Проф. Михаил Константинов: Машинното гласуване не намалява купения вот. То е тотална щета за вота
Проф. Михаил Константинов пред " Труд "
Въведеното предходната година скорострелно гласоподаване единствено с машини докара до основателни подозрения в изборните резултати на вота през юли и ноември. Те се ускоряват и поради това, че ЦИК още не е разгласила данните от инспекцията на разписките от машините за тези два избора. Според проф. Михаил Константинов това значи, че или инспекцията не е направена, или че е направена, само че резултатите не са за издание. Професорът е един от най-върлите съперници на машинното гласоподаване, следи изборния развой у нас още от началото на така наречен демократични промени. 20 години е бил член на ЦИК.
Минаха повече от два месеца от последните избори през предходната година, професор Константинов. Какви заключения си направихте от машинното гласоподаване? Допринесе ли то за по-честни и обективни избори? Може ли към този момент да открием пороците му? Повече изгоди или повече вреди на изборния развой донесе това гласоподаване, изключително като стана наложително?
Да си напомним обстоятелствата. Миналата година имаше три избора за народни представители. На последните два избора на 11 юли и 14 ноември, в секциите с повече от 300 гласоподаватели по лист, се гласуваше единствено с машини. Поради това гласоподавателите стабилно понижиха с по 600 хиляди спрямо изборите от 4 април. Измерихме и най-ниската изборна интензивност, под 40%, на парламентарни избори в най-новата демократична история на България. Това е фрапантна щета. Ако приказваме за изгодите, те са две. При машинното гласоподаване няма недействителни гласове и протоколите на СИК се обработват доста по-бързо.
Как обаче това компенсира изкуствено провокирания отлив на повече от половин милион български гласоподаватели? Според мен, не го компенсира. Някой настояват, че машинното гласоподаване също по този начин намалявало купения избор. Това е нелепост. Намалява го, единствено в случай че откаже от избор някой необразован платен гласоподавател, дето не може да натиска виртуалните клавиши на устройството. Тези гласоподаватели обаче ги опасява господин Рашков, та не е нужно да ги опасяваме и с машините.
Кому бе преференциален машинният избор?
На този въпрос може да се отговори единствено почти. Загубиха партиите с по-възрастни и по-слабо грамотни гласоподаватели, а завоюваха партиите с по-млади и по-грамотни гласоподаватели. Загуби обаче обществото като цяло, тъй като не може затрудняването на процеса на гласоподаване за част от хората да се преглежда като демократична и прогресивна процедура.
Има ли съгласно вас подозрения за манипулирани избори през юли и ноември, с цел да бъде избран " верният " краен победител? През юли трябваха два дни при 98 на 100 преброени гласове, с цел да бъде избран Има Такъв Народ, а през ноември до 15 ч. ГЕРБ водеше със 7-8 на 100, пет часа по-късно за победител бе оповестена обединението Политическа партия. " Помогнаха " ли машините за тези резултати?
Съмнения за манипулиране на машинния избор има на всички места, където той се ползва. На някои изложби, където се показва гласоподаване с машини, особено вървят млади хакерчета, с цел да се забавляват. За сред 5 и 10 минути децата хакват всяка машина. Голям подбив! Не на вятъра във високотехнологичните и с демократични обичаи страни не се гласоподава по този метод.
Изключение ненапълно съставляват Съединени американски щати, където в някои щати се гласоподава машинно. Но пък точно в Съединени американски щати машинното гласоподаване е подложено на гневни рецензии, изключително от страна на републиканците. Ето къде се гласоподава с машини: Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. Е, и в град Брюксел, който към този момент е в Европа. Читателите на в. " Труд " са интелигентни хора, оставям на тях да си създадат изводите. Много сериозен мотив за подозрения в честността на машинния избор е фрапантното му разминаване с резултатите от екзит-половете.
По традиция неточностите при екзит-пола са до 2%. Когато обаче разликите с машинното гласоподаване наближат 10%, аз персонално стартирам да изпитвам леко разстройване. Че дори и приблизително. Ако хората не имат вяра в изборните резултати, по-добре да не вършим избори. Именно това се случва при машинното гласоподаване. Дори в случай че за машинациите с машините у нас няма доказателства (то и разписките не са оповестени, че да види човек), остава факт, че доверието в машинния избор е ниско. Когато могат да избират по какъв начин да гласоподават в секциите с машини и с хартии, както беше до 4 април предходната година, българските гласоподаватели в съответствие съвсем 3 към 1 избираха хартията.
За Европа да не приказваме, там машинно гласоподаване няма. Или в никакъв случай не е имало, или там, където имаше, го изхвърлиха. Европейците да не са по-тъпи от нас?
Може ли да се заподозре сюжет, откакто президентът Радев стартира да приказва и да упорства за машинно гласоподаване от първия си ден на " Дондуков " 2 и го получи чак когато негови партии одобриха скорострелно тази корекция на Разпети петък предходната година?
Това е догадка, която може да е вярна, а може и да не е. Аз съм математик, хипотези не върша и на хипотези нямам доверие (в математиката хипотези има, само че те са друга бира), а единствено на теореми. Предполагам, че първоначално някои хора у нас откровено са вярвали, че машинното гласоподаване ще усъвършенства качеството на изборния развой. Днес би трябвало тази заблуда да ги е напуснала. Или най-малко да е напуснала тези от тях, които трезво правят оценка обстоятелствата.
Как си обяснявате този дебелоглав за машинно гласоподаване откакто в цяла Европа е отхвърлено? Има ли някакви скрити цели? Станахме ли страна от третия свят в това отношение?
Инатът рядко е хубаво нещо, по-често не е. Мисля, че към този момент имаме мотив да се замислим за изгодите и вредите от ината български. Но дано не приказваме единствено за нашенските нелепости. Това, което се случва в Европа и по света (да вземем единствено дивотията, наречена " Зелена договорка " и цената на силата, дето я умножиха по 5, че и по 10) не приказва добре за народите и в частност за излъчените от тези нации управленци.
Проблем за Земята не е въглеродният диоксид, тъй като един приблизително огромен вулкан изхвърля доста повече от този газ, в сравнение с ние с всичките си напъни можем да произведем. Проблем на Земята е, че съдбовно и необратимо замърсихме океаните с пластмаса и унищожихме пчелите. Опасявам се, че ръката на Създателя към този момент се е насочила към клавиша Delete. Разбирам го, опитът се оказа очевидно несполучлив. Така прочее и глуповатите намеци на новоизлюпени политици и политички за рестарт на българската страна ще получат малко изненадваща, само че дефинитивна развръзка.
Припомнете с какви претекстове машинното гласоподаване беше отхвърлено и даже неразрешено в Германия, Холандия, Ирландия?
В Германия машинното гласоподаване беше неразрешено от Конституционния съд с претекста, че гласоподавателят не схваща какво се случва с гласа му и не е уверен, че този глас е вярно регистриран. В Холандия имаше няколко съвсем комични случая, при които машините за гласоподаване бяха тотално компрометирани. При първия случай един човек си паркира колата пред секцията и незабавно след привършване на изборния ден разгласява в мрежата информация за това по какъв начин е дал своя вот първият гласоподавател, по какъв начин - вторият и по този начин нататък.
Каза още, че може да заяви и имената на тези гласоподаватели, само че ще се въздържи. Оказа се, че сигналът от сензорните екрани на машините елементарно се прехваща и декодира, т. е. загадка на вота няма. При втория случай някакъв претендент за депутат прекара целия избирателен ден в една секция с ръка в джоба. След привършване на изборния ден се оказа, че за този претендент в секцията са дали своят вот няколкостотин души. Същевременно в останалите секции гласове за този претендент не бяха открити.
На другия ден публицисти разпитаха инцидентни хора от региона на секцията и никой не помнеше да е дал своя вот за този човек. Оказа се, че благодарение на джобно устройство индивидът е манипулирал машината и е създал голям брой подправени гласове за себе си. След тези и други случки, холандците си изхвърлиха машините. А преди този момент гласоподаваха с машини съвсем на 100%. В Ирландия пък си купиха чистак нови машини за гласоподаване за 54 милиона лири и на другата година ги изхвърлиха. Че и заплатиха доста пари за утилизация на устройствата. Защо - всеки може да прочете в нета.
Според проучване на Института за развиване на публичната среда при гласоподаване с хартиени бюлетини в избрани секции ГЕРБ са първи, БСП-втори, а " Продължаваме промяната " - трети. А изборната интензивност в секциите с хартиени бюлетини е била много по-висока от тази с машинното гласоподаване. Вашият коментар?
Факт е, че когато имаше смесено гласоподаване - с хартии и с машини (до 4 април 2021 година включително), с машини гласоподаваха 27% от хората в секциите, където имаше избор по какъв начин да се гласоподава. На последните два парламентарни избора в секциите единствено с машини изборната интензивност беше много под 40%, а в секциите единствено с хартиени бюлетини - над 52%. Също факт е, че след въвеждането на наложително машинно гласоподаване броят на гласувалите спадна с 600 хиляди и бяха сложени върхове по ниска изборна интензивност.
Така че даже и да забравим обоснованите подозрения за операции с машинния избор, гласуването единствено с машини докара до жестоко проявление на конституционното право на глас на българските жители. Има и още нещо, доста значимо и доста неприятно. Централната изборна комисия още не е разгласила данните от инспекцията на разписките от машините както за изборите на 11 юли, по този начин и за тези на 14 ноември. Искам да попитам почитаемите сътрудници от ЦИК, считат ли да изпълнят наредбите на Изборния кодекс и личните си решения?
Когато Конституционният съд предходната година разгласи, че машинното гласоподаване не е противоконституционно (с решение 7 на 5 гласа, т. е. с минималното допустимо мнозинство), той се стимулира с това, че за разлика от Германия, у нас има опция да се управлява машинния избор посредством инспекция на разписките. Е, точно резултатите от тази инспекция ЦИК за цели два избора още не е разгласила. Това значи, че или инспекцията не е направена, или че е направена, само че резултатите не са за издание.
Ние сме забавни хора. Когато стане въпрос за съвсем всичко, гледаме на Запад, споделяме по какъв начин е там и по какъв начин е тук и за какво у нас нещата не вървят. Когато обаче им споделям на същите тези хора, че в Европа машинно гласоподаване въобще няма (или, по-точно, има го в под 1% от секциите), те ме гледат, мигат и споделят " Ама у нас има доста недействителни гласове ". Което е правилно единствено при изборите за общински съветници, до момента в който при всички останали избори (парламентарни, европейски, президентски и кметски) делът на недействителните гласове у нас е в нормата.
При машинното гласоподаване недействителни гласове няма, само че има доста не случили се гласове - тези 600 хиляди гласа, които на два пъти липсват в изборните секции заради боязън основно от машините и частично от господин Рашков. Чуват се отзиви, че това били основно цигански гласове, или гласове за Българска социалистическа партия, и нищо ужасно, затова, нямало. Докато към момента сме в парадигмата на всеобщото и равно изборно право, сходни отзиви звучат дискриминационно, даже когато са изказани от умни и красиви анализатори.
Време ли е да се желае проверка на Изборния кодекс? Гласуването да бъде и с машини и с хартиени бюлетини?
Да, време е Изборният кодекс да се трансформира, дори се чудя за какво депутатите се туткат. Иначе в 45-тото и 46-тото Народни събрания най им беше обичано да човъркат Кодекса. И дори имат едно удивително достижение, посредством шашма дадоха на ГЕРБ един член по-малко в ЦИК (4 члена вместо 5). Не че имаше някакво фундаментално значение, само че беше майсторска операция, признавам го на специалистите на смяната.
А другояче може да се установи, че дори и на началниците в Българска социалистическа партия им увряха главите, което не е лесна работа, и те схванаха, че чисто машинното гласоподаване е провал на българската изборна система и на тях в частност. Защото самата Българска социалистическа партия загуби най-малко 150 хиляди гласа поради машините.
От къде може да пристигна концепция за анулация на машинното гласоподаване, или най-малко да се премине към смесена система? Кои партии са заинтригувани от това?
Факт е, че на последните избори на 14.11.2021 до края на изборния ден екзит-половете даваха победа на ГЕРБ-СДС, а внезапно се оказа, че нещото Политическа партия печели изборите. Дали това се дължи на позор от направения избор на интервюираните, или на операция с машините, не знам. На кметските избори през 2019 година в София екзит-половете даваха над 10% преднина на госпожа Фандъкова пред госпожа Манолова, а най-после се оказа, че преднината е единствено 5%.
Тогава имаше позор у десните умни и красиви гласоподаватели, които в действителност бяха дали своят вот за госпожа Манолова, само че се срамиха да признаят това дори пред себе си и лъжеха в анкетите като възрастни индобългари, че са дали своят вот за госпожа Фандъкова. А другояче самодейност за връщане към изборната технология, работила до м. април 2021 година, може да пристигна от Българска социалистическа партия, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Те са опитни партии, каквото и да мислим друго за тях. Това ще бъде и отчасти връщане към разсъдъка.
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 година в София. Завършва математика в Пловдивски университет. През 1986 година става лекар по математика в Института по математика и механика към Българската академия на науките. Член е на Централната изборна комисия от 1991 до 2011 година, а от 2003 до 2009 година е и неин заместник-председател.. В интервала 2012 - 2013 година е член и ръководител на Съвета на шефовете на Информационно обслужване АД. От януари 2015 до април 2021 година е ръководител на съвета, а след това още веднъж е негов член. Автор е на близо 600 научни труда, в това число десетки книги.
Въведеното предходната година скорострелно гласоподаване единствено с машини докара до основателни подозрения в изборните резултати на вота през юли и ноември. Те се ускоряват и поради това, че ЦИК още не е разгласила данните от инспекцията на разписките от машините за тези два избора. Според проф. Михаил Константинов това значи, че или инспекцията не е направена, или че е направена, само че резултатите не са за издание. Професорът е един от най-върлите съперници на машинното гласоподаване, следи изборния развой у нас още от началото на така наречен демократични промени. 20 години е бил член на ЦИК.
Минаха повече от два месеца от последните избори през предходната година, професор Константинов. Какви заключения си направихте от машинното гласоподаване? Допринесе ли то за по-честни и обективни избори? Може ли към този момент да открием пороците му? Повече изгоди или повече вреди на изборния развой донесе това гласоподаване, изключително като стана наложително?
Да си напомним обстоятелствата. Миналата година имаше три избора за народни представители. На последните два избора на 11 юли и 14 ноември, в секциите с повече от 300 гласоподаватели по лист, се гласуваше единствено с машини. Поради това гласоподавателите стабилно понижиха с по 600 хиляди спрямо изборите от 4 април. Измерихме и най-ниската изборна интензивност, под 40%, на парламентарни избори в най-новата демократична история на България. Това е фрапантна щета. Ако приказваме за изгодите, те са две. При машинното гласоподаване няма недействителни гласове и протоколите на СИК се обработват доста по-бързо.
Как обаче това компенсира изкуствено провокирания отлив на повече от половин милион български гласоподаватели? Според мен, не го компенсира. Някой настояват, че машинното гласоподаване също по този начин намалявало купения избор. Това е нелепост. Намалява го, единствено в случай че откаже от избор някой необразован платен гласоподавател, дето не може да натиска виртуалните клавиши на устройството. Тези гласоподаватели обаче ги опасява господин Рашков, та не е нужно да ги опасяваме и с машините.
Кому бе преференциален машинният избор?
На този въпрос може да се отговори единствено почти. Загубиха партиите с по-възрастни и по-слабо грамотни гласоподаватели, а завоюваха партиите с по-млади и по-грамотни гласоподаватели. Загуби обаче обществото като цяло, тъй като не може затрудняването на процеса на гласоподаване за част от хората да се преглежда като демократична и прогресивна процедура.
Има ли съгласно вас подозрения за манипулирани избори през юли и ноември, с цел да бъде избран " верният " краен победител? През юли трябваха два дни при 98 на 100 преброени гласове, с цел да бъде избран Има Такъв Народ, а през ноември до 15 ч. ГЕРБ водеше със 7-8 на 100, пет часа по-късно за победител бе оповестена обединението Политическа партия. " Помогнаха " ли машините за тези резултати?
Съмнения за манипулиране на машинния избор има на всички места, където той се ползва. На някои изложби, където се показва гласоподаване с машини, особено вървят млади хакерчета, с цел да се забавляват. За сред 5 и 10 минути децата хакват всяка машина. Голям подбив! Не на вятъра във високотехнологичните и с демократични обичаи страни не се гласоподава по този метод.
Изключение ненапълно съставляват Съединени американски щати, където в някои щати се гласоподава машинно. Но пък точно в Съединени американски щати машинното гласоподаване е подложено на гневни рецензии, изключително от страна на републиканците. Ето къде се гласоподава с машини: Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. Е, и в град Брюксел, който към този момент е в Европа. Читателите на в. " Труд " са интелигентни хора, оставям на тях да си създадат изводите. Много сериозен мотив за подозрения в честността на машинния избор е фрапантното му разминаване с резултатите от екзит-половете.
По традиция неточностите при екзит-пола са до 2%. Когато обаче разликите с машинното гласоподаване наближат 10%, аз персонално стартирам да изпитвам леко разстройване. Че дори и приблизително. Ако хората не имат вяра в изборните резултати, по-добре да не вършим избори. Именно това се случва при машинното гласоподаване. Дори в случай че за машинациите с машините у нас няма доказателства (то и разписките не са оповестени, че да види човек), остава факт, че доверието в машинния избор е ниско. Когато могат да избират по какъв начин да гласоподават в секциите с машини и с хартии, както беше до 4 април предходната година, българските гласоподаватели в съответствие съвсем 3 към 1 избираха хартията.
За Европа да не приказваме, там машинно гласоподаване няма. Или в никакъв случай не е имало, или там, където имаше, го изхвърлиха. Европейците да не са по-тъпи от нас?
Може ли да се заподозре сюжет, откакто президентът Радев стартира да приказва и да упорства за машинно гласоподаване от първия си ден на " Дондуков " 2 и го получи чак когато негови партии одобриха скорострелно тази корекция на Разпети петък предходната година?
Това е догадка, която може да е вярна, а може и да не е. Аз съм математик, хипотези не върша и на хипотези нямам доверие (в математиката хипотези има, само че те са друга бира), а единствено на теореми. Предполагам, че първоначално някои хора у нас откровено са вярвали, че машинното гласоподаване ще усъвършенства качеството на изборния развой. Днес би трябвало тази заблуда да ги е напуснала. Или най-малко да е напуснала тези от тях, които трезво правят оценка обстоятелствата.
Как си обяснявате този дебелоглав за машинно гласоподаване откакто в цяла Европа е отхвърлено? Има ли някакви скрити цели? Станахме ли страна от третия свят в това отношение?
Инатът рядко е хубаво нещо, по-често не е. Мисля, че към този момент имаме мотив да се замислим за изгодите и вредите от ината български. Но дано не приказваме единствено за нашенските нелепости. Това, което се случва в Европа и по света (да вземем единствено дивотията, наречена " Зелена договорка " и цената на силата, дето я умножиха по 5, че и по 10) не приказва добре за народите и в частност за излъчените от тези нации управленци.
Проблем за Земята не е въглеродният диоксид, тъй като един приблизително огромен вулкан изхвърля доста повече от този газ, в сравнение с ние с всичките си напъни можем да произведем. Проблем на Земята е, че съдбовно и необратимо замърсихме океаните с пластмаса и унищожихме пчелите. Опасявам се, че ръката на Създателя към този момент се е насочила към клавиша Delete. Разбирам го, опитът се оказа очевидно несполучлив. Така прочее и глуповатите намеци на новоизлюпени политици и политички за рестарт на българската страна ще получат малко изненадваща, само че дефинитивна развръзка.
Припомнете с какви претекстове машинното гласоподаване беше отхвърлено и даже неразрешено в Германия, Холандия, Ирландия?
В Германия машинното гласоподаване беше неразрешено от Конституционния съд с претекста, че гласоподавателят не схваща какво се случва с гласа му и не е уверен, че този глас е вярно регистриран. В Холандия имаше няколко съвсем комични случая, при които машините за гласоподаване бяха тотално компрометирани. При първия случай един човек си паркира колата пред секцията и незабавно след привършване на изборния ден разгласява в мрежата информация за това по какъв начин е дал своя вот първият гласоподавател, по какъв начин - вторият и по този начин нататък.
Каза още, че може да заяви и имената на тези гласоподаватели, само че ще се въздържи. Оказа се, че сигналът от сензорните екрани на машините елементарно се прехваща и декодира, т. е. загадка на вота няма. При втория случай някакъв претендент за депутат прекара целия избирателен ден в една секция с ръка в джоба. След привършване на изборния ден се оказа, че за този претендент в секцията са дали своят вот няколкостотин души. Същевременно в останалите секции гласове за този претендент не бяха открити.
На другия ден публицисти разпитаха инцидентни хора от региона на секцията и никой не помнеше да е дал своя вот за този човек. Оказа се, че благодарение на джобно устройство индивидът е манипулирал машината и е създал голям брой подправени гласове за себе си. След тези и други случки, холандците си изхвърлиха машините. А преди този момент гласоподаваха с машини съвсем на 100%. В Ирландия пък си купиха чистак нови машини за гласоподаване за 54 милиона лири и на другата година ги изхвърлиха. Че и заплатиха доста пари за утилизация на устройствата. Защо - всеки може да прочете в нета.
Според проучване на Института за развиване на публичната среда при гласоподаване с хартиени бюлетини в избрани секции ГЕРБ са първи, БСП-втори, а " Продължаваме промяната " - трети. А изборната интензивност в секциите с хартиени бюлетини е била много по-висока от тази с машинното гласоподаване. Вашият коментар?
Факт е, че когато имаше смесено гласоподаване - с хартии и с машини (до 4 април 2021 година включително), с машини гласоподаваха 27% от хората в секциите, където имаше избор по какъв начин да се гласоподава. На последните два парламентарни избора в секциите единствено с машини изборната интензивност беше много под 40%, а в секциите единствено с хартиени бюлетини - над 52%. Също факт е, че след въвеждането на наложително машинно гласоподаване броят на гласувалите спадна с 600 хиляди и бяха сложени върхове по ниска изборна интензивност.
Така че даже и да забравим обоснованите подозрения за операции с машинния избор, гласуването единствено с машини докара до жестоко проявление на конституционното право на глас на българските жители. Има и още нещо, доста значимо и доста неприятно. Централната изборна комисия още не е разгласила данните от инспекцията на разписките от машините както за изборите на 11 юли, по този начин и за тези на 14 ноември. Искам да попитам почитаемите сътрудници от ЦИК, считат ли да изпълнят наредбите на Изборния кодекс и личните си решения?
Когато Конституционният съд предходната година разгласи, че машинното гласоподаване не е противоконституционно (с решение 7 на 5 гласа, т. е. с минималното допустимо мнозинство), той се стимулира с това, че за разлика от Германия, у нас има опция да се управлява машинния избор посредством инспекция на разписките. Е, точно резултатите от тази инспекция ЦИК за цели два избора още не е разгласила. Това значи, че или инспекцията не е направена, или че е направена, само че резултатите не са за издание.
Ние сме забавни хора. Когато стане въпрос за съвсем всичко, гледаме на Запад, споделяме по какъв начин е там и по какъв начин е тук и за какво у нас нещата не вървят. Когато обаче им споделям на същите тези хора, че в Европа машинно гласоподаване въобще няма (или, по-точно, има го в под 1% от секциите), те ме гледат, мигат и споделят " Ама у нас има доста недействителни гласове ". Което е правилно единствено при изборите за общински съветници, до момента в който при всички останали избори (парламентарни, европейски, президентски и кметски) делът на недействителните гласове у нас е в нормата.
При машинното гласоподаване недействителни гласове няма, само че има доста не случили се гласове - тези 600 хиляди гласа, които на два пъти липсват в изборните секции заради боязън основно от машините и частично от господин Рашков. Чуват се отзиви, че това били основно цигански гласове, или гласове за Българска социалистическа партия, и нищо ужасно, затова, нямало. Докато към момента сме в парадигмата на всеобщото и равно изборно право, сходни отзиви звучат дискриминационно, даже когато са изказани от умни и красиви анализатори.
Време ли е да се желае проверка на Изборния кодекс? Гласуването да бъде и с машини и с хартиени бюлетини?
Да, време е Изборният кодекс да се трансформира, дори се чудя за какво депутатите се туткат. Иначе в 45-тото и 46-тото Народни събрания най им беше обичано да човъркат Кодекса. И дори имат едно удивително достижение, посредством шашма дадоха на ГЕРБ един член по-малко в ЦИК (4 члена вместо 5). Не че имаше някакво фундаментално значение, само че беше майсторска операция, признавам го на специалистите на смяната.
А другояче може да се установи, че дори и на началниците в Българска социалистическа партия им увряха главите, което не е лесна работа, и те схванаха, че чисто машинното гласоподаване е провал на българската изборна система и на тях в частност. Защото самата Българска социалистическа партия загуби най-малко 150 хиляди гласа поради машините.
От къде може да пристигна концепция за анулация на машинното гласоподаване, или най-малко да се премине към смесена система? Кои партии са заинтригувани от това?
Факт е, че на последните избори на 14.11.2021 до края на изборния ден екзит-половете даваха победа на ГЕРБ-СДС, а внезапно се оказа, че нещото Политическа партия печели изборите. Дали това се дължи на позор от направения избор на интервюираните, или на операция с машините, не знам. На кметските избори през 2019 година в София екзит-половете даваха над 10% преднина на госпожа Фандъкова пред госпожа Манолова, а най-после се оказа, че преднината е единствено 5%.
Тогава имаше позор у десните умни и красиви гласоподаватели, които в действителност бяха дали своят вот за госпожа Манолова, само че се срамиха да признаят това дори пред себе си и лъжеха в анкетите като възрастни индобългари, че са дали своят вот за госпожа Фандъкова. А другояче самодейност за връщане към изборната технология, работила до м. април 2021 година, може да пристигна от Българска социалистическа партия, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Те са опитни партии, каквото и да мислим друго за тях. Това ще бъде и отчасти връщане към разсъдъка.
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 година в София. Завършва математика в Пловдивски университет. През 1986 година става лекар по математика в Института по математика и механика към Българската академия на науките. Член е на Централната изборна комисия от 1991 до 2011 година, а от 2003 до 2009 година е и неин заместник-председател.. В интервала 2012 - 2013 година е член и ръководител на Съвета на шефовете на Информационно обслужване АД. От януари 2015 до април 2021 година е ръководител на съвета, а след това още веднъж е негов член. Автор е на близо 600 научни труда, в това число десетки книги.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ