Доц. Щерьо Ножаров: Бюджетът няма да повиши благосъстоянието на българското общество
Проектобюджетът , създаден от Министерството на финансите, няма да увеличи благосъстоянието на българското общество. В това бе безапелационен пред Искра.бг икономическият консултант в Българската стопанска камара /БСК/ и учител в УНСС доцент Щерьо Ножаров . Той акцентира, че в задачите на бюджета, по този начин както е заложен, липсва стопански напредък . По принцип задачите са: капиталови политики, обществени политики и на трето място – промени .
„ Целият този план би трябвало да се преглежда сложно, т.е. с пакета данъчни закони, който го предхожда, с 3-годишната Маркоикономическа прогноза и със надлежно промените, които се движат изобщо в обществото. Например, в моя бранш висшето обучение, откогато е пристигнало на власт това държавно управление, има 0 промени “ , разяснява още той.
Освен това този бюджет съгласно Ножаров не е синхронизиран с концепцията на Плана за възобновяване и резистентност , където се съдържат всички промени , които са стартирани. А е било вярно това да бъде направено, тъй като има планувано финансиране, което би трябвало да се добавя, с цел да се получи мултиплициращ резултат сред ПВУ и бюджета .
На въпрос на Искра.бг за какво този проектобюджет няма да докара до увеличение на благосъстоянието на българите доцент Щерьо Ножаров отговори:
„ Защото един бюджет, в изискванията на стесняване на стопанската система, към нас има и криза, би трябвало да е ориентиран към стопански напредък. На второ място, един бюджет в изискванията на инфлация и на стесняване на стопанската система, би трябвало да бъде ориентиран към преодоляване и ненапълно изстудяване на търсенето и стимулиране на предлагането. Така че това е проинфлационен бюджет, а проинфлационните бюджети нормално водят до обедняване на хората. Защото даже и да се вдигнат номиналните приходи посредством обществени политики, покупателната им дарба ще намалее. “
Според икономиста даже и задачата за стопански напредък в бюджета не е висока. Заложената от финансовото министерство е 3.2% . В същото време през вчерашния ден есенната прогноза на Европейската комисия сподели.
„ Истината е някъде по средата, тъй като има и голям брой други институции, които дават разнообразна оценка. Но тя доста динамично се трансформира. Те се ревизират непрекъснато и надолу поради разнообразни екзогенни събития. Говорим за рецесията в Палестина, войната в Украйна, разнообразни промени и динамичност, разнообразни промени в Задкавказието. Затова се ревизира, само че самият бюджет е издигнат върху това, че се харчат едни пари, които не се създават от стопанската система. Този бюджет не съдържа вложения. Формално финансовите разноски влизат в публикацията на вложенията, а те са доста дребен %. Този бюджет не подтиква частните вложения, а частните вложения в една стопанска система би трябвало да са пет пъти повече от обществените вложения “ , уточни още икономическият консултант в БСК пред Искра.бг .
Според него е неуместно и да се смята, че увеличението на заплатите в обществената администрация ще докара до стопански напредък. За тази мярка са заложени спомагателни 2 милиарда лв. в проектобюджета на Асен Василев.
Що се отнася до внезапното повишение на минималната работна заплата с 20% до 933 лв. Щерьо Ножаров акцентира, че даже и синдикатите признават, че член 244 от Кодекса на труда не дава отговор на директивата на Европейския съюз /ЕС/. А в нея, и в Конвенцията на МОТ, е посочено, че би трябвало да се гледа продуктивността на труда, която се покачва с сред 2 и 4% . Така даже и се вземе заложения стопански напредък от 3,2% по отношение на 20 на 100 покачване на минималната работна заплата, още веднъж няма икономическа аргументация.
Ножаров акцентира, че има браншове като айти бранша, в които 80% от индустриалните разноски са за заплати , тъй като това са гении в западния смисъл на думата. Затова и повдигането на МРЗ ще се отрази отрицателно:
„ Много ще кажат – да, но програмистите не взимат минималната работна заплата. Но тя изтласква всички останали заплати. “
Експертът е безапелационен, че това внезапно покачване на МРЗ ще даде отражение най-вече върху служащите, а не върху компаниите , които съгласно него ще намерят метод да се приспособяват посредством вложения в нови технологии. Така може да се стигне до редуциране на чиновници за сметка на автоматизиране на индустриалния развой, с цел да се спестят разноски за заплати или до опазване на по-квалифицираните фрагменти с по-високи хонорари за сметка на по-нискоквалифицираните, които ще изгубят своите работни места.
Другият проблем е, че повдигането на заплатите в обществения бранш води до „ издърпване от горната страна “ на междинната работна заплата , което също се отразява на всички останали хонорари и в частния бранш . Тоест, бюджетът може да докара до увеличение на безработицата измежду хората с ниско обучение, която и сега е към 15% по формалните данни на Националния статистически институт /НСИ/.
