Скъпа прекрасна Кейт, ти показа, че си достойна да заемеш мястото на принц Филип
Публикуваме превод на текста с автентично заглавие на Сара Вайн за Daily Mail от 18 април. Тя е английски публицист, който написа за таблоидния вестник от 2013 година насам.
По думите на Шекспир: „ някои се раждат велики, други реализират великолепие, а към трети величието снизхожда.”
Принц Филип в прочут мисъл беше и трите, човек, роден като член на гръцкото кралско семейство, чието рождено право по-късно му е отнето, някой, който трябваше да работи старателно, с цел да заслужи мястото си в обществото, човек, който беше най-голямата опора на кралицата в продължение на седем десетилетия и остана в историята като най-дълго служилия консорт на всички времена .
Херцогът на Единбург не беше човек, който настояваше за призвания и привилегии по право, той държеше да си ги извоюва самичък. Той знаеше, че купите не са задоволителни, с цел да те създадат същински принц. Да, може би беше прекомерно пищен и насочен към вълнуващи прекарвания и модернизации, само че под тази повърхнина имаше бездънен смисъл и решителност да утвърждава стоята стойност.
И въпреки всичко той носеше на плещите си тези достижения с такава лекост. Погребението му в събота беше толкоз прочувствено точно поради тази елементарност и непридирчивост, които като че ли съумяха да илюстрират тъкмо това възприятие:
, то съумя да съобщи чувството за велико национално събитие, само че без да помпозничи и да величае. То беше толкоз отдаване на респект към мъжа, колкото и отдаване на респект към институцията и към дамата, на която служи. И приживе, и в гибелта си той затвърди отдадеността към своя дълг, до момента в който остана правилен на самия себе си.
Днес подобен мощен темперамент към този момент се среща все по-рядко, а това е една от аргументите принц Филип да ни липсва толкоз доста.
Кралското семейство обаче извади шанс. След десетилетия брачни раздори, неправилни преценки и несгоди, в редиците им има човек, който е подготвен да заеме ролята си на кралски консорт с разсъдък и дарба да гледа на нещата оттатък личните си потребности: херцогинята на Кеймбридж .
Онова свежо и стройно момиче, което завоюва сърцето на принц Уилям в университета „ Сейнт Андрюс “ преди цели 20 години, в този момент се е трансформирало в зряла, мъдра и способна жена, всеотдайна и отговаряща на високите условия брачна половинка и майка, въплъщение на стила и елегантността, приключена обществена персона - някой, чиято аура излъчва невзискателност, успокоение, само че и голяма мощ.
А до момента всичко това в никакъв случай не е било толкоз явно, колкото в този съботен следобяд.
Когато идва в Уиндзор на 17 април, тя поглежда към обектива, погледът ѝ е сериозен, държанието ѝ е тъмно, само че безупречно овладяно и почтено. Класата ѝ, несъмнено, не ни изненадва. През последните няколко години, изключително във времена на пандемия, тя не прави нито една неверна стъпка. Излъчва подобаващия микс от поверителност и топлота, дава ни опция да надникнем в живота ѝ като брачна половинка на принц, само че без да издава повече от нужното.
На погребалната работа обаче тя подвигна още по-високо личната си летва.
И не става въпрос единствено за облеклото и позата ѝ, а за метода, по който осветява помещението в един от най-мрачните моменти. Нейната добрина и възприятие за дълг проблясват в решението ѝ да остави настрани всяко възприятие за персонално възмущение, което тя изпитва във връзка с Хари, Меган и това изявление, което я показа в отрицателна светлина, с цел да направи това, което е най-хубаво за брачна половинка ѝ, фамилията му и в последна сметка за нацията, и да изглади пътя към помиряване сред братята.
Нека бъдем почтени, тя има цялостното право да не каже нито дума на Хари. Не единствено поради, че точно Кейт я е разплакала дни преди сватбата на херцозите на Съсекс, а не противоположното, а и тъй като всичко това мощно и надълбоко е разстроило самия Уилям . Защото Уилям е този, който е усетил жилото на братското изменничество и унижението от това. Никой не би обвинил херцогинята на Кеймбридж, в случай че тя беше решила, че за каквато и да е форма на помиряване на този стадий е прекомерно рано.
Но вместо да се отдръпне от предизвикването, тя го посреща челно след края на погребението.
Тя знае, че целият свят ги гледа в този миг, и взема решение да протегне другарска ръка на Хари и да го въвлече в диалог. Тя взема решение да пренебрегне метода, по който се е почувствала след това изявление, в името на общото богатство. Тя вижда опция да внесе лъч светлина и вяра в този толкоз тъмен и печален ден. И тя съумява да го направи, и то с безпроблемен сексапил и такава благотворителност на духа.
Никой не знае дали разменените думи сред Хари и Уилям са крачка към тяхното помиряване. Но Бог обича Кейт поради това, че опита. Че сложи тяхното благополучие над персоналното ѝ задоволство.
И няма по какъв начин да пропуснем да вметнем какъв контрастност е, която постоянно толкоз бърза да се обиди, толкоз е отдадена на облика ѝ на жертва. Е, тя може да приказва каквото си пожелае, само че тихата откровеност на положителното сърце на херцогинята на Съсекс са цялата истина, която би трябвало да знаем.
Защото Кейт е схванала, както и херцогът на Единбург преди нея, че да бъдеш в английското кралско семейство е дълъг и сложен път за извървяване, само че в случай че правиш дребни и добре премислени стъпки и се вслушваш в спокойния глас на разсъдъка и мъдростта, един ден справедливо ще получиш достойнството да станеш опората на една огромна и още по-обичана институция.
По думите на Шекспир: „ някои се раждат велики, други реализират великолепие, а към трети величието снизхожда.”
Принц Филип в прочут мисъл беше и трите, човек, роден като член на гръцкото кралско семейство, чието рождено право по-късно му е отнето, някой, който трябваше да работи старателно, с цел да заслужи мястото си в обществото, човек, който беше най-голямата опора на кралицата в продължение на седем десетилетия и остана в историята като най-дълго служилия консорт на всички времена .
Херцогът на Единбург не беше човек, който настояваше за призвания и привилегии по право, той държеше да си ги извоюва самичък. Той знаеше, че купите не са задоволителни, с цел да те създадат същински принц. Да, може би беше прекомерно пищен и насочен към вълнуващи прекарвания и модернизации, само че под тази повърхнина имаше бездънен смисъл и решителност да утвърждава стоята стойност.
И въпреки всичко той носеше на плещите си тези достижения с такава лекост. Погребението му в събота беше толкоз прочувствено точно поради тази елементарност и непридирчивост, които като че ли съумяха да илюстрират тъкмо това възприятие:
, то съумя да съобщи чувството за велико национално събитие, само че без да помпозничи и да величае. То беше толкоз отдаване на респект към мъжа, колкото и отдаване на респект към институцията и към дамата, на която служи. И приживе, и в гибелта си той затвърди отдадеността към своя дълг, до момента в който остана правилен на самия себе си.
Днес подобен мощен темперамент към този момент се среща все по-рядко, а това е една от аргументите принц Филип да ни липсва толкоз доста.
Кралското семейство обаче извади шанс. След десетилетия брачни раздори, неправилни преценки и несгоди, в редиците им има човек, който е подготвен да заеме ролята си на кралски консорт с разсъдък и дарба да гледа на нещата оттатък личните си потребности: херцогинята на Кеймбридж .
Онова свежо и стройно момиче, което завоюва сърцето на принц Уилям в университета „ Сейнт Андрюс “ преди цели 20 години, в този момент се е трансформирало в зряла, мъдра и способна жена, всеотдайна и отговаряща на високите условия брачна половинка и майка, въплъщение на стила и елегантността, приключена обществена персона - някой, чиято аура излъчва невзискателност, успокоение, само че и голяма мощ.
А до момента всичко това в никакъв случай не е било толкоз явно, колкото в този съботен следобяд.
Когато идва в Уиндзор на 17 април, тя поглежда към обектива, погледът ѝ е сериозен, държанието ѝ е тъмно, само че безупречно овладяно и почтено. Класата ѝ, несъмнено, не ни изненадва. През последните няколко години, изключително във времена на пандемия, тя не прави нито една неверна стъпка. Излъчва подобаващия микс от поверителност и топлота, дава ни опция да надникнем в живота ѝ като брачна половинка на принц, само че без да издава повече от нужното.
На погребалната работа обаче тя подвигна още по-високо личната си летва.
И не става въпрос единствено за облеклото и позата ѝ, а за метода, по който осветява помещението в един от най-мрачните моменти. Нейната добрина и възприятие за дълг проблясват в решението ѝ да остави настрани всяко възприятие за персонално възмущение, което тя изпитва във връзка с Хари, Меган и това изявление, което я показа в отрицателна светлина, с цел да направи това, което е най-хубаво за брачна половинка ѝ, фамилията му и в последна сметка за нацията, и да изглади пътя към помиряване сред братята.
Нека бъдем почтени, тя има цялостното право да не каже нито дума на Хари. Не единствено поради, че точно Кейт я е разплакала дни преди сватбата на херцозите на Съсекс, а не противоположното, а и тъй като всичко това мощно и надълбоко е разстроило самия Уилям . Защото Уилям е този, който е усетил жилото на братското изменничество и унижението от това. Никой не би обвинил херцогинята на Кеймбридж, в случай че тя беше решила, че за каквато и да е форма на помиряване на този стадий е прекомерно рано.
Но вместо да се отдръпне от предизвикването, тя го посреща челно след края на погребението.
Тя знае, че целият свят ги гледа в този миг, и взема решение да протегне другарска ръка на Хари и да го въвлече в диалог. Тя взема решение да пренебрегне метода, по който се е почувствала след това изявление, в името на общото богатство. Тя вижда опция да внесе лъч светлина и вяра в този толкоз тъмен и печален ден. И тя съумява да го направи, и то с безпроблемен сексапил и такава благотворителност на духа.
Никой не знае дали разменените думи сред Хари и Уилям са крачка към тяхното помиряване. Но Бог обича Кейт поради това, че опита. Че сложи тяхното благополучие над персоналното ѝ задоволство.
И няма по какъв начин да пропуснем да вметнем какъв контрастност е, която постоянно толкоз бърза да се обиди, толкоз е отдадена на облика ѝ на жертва. Е, тя може да приказва каквото си пожелае, само че тихата откровеност на положителното сърце на херцогинята на Съсекс са цялата истина, която би трябвало да знаем.
Защото Кейт е схванала, както и херцогът на Единбург преди нея, че да бъдеш в английското кралско семейство е дълъг и сложен път за извървяване, само че в случай че правиш дребни и добре премислени стъпки и се вслушваш в спокойния глас на разсъдъка и мъдростта, един ден справедливо ще получиш достойнството да станеш опората на една огромна и още по-обичана институция.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ