Заместник-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов: 10 млрд. евро са предназначени за научни изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство и биоикономиката
- Проф. Димов, в средата на последния месец на първото Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз ще се организира конференция на тематика „ Храни 2030 “. Разкажете по-подробно какво ще се разисква на форума?
- Знаковата конференция Храни 2030 по време на Българското председателство слага във фокус увеличението на въздействието на научните проучвания и нововъведенията върху цялата хранителна верига в отговор на публичните потребности и упования, изменението на климата и глобализацията. Европейският съюз би трябвало да отговори на бъдещите провокации през земеделието и питателните системи по метод, който да подсигурява нужното количество и качество храни на европейските жители.
- Бихте ли дали образци за ограниченията, които ще се дискутират и които ще имат директен резултат върху храненето и живота на хората?
- Форумът дава среда за полемики по отношение на повишението на продоволствената сигурност на Европа по повод съществуването, достъпа, потреблението и стабилността на артикули и храни, обезпечаване на работни места и бизнес благоприятни условия. Тези тематики са от значително значение за селските, крайбрежните и морските региони на Европа.
„ Хоризонт Европа “ ще продължи да дава приоритет на тактиките за стабилно и приобщаващо икономическо развиване, в това число модели на ползване и произвеждане посредством активизиране на научния и иновационен потенциал. В този аспект, самодейността Храни 2030 би трябвало да се преглежда като основна в одобряването на устойчива биоикономика в Европа, в която са заети към 22 милиона души главно в селските и крайбрежните региони.
Ще се обсъдят опциите за финансиране на фундаментални и приложни научни проучвания, нововъведения и софтуерно развиване, които да отговорят на рисковете пред сигурността на питателните системи на континента и да покачат успеваемостта и ефикасността на европейската хранителна индустрия и земеделие.
- Какви трендове при храните ще бъдат набелязани, които ще се следват в близкото бъдеще?
- Предизвикателствата, пред които са изправени през днешния ден агро-хранителните технологии и биоикономиката са свързани с обезпечаване на жизнеспособно произвеждане на храни в отговор на възходящото им международно търсене, обезпечаване на стабилно ръководство на естествените запаси и дейности в региона на климата и уравновесено развиване на селските региони.
Хранителните технологии включват както производството и доставката на задоволително храна за всички, по този начин и обезпечаване на безвредна и здравословна диета.
Важно е да се означи, че от оферти бюджет на идната рамкова стратегия за научни проучвания и нововъведения на Европейски Съюз " Хоризонт Европа ", който възлиза на 97,6 милиарда евро, 10 милиарда евро са предопределени за научни проучвания и нововъведения в региона на храните, селското стопанство, развиването на селските региони и биоикономиката.
- И най-важното – от тези ограничения, които ще се разискват, първите от тях по кое време ще влязат в действие? Кога те ще важат и за българските жители?
- Конференцията на тематика „ Изследвания и нововъведения за продоволствена сигурност и повишение качеството на храните и питателните системи “ ни дава опция да подчертаем и нуждата от целеустремен метод за справяне с двойните стандарти за храните в границите на Европейски Съюз, като подобен метод ще бъде подсилен в дълготраен проект посредством научни проучвания и нововъведения.
Резултатите от конференцията биха били в средносрочен и дълготраен проект. Самото осъществяване на конференцията, част от стартирала преди време самодейност, е сигнал, че държавните и европейските институции обръщат внимание на бъдещето на питателните системи и земеделието. По време на конференцията се чака да се одобри декларация, която да предложения европейските институции и останалите страни членки на Съюза да вземат под внимание бъдещите опасности пред изхранването на европейските жители, пред земеделието и индустрията. Това ще бъде значимо при разискването в границите на Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент на предложенията на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка, Общата селскостопанска политика, Рамковата стратегия за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт Европа “ и други европейски фондове, тъй че да могат дружно, допълвайки се, да финансират бъдещето развиване на тези браншове посредством просвета, нововъведения и високи технологии.
- Да се спрем на високотехнологичния продан на данни, обсъждан неведнъж по време на съвещания от Българското председателство и който е част от нашия живот. Посочете главните преимущества и изгоди, до които той води?
Обменът на данни е основен за развиването на научните проучвания, нововъведенията и технологиите в Европейския съюз и в света. Съвременните научни проучвания генерират големи количество данни, които изискват време и запаси за обработка и разбор.
Високотехнологичният продан на данни също по този начин свързва обособените научни институции, учените и жителите. Инвестициите в цифрова съгласуваност в Европа и страните от Западните Балкани, включително 5G технологията, цели да сътвори и утвърди връзките сред обществата и стопанските системи – те ще могат по-бързо да обменят огромни количества информация, от което неизбежно ще се възползва промишлеността, бизнеса, в това число ИКТ бранша, жителите.
- Разкажете и за суперкомпютъра? Какви ще са главните му приложения? Особено в опазването на здравето?
- Приложенията на суперкомпютрите, които Европейският съюз ще развие и построи, са на процедура във всички области на науката. Съвременните научни проучвания генерират необикновено количество данни, които могат да бъдат обработени и оценени само посредством суперкомпютри. Те ще имат необятно приложение и в областта на сигурността и защитата.
Инвестирането в европейски суперкомпютър има за цел развиването на европейски технологии в тази област – както хардуерно, по този начин и софтуерно, тъй че Европейският съюз да бъде самостоятелен в това отношение и да не разчита на непознати технологии. Заедно с това ще се влага и в развиването на човешките запаси, а европейските учени няма да употребяват непознатите суперкомпютри.
Европейската промишленост също ще завоюва доста от развиването на една такава система. Очаква обществените вложения да бъдат допълнени от частни вложения, защото суперкомпютрите имат необятно приложение в индустрията – автомобилната, авиационната, фармацевтичната и други
Тези запаси ще се употребяват и от учените и иноваторите в региона на медицината. Само посредством подобен вид технологии може да ускорим битката с редица заболявания и новите провокации пред човешкото здраве. Резултатите от такива научни проучвания могат да бъдат употребявани от лекари и фармацевтичната индустрия за насърчаване и одобряване на нови медикаменти, способи за лекуване, здравна инфраструктура и така нататък
- Накрая – бихте ли обобщили кои са най-важните решения и разисквания, направени в бранш „ Наука “ по време на първото ни ротационно председателство на Съвета?
- В началото на февруари се организира неофициална среща на министрите, виновни за просвета. Основните тематики, които бяха разисквани, са стимулирането на нововъведенията и вложенията в човешки капитал. Тези полемики бяха доста значими по отношение на действието на бъдещия Европейски иновационен съвет и с европейската иновационна екосистема като цяло. Беше реализирано разбирането, че вложенията в учени са основни за развиването на европейската просвета, стопанска система и общества. Новата цифрова епоха изисква нови умения и качества. Тези две тематики доведоха до значимата полемика по отношение на връзката сред науката и промишлеността. Мненията на страните членки се отразяват непосредствено върху преговорните позиции на по-късен стадий по отношение на идната рамкова стратегия за просвета и нововъведения, Еразъм+, Европейския обществен фонд, районния фонд и други
По време на Българското председателство се реализираха всички набелязани цели и се одобриха три съществени изводи на Съвета по конкурентоспособност в частта за научни проучвания - Европейския облак за отворена просвета, за ускоряването на разпространяването на познания в Европейски Съюз и плана ИТЕР за проучвания в региона на нуклеарния синтез.
Приет бе и Общ метод за удължение на програмата за научни проучвания и образование на Европейската общественост за атомна сила (2019—2020 г.) в допълнение към Рамковата стратегия за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “. Българското председателство показа отчет за напредъка по Регламента за основаване на взаимното дружество за европейски високопроизводителни изчислителни технологии ".
Българското председателство откри полемиката за научните проучвания и нововъведенията в подтекста на идната многогодишна финансова рамка на Общността.
За нас е от особена значимост, че две знакови конференции предоставиха опция на Европа да дискутира и дефинира развиването на научноизследователската инфраструктура и нейната връзка с развиването на стопанската система, както и да се дефинират формите на развиване на научните проучвания и нововъведения за продоволствена сигурност и повишение на качеството и сигурността на храните.
През м. април се организира и конференцията отдадена на Дигиталното бъдеще на Европа: Високопроизводителните калкулации за извънредно огромни по размер научни и индустриални приложения с присъединяване на министър-председателя господин Бойко Борисов и българския еврокомисар госпожа Мария Габриел. Обсъжданията се концентрираха към ролята на винопроизводителните калкулации за решаването на огромни обществени и стопански провокации и за повишение на конкурентоспособността на Югоизточна Европа.
По самодейност на Европейката комисия, в границите на Председателството през м. юни се провежда „ Седмица на новаторските предприятия София 2018 “ и конференция за финансовите принадлежности за поощряване на научните проучвания и нововъведенията.
Периодът на Председателството се оказа изключително потребен за по-ефективно съдействие и със страните от Западните Балкани и района и за осъществяване на задачите ни свързани с цифровата съгласуваност, споделеното потребление на научна инфраструктура, био-икономиката, премахването на двойните стандарти и ориентирани към екологията научни проучвания.
Българското председателство даде нужния подтик за процеса по създаване на „ Европейското просветително пространство “ и самодейността „ Европейски университети “, както и за развиването на начинания като „ Еразъм + “. Европа от ден на ден се ангажира с нововъведения и политики, ориентирани към превъзмогване на публичните провокации.
- С кое от постигнатото можем да се гордеем и да сме удовлетворени, че сполучливо сме си свършили работата?
- Гордост можем да изпитваме с всяко настрана достижение. Периодът на Българското председателство е извънредно динамичен и основен във връзка с дълготрайното бъдеще на Съюза. Вече се разисква идната Многогодишна финансова рамка, като България има и ще продължи да има значителен принос и влияние върху процеса. Доведохме редица разисквания до край, като някои от тях бяха на процедура блокирали по време на предходното председателство. Гордост изпитвам и от обстоятелството, че надхвърлихме упованията на другите европейски страни, а даже и личните си, посредством тези многочислени триумфи. Убеден съм, че Българското председателство ще бъде запомнено и дълго време споменавано като образец за добра и ефикасна работа с забележими резултати.
- Знаковата конференция Храни 2030 по време на Българското председателство слага във фокус увеличението на въздействието на научните проучвания и нововъведенията върху цялата хранителна верига в отговор на публичните потребности и упования, изменението на климата и глобализацията. Европейският съюз би трябвало да отговори на бъдещите провокации през земеделието и питателните системи по метод, който да подсигурява нужното количество и качество храни на европейските жители.
- Бихте ли дали образци за ограниченията, които ще се дискутират и които ще имат директен резултат върху храненето и живота на хората?
- Форумът дава среда за полемики по отношение на повишението на продоволствената сигурност на Европа по повод съществуването, достъпа, потреблението и стабилността на артикули и храни, обезпечаване на работни места и бизнес благоприятни условия. Тези тематики са от значително значение за селските, крайбрежните и морските региони на Европа.
„ Хоризонт Европа “ ще продължи да дава приоритет на тактиките за стабилно и приобщаващо икономическо развиване, в това число модели на ползване и произвеждане посредством активизиране на научния и иновационен потенциал. В този аспект, самодейността Храни 2030 би трябвало да се преглежда като основна в одобряването на устойчива биоикономика в Европа, в която са заети към 22 милиона души главно в селските и крайбрежните региони.
Ще се обсъдят опциите за финансиране на фундаментални и приложни научни проучвания, нововъведения и софтуерно развиване, които да отговорят на рисковете пред сигурността на питателните системи на континента и да покачат успеваемостта и ефикасността на европейската хранителна индустрия и земеделие.
- Какви трендове при храните ще бъдат набелязани, които ще се следват в близкото бъдеще?
- Предизвикателствата, пред които са изправени през днешния ден агро-хранителните технологии и биоикономиката са свързани с обезпечаване на жизнеспособно произвеждане на храни в отговор на възходящото им международно търсене, обезпечаване на стабилно ръководство на естествените запаси и дейности в региона на климата и уравновесено развиване на селските региони.
Хранителните технологии включват както производството и доставката на задоволително храна за всички, по този начин и обезпечаване на безвредна и здравословна диета.
Важно е да се означи, че от оферти бюджет на идната рамкова стратегия за научни проучвания и нововъведения на Европейски Съюз " Хоризонт Европа ", който възлиза на 97,6 милиарда евро, 10 милиарда евро са предопределени за научни проучвания и нововъведения в региона на храните, селското стопанство, развиването на селските региони и биоикономиката.
- И най-важното – от тези ограничения, които ще се разискват, първите от тях по кое време ще влязат в действие? Кога те ще важат и за българските жители?
- Конференцията на тематика „ Изследвания и нововъведения за продоволствена сигурност и повишение качеството на храните и питателните системи “ ни дава опция да подчертаем и нуждата от целеустремен метод за справяне с двойните стандарти за храните в границите на Европейски Съюз, като подобен метод ще бъде подсилен в дълготраен проект посредством научни проучвания и нововъведения.
Резултатите от конференцията биха били в средносрочен и дълготраен проект. Самото осъществяване на конференцията, част от стартирала преди време самодейност, е сигнал, че държавните и европейските институции обръщат внимание на бъдещето на питателните системи и земеделието. По време на конференцията се чака да се одобри декларация, която да предложения европейските институции и останалите страни членки на Съюза да вземат под внимание бъдещите опасности пред изхранването на европейските жители, пред земеделието и индустрията. Това ще бъде значимо при разискването в границите на Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент на предложенията на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка, Общата селскостопанска политика, Рамковата стратегия за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт Европа “ и други европейски фондове, тъй че да могат дружно, допълвайки се, да финансират бъдещето развиване на тези браншове посредством просвета, нововъведения и високи технологии.
- Да се спрем на високотехнологичния продан на данни, обсъждан неведнъж по време на съвещания от Българското председателство и който е част от нашия живот. Посочете главните преимущества и изгоди, до които той води?
Обменът на данни е основен за развиването на научните проучвания, нововъведенията и технологиите в Европейския съюз и в света. Съвременните научни проучвания генерират големи количество данни, които изискват време и запаси за обработка и разбор.
Високотехнологичният продан на данни също по този начин свързва обособените научни институции, учените и жителите. Инвестициите в цифрова съгласуваност в Европа и страните от Западните Балкани, включително 5G технологията, цели да сътвори и утвърди връзките сред обществата и стопанските системи – те ще могат по-бързо да обменят огромни количества информация, от което неизбежно ще се възползва промишлеността, бизнеса, в това число ИКТ бранша, жителите.
- Разкажете и за суперкомпютъра? Какви ще са главните му приложения? Особено в опазването на здравето?
- Приложенията на суперкомпютрите, които Европейският съюз ще развие и построи, са на процедура във всички области на науката. Съвременните научни проучвания генерират необикновено количество данни, които могат да бъдат обработени и оценени само посредством суперкомпютри. Те ще имат необятно приложение и в областта на сигурността и защитата.
Инвестирането в европейски суперкомпютър има за цел развиването на европейски технологии в тази област – както хардуерно, по този начин и софтуерно, тъй че Европейският съюз да бъде самостоятелен в това отношение и да не разчита на непознати технологии. Заедно с това ще се влага и в развиването на човешките запаси, а европейските учени няма да употребяват непознатите суперкомпютри.
Европейската промишленост също ще завоюва доста от развиването на една такава система. Очаква обществените вложения да бъдат допълнени от частни вложения, защото суперкомпютрите имат необятно приложение в индустрията – автомобилната, авиационната, фармацевтичната и други
Тези запаси ще се употребяват и от учените и иноваторите в региона на медицината. Само посредством подобен вид технологии може да ускорим битката с редица заболявания и новите провокации пред човешкото здраве. Резултатите от такива научни проучвания могат да бъдат употребявани от лекари и фармацевтичната индустрия за насърчаване и одобряване на нови медикаменти, способи за лекуване, здравна инфраструктура и така нататък
- Накрая – бихте ли обобщили кои са най-важните решения и разисквания, направени в бранш „ Наука “ по време на първото ни ротационно председателство на Съвета?
- В началото на февруари се организира неофициална среща на министрите, виновни за просвета. Основните тематики, които бяха разисквани, са стимулирането на нововъведенията и вложенията в човешки капитал. Тези полемики бяха доста значими по отношение на действието на бъдещия Европейски иновационен съвет и с европейската иновационна екосистема като цяло. Беше реализирано разбирането, че вложенията в учени са основни за развиването на европейската просвета, стопанска система и общества. Новата цифрова епоха изисква нови умения и качества. Тези две тематики доведоха до значимата полемика по отношение на връзката сред науката и промишлеността. Мненията на страните членки се отразяват непосредствено върху преговорните позиции на по-късен стадий по отношение на идната рамкова стратегия за просвета и нововъведения, Еразъм+, Европейския обществен фонд, районния фонд и други
По време на Българското председателство се реализираха всички набелязани цели и се одобриха три съществени изводи на Съвета по конкурентоспособност в частта за научни проучвания - Европейския облак за отворена просвета, за ускоряването на разпространяването на познания в Европейски Съюз и плана ИТЕР за проучвания в региона на нуклеарния синтез.
Приет бе и Общ метод за удължение на програмата за научни проучвания и образование на Европейската общественост за атомна сила (2019—2020 г.) в допълнение към Рамковата стратегия за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “. Българското председателство показа отчет за напредъка по Регламента за основаване на взаимното дружество за европейски високопроизводителни изчислителни технологии ".
Българското председателство откри полемиката за научните проучвания и нововъведенията в подтекста на идната многогодишна финансова рамка на Общността.
За нас е от особена значимост, че две знакови конференции предоставиха опция на Европа да дискутира и дефинира развиването на научноизследователската инфраструктура и нейната връзка с развиването на стопанската система, както и да се дефинират формите на развиване на научните проучвания и нововъведения за продоволствена сигурност и повишение на качеството и сигурността на храните.
През м. април се организира и конференцията отдадена на Дигиталното бъдеще на Европа: Високопроизводителните калкулации за извънредно огромни по размер научни и индустриални приложения с присъединяване на министър-председателя господин Бойко Борисов и българския еврокомисар госпожа Мария Габриел. Обсъжданията се концентрираха към ролята на винопроизводителните калкулации за решаването на огромни обществени и стопански провокации и за повишение на конкурентоспособността на Югоизточна Европа.
По самодейност на Европейката комисия, в границите на Председателството през м. юни се провежда „ Седмица на новаторските предприятия София 2018 “ и конференция за финансовите принадлежности за поощряване на научните проучвания и нововъведенията.
Периодът на Председателството се оказа изключително потребен за по-ефективно съдействие и със страните от Западните Балкани и района и за осъществяване на задачите ни свързани с цифровата съгласуваност, споделеното потребление на научна инфраструктура, био-икономиката, премахването на двойните стандарти и ориентирани към екологията научни проучвания.
Българското председателство даде нужния подтик за процеса по създаване на „ Европейското просветително пространство “ и самодейността „ Европейски университети “, както и за развиването на начинания като „ Еразъм + “. Европа от ден на ден се ангажира с нововъведения и политики, ориентирани към превъзмогване на публичните провокации.
- С кое от постигнатото можем да се гордеем и да сме удовлетворени, че сполучливо сме си свършили работата?
- Гордост можем да изпитваме с всяко настрана достижение. Периодът на Българското председателство е извънредно динамичен и основен във връзка с дълготрайното бъдеще на Съюза. Вече се разисква идната Многогодишна финансова рамка, като България има и ще продължи да има значителен принос и влияние върху процеса. Доведохме редица разисквания до край, като някои от тях бяха на процедура блокирали по време на предходното председателство. Гордост изпитвам и от обстоятелството, че надхвърлихме упованията на другите европейски страни, а даже и личните си, посредством тези многочислени триумфи. Убеден съм, че Българското председателство ще бъде запомнено и дълго време споменавано като образец за добра и ефикасна работа с забележими резултати.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ