Ресторант Аят е едно от най-притегателните места в Манхатън през

Ресторант „ Аят ” е едно от най-притегателните места в Манхатън през последните дни. Собственикът Абдул Еленани споделя, че е мечтаел да покаже благосъстоянието на палестинската кухня пред жителите на Ню Йорк, само че първоначално е срещнал компликации.

„ Не бях виждал тук съответно палестински ресторант, срещал съм ирански, персийски, пакистански, индийски ”, сподели Абдул пред Voice of America.

Времето на появяването на ресторанта обаче не било уместно. Абдул отворил заведението единствено дни след офанзивата на „ Хамас ” против Израел на 7 октомври. Бизнесът му срещнал сериозна рецензия онлайн.

„ Началото беше мъчно. Получавахме доста известия, подправени отрицателни ревюта ”, сподели Абдул. Той има вяра, че отрицателната реакция била предизвикана от негов пост в обществените мрежи за обстановката в Ивицата Газа . „ Написах просто по какъв начин всички тези майки губят децата си, аз самият станах татко преди 2 години и не мога да си показва и за секунда да изгубя своето дете ”, показа той.

Надеждата обаче пристигнала, когато Абдул минимум очаквал. Членове на еврейската общественост подкрепили ресторанта. Педиатърът Майкъл Харис е чест клиент в заведението. Споделя, че е евреин – с майка от Либия и татко Ешкенази от Източна Европа. Обича кухнята на ресторанта, макар че не е склонен с политическите послания, които са част от декора.

„ Не ми харесват някои от нещата, които са изписани в менюто – „ От реката до морския бряг ”, да вземем за пример, което се отнася за настояването на Палестина за страна от река Йордан до Средиземно море, което на процедура демонтира Държавата Израел ”, съобщи Майкъл Харис. Въпреки това прибавя, че желае да живее в естетика със своите съседи. „ Вярвам, че взаимното общуване, разговорът, приемането на другия, признаването на правата и на двете страни в спора са основни ”, сподели Майкъл.

Собственикът Абдул разяснява, че декорът и надписите в менюто са оставени за свободно пояснение. „ Някои хора ги интерпретират като апели против евреите, това обаче не е моята интерпретация. Аз ги пояснявам като " Свобода за палестинците ".

Линдзи Уайс също е клиент на ресторанта и споделя, че любознанието ѝ да научи повече за палестинската просвета я въодушевява да се връща още веднъж. „ Да пристигам в палестинския ресторант и да се любувам на тяхната храна и култура ме води по-близо до чувството по какъв начин би изглеждало такова мултикултурно място във времена на мир ”, разяснява Линдзи. Тя има вяра, че палестинци и евреи имат повече сходства, в сравнение с разлики, а храната е едно от дребното неща, което може да ги сплотява. A това, което в действителност може да ги сближи, е общата цел в живота.

Във време, в което е мъчно да си представим спокойно общуване, този ресторант демонстрира по какъв начин две враждуващи общности в действителност могат да си сътрудничат и да живеят дружно.