Преживели ли сте ефекта Мандела?
Проучване на паметта от 2020 година в списание Psychological Science откри, че когато са помолени да си напомнят информация, 76% от възрастните са създали най-малко една откриваема неточност.
Въпреки че точността на паметта на участниците в изследването като цяло е била " доста висока ", като към " 93-95% от всички проверими детайлности " са правилни, проучването акцентира, че паметта на човек не е непогрешима. Неща, които в никакъв случай не са се случвали, или събития, които са се объркали с времето, могат да станат действителни в главата на човек, а знанието може да се изкриви или обърка.
Ефектът на Мандела е, когато доста хора имат вяра, че нещо се е случило, което в реалност в никакъв случай не се е случило. Тези хора са безапелационни, че могат да си спомнят случай или съответно прекарване, даже когато то е явно погрешно, написа Live Science.
Името се отнася до всеобщ подправен спомен, включващ доста хора, като този, в който мнозина настояват, че си спомнят Нелсън Мандела, обречен на смърт в пандиза през 80-те години на предишния век. Всъщност Нелсън Мандела умря в дома си през 2013 година
Терминът е въведен от Фиона Брум, самопровъзгласила се за " паранормален съветник ", откакто тя схваща, че други хора споделят спомените ѝ за гибелта на Мандела, до момента в който е в пандиза.
Ефектът на Мандела в този момент се употребява за разказване на групова подправена памет, която, въпреки и подправена, е станала действителна в мозъците на мнозина.
И по този начин, за какво се случва това? Защо хората, които в никакъв случай не са се срещали, могат да споделят еднообразно неправилно разбиране?
„ Ефектът на Мандела наподобява е тясно обвързван с редица добре известни явления на паметта “, споделя Тим Холинс, професор по пробна логика на психиката в Плимутския университет във Англия.
Холинс назова три сходни вида свързани с паметта явления: „ подправена памет “, което е основаването на спомен, който не се е случил; " неточности в изходната памет ", което е, когато някой не помни същинския източник на памет; и „ деформиране на въображението “, което е наклонността да имаме вяра, че нещо е действително, колкото по-често или колкото по-ярко се показва.
Холинс също по този начин уточни няколко обществени детайла като образци за това какъв брой неправилни могат да бъдат нашите мемоари - като опита „ сходството на Аш “, което е, когато хората се преценяват с избран мироглед, с цел да се впишат в група, и „ резултата на дезинформацията “, което разказва наклонност спомените на хората да се трансформират въз основа на следващи научения или прекарвания.
Въпреки това, Холинс има вяра, че явлението, което най-близо се приближава до резултата на Мандела, е това на " същностната памет ", което е, когато някой има обща визия за нещо, само че не може безусловно да си спомни спецификата.
„ Сравнително елементарно е да се изясни какъв брой хора могат да стигнат до едни и същи неточности в паметта “, сподели Холинс пред Live Science. „ Например, доста от техните мемоари в действителност са приспособени да дават отговор на съществуващите им вярвания или познания “.
Въпреки че съществуват разнообразни пояснения за резултата и макар че има доказателства, че нашите мемоари не са изцяло точни и могат да се трансформират с течение на времето, някои, които са претърпели резултата на Мандела, са уверени, че това в действителност е доказателство за съществуването на паралелни вселени.
Холинс има вяра, че в този случай хората, които бъркат, просто не желаят да признаят грешката си.
„ Хората са склонни да имат вяра най-вече на личните си мемоари даже когато са изправени пред доказателства “, сподели Холинс. " Може би това е форма на его-защита или когнитивен дисонанс. "
Холинс сподели, че хората избират да имат вяра, че тяхната неправилна памет е доказателство за паралелни вселени, с цел да „ обяснят “ по какъв начин могат по едно и също време да считат, че имат мощна памет, до момента в който се сблъскват с доказателства за противоположното.
И по този начин, има ли късмет резултатът на Мандела да е доказателство за паралелни вселени? „ Не. Това са нелепости “, заключи Холинс.
Въпреки че точността на паметта на участниците в изследването като цяло е била " доста висока ", като към " 93-95% от всички проверими детайлности " са правилни, проучването акцентира, че паметта на човек не е непогрешима. Неща, които в никакъв случай не са се случвали, или събития, които са се объркали с времето, могат да станат действителни в главата на човек, а знанието може да се изкриви или обърка.
Ефектът на Мандела е, когато доста хора имат вяра, че нещо се е случило, което в реалност в никакъв случай не се е случило. Тези хора са безапелационни, че могат да си спомнят случай или съответно прекарване, даже когато то е явно погрешно, написа Live Science.
Името се отнася до всеобщ подправен спомен, включващ доста хора, като този, в който мнозина настояват, че си спомнят Нелсън Мандела, обречен на смърт в пандиза през 80-те години на предишния век. Всъщност Нелсън Мандела умря в дома си през 2013 година
Терминът е въведен от Фиона Брум, самопровъзгласила се за " паранормален съветник ", откакто тя схваща, че други хора споделят спомените ѝ за гибелта на Мандела, до момента в който е в пандиза.
Ефектът на Мандела в този момент се употребява за разказване на групова подправена памет, която, въпреки и подправена, е станала действителна в мозъците на мнозина.
И по този начин, за какво се случва това? Защо хората, които в никакъв случай не са се срещали, могат да споделят еднообразно неправилно разбиране?
„ Ефектът на Мандела наподобява е тясно обвързван с редица добре известни явления на паметта “, споделя Тим Холинс, професор по пробна логика на психиката в Плимутския университет във Англия.
Холинс назова три сходни вида свързани с паметта явления: „ подправена памет “, което е основаването на спомен, който не се е случил; " неточности в изходната памет ", което е, когато някой не помни същинския източник на памет; и „ деформиране на въображението “, което е наклонността да имаме вяра, че нещо е действително, колкото по-често или колкото по-ярко се показва.
Холинс също по този начин уточни няколко обществени детайла като образци за това какъв брой неправилни могат да бъдат нашите мемоари - като опита „ сходството на Аш “, което е, когато хората се преценяват с избран мироглед, с цел да се впишат в група, и „ резултата на дезинформацията “, което разказва наклонност спомените на хората да се трансформират въз основа на следващи научения или прекарвания.
Въпреки това, Холинс има вяра, че явлението, което най-близо се приближава до резултата на Мандела, е това на " същностната памет ", което е, когато някой има обща визия за нещо, само че не може безусловно да си спомни спецификата.
„ Сравнително елементарно е да се изясни какъв брой хора могат да стигнат до едни и същи неточности в паметта “, сподели Холинс пред Live Science. „ Например, доста от техните мемоари в действителност са приспособени да дават отговор на съществуващите им вярвания или познания “.
Въпреки че съществуват разнообразни пояснения за резултата и макар че има доказателства, че нашите мемоари не са изцяло точни и могат да се трансформират с течение на времето, някои, които са претърпели резултата на Мандела, са уверени, че това в действителност е доказателство за съществуването на паралелни вселени.
Холинс има вяра, че в този случай хората, които бъркат, просто не желаят да признаят грешката си.
„ Хората са склонни да имат вяра най-вече на личните си мемоари даже когато са изправени пред доказателства “, сподели Холинс. " Може би това е форма на его-защита или когнитивен дисонанс. "
Холинс сподели, че хората избират да имат вяра, че тяхната неправилна памет е доказателство за паралелни вселени, с цел да „ обяснят “ по какъв начин могат по едно и също време да считат, че имат мощна памет, до момента в който се сблъскват с доказателства за противоположното.
И по този начин, има ли късмет резултатът на Мандела да е доказателство за паралелни вселени? „ Не. Това са нелепости “, заключи Холинс.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ