Разказът на Иванка Могилска Ева, която расте и се смалява

Разказът на Иванка Могилска " Ева, която пораства и се смалява " се падна на националното външно оценяване след 7. клас.

Ето и цялостния текст на описа, който седмокласниците трябваше да преразкажат в детайли, споделлен от Facebook-групата за подготовка по български език и литература " Примерно ".

Тази заран се усетих неизмеримо огромна. Стори ми се, че едвам се съдържам в леглото. Скочих, протегнах се - горнището на пижамата май ми е окъсяло, долнището едвам ми стига до коленете.

Лека съм като перце. Хубаво ми е. Днес нямам контролни. След часовете ще вървим с Лили да играем въздушен хокей.

Пъхам четката за зъби в устата и се сещам, че съм не запомнила да си напиша домашното по математика. Лоша работа. Забравих, тъй като през вчерашния ден, на урока по изобразяване, учителят ми ги наприказва едни - единствено с гений нямало да реализира триумф на изпита, трябвало да работя повече. Прибрах се, подредих една ваза и два портокала и ги рисувах до късно. Може би ще е по-добре, вместо да излизам с Лили през днешния ден, да се прибера и да продължа да рисувам. Тъжна работа! Ей, ей! Аз май се умалявам! Ето, едвам стигам до ръба на мивката!

- Мамоооо!

- Закуската е подготвена! - появи се майка ми на вратата.

- Виж! - протегнах ръце към нея. Ръкавите на пижамата ми висяха, а долнището се свличаше и се омотаваше към краката ми.

- Сложи си новия пуловер, с него си доста хубава! - усмихна се майка ми. - Ела да закусиш, че ще закъснееш! - врътна се и излезе от банята.

Каква майка е, не вижда ли какво се случва с щерка ѝ?! Запретнах ръкави и крачоли и се запътих към кухнята. Мама постави на масата обичаните ми палачинки. Погали ме по косата. Явно не видя нищо неправилно. Поуспокоих се. Изядох палачинките и към този момент не ми се струваше, че съм кой знае какъв брой дребна.

В учебно заведение странното порастване и смаляване продължи. След първия час Лили ме увери, че ще останем същински приятелки даже да ни одобряват в разнообразни учебни заведения след седми клас. Почувствах се толкоз щастлива и огромна, че чинът ми отесня. През втория час - химия - ме изпитаха ненадейно. Така се смалих, че не можах да стигна до дъската и да кажа каквото и да било. През междучасията непрестанно се оглеждах - вижда ли някой какви страшни неща се случват с мен? Приятелите ми се държаха, като че ли всичко е наред. Следващите часове минаха почти добре. След учебно заведение се прибирам напряко у дома и сядам да рисувам!

Естествено, Лили ми се разсърди. Трябваше да я пъдя по коридора да се сдобрим. Почти я бях настигнала, когато го видях да върви против мен - Алекс от прилежащия клас. Какво да върша, какво да върша?! Да го виждам? Да се преструвам, че не го виждам? Или да се скрия?

Видях, че кабинетът по биология е отворен, и се шмугнах вътре. Добре че беше празен. Седнах на последния чин и се разревах. Отвратителен ден! Плача и чувствам, че се умалявам. Вече бях станала съвсем колкото бобче и се чудех дали няма да изчезна, в случай че не преставам в същия дух, когато ми се стори, че чух:

- Стига, дребната, ще се удавиш!

Срещу мен, на стола, беше кацнала совата, която нормално стоеше във витрината до стената. Тя ме гледаше богатство с тъмните си очи.

- Ти... не си ли препарирана?

- Понякога да, от време на време не - завъртя главата си совата. - Зависи кой ме гледа. Обинковено хората виждат каквото им се желае. Или каквото им покажеш - добави тя, до момента в който главата ѝ се връщаше в обикновено състояние. - Кажи в този момент за какво плачеш!

Разказах ѝ за порастването и смаляването, за рисуването, за Лили и за Алекс.

- О, напълно елементарен случай, ще се оправиш! - отново завъртя глава совата. - Тук всички сте по този начин, единствено че никой не си признава.

- И Лили ли? - ококорих се аз.

- Всички! Сещаш ли се за девойките от прилежащия клас, дето все вървят хванати на разположение? Всъщност по този начин се поддържат, в случай че някоя се натъжи и стартира да се смалява. Или за тези, дето пеят и се смеят високо по улиците? Правят го, с цел да се усетят огромни и по този начин да прогонят страха, че другите май доста не ги харесват.

- Възрастните знаят ли? - към този момент си бях върнала нормалните размери.

- Знаят, само че множеството са не запомнили. С възрастта чвоек привиква с размера си... - усмихна се совата.

В този миг Лили влетя в кабинета. Вече ми беше дала прошка и ме търсеше да си вървим дружно. Препарираната сова си стоеше във витрината.