Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет към държавния глава

Проф. Александър Маринов, ръководител на Стратегическия съвет към президента и консултант на министър-председателя Гълъб Донев, в изявление за Аудиокаста на " Фокус “ " Това е България “

- В следващия 28-и епизод на Аудиокаста на " Фокус “ " Това е България “ ще приказваме за това, наближава ли лимитът на търпението на българите. Наш посетител е проф. Александър Маринов – ръководител на Стратегическия съвет към президента и консултант на министър-председателя Гълъб Донев. Добре пристигнали, проф. Маринов.  

- Здравейте.  

- Започвам с обичайното конкретизиране, че изразявате вашата позиция, а не говорите от името на президента или на служебния министър председател. Но вест пристигна от президента. Той заяви, че България не поддържа и не е част от общата поръчка за доставката на снаряди за Украйна, а страната ни ще поддържа европейски и дипломатически сили за подсилване на мира. Президентът е безапелационен, че до момента в който е на власт служебното държавно управление, България няма да дава на Украйна своите изтребители, нито своите танкове и противоракетни установки. Какво провокира президента Радев, с цел да направи това изказване? 

- Той просто удостоверява своята позиция, която нееднократно е изразявал. Първо, от позиция на нуждата Европейският съюз да се концентрира в по-голяма степен върху пътищата за реализиране на мир, а не върху снабдяването с оръжие, защото формулата " Мир посредством оръжия, мир посредством война “ е съмнителна. Това не е нова позиция на президента.

 

Второ, президентът, или по-точно служебното държавно управление, назначено от него, извършиха решението на Народното събрание за даване на военна и военнотехническа помощ на Украйна в сходство с избран лист от произведения. Това решение беше изпълнено, тъй че оттук нататък това е въпрос на преценка на служебното държавно управление в какви форми на взаимоотношение или на партньорство да се включва.

 

Когато се събере новоизбраното Народно заседание, то към този момент ще има пълномощията да реши, дали да се промени тази линия на държание.

 

Между другото, президентът, доколкото си припомням, прикани политическите партии в този момент, преди изборите, ясно да изразят своето отношение по този въпрос, с цел да знаят гласоподавателите защо гласоподават.  

- Има ли спор сред президента и служебния кабинет, и то след визитата на еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон, който побърза да заяви, че е намерил в България боеприпасите, които търси за Украйна, както и че не е забелязал спънки от Радев и служебното държавно управление за доставка на въпросните муниции? Какво  реално се случва? 

- Е, не е нужно да разяснявам, че никакъв спор няма и не може да има сред президента и служебното държавно управление. Аз не съм в курса, какви диалози тъкмо са водили еврокомисарят с представители на българските управляващи, само че нямам доверие пред него да са поети избрани задължения, които в този момент да са денонсирани с изказването на президента.

 

Доколкото ми е известно – това сподели и президентът, и министърът на защитата, с еврокомисаря са обсъждани опциите не за тази партида от незабавни доставки, а за потенциала на българската отбранителна индустрия в бъдеще да способства за попълването на дефицитите на европейската отбранителна дарба, и то посредством внедряване на нови технологии и произвеждане на оръжие и муниции по натовски стандарти. Но това ми е известно най-общо, аз не съм в елементи отдаден на тези диалози.  

- Изявлението на президента Радев попада в центъра на предизборната акция. Досещате се, че ще получи рецензиите, че отдалечава България от Европейския съюз и НАТО, както и че пази прокремълски позиции. Защо събитийните сюжети се оказват водещи и надвикват, жестоко казано, предизборните диспути и начинания?  

- Всъщност тези сюжети сами по себе си по този начин да се каже не са отговорни. Виновни са партиите, които се чудят по какъв начин да ги употребяват, с цел да изкарат някаква изгода за себе си  при състояние, че не са в положение да го реализиран по естествен метод, който би трябвало да следим в предизборната акция. Всъщност в това няма нищо неприятно. Това е задоволително сериозен въпрос – дано партиите да заявят своята позиция, само че не просто да подлагат на критика президента или служебното държавно управление, а да кажат: те какво биха създали, с цел да знаят хората дали да гласоподават за тях или за техни съперници и така нататък

 

Примерно, дано да кажат: в случай че ние съставим държавно управление, ще вземем решение неотложно да дадем нашите ресурси от муниции руски стандарт на Украйна. Да го кажат това нещо и това най-малкото ще бъде почтено. На някои хора в България несъмнено това ще им допадне и те ще гласоподават за такава позиция. На множеството хора няма да им допадне. Вие знаете, в последните седмици имаше доста социологически проучвания, които демонстрират, че към 60% от българите са срещу даване на оръжие и муниции за войната в Украйна. В този смисъл дано всяка партия да си реши какво, по какъв начин желае да завоюва, на кого желае да се хареса – на българския народ ли, на някой различен ли желае да се хареса. Това е въпрос на избор. Всяка партия има право на подобен избор. 

- Защо тази е най-скучната предизборна акция? Ние съвсем не можем да отделим, да извадим от нея партийни послания, камо ли политики или нещо по-сериозно като планове. 

- Не знам дали терминът " скучна “ е най-точен. 

- А кой е най-точен? 

- Сигурно това е някакво допустимо прекарване. Аз бих споделил, че е доста обикновена, постна, лишена от каквито и да било ясни оферти към хората. Тя се свежда – всеки споделя: другите какъв брой са неприятни, какви неприятни неща са създали, а пък ние не сме създали такива неприятни неща. Някои, несъмнено, се хвалят с минали достижения, които или не са достижения, или не са за похвала много-много. Вие ме питате за какво – евентуално това е таванът на опциите към този момент на политическите партии.

 

Тук има голям брой аргументи, голям брой аспекти. Политическите партии, изключително през последните няколко години, приказвам на един все по-тесен кръг от свои… те даже дори не са гласоподаватели, те са по-скоро почитатели, и на тях приказват това, което знаят, че тези най-запалени последователи желаят да чуят. Това евентуално е някакъв тип игра на несъмнено, защото да убеждаваш по-скептичните, по-неутрални гласоподаватели е нещо като да гониш дивото.

 

В момента, защото всички ги е боязън от загуба, от сриване, по тази причина те избират да приказват това, което най-малко една дребна част ще чуят, желаят да чуят и ще реагират позитивно. Това, за жалост, е главният проблем. Когато доста огромна скорост, инерция е придобил този обикновен просташки, скандалджийски негативизъм, доста мъчно можем да се върнем обратно към други времена, където въпреки всичко е имало и някакви съответни оферти, и то не пропагандни, а оферти много съществено стимулирани.

 

Друг е въпросът, дали и по какъв начин ги възприемат другите групи в обществото. Ясно е, че другите политики се възприемат по друг метод, това е обикновено. Но вие сте права, мижава е предизборната акция. Аз дори попаднах на едно проучване преди два-три дни – то не е представително, само че въпреки всичко е задоволително забавно. Някъде сред 20 и 25% от интервюираните изобщо не знаят, по кое време ще има избори, или най-малко по този начин декларират, тъй като нямат предпочитание изобщо нито да слушат, нито да вършат каквото и да било, обвързвано с изборите. Това е въпрос на дълги и усложняващи се процеси в българската политика, в нашата партийно-политическа система. Ние сме говорили с вас доста пъти по тази тематика.  

- С какво тези избори се разграничават от предходните? Може би тъй като за следващ път, и този път към този момент до кокал оголиха несъстоятелността на партийната система? 

- Аз не виждам някакви огромни разлики. Това е просто едно следващо ходило или следващ срив надолу. Смятам, че последователно бавните количествени натрупвания ще преминат в качествени. Засега на избрани равнища има паритет, основава се усещане, че няма придвижване, само че в други връзки има. Да кажем, ето вижте, в случай че се потвърдят тези данни, Българска социалистическа партия към този момент отива напълно надолу, към ръба може би.

 

Едва ли на тези избори ще изпадне от Народното събрание, само че това към този момент се обрисува като една напълно реалистична вероятност, в случай че по този начин не престават нещата. Голям е въпросът, в действителност той е въпрос за анализатори, за откриватели, само че за самите политици, в случай че си задават смислени, да кажа интелигентни въпроси.

 

Да кажем, забавно ще бъде: какъв ще е резултатът от коалирането на Политическа партия и Демократична България, тъй като към този момент виждаме, че те общо взето реализират механичния общ брой на своите резултати от предходните избори, плюс-минус, естествено, защото там има и статистическа неточност, има и съмнения сред другите проучвания. Също по този начин любопитно е да се види: какъв ще бъде резултатът от направените промени в Изборния кодекс, тъй като без да правя оценка наличието им, методът, по който те бяха направени, предопредели този безпорядък, който в този момент ни чака. Това за мен е доста ясно, защото знам добре, с какви невероятни, изкуствено основани компликации се сблъсква служебното държавно управление. Даже в случай че приемем, че някои промени могат да бъдат обяснени с план за политическа полза, да вземем за пример връщането на хартиената бюлетина, то не мога да схвана, за какво никой не се замисли, какво ще се получи с тази комплицирана и дори бих споделил трудноизпълнима процедура по видеонаблюдение и запис на броенето на бюлетините. Защо никой не си направи труда да направи обикновен опит с 50 или 100 бюлетини? Да си зададе въпроса – ами ние хубаво го предлагаме това, може би с най-хубави планове, само че за какво го предлагаме без да знаем, до какво ще докара? А всичко това подкопава доверието на жителите и желанието да вземат участие. Все отново не забравяйте, че изборната администрация в България се състои от доброволци – приказвам за всеобщата й част, за секционните комисии. За разлика от други страни, където има професионална изборна администрация. Вие също по този начин знаете, че в последните дни преди изборите през последните години се вършат извънредно доста промени в секционните комисии. Това се дължи на нежеланието на доста хора да вземат участие. По някакви аргументи те се съгласяват в началото, по-късно се отхвърлят. И в този момент най-вероятно ще стане по този начин поради измененията в последния миг, че ще отидат да вършат изборите хора, които не са минали даже тази скромна процедура на образование, каквато реализира Централната изборна комисия.

 

Всичко това сочи, че ние, с изключение на съдържателните проблеми на политиката, на политическите партии, на политическото водачество – ние сътворяваме, съгласно мен заради незнание – надали е чак толкоз съзнателно измислено, ние сътворяваме нови, големи компликации, които още повече отблъскват хората от това да имат каквото и да било отношение към изборите. Нали си представяте тези хиляди хора, които ще бъдат в секционните комисии, какво ще преживеят в тези не знам какъв брой, 24, а може би и повече часа? И за какво е нужно това? Защо би трябвало да се вършат такива безсмислени, недомислени промени?  

- Наближава ли лимитът на търпението на българите? 

Ооо, това може би единствено Ванга можеше да отговори на този въпрос. Предел има. Тези, които считат, че търпението на българите е безпределно, се заблуждават. Понякога се подлъгваме, тъй като няма забележими изригвания, по този начин да се каже, само че те от време на време, тези мудни натрупвания, водят до най-различни промени. Търпението може да се изчерпи и това да докара освен до някакви забележими форми на протест. Не по-малко неприятна последица е апатията и отчуждението, и нежеланието за някакви общностни дейности.

 

Все отново политиката, както добре знаем всички, политиката е метод на проведено ръководство на нашите общи каузи, делата, които засягат всички нас. И търпението може и по този метод да прелее чашата. За една част от хората евентуално ще бъде по линия на сила, дори експанзия, търсене на нови разновидности, търсене на отговорност, само че за жалост, към този момент по-голямата част от хората се затварят в себе си, споделят: " Гледайте си работата! Не желаеме да се занимаваме с вас повече, не желаеме нито да ви забележим, нито да ви чуем “.

 

Как ще се развият тези неща в бъдеще – следва да забележим, следва да забележим. Много е мъчно да се планува. То зависи и от доста други условия, освен политически. 

- А бихте ли създали прогноза, какво ще се случи след 2 април, като се изключи че дни наред ще се броят бюлетини? 

- Аз не виждам справедливи аргументи за някакво съществено разбъркване на пластовете, което да породи ново качество на политическия развой. Най-вероятно още веднъж ще имаме съвместен блокаж в Народното събрание, без значение кой е първи, кой е втори, макар че там има избрани нюанси. Ясно е също по този начин, че поради идните локални избори, партиите надали ще подхващат съществени опасности, даже в случай че обществото, публичният интерес постанова да се направи нещо, което е обвързвано с риск, с политически риск. Не го имам вяра това нещо, без значение какво приказват в този момент.

 

Така че доста евентуално е да се повтори една позната картина, единствено че се намираме в радикално друга обстановка и тя също ще би трябвало да се случва след 2 април. Имам поради обстоятелството, че този път партиите, които влязат в Народното събрание, ще би трябвало да вземат избрани решения – имам поради най-много решения, свързани със социално-икономическата и финансовата обстановка в страната. Ще би трябвало да бъде признат към този момент бюджет, няма по какъв начин да се отсрочва повече. Един път той беше отсрочен, повторно не може. И аз в действителност не мога даже да мечтая, по какъв начин биха се държали тези партии, в случай че явно се постановат някои непопулярни ограничения. Очевидно. Как ще се държат – не мога да преценява. 

- Тези дни за това приказва и отчетът на Финансовото министерство и конференцията на министър Росица Велкова, след която последваха  коментари на интерпретациите от казаното от нея. Въпросът е, че тя съществено предизвести за рисковете пред националните финанси. Ако нищо не се случи, какво следва? 

- Да, тъкмо по този начин. И тук става дума за един въпреки всичко средносрочен небосвод. Но този кратковременен небосвод, с цел да не се осъществят най-лошите сюжети, допуска дейностите да стартират занапред, а не след три години. И аз съм доста сюрпризиран, хайде да кажем обособени, допускам лекомислени медийни персони, с лекост хвърлиха някои думи, които по-късно бяха приписани на отчета и на министъра, и на държавното управление, като думата " банкрут “ на страната. Тази дума не съществува на никое място. Даже не съществуват сходни подмятания в отчета.

 

Но страшното е, че незабавно тази тематика, този метод за тълкования беше подхванат от политиците. Те започнаха да раздухват тази тематика, едните в едната посока, другите – в другата посока, за да извлекат някакви изгоди. Само че в този момент това упражнение, колкото и да е безконтролно, е на гърба, тоягите падат на гърба на служебното държавно управление, въпреки и напълно несправедливо. След един месец обаче с този въпрос ще бъдат принудени да се заемат отново. И тогава е доста значимо какво ще направи българският парламент, доста значимо е. Тогава към този момент може би ще бъде направена сериозна крачка към изчерпването на търпението на огромна част от българите.  

- Какви са сюжетите, които стоят пред нас, проф. Маринов?  

- Ако приказваме за политическите сценарии… 

- Политическите сюжети и управническите, държавните.  

- Не виждам, аз ви споделям напълно искрено – не съм оракул, може би да бъда и опроверган – не виждам по какъв начин в идващия парламент, в случай че се резервира това съответствие на силите, което следим в този момент, и в случай че не бъде направена доста внезапна политическа маневра от някоя политическа мощ, аз не виждам по какъв начин ще бъде формирано държавно управление. Или най-малкото, не виждам по какъв начин ще може да бъде формирано държавно управление, което да работи, което да е дейно, не просто да мине със 121 гласа. Не виждам, по какъв начин ще се случи. Не виждам никаква подготвеност в главните политически субекти. Напротив, тяхното говорене, посланията към гласоподавателите им се втвърдяват, то става още по-рязко и заради тази причина прави неосъществим следизборния завой.

 

След всичко, което споделиха едни за други двете съществени сили, по какъв начин след един месец те биха могли да седнат и да се схванат, и по какъв начин биха го обяснили на гласоподавателите? Не виждам. Може би не е невероятно, аз не настоявам, че няма да се случи. А другояче друга композиция, още веднъж дублирам, изключително поради есенните локални избори, би била извънредно рискована, тъй като ясно е, че локалните избори имат голямо значение, изключително за партиите в тяхното днешно положение. Те, в случай че не съумеят по някакъв метод да се окопаят в локалната власт, са изгубени. Това важи и за огромните, да не приказваме за дребните.

 

И заради тази причина аз не считам, че има съществени изгледи да бъдем очевидци на някакви следизборни политически салтоморталета. Тук в това число имам поради и митичния напън извън и използването на разнообразни форми за увещание на някои политици, поради тяхна накърнимост – не мисля, че този инструмент на древногръцката покруса ще свърши работа в дадения случай. Най-много да се получи някоя комедия.

 

Така че това са сюжетите. Те не носят, несъмнено, нищо положително за ръководството на страната, тъй като има и още едно събитие: в случай че допуснем, че този политически блокаж въпреки всичко не пречеше на Народното събрание да прави най-малко някаква работа, нямаше да е толкоз неприятно. Но вие доста добре си спомняте по какъв начин работи предходният парламент в тези четири месеца, четири месеца и нещо, и аз считам, че в случай че същото се повтори, към този момент обстановката ще стане доста сериозна – обясних доскоро за какво.  

- Какви ще бъдат обаче рисковете пред идващото служебно държавно управление, което още занапред можем да предвиждаме, че ще продължи настоящето? 

- Вероятно по този начин ще се случи. Само че доста зависи, какво ще направи Народното събрание. Много зависи. Много зависи, тъй като в действителност ситуацията на партиите добре подхожда на термина от шахмата цугцванг. Просто нямат потребен ход. Ако одобряват бюджет, който подхожда на здравия финансов и държавнически разсъдък, те ще инкасират загуби. На никой няма да му хареса ограничението на някакви придобивки, даже те към този момент да са неоснователни. Когато нещо си давал с необятна ръка, никой не се въодушевява от това, че ще спреш да му даваш. Това би бил по-сериозният, по-отговорният метод. Но е допустимо да се случи и другото – да се направи бюджет с огромен недостиг и да се завърти спиралата.  

- Но нали разбирате, че този огромен недостиг ще докара до огромни задължения, които към този момент доста скъпо ги взимаме от чужбина?

- Това е по този начин. Целият въпрос е дали малодушието, страхът на политическите партии няма да ни изиграе неприятна смешка, тъй като те ще се упрекват взаимно, само че те ще дават обещание, че по-късно, когато те дойдат на власт, ще оправят всичко, че не е толкоз ужасно, че би трябвало да мислим за хората в този момент, а пък дългът все някак ще намерим да го върнем. Във всичко това има някаква логичност и не бих споделил, че не е невероятно. Обаче в случай че не се овладеят процесите в този момент, за всяко последващо държавно управление, без значение дали е постоянно или служебно, ще става все по-трудно. И най-лошото е, че ще става все по-трудно за хората, не просто за държавното управление.  

- Може ли да се спре тази апокалиптична картина?  

- Тя още не е апокалиптична. Тя е в този момент съгласно мен тревожна, само че предстои на ескалация. Дали може – не знам. Сигурно може. Въпросът е, че сега не виждаме особени мотиви за оптимизъм.