Проф. Весела Цакова от Института по физикохимия към БАН е

Проф. Весела Цакова от Института по физикохимия към Българска академия на науките е български академик, който се подрежда в влиятелната ранглиста на Станфордския университет за най-хубави учени в света. Тя приключва 9-а Френска езикова гимназия с отличен триумф и златен орден. После следва във Физическия факултет на СУ, където се дипломира още веднъж с отличен триумф. Работи повече от 40 години в Института по физикохимия при Българска академия на науките, където изминава пътя от експерт до професор и шеф на Института.

Проф. Цакова е стипендиант на Фондация „ Александър декор Хумболт “, първо в университета в Университета „ Хайнрих Хайне ” в Дюселдорф, а след това в Техническия университет в Дрезден. Тя е създател и съавтор на към 100 изявления в елитни интернационалните научни издания. Има над 2000 цитирания на научните ѝ писания, множеството от задгранични създатели.

В момента е координатор на разпределената научна инфраструктура ИНФРАМАТ, част от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Организира редица интернационалните конференции в страната и в чужбина.

Била е гост-лектор в едни от най-престижните университети за приложни науки.

Проф. Весела Цакова е основен воин в “Нашият ден “

“Всичко потегля от едно повече или по-малко инцидентно попадане в Института по физикохимия при Българска академия на науките на стадий, в който бях още дипломант, въпреки и във Факултета по физика. Това попадане, което изглеждаше инцидентно, се оказа, че предопредели моята професионална кариера.

Това е по този начин, тъй като попаднах може би по инцидентен метод, само че не на инцидентно място. Институтът по физикохимия е притежател на една школа в научното знание – българската школа по физикохимия. И неслучайно в класацията на Станфордския университет за най-хубави за най-хубави учени в света, участват девет учени от този институт. Това е резултат на научната школа на един център на знанието, на една научна атмосфера, което е извънредно значимо за построяването на елитни учени. Аз съм представител на третото, най-младото потомство, което участва в класацията.

Спомням си с какво благоговение изкачвах за първи път стълбите на Института, те са едни необятни стълби на постройка от 60-те години, и се чудех по какъв начин ще пристъпя в кабинета на тогавашния шеф. Тридесет и няколко години по-късно самата аз обитавах този кабинет и това беше за мен безусловно ненадейно. “

Класацията на Станфордския университет

“Как попаднах в тази ранглиста, е механически въпрос. Тук са обработени данни на повече от 6 млн. учени. Това са данни за техните изявления и цитирания. Направен е един сложен разбор, като е употребена математическа формула, която е приложена към параметрите на всички тези над 6 и половина млн. учени от целия свят. Компютърът най-после ги е подредил и е получил класацията, в която участват значително хора. Тези 2% са на практика 160 хиляди учени .

Въпросът е може би – за какво. Бях сюрпризирана, че съм в тези 2%. Мисля, че отговорът идва от това, че, тръгвайки от традицията, за която загатнах, на българската физикохимична школа, която е основно в региона на теорията и разбирането за растежа на кристалите, аз стъпих в една по-различна област, обвързвана с приемането и характеризирането на полимерни материали, само че едни доста специфични полимерни материали, които имат висока електрическа проводимост .

Откритието за тези материали беше направено през 1976 година, Нобеловата премия беше дадена едвам през 2000 година Аз започнах да се занимавам с тези материали през 90-те години. Стъпих в една тематика, която беше нова, забавна и даваше необятни благоприятни условия . “



Приложение

“Тези материали имат извънредно необятни приложения. От електрохромни екрани, като електронни детайли в гъвкава електроника, става дума за подмяна на силициевата електроника с гъвкава. Областта, в която научните ми търсения най-много попадат, е обвързвана със датчици за разкриване на разнообразни субстанции, като да вземем за пример замърсители в околната среда , биоактивни субстанции, които вземат участие в човешкия метаболизъм, да вземем за пример глюкоза, пикочна киселина, витамини, като аскорбинова киселина, лекарствени средства – да кажем известният парацетамол, невротрансмитери като допамина. Оказаха се относително евтини и комфортни за произвеждане материали.

И навръх този фронт се развиха и проучванията, с които се занимавам в тези 30 години. От една страна, приемане и характеризиране на този вид материали, от друга, оценяване на опцията за тяхното използване в електрохимични датчици . “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.