Проф. Мурджева - за тайния живот на имунитета и смисъла на ваксинациите |
Проф. Мариана Мурджева е микробиолог и имунолог, основен координатор на Експертния съвет по клинична имунология и зам.-председател на Българската асоциация по клинична микробиология. Завършила е Медицински университет - Пловдив. Ръководител е на Катедрата по микробиология и имунология в същия университет и шеф на Лабораторията по микробиология при УМБАЛ „ Св. Георги “ - Пловдив. Специализирала е молекулярна имунология в Националния институт за медицински проучвания (NIMR) в Лондон посредством извоюван грант от Leukemia Research Fund, а също и в влиятелни интернационалните институти в Германия, Холандия и Унгария. Има над 200 научни изявления. Съавтор е на 15 образователни пособия и монографии, началник, координатор и участник в над 40 проучвателен, инфраструктурни и просветителни планове. Научните й ползи са ориентирани към изследване на причинителите на инфекциите, механизмите на антибиотичната устойчивост и контрола й, имунологичните аспекти на инфекциите и имунните дефицити. Ректор е на МУ - Пловдив от 2019 г. Проф. Мурджева напомня какво е имунитетът и за какво имунизациите против COVID-19 за толкоз значими, оповестяват от Министерство на здравеопазването.
Как реaгира имунната система при среща с микробни сътрудници – вируси, бактерии и паразити?
При инфекции и след имунизиране имунната система на индивида реагира посредством формиране на характерни за микробния извършител молекули, наричани антитела (или имуноглобулини), както и с произвеждане на имунокомпетентни кафези. Антителата в кръвния серум са едни от очевидците за среща на организма с микроорганизма. Те могат да се открият в серума до няколко месеца или няколко години след тази среща.
Антителата са доста значими в отбраната ни против патогени, само че те са единствено един детайл от цялостен боеприпас с имунни средства, с които разполага имунната система. Други очевидци за срещата на организма с микробния извършител са характерните кафези на имунната система - лимфоцитите.
Споменът за срещата с даден заразен сътрудник се резервира в профилирани лимфоцити, наречени кафези на имунната памет. Една част от тях (ефекторни паметови клетки) претърпяват единствено няколко години, до момента в който в други лимфоцити (стволови паметови клетки) паметта се пази десетилетия или до края на живота. Именно възникването на стволови паметови кафези лежи в основата на създаване на дългогодишен групов имунитет и основаването на ефикасни ваксини.
Каква е разликата сред вродения и добития имунитет?
Вроденият имунитет е унаследен. Той се обезпечава от разнообразни молекули и кафези – фагоцити, NK кафези – естествени „ убийци “, комплемент, лизозим, интерферон, белтъци на острата фаза на възпалението. Вродените съставни елементи на имунната система работят неотложно против инфекциозния сътрудник с идентична мощ и мощност при всяка среща с него и не оставят имунна памет. За разлика от тях добитият имунитет се поддържа от антителата и характерните кафези на имунната система – лимфоцитите. При първа среща с патогена се образуват кафези на паметта, които след втора среща с микроорганизма реагират по-бързо и мощно и обезпечават по-силна отбрана.
Какво цели имунизирането против COVID-19?
Настоящата пандемия от COVID-19 се характеризира с непрестанно възходящо разпространяване. Ваксинирането цели да построи имунна реактивност против SARS-CoV-2, като насочва имунната система да основава антитела и имунни кафези против вируса или частици от него. Специфичните антитела са имуноглобулини (Ig) от разнообразни класове – А, G и M. Те се създават от имунните кафези, произхождащи от В лимфоцитите.
След имунизиране антителата циркулират в серума (IgM и IgG) и могат да обезвреждат попаднали в телесните течности вируси или „ тапицират “ лигавиците (IgA), предотвратявайки проникването на вируса в тъканите. Най-голямо значение след преболедуване или имунизиране имат така наречен „ обезвреждащи “ антитела, които са способни да предотвратят проникването на ковид в организма посредством блокиране на неговия S- aнтиген, който се свързва с нашите кафези.
Дори и антителата да намалеят след няколко месеца, организмът е предпазен благодарение на така наречен Т-клетки, в които се съхранява паметта за прекараната зараза. Те не престават да играят роля, без значение от намаляващата централизация на антителата. Дори и при неналичието на антитела, някои хора остават предпазени от заболяването с помощта на Т-клетките.
Специфичните за имунната система Т-лимфоцити са няколко типа. Сред тях значимо значение за заличаване на навлезлия вирус в тъканите имат цитотоксичните Т-клетки, а различен вид – Т-хелперите, подкрепят В-лимфоцитите в образуването на антителата. Антителата и лимфоцитите работят в синхрон за обезпечаване на имунната отбрана, подпомагани от сигнални молекули в имунния отговор. Целта на имунизирането е да сътвори основа от характерни антитела и кафези, които, в случай че срещнат вируса в организма, да го обезвреждат и да приготвят имунната система за по-мощна и бърза офанзива против него.
Какво съставлява публичният имунитет против COVID-19 и за какво е толкоз значим?
Обществен (колективен, стаден, популационен) имунитет е форма на отбрана против зараза, когато огромна част от общността е имунизирана или преболедувала. При достигането на избран % от популацията, обхванато от имунизация против обещано заболяване, публичният имунитет последователно отстрани болестта. По този метод е реализирано елиминиране на едрата шарка през 1977 година в международен мащаб.
Според множеството специалисти, в случай че 70 % от популацията има имунитет против COVID-19, най-вероятно веригата на инфекцията ще бъде прекратена. Дори и тези, които заради здравословни аргументи не могат да бъдат имунизирани, са предпазени, тъй като вирусът мъчно циркулира измежду имунизираните и с дребна възможност се предава и на тях.
Колко дълго трае имунитетът след имунизиране против COVID-19?
Продължителността на имунния отговор след преболедуване и след имунизиране към момента се изследва. Според производителите на имунизациите те евентуално обезпечават отбрана в продължение на години, в случай че структурата на ковид не се трансформира внезапно посредством разновидности. Мутирането на вируса обаче ще изисква постоянно възобновяване на имунизацията с новите разновидности. Още през февруари т.г. се потвърди, че преболедувалите от COVID-19 имат имунни кафези против ковид в костния си мозък и осем месеца след болестта.
Подобна отбрана би могла да се сътвори и у хората, ваксинирани с ваксина против причинителя на заболяването. Клетките на паметта се съхраняват в костния мозък и при нужда могат да провокират произвеждане на антитела. Преболедуването от COVID-19 също по този начин не подсигурява, че човек не може да се болести с нов вариант на вируса, нито че не може да го придвижва и да заразява други хора. Въпреки спекулациите по тематиката, няма научни данни досега, че имунизираните боледуват по-тежко от неимунизираните, че затрудненията при тях са по-чести и че смъртността от болестта при тях е по-висока.
Какви проучвания могат да се създадат, с цел да разберем каква е продължителността на имунитета против COVID-19?
Хуморалният имунитет (от антителата) се изследва посредством взимане на венозна кръв, обособяване на серума и установяване на количеството на характерните серумни антитела за S-антигена на SARS-CoV-2. Важно е да се изследват така наречен „ вирус-инхибиращи антитела “, които блокират свързването на вируса с човешките кафези. Достъпните в България проби включват определяне на % на този тип антитела.
Т-клетъчният имунитет може да се изследва единствено в профилирани имунологични лаборатории - още веднъж посредством взимане на венозна кръв, обособяване на лимфоцитите, инкубирането им със характерни за вируса белтъци и доказване производството на молекули, типични за срещата с него. Много е значимо да се направи съответна интерпретация на извършеното проучване.
Защитават ли имунизациите и против Делта разновидността на ковид?
Основните утвърдени досега ваксини обезпечават отбрана и против новата разновидност „ Делта “, която се популяризира доста по-лесно и с по-голяма скорост, настояват в изследванията си откривателите от института „ Паул Ерлих “ в Германия.
Трябва ли преболедувалите от COVID-19 да се имунизират?
При леко преболедуване или безсимптомно носителство могат да се образуват незадоволително количество антитела, които да се изчерпят бързо. Затова в такива случаи се предлага слагане на ваксина и след преболедуване.
Как реaгира имунната система при среща с микробни сътрудници – вируси, бактерии и паразити?
При инфекции и след имунизиране имунната система на индивида реагира посредством формиране на характерни за микробния извършител молекули, наричани антитела (или имуноглобулини), както и с произвеждане на имунокомпетентни кафези. Антителата в кръвния серум са едни от очевидците за среща на организма с микроорганизма. Те могат да се открият в серума до няколко месеца или няколко години след тази среща.
Антителата са доста значими в отбраната ни против патогени, само че те са единствено един детайл от цялостен боеприпас с имунни средства, с които разполага имунната система. Други очевидци за срещата на организма с микробния извършител са характерните кафези на имунната система - лимфоцитите.
Споменът за срещата с даден заразен сътрудник се резервира в профилирани лимфоцити, наречени кафези на имунната памет. Една част от тях (ефекторни паметови клетки) претърпяват единствено няколко години, до момента в който в други лимфоцити (стволови паметови клетки) паметта се пази десетилетия или до края на живота. Именно възникването на стволови паметови кафези лежи в основата на създаване на дългогодишен групов имунитет и основаването на ефикасни ваксини.
Каква е разликата сред вродения и добития имунитет?
Вроденият имунитет е унаследен. Той се обезпечава от разнообразни молекули и кафези – фагоцити, NK кафези – естествени „ убийци “, комплемент, лизозим, интерферон, белтъци на острата фаза на възпалението. Вродените съставни елементи на имунната система работят неотложно против инфекциозния сътрудник с идентична мощ и мощност при всяка среща с него и не оставят имунна памет. За разлика от тях добитият имунитет се поддържа от антителата и характерните кафези на имунната система – лимфоцитите. При първа среща с патогена се образуват кафези на паметта, които след втора среща с микроорганизма реагират по-бързо и мощно и обезпечават по-силна отбрана.
Какво цели имунизирането против COVID-19?
Настоящата пандемия от COVID-19 се характеризира с непрестанно възходящо разпространяване. Ваксинирането цели да построи имунна реактивност против SARS-CoV-2, като насочва имунната система да основава антитела и имунни кафези против вируса или частици от него. Специфичните антитела са имуноглобулини (Ig) от разнообразни класове – А, G и M. Те се създават от имунните кафези, произхождащи от В лимфоцитите.
След имунизиране антителата циркулират в серума (IgM и IgG) и могат да обезвреждат попаднали в телесните течности вируси или „ тапицират “ лигавиците (IgA), предотвратявайки проникването на вируса в тъканите. Най-голямо значение след преболедуване или имунизиране имат така наречен „ обезвреждащи “ антитела, които са способни да предотвратят проникването на ковид в организма посредством блокиране на неговия S- aнтиген, който се свързва с нашите кафези.
Дори и антителата да намалеят след няколко месеца, организмът е предпазен благодарение на така наречен Т-клетки, в които се съхранява паметта за прекараната зараза. Те не престават да играят роля, без значение от намаляващата централизация на антителата. Дори и при неналичието на антитела, някои хора остават предпазени от заболяването с помощта на Т-клетките.
Специфичните за имунната система Т-лимфоцити са няколко типа. Сред тях значимо значение за заличаване на навлезлия вирус в тъканите имат цитотоксичните Т-клетки, а различен вид – Т-хелперите, подкрепят В-лимфоцитите в образуването на антителата. Антителата и лимфоцитите работят в синхрон за обезпечаване на имунната отбрана, подпомагани от сигнални молекули в имунния отговор. Целта на имунизирането е да сътвори основа от характерни антитела и кафези, които, в случай че срещнат вируса в организма, да го обезвреждат и да приготвят имунната система за по-мощна и бърза офанзива против него.
Какво съставлява публичният имунитет против COVID-19 и за какво е толкоз значим?
Обществен (колективен, стаден, популационен) имунитет е форма на отбрана против зараза, когато огромна част от общността е имунизирана или преболедувала. При достигането на избран % от популацията, обхванато от имунизация против обещано заболяване, публичният имунитет последователно отстрани болестта. По този метод е реализирано елиминиране на едрата шарка през 1977 година в международен мащаб.
Според множеството специалисти, в случай че 70 % от популацията има имунитет против COVID-19, най-вероятно веригата на инфекцията ще бъде прекратена. Дори и тези, които заради здравословни аргументи не могат да бъдат имунизирани, са предпазени, тъй като вирусът мъчно циркулира измежду имунизираните и с дребна възможност се предава и на тях.
Колко дълго трае имунитетът след имунизиране против COVID-19?
Продължителността на имунния отговор след преболедуване и след имунизиране към момента се изследва. Според производителите на имунизациите те евентуално обезпечават отбрана в продължение на години, в случай че структурата на ковид не се трансформира внезапно посредством разновидности. Мутирането на вируса обаче ще изисква постоянно възобновяване на имунизацията с новите разновидности. Още през февруари т.г. се потвърди, че преболедувалите от COVID-19 имат имунни кафези против ковид в костния си мозък и осем месеца след болестта.
Подобна отбрана би могла да се сътвори и у хората, ваксинирани с ваксина против причинителя на заболяването. Клетките на паметта се съхраняват в костния мозък и при нужда могат да провокират произвеждане на антитела. Преболедуването от COVID-19 също по този начин не подсигурява, че човек не може да се болести с нов вариант на вируса, нито че не може да го придвижва и да заразява други хора. Въпреки спекулациите по тематиката, няма научни данни досега, че имунизираните боледуват по-тежко от неимунизираните, че затрудненията при тях са по-чести и че смъртността от болестта при тях е по-висока.
Какви проучвания могат да се създадат, с цел да разберем каква е продължителността на имунитета против COVID-19?
Хуморалният имунитет (от антителата) се изследва посредством взимане на венозна кръв, обособяване на серума и установяване на количеството на характерните серумни антитела за S-антигена на SARS-CoV-2. Важно е да се изследват така наречен „ вирус-инхибиращи антитела “, които блокират свързването на вируса с човешките кафези. Достъпните в България проби включват определяне на % на този тип антитела.
Т-клетъчният имунитет може да се изследва единствено в профилирани имунологични лаборатории - още веднъж посредством взимане на венозна кръв, обособяване на лимфоцитите, инкубирането им със характерни за вируса белтъци и доказване производството на молекули, типични за срещата с него. Много е значимо да се направи съответна интерпретация на извършеното проучване.
Защитават ли имунизациите и против Делта разновидността на ковид?
Основните утвърдени досега ваксини обезпечават отбрана и против новата разновидност „ Делта “, която се популяризира доста по-лесно и с по-голяма скорост, настояват в изследванията си откривателите от института „ Паул Ерлих “ в Германия.
Трябва ли преболедувалите от COVID-19 да се имунизират?
При леко преболедуване или безсимптомно носителство могат да се образуват незадоволително количество антитела, които да се изчерпят бързо. Затова в такива случаи се предлага слагане на ваксина и след преболедуване.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ