Марк Випсаний Агрипа – кървавата дясна ръка на Октавиан Август
Римската империя е известна със своите впечатляващи достижения като люлка на цивилизацията в Европа. От нея потеглят редица философстки придвижвания, оформя се добре познатата дисциплинираност в армията, а що се отнася до законодателството в полиса, то несъмнено е на доста високо равнище.
Ранните форми на цивилизация показват първите форми на народна власт, само че към всичко това би трябвало да прибавим и обстоятелството, че това е поле за изковаването на герои. Такъв да вземем за пример може да бъде Марк Випсаний Агрипа. За времето на неговата кариера, той може да се счита за дясната ръка на император Октавиан Август. И къса информация в биографията му демонстрира, че с право е заслужил толкоз огромна чест. Неговото име стои върху 2000-годишният мавзолей, който е издигнат персонално от него в Рим.
Снимка: By Alonso de Mendoza – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=77815458
Първите му исторически появи стартират малко след прословутото екзекутиране на Юлий Цезар. Когато огромният племенник Октавиян бяга, с цел да не бъде посрещнат от същата орис, Агрипа излиза на сцената и стартира да показва невероятни качества от най-различно естество. Историческите данни за тази персона са нищожни и на никое място в римската история не може да бъде открит. Неговият живот като че ли стартира през 44 година прочие Хр.
Добрата вест е, че кръвта не става вода, както всички знаем и със завръщането на Октавиан се случват няколко значими събития. Първо има най-правилният вероятен съдружник в лицето на Марк и второ – неговият чичо е завещал всички свои трофеи, земи и пари на своя племенник. Подобни благоприятни условия оферират на верният правоприемник да влезе в Рим и да получи купата си на римски император, само че явно сходни изкушения и съпътстващите главоболия са изцяло задоволителни за младежа да охлади пристрастеностите си за трона. Точно тук идва ролята на Агрипа. За разлика от доста други близки другари, той не поучава младежа да се откаже, а дава обещание, че щом заеме трона, той персонално ще се разправи с враговете му.
Снимка: By Classical Numismatic Group, Inc. http://www.cngcoins.com, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2230859
Много скоро Октавиан влиза в Рим, бързо се сприятелява с Марк Антоний и бързат да основат добре познатия втори триумвират. Следващата спирка е заличаването на предателите. Срещата на двете армии – сред втория триумвират и армията на Брут и останалите сенатори – се състои в борбата при Филипи. Сражението продължава цели 20 дни и откакто Марк и Октавиан съумяват да надвият трагично съперника, всички порти са отворени за бъдещия император. Междувременно сражението получава именит статус и в бъдеще ще бъде нарицателно за изчистване на спорове. Ето за какво се появява и терминът „ Да се срещнем при Филипи “. Заслепени от успеха, всички членове на триумвирата вземат решение по един или различен метод да се оттърват от другите двама.
Съответно, когато Марк Антоний приготвя армиите си за поредна среща, Агрипа се изправя против него в борбата при Галия. Сражението е задоволително тежко, с цел да може да се стигне и до договаряния за мир. Неговата дипломация му носи и нов предопределение – арбитър във висшия римски съд. Известно време Агрипа се занимава с някои от най-важните случаи на Рим. Когато мандатът му завършва, бързо взима копието и щита и отпътува за Галия, където води редица сражения в дефилето на Рейн. При завръщането си от тази акция, той води със себе си и голямо количество военнопленници. Получава предложение да отпразнува своята победа, триумфирайки по улиците на Рим, само че спечелилият отхвърля тази чест и просто не вижда смисъл.
Следващото главоболие идвало с името Помпей Велики. Същият се занимавал със постоянна разработка на бойни кораби и много постоянно блокирал безусловно всички морски пристанища на империята, съкращавайки доста идващите хранителни ресурси. През 36 година прочие Хр. Октавиан изпраща писмо с готовност за помиряване и вероятно партньорство, само че това не се случва. Помпей не вижда различен метод, с изключение на нападателни конфликти, а и също така се приготвя тъкмо за такива. В резултат на това, Агрипа получава ново предопределение и отговорност – морският флот на Римската империя. За страдание, пълководецът в никакъв случай не е бил моряк и в този миг не познавал тънкостите на плаването, както и военните тактики.
Снимка: By Ramnavot – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27262874
Дори и като модернист, той почнал производството на флота в залива на Неапол. Побързал да наеме моряци и пехотинци, които да употребява за борбата. Повечето упражнявали на няколко особено издигнати кораба в езеро. Военноморското учебно заведение на Агрипа се заплащало с потта на неговите моряци, които денонощно провеждали най-различни учения и маневри. Когато бил сигурен, че личният състав му е задоволително квалифициран, продължава да създава нови оръжия за вероятно превъзходство. Едно такова е харпаго. Това е оръжие, което изстрелва доста сериозна захващаща се кука.
Скоростта на изстрелване също е впечатляваща и при контакт с различен транспортен съд пробива палубата. Атакуващият транспортен съд по-късно съкратява фрапантно дистанцията и приема съперника на абордаж. След няколко месеца в подготовка, корабите на Агрипа излизат в Средиземно море и отплават за Сицилия. Противникът е един от синовете на Помпей – Секст. Сражението се случва през 36 година прочие Хр. Очакванията на Секст за лесна победа са бързо охладени. Вярвайки, че римската флота не е толкоз добре готова, колкото са неговите пирати, коства доста сурови прекарвания.
Флотилията на Агрипа безусловно премазва всяка опозиция и към 30 от вражеските кораби са потопени, само че преди този момент огромна част от екипажът на тях е изклан. Когато борбата по вода е изгубена, легионерите акустират в Сицилия и не престават кървавата борба. Сицилия пада доста бързо, а мореплавателят получава златен гарвън, подарен персонално от Октавиан. Получава и предложение за втори победоносен марш, само че също като първият, е отхвърлен. Следващите му победи идват от сраженията с илирите – индоевропейски племена, населявали западния дял на Балканския полуостров през античността.
Завръщането му в Рим през 33 година прочие Н.е. идва с нова задача – градоначалник. В този интервал, неговите подчинени се занимават с изработването на канализации, изчистването на старите, основаването на градските бани и доставянето на питейна вода в столицата на империята. Не би трябвало да забравяме, че огромна част от работата му се употребява и до през днешния ден. Питейната вода отваря и нова работа като основаването на цистерни, водни кули и изработването на аквадукт с дължина от към 88 километра. Подобна работа изисква и съществено финансиране, само че когато парите по плана завършват изненадващо, Агрипа стартира да заплаща всичко от личния си джоб. Краткият мир и времето за градоначалничество продължава тъкмо една година.
Снимка: By Lorenzo A. Castro – http://collections.rmg.co.uk/collections/objects/11743.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3525889
През идната 32 година прочие Н. е. идва време за следващото злокобно стълкновение и за следващ път Марк Антоний има упоритости да се изправи против Октавиан и този път получава поддръжката на Клеопатра. За следващ път е извикан най-опитният и сполучлив мореплавател, който има в запас. Мирните времена остават на назад във времето и Агрипа за следващ път образува своя първокласен отряд. Този път знаел, че платната му би трябвало да го отведат до Гърция, където ще се изправи против опитни легионери и добре квалифицираната войска на Клеопатра, срещата нямало да се организира сред пирати. В разследване на тези условия, Агрипа организира доста съществени стратегически маневри, с цел да организира борбата тъкмо там, където желае да се случи – Акциум.
Именно там неговите бойци вършат това, което постоянно са правили съвършено – да потапят кораби. Срещата сред двамата тогавашни съдружници е равностойна – флотите имат задоволително кораби и единствено опитът ще излъчи победител. За следващ път в приложимост влиза добре познатата кука, прехвърчат огнени стрели и се размахват мечове на палубата на всеки транспортен съд. Флотата на Агрипа потапя към 200 кораба, до момента в който Антоний съумява да избяга чак в Кайро. Това надалеч не значи завършек на спора и следват съхопътни сражения след акустиране в Александрия. Египтяните не съумяват да се оправят с римските легионери, което значи, че краят на тази двойка следва. Осъзнавайки, че и двамата ще бъдат върнати в Рим, където ще бъдат наказани на сигурна гибел с задоволително унижения, избират да се самоубият.
Смъртта на Марк Антоний е последното затруднение на Октавиан Август, който към този момент може да получи толкоз значимата купа император. Без повече съперници, Римската империя стартира да оперира в безспорен синхрон. Агрипа се дами за една от дъщерите на Октавиан. Агрипа продължава заниманията си с конструирането на града и основаването на нови храмове, бани и всички належащо за империята.
Освен това стартира да отпуска земя на всички ветерани, които са се били с него. Покрай всичките си задължения съумява да напише и книга по отношение на географията на света. За жал няма копия и книгата му не съумява да оцелее идващите бурни години. Друг любопитен факт е, че Агрипа дава стандарт и за римския фут – 29.6 сантиметра. Практически мярката е взета от дължината на неговия крайник и до през днешния ден продължава да се употребява в Съединени американски щати с тази разлика, че там е 30.48 сантиметра – добавили са още малко милиметри към цената.
Марк Агрипа умира през 12 година прочие Н. е. и съгласно разнообразни източници е на 51 години, само че няма точни данни. Смъртта му е призната извънредно тежко от Октавиан Август. Легендата споделя, че той е прекарал месеци в печал и наредил за Агрипа да бъде издигнат специфичен пантеон. Родословието на великия военачалник продължава, откакто неговата щерка се дами за Германикус и ражда две деца – Калигула и Агрипина. Внукът му е добре познатия император Нерон, чиято популярност е известна на всички.
Заглавна фотография: By Marie-Lan Nguyen (User:Jastrow), 2009, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7472755
