Кабинетът иска по-леки наказания за клевета и обида
Промени в Наказателния кодекс (НК), които да разрешат налагането на по-леки санкции за клюка и засегнатост, предлага държавното управление.
Те са в отговор на няколко неоправдателни решения против страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Сегашните разпореждания в Наказателен кодекс не разрешават на наказан клюка и засегнатост да бъде освободен от наказателна отговорност и санкциониран, изясни правосъдният министър Крум Зарков.
" Съдът в Страсбург дефинира като стандарт това, че обществените персони и органите на власт би трябвало да търпят рецензия в по-широки размери, в сравнение с частните лица.
Изследването на практиката на съда демонстрира, че българското законодателство в действителност прави противоположното и обезпечава по-висока степен на отбрана и от време на време благоприятни условия за корист с права на органите на власт и длъжностните лица, които се усещат афектирани или оклеветени, включително и от журналистически разработки ", разяснява той.
През 2016 година съдът в Страсбург излезе с решения по няколко каузи, по които българи съдеха страната поради искове за клюка.
Жалбоподателите бяха наказани у нас откакто се бяха оплакали от разнообразни чиновници – служители на реда, преподавател и други Това Европейски съд по правата на човека съобщи, че резултатът от сходни присъди е " задушаване " на жалбите против държавни чиновници.
" Гражданите по принцип би трябвало да са в положение да подават недоволства против държавни чиновници до техните висшестоящи без риск от наказателна глоба, даже когато настояват, че е налице закононарушение и даже в случай че изказванията им след инспекция се окажат неоснователни ", обявиха тогава европейските съдии.
Това не е първият път, в който правосъдното министерство се пробва да прокара такива промени.
Такова желание бе оповестено и през март, само че до гласуването на такива текстове по този начин и не се стигна. Какво ще се случи със сегашните оферти също не се знае. За тях ще взема решение вероятно предстоящ парламент.
Те са в отговор на няколко неоправдателни решения против страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Сегашните разпореждания в Наказателен кодекс не разрешават на наказан клюка и засегнатост да бъде освободен от наказателна отговорност и санкциониран, изясни правосъдният министър Крум Зарков.
" Съдът в Страсбург дефинира като стандарт това, че обществените персони и органите на власт би трябвало да търпят рецензия в по-широки размери, в сравнение с частните лица.
Изследването на практиката на съда демонстрира, че българското законодателство в действителност прави противоположното и обезпечава по-висока степен на отбрана и от време на време благоприятни условия за корист с права на органите на власт и длъжностните лица, които се усещат афектирани или оклеветени, включително и от журналистически разработки ", разяснява той.
През 2016 година съдът в Страсбург излезе с решения по няколко каузи, по които българи съдеха страната поради искове за клюка.
Жалбоподателите бяха наказани у нас откакто се бяха оплакали от разнообразни чиновници – служители на реда, преподавател и други Това Европейски съд по правата на човека съобщи, че резултатът от сходни присъди е " задушаване " на жалбите против държавни чиновници.
" Гражданите по принцип би трябвало да са в положение да подават недоволства против държавни чиновници до техните висшестоящи без риск от наказателна глоба, даже когато настояват, че е налице закононарушение и даже в случай че изказванията им след инспекция се окажат неоснователни ", обявиха тогава европейските съдии.
Това не е първият път, в който правосъдното министерство се пробва да прокара такива промени.
Такова желание бе оповестено и през март, само че до гласуването на такива текстове по този начин и не се стигна. Какво ще се случи със сегашните оферти също не се знае. За тях ще взема решение вероятно предстоящ парламент.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ