Диана Добрева става майка на Едип в Пловдивския театър
Режисьорката Диана Добрева влиза в ролята на Йокаста, майката на Едип, а в облика на царя на Тива се превъплъщава синът й, артистът Константин Еленков, в нейния театър „ Едип и пророците “, който ще има премиерни представления довечера в Драматичен спектакъл – Пловдив. „ Моето присъединяване е знаково и за мен това не е роля, която можеше да се изиграе, тъй като тук става въпрос за едно изключително енергийно поле поради кръвната ни връзка с Константин “, сподели Добрева, представена от Българска телеграфна агенция, на конференция в Драмата. „ Самият факт, че сме майка и наследник в живота, носи особена сила, необикновен вътрешен живот на сцената, тъй като не те оставя без мисъл и ти знаеш, че това не е просто игра “, показа Еленков. По думите му това е един от най-сложните облици в кариерата му. За доста малко време – 1 час и 40 минути, колкото трае спектакълът, от благополучен човек без съвсем никакви проблеми да стигнеш до избодените очи и катарзиса е доста особена обстановка, уточни младият артист.
В представлението вземат участие още Маргита Гошева като жрицата Пития, Ивана Папазова като прорицателя Тирезий, овчарят е Симеон Алексиев, вестителят – Ивайло Христов, Креон – Борис Кръстев, Сфинксът – Елена Кабасакалова, тълмачът, който пояснява виденията на Пития – Мартин Раков.
Със спектакъла " Едип и пророците " по Софокъл Добрева приключва трилогията си " Пътуващият човек ". От постановките " Одисей " по претекстове от Омир през " Коприна " по Алесандро Барико до Едип режисьорката наблюдава изстрадания път на индивида към самопознанието, пътя от зрящия слепец до слепия прогледнал. Желанието ми беше да се работи по-експериментално, да се откри, в случай че е допустимо, по-друг сценичен език, показа на конференцията Добрева. По думите й всичко, самият текст, всеки тон са родени ден за ден на сцената. Текстът, по ентусиазъм от Софокъл, в действителност е автентичен, сътворен от писателя и драматург Александър Секулов. Той звучи титанично и може би е един от най-хубавите му текстове, разяснява шефът на Пловдивския спектакъл Кръстьо Кръстев. Според него спектакълът допира всичко това, което изпитваме като хора тъкмо през днешния ден, с всичко това, което е към нас.
Този път се отхвърлих да върша сценография, която е определяща пространството и по-скоро влязохме в територията на сценографията като апаратура, показа за работата си художникът Мира Каланова. Тя описа, че организирането на театралното пространство е модерна интерпретация на концепциите на философите, математиците, физиците от времето на Античността, силно повлияни от квантовата механика, Евклидовата геометрия и оптиката.
Работата ми като костюмограф беше покрай сътворяването на персонажите и на театрални обстановки, означи авторката на костюмите Марина Райчинова. Тя уточни, че методът към костюма е инспириран от скулптурата в Древна Гърция. В някои театрални дрехи на правилото на инсталацията са вложени шперплат, колела, тънкостенна тръба 20 на 20 и така нататък по простата причина, че самите персонажи са странни, загатна Райчинова.
Петя Диманова и Явор Карагитлиев са композитори и основатели на звуковия дизайн на представлението. Хореограф е Стефан Йорданов.
създател: СЛАВА
...
В представлението вземат участие още Маргита Гошева като жрицата Пития, Ивана Папазова като прорицателя Тирезий, овчарят е Симеон Алексиев, вестителят – Ивайло Христов, Креон – Борис Кръстев, Сфинксът – Елена Кабасакалова, тълмачът, който пояснява виденията на Пития – Мартин Раков.
Със спектакъла " Едип и пророците " по Софокъл Добрева приключва трилогията си " Пътуващият човек ". От постановките " Одисей " по претекстове от Омир през " Коприна " по Алесандро Барико до Едип режисьорката наблюдава изстрадания път на индивида към самопознанието, пътя от зрящия слепец до слепия прогледнал. Желанието ми беше да се работи по-експериментално, да се откри, в случай че е допустимо, по-друг сценичен език, показа на конференцията Добрева. По думите й всичко, самият текст, всеки тон са родени ден за ден на сцената. Текстът, по ентусиазъм от Софокъл, в действителност е автентичен, сътворен от писателя и драматург Александър Секулов. Той звучи титанично и може би е един от най-хубавите му текстове, разяснява шефът на Пловдивския спектакъл Кръстьо Кръстев. Според него спектакълът допира всичко това, което изпитваме като хора тъкмо през днешния ден, с всичко това, което е към нас.
Този път се отхвърлих да върша сценография, която е определяща пространството и по-скоро влязохме в територията на сценографията като апаратура, показа за работата си художникът Мира Каланова. Тя описа, че организирането на театралното пространство е модерна интерпретация на концепциите на философите, математиците, физиците от времето на Античността, силно повлияни от квантовата механика, Евклидовата геометрия и оптиката.
Работата ми като костюмограф беше покрай сътворяването на персонажите и на театрални обстановки, означи авторката на костюмите Марина Райчинова. Тя уточни, че методът към костюма е инспириран от скулптурата в Древна Гърция. В някои театрални дрехи на правилото на инсталацията са вложени шперплат, колела, тънкостенна тръба 20 на 20 и така нататък по простата причина, че самите персонажи са странни, загатна Райчинова.
Петя Диманова и Явор Карагитлиев са композитори и основатели на звуковия дизайн на представлението. Хореограф е Стефан Йорданов.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ