Топ 7 неща, които трябва да знаете за инфлацията
Решаването на казуса с инфлацията съставлява съществено предизвикателство за международната стопанска система след Ковид-19 пандемията.
Вследствие на обширните държавни разноски за противопоставяне на икономическите последствия от Ковид-19 пандемията се следи доста ускорение на цените, които доближават равнища, невиждани от десетилетия. Това накара централните банки да пристъпят към най-силното и синхронизирано стягане на паричната си политика от четири десетилетия насам. Макар че инфлацията ненапълно се намали от своя връх, битката за нейното преодоляване продължава.
1. Как се мери инфлацията?
В своята същина инфлацията отбелязва общото повишаване на цените в дадена стопанска система за избран интервал, нормално на месечна или годишна база, което води до по едно и също време понижаване на покупателната дарба.
Обичайният способ за премерване на инфлацията включва следене на изменението на цената на общоприет подбор от артикули, които едно типично домакинство придобива, включващ артикули от първа нужда като храна, жилище и съществени услуги. Независимите централни банки считат ограничението на инфлацията за първостепенна цел, като я реализират посредством контролиране на лихвените проценти и използване на други политически ограничения за поддържане на мечтаното ниво на инфлация. В най-развитите страни, като Съединените щати и Европейския съюз, за най-благоприятен се счита целеви ритъм от към 2%.
2. Вредна ли е по своята същина инфлацията?
Не безусловно. В една растяща стопанска система може да се чака несъмнено равнище на инфлация, защото заплатите се усилват, а търсенето на артикули и услуги ескалира. (Общото намаляване на цените, известно като дефлация, е показателно за влошено положение на икономиката). Решаващият фактор се върти към темпа на инфлация. Ако темповете на повишаване на цените надвишават тези на повишаване на заплатите, покупателната дарба на междинния човек понижава, което се отразява неподходящо на семействата и на стопанската система като цяло.
3. Дали този сюжет се е случил при цените и заплатите?
Всъщност. Сред 34-те страни – членки на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), за които има налични данни, 30 от тях, в това число Съединените щати, се сблъскват със междинен спад на действителните заплати от към 3.8% през началното тримесечие на 2023 година Пикът на инфлацията в средата на 2022 година провокира най-изразения спад на действителните заплати в Съединени американски щати през последните 25 години, както означи Федералната аварийна банка на Далас.
Изтъкнати икономисти, интервюирани от Световния стопански конгрес през 2022 година, предизвестиха, че внезапното повишаване на цените може да подбуди обществени безредици в страните с ниски приходи. Тази прогноза се сбъдна, като през същата година в 148 страни се появи вълна от митинги заради внезапното повишение на разноските за живот, както оповестява немската фондация с нестопанска цел Friedrich-Ebert-Stiftung.
4. Какво подтиква инфлацията?
Широкообхватният инфлационен напън може да произлиза от три съществени източника: предложение, търсене и упования. Преките последствия за цените произтичат от разстройства в предлагането на артикули и услуги. Натискът от страна на търсенето може да възникне, когато държавните управления усилват паричното предложение посредством увеличение на разноските или понижаване на данъчното облагане, или когато централните банки понижават лихвените проценти.
Ако търсенето надвишава индустриалния потенциал на стопанската система, инфлацията става евентуална. Що се отнася до упованията, централните банкери се притесняват, че откакто инфлацията се утвърди, тя се самоподсилва. Такъв е казусът в Съединените щати през 70-те и началото на 80-те години на ХХ в., до момента в който Федералният запас под управлението на Пол Волкър не увеличи доста лихвените проценти, предизвиквайки две рецесии, с цел да ограничи в последна сметка цените.
5. Какво провокира актуалната вълна от инфлация?
В първите дни на пандемията се наблюдаваше потрес в предлагането, защото китайските заводи затвориха, превозът на артикули се забави, а производителите се сблъскаха с дефицит на значими съставни елементи. Това постоянно водеше до увеличение на разноските, които се прехвърляха върху потребителите.
Възстановяването след пандемията докара до нараснало търсене на сила, което в Европа съответства с понижената мощ на вятърните турбини и дефицита на природен газ. Вследствие на това цените на електрическата енергия се усилиха повече от три пъти през втората половина на 2021 година Последва втори потрес в предлагането, когато Русия, изправена пред наказания след нахлуването си в Украйна, ограничи износа на природен газ за Европа. Що се отнася до търсенето, самодейностите за облекчение на пандемията в редица страни инжектираха трилиони долари в стопанските системи, съчетани с внезапното облекчение на паричната политика от страна на централните банки, което подтиква потреблението и вложенията.
6. Как инфлационните упования се самоподсилват?
Когато притежателите на предприятия чакат, че инфлацията ще се задържи над естествените нива, те покачват цените. В отговор на по-високите цени служащите изискват нарастване на заплатите, което в допълнение подхранва инфлацията.
В рискови случаи това може да провокира серпантина на заплатите и цените, при която възходящите заплати и разноски образуват самоподдържащ се цикъл, откъснат от по-широките стопански условия. Въпреки че по-голямата част от инфлацията се дължи на цените на храните и силата, а не на разноските за труд, някои икономисти предизвестяват, че тази самоподсилваща се динамичност продължава да буди безпокойствие.
7. Как централните банки се борят с инфлацията?
Сред тактиките, които централните банки ползват за битка с инфлацията, преди всичко е повишението на лихвения %, по който банките си отпускат заеми една на друга.
Основанието за това е, че защото заемите стават по-скъпи за банките, тези разноски се трансферират върху фирмите и потребителите, което води до понижаване на заемите и разноските и по този метод до изстудяване на стопанската система.
Лихвените проценти обаче постоянно се считат за недодялан инструмент, заради което прецизните корекции в отговор на стопански проблеми са предизвикателство. Макар че повишението на лихвените проценти може да потисне инфлацията, то също по този начин забавя общия стопански напредък, като съществува риск от превишаване и предизвикателство на криза.
Източник: Bloomberg
