Добре ли ѝ е на турската икономика при Ердоган
Разминаването е цялостно: президентът Реджеп Ердоган счита, че турската стопанска система е във напредък, само че финансовите специалисти са на друго мнение - те приказват за рецесия. Кой е прав?
И нямат край проблемите на турската лира: от месеци, дори години, турската валута бележи рекордни спадове. При това толкоз, че финансовите пазари към този момент нямат доверие в турската стопанска система. Рейтинговите организации виждат заплаха от финансова рецесия и непрекъснато намаляват бонитета на страната на Ердоган. За най-голямата измежду тях - Муудис - държавните облигации на Турция са единствено хартийки.
А какво прави Ердоган? Той продължава да се държи като султан-автократ. Той пренебрегва изцяло признаците на уязвимост и повтаря като мантра своята измислена истина: турската стопанска система била в "апогея си ", а рейтинговите организации бълвали "глупости ". Затова Ердоган желае да си сътвори лична рейтингова организация.
В края на предходната седмица турската лира доближи нов негативен връх по отношение на еврото и $: един $ се разменяше за над четири лири, а по отношение на еврото курсът доближи 4,98 лири. Казано другояче: в случай че преди 10 години турската лира струваше 50 еlроцента, преди 3 години курсът ѝ беше паднал до 35 евроцента, а през днешния ден се разменя единствено за 20 евроцента. Последното обезценяване от предходната седмица до известна степен обаче не беше чисто турски проблем, тъй като финансовият свят наблюдаваше загрижено размяната на удари сред Съединени американски щати и Китай. Страхът от възможна комерсиална война отблъсква вложителите от рискови вложения, към които спада и турската лира.
Това даде съображение на анализаторите от Комерцбанк да дефинират лирата като "горещ картоф ". Преди всичко японските вложители се освобождават от позициите си в турски лири, твърди валутният специалист от консултанската компания DNG Фатих Керестечи. Известно е, че доста японци влагат парите си не в Япония, а в страни с по-високи лихви. От позиция на заплахата от възможна комерсиална война, в този момент те изтеглят парите си.
Турция е затънала в задължения
Чемил Ертем, който е един от съветниците на Ердоган, гледа на нещата напълно друго. Той даже се съмнява, че един $ се разменя за повече от 4 турски лири. "Говори се, че курсът е надхвърлил четири лири. Това не е правилно ", съобщи той за турската телевизия.
Факт е, че инфлацията в Турция е висока и съставлява задължение за популацията. Освен това страната живее много над опциите си и внася доста повече артикули, в сравнение с изнася. Ситуацията се усложни в допълнение, така ката понижиха приходите от туризма, а вносът на нефт нарастна след покачването на цените на световнитe пазари. Към това се прибавя и фактът, че петролните покупко-продажби се заплащат в долари. На всичкото от горната страна Турция има големи външни задължения и в случай че лихвите в Съединени американски щати, и освен, се повишат, страната ще бъде застрашена от стопански колапс.
Измисленият свят на Ердоган
Турция все по-трудно си намира пари на международните пазари. В момента това става при лихви от порядъка на 12-13 % за заеми със период на погасяване за десетки години. А това демонстрира, че вложителите правят оценка тези покупко-продажби като рискови. За парите са значими единствено обстоятелствата, финансовите пазари не се интересуват от дипломация. И до момента в който непознатите политици са длъжни да нимават, какво и по какъв начин да приказват с Турция, рейтинговите организации споделят всичко в прав текст. Муудис, да вземем за пример, подлага на критика растящата ерозия на политическите институции, които забавят промените. Анализаторите на организацията показват, че политиката е поставила ръка върху съдилищата и Централната банка, която би трябвало да се бори с високата инфлация, като вдигне лихвите. В измисления свят на Ердоган обаче това е тъкмо противоположното: турският президент има вяра, че инфлацията може да бъде овладяна посредством понижаване на лихвите.
Парите не престават да текат
Ердоган обаче може да си разреши да мисли по този начин. Защото от Европа не престават да текат пари към Анкара. Съвсем неотдавна Европейска комисия утвърди отпущането на втори транш от 3 милиарда евро по съглашението за бежанците от 2016. Трите милиарда от първия транш към този момент са преведени. Европейски Съюз категорично акцентира, че тези пари не са предопределени за Турция, а за трите милиона бежанци.
Към това би трябвало да прибавим и така наречен "предприсъединителни помощи ". За интервала от 2007 до 2020 година тази сума възлиза на девет милиарда евро. Затова и Ердоган повтори на срещата във Варна, че държи твърдо на присъединението на Турция към Европейски Съюз. Той обаче не загатна дребната сума от към 80 милиона евро, които му даде Европейски Съюз за защита на границите.
Журналистическо следствие на списание "Шпигел " и други европейски медии откри, че с тези пари, апропо, е била финансирана покупката на бронирани военни машини!
И нямат край проблемите на турската лира: от месеци, дори години, турската валута бележи рекордни спадове. При това толкоз, че финансовите пазари към този момент нямат доверие в турската стопанска система. Рейтинговите организации виждат заплаха от финансова рецесия и непрекъснато намаляват бонитета на страната на Ердоган. За най-голямата измежду тях - Муудис - държавните облигации на Турция са единствено хартийки.
А какво прави Ердоган? Той продължава да се държи като султан-автократ. Той пренебрегва изцяло признаците на уязвимост и повтаря като мантра своята измислена истина: турската стопанска система била в "апогея си ", а рейтинговите организации бълвали "глупости ". Затова Ердоган желае да си сътвори лична рейтингова организация.
В края на предходната седмица турската лира доближи нов негативен връх по отношение на еврото и $: един $ се разменяше за над четири лири, а по отношение на еврото курсът доближи 4,98 лири. Казано другояче: в случай че преди 10 години турската лира струваше 50 еlроцента, преди 3 години курсът ѝ беше паднал до 35 евроцента, а през днешния ден се разменя единствено за 20 евроцента. Последното обезценяване от предходната седмица до известна степен обаче не беше чисто турски проблем, тъй като финансовият свят наблюдаваше загрижено размяната на удари сред Съединени американски щати и Китай. Страхът от възможна комерсиална война отблъсква вложителите от рискови вложения, към които спада и турската лира.
Това даде съображение на анализаторите от Комерцбанк да дефинират лирата като "горещ картоф ". Преди всичко японските вложители се освобождават от позициите си в турски лири, твърди валутният специалист от консултанската компания DNG Фатих Керестечи. Известно е, че доста японци влагат парите си не в Япония, а в страни с по-високи лихви. От позиция на заплахата от възможна комерсиална война, в този момент те изтеглят парите си.
Турция е затънала в задължения
Чемил Ертем, който е един от съветниците на Ердоган, гледа на нещата напълно друго. Той даже се съмнява, че един $ се разменя за повече от 4 турски лири. "Говори се, че курсът е надхвърлил четири лири. Това не е правилно ", съобщи той за турската телевизия.
Факт е, че инфлацията в Турция е висока и съставлява задължение за популацията. Освен това страната живее много над опциите си и внася доста повече артикули, в сравнение с изнася. Ситуацията се усложни в допълнение, така ката понижиха приходите от туризма, а вносът на нефт нарастна след покачването на цените на световнитe пазари. Към това се прибавя и фактът, че петролните покупко-продажби се заплащат в долари. На всичкото от горната страна Турция има големи външни задължения и в случай че лихвите в Съединени американски щати, и освен, се повишат, страната ще бъде застрашена от стопански колапс.
Измисленият свят на Ердоган
Турция все по-трудно си намира пари на международните пазари. В момента това става при лихви от порядъка на 12-13 % за заеми със период на погасяване за десетки години. А това демонстрира, че вложителите правят оценка тези покупко-продажби като рискови. За парите са значими единствено обстоятелствата, финансовите пазари не се интересуват от дипломация. И до момента в който непознатите политици са длъжни да нимават, какво и по какъв начин да приказват с Турция, рейтинговите организации споделят всичко в прав текст. Муудис, да вземем за пример, подлага на критика растящата ерозия на политическите институции, които забавят промените. Анализаторите на организацията показват, че политиката е поставила ръка върху съдилищата и Централната банка, която би трябвало да се бори с високата инфлация, като вдигне лихвите. В измисления свят на Ердоган обаче това е тъкмо противоположното: турският президент има вяра, че инфлацията може да бъде овладяна посредством понижаване на лихвите.
Парите не престават да текат
Ердоган обаче може да си разреши да мисли по този начин. Защото от Европа не престават да текат пари към Анкара. Съвсем неотдавна Европейска комисия утвърди отпущането на втори транш от 3 милиарда евро по съглашението за бежанците от 2016. Трите милиарда от първия транш към този момент са преведени. Европейски Съюз категорично акцентира, че тези пари не са предопределени за Турция, а за трите милиона бежанци.
Към това би трябвало да прибавим и така наречен "предприсъединителни помощи ". За интервала от 2007 до 2020 година тази сума възлиза на девет милиарда евро. Затова и Ердоган повтори на срещата във Варна, че държи твърдо на присъединението на Турция към Европейски Съюз. Той обаче не загатна дребната сума от към 80 милиона евро, които му даде Европейски Съюз за защита на границите.
Журналистическо следствие на списание "Шпигел " и други европейски медии откри, че с тези пари, апропо, е била финансирана покупката на бронирани военни машини!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ