Мадлен Алгафари: Заедността като че ли не е приоритет, а това разболява
Психотерапевтът Мадлен Алгафари в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Г-жо Алгафари, живеем в динамично време, време на непрекъснати промени, времето на технологиите и изкуствения разсъдък. Променя ли се по някакъв метод и народопсихологията ни?
Всички се променяме, когато нещо сходно се трансформира в света към нас, още повече че ние сме функционалност на средата повече, в сравнение с личните си гени. И това, което дори ще бъде обект и предмет, съществена тематика на Световния конгрес по психотелесна терапия, тая смяна, през септември 2023 година, която се назовава " Идентитет “ във времена на смяна, в преходни времена, структура, деконструкция, реорганизация на идентитета. Променяме се, обаче въпреки всичко не в най-дълбоките си ядра. Най-отдолу оставаме индивиди с един и същи потребности и модели на държание. По-скоро се трансформира извън адаптивната фасада и не всеки път за жалост в добра посока. Ставаме все по-забързани, все по-изнервени, равнищата на тревога са доста високи в последно време, депресивност също. Започваме да се отдалечаваме, а това е противоестествено за индивида. Той е обществено животно и първата му нужда е от принадлежност, да сме свързани. И пандемията оказа помощ за това, и индивидуалистичната философия на последните времена, в които живеем. Заедността сякаш не е приоритет, а това при всички положения разболява.
Споменахте ковид – да, той неизбежно се отрази на нашето общество, на общуването сред хората може би. Маските към този момент не са наложителни, само че слагаме ли маски в живота си ние съзнателно все по-често и по какъв начин това се отразява на действителността, в която живеем?
Ние непрестанно слагаме маски, това не е противоестествено. Въпросът е какви са маските. Защото " персона “, думичката " persona " от латински произлиза от една антична етруска дума – φersu, която значи " маска “. Моделите на държание са маски. Всеки от нас в обособен подтекст има друг модел на поведение – това е тип маска. Но когато споделяме " маска “, в този случай нямаме поради някакво подправено двуличие или театрално, а имаме поради нашата поведенческа еластичност. Всеки един от нас може да бъде със затворена маска, с нападателна маска, с подчинена маска, със съблазнителна маска, недоверчива маска. Друг е въпросът, че към този момент думичката " маска “ по този начин, както по-скоро гражданственост е придобила, конотацията й е на тенденциозен фалш, на нещо, което е пърформанс за печелене на утвърждение да вземем за пример или пък с цел да скрием истината, с цел да лъжем. Днешният човек в действителност доста постоянно лъже, той даже не знае, че лъже. Дори когато ви питат " Как си? “ и отговорите " Добре съм “, е доста евентуално към този момент това да е неистина, тъй като някъде вътре във вас има терзание, боязън, яд, неустановеност или още доста други страсти, които не се асоциират с " Добре съм “. И в действителност ценностната ни система доста постоянно също го постанова. И в случай че би трябвало да съм почтена, на нашата географска широчина в това отношение българинът малко по-малко има протоколно другарство или клишета. Той е по-близко до спонтанността и до достоверността, които са синоним на здраве, психологично здраве.
Което е добре. Бих желала да си поговорим и за връзките сред децата и родителите. Как еволюират те във времето и какво наблюдавате вие?
Аз мисля, че го виждат всички хора. В моето детство в миналото бяхме на открито всички деца, играехме някакви физически игри, сигурно не на екран и на таблети. Майката беше по-присъстваща, бащата беше малко по-отсъстващ. Един от хубавите признаци на смяната през днешния ден е, че бащата се възстановява като роля във възпитанието на детето – нещо, което е извънредно значимо, тъй като родителите имат разнообразни функции. Майката преподава вътрешния свят – топлината, добротата, съчувствието, емпатията. Бащата преподава външния свят – разпоредбите, границите, ръководството на времето, дисциплината, парите. Така че е хубаво, че бащата се завръща като наличие, тъй като отсъстващият баща след това вади хляба на психотерапевтите, дано по този начин да го кажа. Това, което също виждаме, че се трансформира, е Макаренковският метод, с акцент на наказването, доста строги условията, рецензията и недостиг върху поощренията, отива в една от време на време прекаленост на прекомерно демократичното образование, което трансформира детето в малко господарче – чува се единствено неговото мнение. Много постоянно виждаме в последно време овластени деца по метод, който не дава отговор на възрастта им. Това е задължение за едни нежни рамене. И това прекомерно демократично образование, когато пък не се поставят граници, когато се пази постоянно интереса на детето, а не на възрастния – не споделям, че противоположното е вярното, споделям, че златната среда, както постоянно, е здравословната, само че това прекомерно демократично образование води до доста консуматорски, до съвсем никаква емпатия, отчуждаване, доста индивидуализъм. Освен това, несъмнено, към този момент го загатнах – навлизането на виртуалния живот, на всичките тия висши технологии в живота също водят до много смущаващи признаци. Тенденцията към този момент е трайна, не са инцидентни случаите. Започваме да заобикаляме физическия контакт – нещо, което е витално належащо. Дистанцирането – когато даже ги виждате две деца, седнали едно до друго, само че си поддържат връзка през телефоните или таблетите. Дистанцирането ни обезчовечава и от там могат да последват един много притеснителни последствия, в случай че погледнем по какъв начин лавинообразно във времето това би могло да нарасне.
И за край на нашия диалог – няколко съвета от вас по какъв начин да опазим психологичното си здраве.
Като слушаме тялото си – то не лъже. Действително да го чуваме, освен да го слушаме, а да го чуваме. Сигналите му са правилни, подсеща ни за границите, когато сме прескочили естествените граници на здравето. По мотив на децата, тъй като за тях стана дума – един уравновесен метод, несъмнено, с почтително отношение. Изобщо не приказвам за всякакви средновековни подходи, които включват и физическо принуждение. Едно почтително отношение, само че с топла решителност и спокойна мощ, които могат да поставят и граници – извънредно нужно в днешно време. Липсата на възприятие за граница може да бъде доста рисково по-късно.
Г-жо Алгафари, живеем в динамично време, време на непрекъснати промени, времето на технологиите и изкуствения разсъдък. Променя ли се по някакъв метод и народопсихологията ни?
Всички се променяме, когато нещо сходно се трансформира в света към нас, още повече че ние сме функционалност на средата повече, в сравнение с личните си гени. И това, което дори ще бъде обект и предмет, съществена тематика на Световния конгрес по психотелесна терапия, тая смяна, през септември 2023 година, която се назовава " Идентитет “ във времена на смяна, в преходни времена, структура, деконструкция, реорганизация на идентитета. Променяме се, обаче въпреки всичко не в най-дълбоките си ядра. Най-отдолу оставаме индивиди с един и същи потребности и модели на държание. По-скоро се трансформира извън адаптивната фасада и не всеки път за жалост в добра посока. Ставаме все по-забързани, все по-изнервени, равнищата на тревога са доста високи в последно време, депресивност също. Започваме да се отдалечаваме, а това е противоестествено за индивида. Той е обществено животно и първата му нужда е от принадлежност, да сме свързани. И пандемията оказа помощ за това, и индивидуалистичната философия на последните времена, в които живеем. Заедността сякаш не е приоритет, а това при всички положения разболява.
Споменахте ковид – да, той неизбежно се отрази на нашето общество, на общуването сред хората може би. Маските към този момент не са наложителни, само че слагаме ли маски в живота си ние съзнателно все по-често и по какъв начин това се отразява на действителността, в която живеем?
Ние непрестанно слагаме маски, това не е противоестествено. Въпросът е какви са маските. Защото " персона “, думичката " persona " от латински произлиза от една антична етруска дума – φersu, която значи " маска “. Моделите на държание са маски. Всеки от нас в обособен подтекст има друг модел на поведение – това е тип маска. Но когато споделяме " маска “, в този случай нямаме поради някакво подправено двуличие или театрално, а имаме поради нашата поведенческа еластичност. Всеки един от нас може да бъде със затворена маска, с нападателна маска, с подчинена маска, със съблазнителна маска, недоверчива маска. Друг е въпросът, че към този момент думичката " маска “ по този начин, както по-скоро гражданственост е придобила, конотацията й е на тенденциозен фалш, на нещо, което е пърформанс за печелене на утвърждение да вземем за пример или пък с цел да скрием истината, с цел да лъжем. Днешният човек в действителност доста постоянно лъже, той даже не знае, че лъже. Дори когато ви питат " Как си? “ и отговорите " Добре съм “, е доста евентуално към този момент това да е неистина, тъй като някъде вътре във вас има терзание, боязън, яд, неустановеност или още доста други страсти, които не се асоциират с " Добре съм “. И в действителност ценностната ни система доста постоянно също го постанова. И в случай че би трябвало да съм почтена, на нашата географска широчина в това отношение българинът малко по-малко има протоколно другарство или клишета. Той е по-близко до спонтанността и до достоверността, които са синоним на здраве, психологично здраве.
Което е добре. Бих желала да си поговорим и за връзките сред децата и родителите. Как еволюират те във времето и какво наблюдавате вие?
Аз мисля, че го виждат всички хора. В моето детство в миналото бяхме на открито всички деца, играехме някакви физически игри, сигурно не на екран и на таблети. Майката беше по-присъстваща, бащата беше малко по-отсъстващ. Един от хубавите признаци на смяната през днешния ден е, че бащата се възстановява като роля във възпитанието на детето – нещо, което е извънредно значимо, тъй като родителите имат разнообразни функции. Майката преподава вътрешния свят – топлината, добротата, съчувствието, емпатията. Бащата преподава външния свят – разпоредбите, границите, ръководството на времето, дисциплината, парите. Така че е хубаво, че бащата се завръща като наличие, тъй като отсъстващият баща след това вади хляба на психотерапевтите, дано по този начин да го кажа. Това, което също виждаме, че се трансформира, е Макаренковският метод, с акцент на наказването, доста строги условията, рецензията и недостиг върху поощренията, отива в една от време на време прекаленост на прекомерно демократичното образование, което трансформира детето в малко господарче – чува се единствено неговото мнение. Много постоянно виждаме в последно време овластени деца по метод, който не дава отговор на възрастта им. Това е задължение за едни нежни рамене. И това прекомерно демократично образование, когато пък не се поставят граници, когато се пази постоянно интереса на детето, а не на възрастния – не споделям, че противоположното е вярното, споделям, че златната среда, както постоянно, е здравословната, само че това прекомерно демократично образование води до доста консуматорски, до съвсем никаква емпатия, отчуждаване, доста индивидуализъм. Освен това, несъмнено, към този момент го загатнах – навлизането на виртуалния живот, на всичките тия висши технологии в живота също водят до много смущаващи признаци. Тенденцията към този момент е трайна, не са инцидентни случаите. Започваме да заобикаляме физическия контакт – нещо, което е витално належащо. Дистанцирането – когато даже ги виждате две деца, седнали едно до друго, само че си поддържат връзка през телефоните или таблетите. Дистанцирането ни обезчовечава и от там могат да последват един много притеснителни последствия, в случай че погледнем по какъв начин лавинообразно във времето това би могло да нарасне.
И за край на нашия диалог – няколко съвета от вас по какъв начин да опазим психологичното си здраве.
Като слушаме тялото си – то не лъже. Действително да го чуваме, освен да го слушаме, а да го чуваме. Сигналите му са правилни, подсеща ни за границите, когато сме прескочили естествените граници на здравето. По мотив на децата, тъй като за тях стана дума – един уравновесен метод, несъмнено, с почтително отношение. Изобщо не приказвам за всякакви средновековни подходи, които включват и физическо принуждение. Едно почтително отношение, само че с топла решителност и спокойна мощ, които могат да поставят и граници – извънредно нужно в днешно време. Липсата на възприятие за граница може да бъде доста рисково по-късно.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ