Психолог: На наркопазара се появяват нови, много по-опасни психоактивни вещества, крокодил е най-страшното
Психологът Илиан Илиев е приключил е ВТУ „ Св.Св. Кирил и Методий” през 1994 година с магистърска степен. Има 24-годишен опит в региона на практическата логика на психиката. Шест години е работил в региона на педагогиката и детската логика на психиката. Девет години е бил старши специалист в някогашната Учебна база „ Христо Ботев” в Плевен. Работил е в Дневен център за възрастни с увреждания и в „ Защитено жилище”, в МБАЛ „ Св. Пантелеймон” в Плевен и Фондация „ Св. Иван Рилски”. Сега е психолог и психотерапевт в Превантивно-информационен център по зависимости към плевенския Общински съвет по наркотични субстанции.
Ето какво сподели той пред:
Г-н Илиев, съгласно информации в медиите у нас най-често към дрогата протягат ръка младежи на възраст сред 15 година и 24 година Има ли публична статистика какъв брой от тях минават границата на любознанието и стават подвластни от опиатите?
За да се изведе публична статистика, би трябвало да има хора, които са потърсили здравна помощ в здравно заведение и да са поискали някакъв тип лекуване. Те се завеждат на доклад и с тях се стартира работа – дали по метадонова стратегия, дали с психотерапия или по различен метод. За страдание в България доста малко от хората, които злоупотребяват с опиати, се вземат решение да потърсят здравна помощ. Дори, когато усещат, че имат признаци на взаимозависимост, те доста рядко търсят експерт, който да им помогне. Повечето от тях живеят с една съществена настройка – аз мога да се оправя, аз управлявам нещата и мога да спра, когато реша. А на процедура не е по този начин. Това е така наречен първа фаза на взаимозависимост. По тази причина доста малко от изпадналите в тази фаза младежи търсят съответно лекуване. Затова няма точна статистика какъв брой тъкмо са наркозависимите. По неофициални данни те са над един милион – приказваме за всевъзможен тип наркотично вещество. Злоупотребяващите единствено с хероин, отново по неофициална информация, са над 50 000 души. За страдание за тези хора съвсем няма кревати, няма бази, в които да се лекуват.
Положението в действителност е доста съществено, тъй като всяка година излизат нови и нови психоактивни субстанции. Хероинът от дълго време не е „ на мода”. Сега на първи проект излизат стимулантите, амфетамини, метамфетамини. Тепърва с тях стартира доста сериозна битка. По тези аргументи публична статистика доста мъчно може да се направи.
Криминалните полицейски бюлетини всеки ден са цялостни с десетки случаи на хванати дрогирани водачи, на обири, грабежи и други закононарушения, осъществени от малолетни наркомани. Ако страната не знае тъкмо какъв брой са наркозависимите, по какъв начин ще се оправи с казуса?
Според мен най-хубавият метод страната да се оправи с този проблем е предварителната защита. В работата ми в последно време в разнообразни учебни заведения се сблъсквам с възпитаници и учители, които в действителност нямат визия от излизащите нови психоактивни субстанции. Не знаят, че въздействието им върху организма е радикално друго и доста по-силно от „ старите” дроги. Държавата би трябвало да хвърли сериозен запас в превантивна активност измежду учениците в по-ранна възраст. Още преди да са се докоснали до опиатите, те би трябвало да са наясно какво ще им се случи по-късно. Превантивно би трябвало да се работи доста и с родителите, и с учителите.
Всеки от тези десетки хиляди младежи, потърсили илюзорно избавление от проблемите си в дрогата, има своята персонална драма. Тя обаче трансформира в призрачен сън живота на околните им. Къде е коренът на злото – в фамилията, в учебното заведение, в обществото?
Това зло е с многостволова коренова система. Най-простото в нея е любознанието. Има младежи, които споделят „ Ти не си „ вървежен”, в случай че не пробваш!” Трева ли ще бъде, стимулант ли ще бъде или нещо друго... За да си част от референтната група, би трябвало да правиш това, което вършат и останалите в нея. Когато го няма фамилията като главен фактор, тогава младежът търси на открито самодоказване, повишение на самооценката. Втората причина е появяването на някакъв персонален проблем, с който младежът преценя, че няма сили да се оправи. Тогава стартира да търси различни способи – дали ще бъде с цигара трева, дали с пико или различен опиат. Може да се случи и на празненство – да е идентичен с останалите участници в него. Щом всички го вършат, за какво да не го направя и аз... Все още битува мнението, че от веднъж не се става наркоман. Както към този момент споделих обаче, на „ пазара” излизат субстанции, за които младежите не знаят по какъв начин тъкмо въздействат на организма. В практиката си съм чувал доста странни „ подкрепи” за това за какво се употребява, да вземем за пример, стимулант – тъй като по този начин се „ разширявало” съзнанието и това пособие за по-добра памет. Това е моментно положение, което основава илюзорна визия за изменено положение на съзнанието. Наркотикът трансформира съзнанието, само че никога не усилва размера на паметта и не те прави по-умен и по-креативен. След като отмине това положение, идва депресивната симптоматика.
Кои от новите дроги са най-опасни?
Новите психоактивни субстанции се появяват, тъй като „ старите” дроги са в групата на така наречен неразрешени опиати – заловен ли те с несъмнено количество, подлежиш на наказване съгласно Наказателния кодекс. Затова се променят формулите на веществата. Например, формулата екстазито е MDMA – метилендиокси метамфетамин. Наркодилърите сменят формулата и тя става MDPV. Това към този момент е копие на екстазито – метилендиокси пиловалерон. Като резултат е същото, само че въздействието на MDPV върху биохимията на мозъка е пагубно – работи доста по-ударно върху душeвността. Това е рисково изключително в тийнейджърска възраст. Може да докара до трайни последици, до трайни промени в мозъка, в мисловния развой, да се отключат шизоидни положения, да се отключат психотични заболявания.
Така наречената друсана трева също е извънредно рискова. Марихуаната може да се третира с най-различни субстанции, в това число и с хероин. Тогава при тестванията тя реагира на опиумно производно. Тийнейджърът си мисли, че пуши трева, само че третираната марихуана има доста по-силно влияние и води до доста по-бърза взаимозависимост. Дори най-обикновена билка може да се третира с хероин, с амфетамини, с каквото се сетите.
Наркодилърите са доста изобретателни. Наркотиците носят доста огромни облаги и битката с разпространяването им е сложна. Една от нови дроги е така наречен „ крокодил” – той е производно на морфина. Казва се „ крокодил “, тъй като от него кожата ти става безусловно на люспи – рани, които са съвсем нелечими. Стига се до ампутация на крак. След като се вземе доза от него, първоначално тя провокира еуфория. Стимулира крепко душeвността, хвърчиш нагоре, само че като премине въздействието му, следва меланхолия, в която се включват суицидни мисли, от които не можеш да избягаш. Имаме случаи на момчета и девойки, които са скачали от високо, имаме мятане под транспортни средства и други Това е в действителност последната и най-страховитата дрога.
Предимно лузери ли са наркоманите – хора, изгубили религия, че могат да се оправят с компликациите в живота?
Не бих споделил, че наркоманите са най-вече лузери. Напротив, в практиката си виждам, че това са по-скоро момчета и девойки, които нямат построени тактики за справяне с проблемите. Има доста хора, които са постигнали нещо, само че в един миг „ зациклят”. Появява се нещо ново, с което те преценят, че не могат да се оправят, и вземат решение да опитат да излязат от обстановката с дрога. По-скоро наркомани стават момчета и девойки, които са изгубили задачата в живота си, изгубили са смисъла. Когато имаме защо да живеем, намираме и по какъв начин да живеем. За мен главният фактор тук е фамилията. Имаме ли едно устойчиво семейство, което да научи младежа по какъв начин да приказва, по какъв начин да се показва, по какъв начин да демонстрира възприятията си, той по никакъв метод няма да стигне до дрогата. Но когато членовете в фамилията се разминават по един или по различен метод, нормално младежът в него търси самопризнание за себе си от външни фактори.
Агресията стана част от всекидневието на българина – на пътя, в магазина, в учебно заведение, на всички места. Защо обществото ни не реагира задоволително съответно против насилието?
Проблемът с експанзията е доста сериозен. Дано да се окажа неприятен оракул, само че считам, че с годините той ще ескалира още повече. Ще ви посоча три аргументи в психотерапията, заради които родителите без даже да го осъзнават могат да изградят нападателно държание в своето дете.
Когато в едно семейство детето е неглижирано, омаловажавано, непризнато, самооценката му остава ниска. Такова дете ще се стреми да търси себеуважение отвън дома. Включително и с нападателно държание – то демонстрира превъзходство над останалите, с цел да получи това, което не му е стигнало в фамилната среда.
Когато в фамилията самото дете е измъчвано от единия или от двамата родители, то стартира да се разпознава с насилника. И в един миг то става негово „ огледало” и стартира да приема това държание като норма. Каквото е научило в къщи, стартира да го демонстрира в учебно заведение и отвън учебно заведение.
Третият фактор е, когато имаме свръхамбициозни родители, които са научили детето си да бъде така наречен играч. Обичаме го, в случай че то реализира това и това. Не го обичаме, в случай че се е провалило. Тогава детето израства с една илюзорна оценка за себе си. В такива случаи младежът се усеща безусловно колеблив, той не знае кой е. И стартира да търси признанието, което го няма, по разнообразни способи в учебно заведение измежду връстниците си. Точно такива деца обаче вътрешно са доста уязвими. В практиката си в такива случаи нормално се стремя да стигна до корена на казуса, тъй като експанзията е единствено признакът.
За мен фамилията е в основата на битката с агресивното държание. Много рядко едно дете от външни фактори може да стане агресор.
Насилието в класните стаи също е съвсем всекидневие. Подрастващи бабаити тормозят безнаказано и съучениците си, и учителите си. Ако някой преподавател престраши да се скара в такава обстановка, родителите на бабаита го упрекват, че е нарушил правата на отрочето им. Не е ли време да се сложат предели на правата и отговорностите на учениците?
За да се постави ред в това държание у децата, би трябвало да има правила – както в учебното заведение, по този начин и отвън него. Ако те се съблюдават, няма да имаме прояви на принуждение. Защото ще се знае, че в случай че разпоредбите не се съблюдават, ще има наказания – и за учениците, и за родителите. Има страни, в които при осъществено нарушаване от ученика, родителите му два или три часа дневно би трябвало да бъдат в учебното заведение. Питали са ме това не е ли унижаващо за ученика. Защо, какво е унижаващото? Напротив, ученикът схваща какво е направил и взаимовръзката родител – дете идва. Ученикът схваща, че е отговорен за държанието си и ще го поправя, с цел да не се стига още веднъж до такава обстановка. Това е работещ модел.
Друг модел е родителите да схванат, че сред тях и учителите би трябвало да има необикновено мощна връзка. На първо място родителите би трябвало да се интересуват от децата си и да поемат отговорност за тях. Ходил съм на родителска среща, на която са участвали четирима родители от цялостен клас. Това за мене е срамно. Това е неуважително освен към учителите и към учебното заведение, само че и към самото дете.
Ако фамилията и родителите са си на мястото, децата в действителност няма да имат проблеми.
Интервю на Ангел Атанасов
Ето какво сподели той пред:
Г-н Илиев, съгласно информации в медиите у нас най-често към дрогата протягат ръка младежи на възраст сред 15 година и 24 година Има ли публична статистика какъв брой от тях минават границата на любознанието и стават подвластни от опиатите?
За да се изведе публична статистика, би трябвало да има хора, които са потърсили здравна помощ в здравно заведение и да са поискали някакъв тип лекуване. Те се завеждат на доклад и с тях се стартира работа – дали по метадонова стратегия, дали с психотерапия или по различен метод. За страдание в България доста малко от хората, които злоупотребяват с опиати, се вземат решение да потърсят здравна помощ. Дори, когато усещат, че имат признаци на взаимозависимост, те доста рядко търсят експерт, който да им помогне. Повечето от тях живеят с една съществена настройка – аз мога да се оправя, аз управлявам нещата и мога да спра, когато реша. А на процедура не е по този начин. Това е така наречен първа фаза на взаимозависимост. По тази причина доста малко от изпадналите в тази фаза младежи търсят съответно лекуване. Затова няма точна статистика какъв брой тъкмо са наркозависимите. По неофициални данни те са над един милион – приказваме за всевъзможен тип наркотично вещество. Злоупотребяващите единствено с хероин, отново по неофициална информация, са над 50 000 души. За страдание за тези хора съвсем няма кревати, няма бази, в които да се лекуват.
Положението в действителност е доста съществено, тъй като всяка година излизат нови и нови психоактивни субстанции. Хероинът от дълго време не е „ на мода”. Сега на първи проект излизат стимулантите, амфетамини, метамфетамини. Тепърва с тях стартира доста сериозна битка. По тези аргументи публична статистика доста мъчно може да се направи.
Криминалните полицейски бюлетини всеки ден са цялостни с десетки случаи на хванати дрогирани водачи, на обири, грабежи и други закононарушения, осъществени от малолетни наркомани. Ако страната не знае тъкмо какъв брой са наркозависимите, по какъв начин ще се оправи с казуса?
Според мен най-хубавият метод страната да се оправи с този проблем е предварителната защита. В работата ми в последно време в разнообразни учебни заведения се сблъсквам с възпитаници и учители, които в действителност нямат визия от излизащите нови психоактивни субстанции. Не знаят, че въздействието им върху организма е радикално друго и доста по-силно от „ старите” дроги. Държавата би трябвало да хвърли сериозен запас в превантивна активност измежду учениците в по-ранна възраст. Още преди да са се докоснали до опиатите, те би трябвало да са наясно какво ще им се случи по-късно. Превантивно би трябвало да се работи доста и с родителите, и с учителите.
Всеки от тези десетки хиляди младежи, потърсили илюзорно избавление от проблемите си в дрогата, има своята персонална драма. Тя обаче трансформира в призрачен сън живота на околните им. Къде е коренът на злото – в фамилията, в учебното заведение, в обществото?
Това зло е с многостволова коренова система. Най-простото в нея е любознанието. Има младежи, които споделят „ Ти не си „ вървежен”, в случай че не пробваш!” Трева ли ще бъде, стимулант ли ще бъде или нещо друго... За да си част от референтната група, би трябвало да правиш това, което вършат и останалите в нея. Когато го няма фамилията като главен фактор, тогава младежът търси на открито самодоказване, повишение на самооценката. Втората причина е появяването на някакъв персонален проблем, с който младежът преценя, че няма сили да се оправи. Тогава стартира да търси различни способи – дали ще бъде с цигара трева, дали с пико или различен опиат. Може да се случи и на празненство – да е идентичен с останалите участници в него. Щом всички го вършат, за какво да не го направя и аз... Все още битува мнението, че от веднъж не се става наркоман. Както към този момент споделих обаче, на „ пазара” излизат субстанции, за които младежите не знаят по какъв начин тъкмо въздействат на организма. В практиката си съм чувал доста странни „ подкрепи” за това за какво се употребява, да вземем за пример, стимулант – тъй като по този начин се „ разширявало” съзнанието и това пособие за по-добра памет. Това е моментно положение, което основава илюзорна визия за изменено положение на съзнанието. Наркотикът трансформира съзнанието, само че никога не усилва размера на паметта и не те прави по-умен и по-креативен. След като отмине това положение, идва депресивната симптоматика.
Кои от новите дроги са най-опасни?
Новите психоактивни субстанции се появяват, тъй като „ старите” дроги са в групата на така наречен неразрешени опиати – заловен ли те с несъмнено количество, подлежиш на наказване съгласно Наказателния кодекс. Затова се променят формулите на веществата. Например, формулата екстазито е MDMA – метилендиокси метамфетамин. Наркодилърите сменят формулата и тя става MDPV. Това към този момент е копие на екстазито – метилендиокси пиловалерон. Като резултат е същото, само че въздействието на MDPV върху биохимията на мозъка е пагубно – работи доста по-ударно върху душeвността. Това е рисково изключително в тийнейджърска възраст. Може да докара до трайни последици, до трайни промени в мозъка, в мисловния развой, да се отключат шизоидни положения, да се отключат психотични заболявания.
Така наречената друсана трева също е извънредно рискова. Марихуаната може да се третира с най-различни субстанции, в това число и с хероин. Тогава при тестванията тя реагира на опиумно производно. Тийнейджърът си мисли, че пуши трева, само че третираната марихуана има доста по-силно влияние и води до доста по-бърза взаимозависимост. Дори най-обикновена билка може да се третира с хероин, с амфетамини, с каквото се сетите.
Наркодилърите са доста изобретателни. Наркотиците носят доста огромни облаги и битката с разпространяването им е сложна. Една от нови дроги е така наречен „ крокодил” – той е производно на морфина. Казва се „ крокодил “, тъй като от него кожата ти става безусловно на люспи – рани, които са съвсем нелечими. Стига се до ампутация на крак. След като се вземе доза от него, първоначално тя провокира еуфория. Стимулира крепко душeвността, хвърчиш нагоре, само че като премине въздействието му, следва меланхолия, в която се включват суицидни мисли, от които не можеш да избягаш. Имаме случаи на момчета и девойки, които са скачали от високо, имаме мятане под транспортни средства и други Това е в действителност последната и най-страховитата дрога.
Предимно лузери ли са наркоманите – хора, изгубили религия, че могат да се оправят с компликациите в живота?
Не бих споделил, че наркоманите са най-вече лузери. Напротив, в практиката си виждам, че това са по-скоро момчета и девойки, които нямат построени тактики за справяне с проблемите. Има доста хора, които са постигнали нещо, само че в един миг „ зациклят”. Появява се нещо ново, с което те преценят, че не могат да се оправят, и вземат решение да опитат да излязат от обстановката с дрога. По-скоро наркомани стават момчета и девойки, които са изгубили задачата в живота си, изгубили са смисъла. Когато имаме защо да живеем, намираме и по какъв начин да живеем. За мен главният фактор тук е фамилията. Имаме ли едно устойчиво семейство, което да научи младежа по какъв начин да приказва, по какъв начин да се показва, по какъв начин да демонстрира възприятията си, той по никакъв метод няма да стигне до дрогата. Но когато членовете в фамилията се разминават по един или по различен метод, нормално младежът в него търси самопризнание за себе си от външни фактори.
Агресията стана част от всекидневието на българина – на пътя, в магазина, в учебно заведение, на всички места. Защо обществото ни не реагира задоволително съответно против насилието?
Проблемът с експанзията е доста сериозен. Дано да се окажа неприятен оракул, само че считам, че с годините той ще ескалира още повече. Ще ви посоча три аргументи в психотерапията, заради които родителите без даже да го осъзнават могат да изградят нападателно държание в своето дете.
Когато в едно семейство детето е неглижирано, омаловажавано, непризнато, самооценката му остава ниска. Такова дете ще се стреми да търси себеуважение отвън дома. Включително и с нападателно държание – то демонстрира превъзходство над останалите, с цел да получи това, което не му е стигнало в фамилната среда.
Когато в фамилията самото дете е измъчвано от единия или от двамата родители, то стартира да се разпознава с насилника. И в един миг то става негово „ огледало” и стартира да приема това държание като норма. Каквото е научило в къщи, стартира да го демонстрира в учебно заведение и отвън учебно заведение.
Третият фактор е, когато имаме свръхамбициозни родители, които са научили детето си да бъде така наречен играч. Обичаме го, в случай че то реализира това и това. Не го обичаме, в случай че се е провалило. Тогава детето израства с една илюзорна оценка за себе си. В такива случаи младежът се усеща безусловно колеблив, той не знае кой е. И стартира да търси признанието, което го няма, по разнообразни способи в учебно заведение измежду връстниците си. Точно такива деца обаче вътрешно са доста уязвими. В практиката си в такива случаи нормално се стремя да стигна до корена на казуса, тъй като експанзията е единствено признакът.
За мен фамилията е в основата на битката с агресивното държание. Много рядко едно дете от външни фактори може да стане агресор.
Насилието в класните стаи също е съвсем всекидневие. Подрастващи бабаити тормозят безнаказано и съучениците си, и учителите си. Ако някой преподавател престраши да се скара в такава обстановка, родителите на бабаита го упрекват, че е нарушил правата на отрочето им. Не е ли време да се сложат предели на правата и отговорностите на учениците?
За да се постави ред в това държание у децата, би трябвало да има правила – както в учебното заведение, по този начин и отвън него. Ако те се съблюдават, няма да имаме прояви на принуждение. Защото ще се знае, че в случай че разпоредбите не се съблюдават, ще има наказания – и за учениците, и за родителите. Има страни, в които при осъществено нарушаване от ученика, родителите му два или три часа дневно би трябвало да бъдат в учебното заведение. Питали са ме това не е ли унижаващо за ученика. Защо, какво е унижаващото? Напротив, ученикът схваща какво е направил и взаимовръзката родител – дете идва. Ученикът схваща, че е отговорен за държанието си и ще го поправя, с цел да не се стига още веднъж до такава обстановка. Това е работещ модел.
Друг модел е родителите да схванат, че сред тях и учителите би трябвало да има необикновено мощна връзка. На първо място родителите би трябвало да се интересуват от децата си и да поемат отговорност за тях. Ходил съм на родителска среща, на която са участвали четирима родители от цялостен клас. Това за мене е срамно. Това е неуважително освен към учителите и към учебното заведение, само че и към самото дете.
Ако фамилията и родителите са си на мястото, децата в действителност няма да имат проблеми.
Интервю на Ангел Атанасов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ