предизвикателство е да се построи устойчива база от бизнесмени, тъй че страната да се трансформира в дестинация за софтуерните вложители и вместо да се отбиват в Чехия или в Германия, да идват напряко тук. Това е област, в която можете в действителност да се съревновавате с който и да било – с помощта на традициите в инженерното обучение, езиковите знания, предприемаческия дух. Всъщност в това отношение дребният пазар може да е преимущество, защото, в случай че стартирате да изграждате бизнес, който е малко по-малък, и по-късно сте принудени да мислите за това по какъв начин можете да го разраснете на открито – в дълготраен проект това е предимство.
Сделката за " Динамо програмен продукт " притегли много внимание – преди няколко седмици в Лондон се срещах с Francisco Partners (инвеститорът в " Динамо програмен продукт " – бел. авт.) и те са в действителност въодушевени за инвестицията си. Видях и други PE фондове с фокус върху софтуерния бранш и те също приказват за договорката. Ако в идващите 2-3 години има още една-две сходни покупко-продажби, тогава хората ще виждат наклонност, а няма да става дума за индивидуален случай.
Павел Христов: Вече имаме наклонност, това е третата значима, забележима договорка в ИТ бранша – което притегля мощен интерес. Хубавото в България е развиването на екосистемата, където към този момент имаме серийни бизнесмени – като Елвин Гури и създателите на " Телерик ". И колкото повече сполучливи истории имаме, толкоз по-добре. Нещата към този момент се случват. Хора като Елвин и Васил Терзиев търсят сродни души, почитатели, поддръжници. И доста хора следват стъпките им. Основателите на " Телерик " сега всички са серийни бизнесмени и поддържат разнообразни браншове. Така че България има капацитет, що се отнася до младежи с експертиза. А към този момент има и опитът и самочувствието на хората, които основали и продали сполучливи мощни, витални бизнеси и са разкрили метод да намерят пазарна ниша и да изградят пазарен дял на мощно конкурентни пазари отвън страната. Създали са продуктите си тук с помощта на гения и опита на български експерти, само че също по този начин са разкрили и подобаващите маркетингови екипи и знание, с които да доближат до американския пазар, да изградят пазарен дял, който е огромен и резистентен, да изградят бранд, който да притегли интереса на огромни мултинационални играчи като Progress Software и Citrix.
При това не приказваме единствено за съществуването на гении в България – има и диаспора от българи, които са учили, почнали са работа и са построили страхотни кариери в чужбина. Много от тези хора сега работят в някои от огромните капиталови банки и огромните PE фондове, имат първокласна експертиза за това по какъв начин се структурира договорка, къде да се търсят благоприятни условия, по какъв начин да се построи сполучлива компания. И доста от тях влагат в България. Такъв е образецът с " Динамо програмен продукт ", където един от създателите в действителност живее в Силициевата котловина в Съединени американски щати.
Екосистемата е налице, идната стъпка е да се свържем с организации като Dentons, които имат голямо насъбрано знание. За нас в " Христов и съдружници " е страхотна опция да сътрудничим с тях и да вдигнем стандартите си. Друга роля, която виждаме пред себе си, е да оказваме помощ и да разпространяваме това познание. И с тази цел работим със започващи компании, като им оказваме помощ да структурират инвестицията си, обясняваме им основите на една M&A транзакция, какво да приготвят, какво да не пропущат и по какъв начин да се приготвят за идващия стадий, когато ще получат инвестицията – било то от PE фонд, от фонд за рискови вложения или от стратегически вложител.
Защото огромните играчи ще стартират да гледат към България и да търсят благоприятни условия за напредък тук. В момента виждаме PE фондове, които поддържат стартъп общността тук. Скоро колоси като Гугъл и Microsoft ще ги последват, тъй като България също е на картата, въпреки и евентуално да не е страната, в която ще се появи идващият милиарден еднорог.
Къде е капацитетът за покупко-продажби през идната година с изключение на в софтуерния бранш?
П. Х.: Банковата и финансовата система са един от секторите, където ще има огромни вложения, основно поради високите технологии. Не единствено правната промишленост е разтърсвана от промени поради новите технологии – финансовият бранш също усеща тези разтърсвания, още по-осезаемо отпреди. Ако приказваме за fintech, доста от банките ще влагат от ден на ден в разнообразни форми на електронно банкиране и в разнообразни спомагателни онлайн основани услуги с добавена стойност, както и в разнообразни приложения – т.е. ще употребяват оптимално технологиите, с цел да бъдат по-ефективни, да оферират по-евтини и по-бързи услуги на клиентите си.
Р. Ъ.: Погледнете Елвин Гури – той е сключил съглашение да придобие сръбска онлайн банка. И съм убеден, че ще откри метод да придвижи модела й и отвън Сърбия след време. Това е бъдещето и тъкмо това е повода банкирането да е различен бранш, изправен пред дълбоки промени. В страни като Сърбия и България можете да експериментирате с сходни неща, без да инвестирате голямото количество пари, които това би лишило във Англия или в Съединени американски щати. За банки като JP Morgan в Съединени американски щати ще е доста мъчно да се трансформира в онлайн банка, защото това изисква голяма промяна. Но за Telenor Banka в Сърбия... или пък да вземете съществуваща банка тук и да я трансформирате – това е допустимо и може да служи като образец. Това се случи в телеком бранша в някои страни в Централна Европа преди 20 година – голям брой западноевропейски оператори опитаха с нови технологии първо в Централна Европа и по-късно ги пренасяха на родните си пазари.
П. Х.: Следващите области ще са фармацевтиката и опазването на здравето. Примерът с Acibadem и лечебните заведения " Сити клиник " и " Токуда " е единствено началото. България е привлекателно място. В Медицински университет в страната сега се образоват повече задгранични студенти, в сравнение с български. Качеството на българския медицински личен състав и лекарите е извънредно положително. Наблюдавахме вълна на приключване на мозъци отсам в посока Централна и Западна Европа, само че в този момент от ден на ден от тези експерти ще имат отлични благоприятни условия да останат в България, тъй като лечебните заведения, в които ще могат да работят, ще бъдат с най-хубавото качество, с най-хубавите технологии и процеси. България може да е доста добър хъб за такива услуги.
Друг бранш са транспортните услуги, които също са доста мощно повлияни от технологиите. Имаме клиенти в автомобилния бизнес в разнообразни сегменти – действен лизинг и ръководство на автопаркове, обичайни дистрибутори на коли, камиони и рейсове. И сега те приказват не за продажба на транспортни средства, а за продажба на услугата подвижност – превозването на товари или на хора от точка А до точка Б. Не става въпрос за инвестиция в транспортното средство, а за инвестиция в наличността му. Това ще докара до голямо стесняване в обичайните продажби на транспортни средства и до от ден на ден споделено потребление на коли. Вече станахме очевидци на няколко покупко-продажби. Тази консолидация е един от знаците, че секторът ще бъде изменен и разтресен от новите играчи, които влизат на пазара и оферират тези обичайни услуги по напълно друг съвременен метод.
Интервюто взе Мария Иванова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ