Прогнозата на ЕК за България: Забавяне на инфлацията, но и на растежа на БВП
Растежът на българската стопанска система се чака да се забави до 1,5% през 2023 година и още веднъж да се форсира до 2,4 % през 2024 година Това показва Европейската комисия в пролетната си икономическа прогноза, показана в понеделник от отрасловия еврокомисар Паоло Джентилони.Предишните оценки за растежа на стопанската система бяха за 1,4% нагоре през 2023 година и 2,5% през 2024 година
Забавяне се планува и на растежа на износа на страната през тази година – поради по-слабото търсене в чужбина и „ характерни за страната фактори с еднократен резултат “, се споделя в отчета.
Реалният БВП (БВП) на страната през 2022 година е повишен с 3,4%, което е намаляване по отношение на зимната прогноза на Европейска комисия за растеж от 3,9%. В отчета се регистрира, че главните мотори са мощното частно ползване на локална почва и високите равнища на износа.
Очакванията за растежа на Брутният вътрешен продукт за актуалното тримесечие са да се задържи след първите три месеца на 2023 година и по-късно да възобнови мощното си повишаване през 2024 година, което ще се дължи на износа, частното ползване в страната и вложенията в обществения бранш.
Предвид гласуваните през 2022 година обществените политики (доходите), Европейска комисия чака задълбочаване на бюджетния недостиг през 2023 година След като през 2022 година той доближава до 2,8% по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната, през актуалната се чака да се увеличи до 4,8%, предвиждат от Брюксел.
Същевременно се планува инфлацията последователно да намалее. Според хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) през 2023 година междинната инфлация ще доближи 13,0%, което подхожда на упованията, заложени в зимната прогноза.
През първата половина на годината цените на силата и храните оказваха напън за повишение на инфлационния напредък, което докара до повишаване на услугите в превоза и публичното хранене.
В прогнозата на Комисията се чака ХИПЦ инфлацията да спадне до 9,4% през 2023 година на годишна база и до 4,2% през 2024 г.
Забавяне се планува и на растежа на износа на страната през тази година – поради по-слабото търсене в чужбина и „ характерни за страната фактори с еднократен резултат “, се споделя в отчета.
Реалният БВП (БВП) на страната през 2022 година е повишен с 3,4%, което е намаляване по отношение на зимната прогноза на Европейска комисия за растеж от 3,9%. В отчета се регистрира, че главните мотори са мощното частно ползване на локална почва и високите равнища на износа.
Очакванията за растежа на Брутният вътрешен продукт за актуалното тримесечие са да се задържи след първите три месеца на 2023 година и по-късно да възобнови мощното си повишаване през 2024 година, което ще се дължи на износа, частното ползване в страната и вложенията в обществения бранш.
Предвид гласуваните през 2022 година обществените политики (доходите), Европейска комисия чака задълбочаване на бюджетния недостиг през 2023 година След като през 2022 година той доближава до 2,8% по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната, през актуалната се чака да се увеличи до 4,8%, предвиждат от Брюксел.
Същевременно се планува инфлацията последователно да намалее. Според хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) през 2023 година междинната инфлация ще доближи 13,0%, което подхожда на упованията, заложени в зимната прогноза.
През първата половина на годината цените на силата и храните оказваха напън за повишение на инфлационния напредък, което докара до повишаване на услугите в превоза и публичното хранене.
В прогнозата на Комисията се чака ХИПЦ инфлацията да спадне до 9,4% през 2023 година на годишна база и до 4,2% през 2024 г.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ