Mного странен инцидент преживях днес. Малко след изхода на магистралата

" Mного чудноват случай претърпях през днешния ден. Малко след изхода на автомагистралата (Провадия/Ветрино) посока София беше спряла една кола. До нея тичаше един мъж и размахваше с ръце да спра. Не се подвоумих да спра, тъй като не беше някакъв изолиран път. Отварям прозореца на колата – той „ Speak English? ”(Говориш британски?) Аз – „ Yes. ” Той – „ О, Слава богу, че говорите британски би трябвало ми незабавно помощ! “ Аз – „ Какво се е случило? “ Той – „ Спешно би трябвало да стигна до София, само че ми свърши горивото, а пък в картата си нямам пари и не мога да преведа, тъй като е неделя и банките не работят. “ Стана ми необичайно по какъв начин по този начин е тръгнал без гориво и пари. Ама си споделих, „ всичко се случва. “ Разбрах, че е румънец и видях в огледалото, че колата е с румънска регистрация. Мъжът изглеждаше откровен, само че не приличаше на румънец, а на арабин по-скоро, имаше и подобен акцент. Беше облечен необичайно – с розово сако, оранжева риза и украшения, които изглеждаха златни – синджир, блестящо жълт часовник и пръстени. Каза, че синът му е в колата. Питах го на какъв брой години е синът му, той ми отговори, че той карал колата. Започна да хвърля през отвора на прозореца ми часовника си и пръстен – единствено и единствено да му дам 130 лева за гориво до София. (наистина толкоз би трябвало за дизел на колата с неговия литраж…)Каза ми – „ Ето вземай ми нещата, а на следващия ден като проработят банките, ще ти платя двойно по сметка. Аз малко сконфузено му споделих, че ни ми трябват движимостите му и му ги върнах. Погледнах отново колата му – беше елементарен седан – нищо изключително. Тогава взех решение да му дам пари. Нали сме хора. Разменихме си телефоните. Той беше извънредно признателен, сподели, че съм го спасила…. Аз, обаче, преди да потегля му споделих, че ще изляза от колата да фотографирам номера на неговата кола, тъй като в случай че не ми върне парите, ще го рапортувам на полицията. Тогава мъжът подскочи като жилнат! Хвърли парите, които му дадох, назад в колата ми и потегли да бяга, викайки - „ I don’t want no trouble! ” (Не желая неприятности!) Останах доста озадачена от този случай и потеглих по пътя си… И в този момент разбирам, че това е доста остаряла машинация по българските пътища...хаха! ", написа Татяна Кристи.

създател: СЛАВА
...