Адвокати: Проектът за Конституция на ГЕРБ е стъпка към налагането на авторитарна власт |
Проектът за Конституция на ГЕРБ е стъпка към налагането на властническа власт - пишат юристите от.
Ето позицията им, изпратена от адв. Адриан Илиев:
С вх.№052-00-13 от 17.08.2020 година група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ внесе план за нова Конституция. По същността си това е неприятно преписана версия на в този момент настоящия Основен закон , без да се предлага същинско решение на нито един от въпросите, пред които е изправено българското общество. В подмяна на това се подкопава разделянето на управляващите и оттова – на върховенството на закона .
Впечатление прави един на пръв взор незначителен подробност – Глава II „ Основни права и отговорности на жителите “ от в този момент настоящата Конституция е изтласкана съвсем най-после в плана на ГЕРБ. Създава се чувство, че главните права и отговорности на жителите (заради чието прогласяване и отстояване въобще са зародили и съществуват конституциите) съставляват нещо второстепенно, с което не си коства диалогът да бъде стартират. Макар и чисто публицистично, това не кореспондира с декларацията от член 1, алинея 2 (буквален дубликат на същия член 1, алинея 2 от в този момент настоящата Конституция), според която „ цялата държавна власт произтича от народа “.
Проектът на ГЕРБ не надгражда с нищо българския конституционализъм – видно от дословното възпроизвеждане на множеството текстове от в този момент настоящата Конституция – включително неточни формулировки, като да вземем за пример дефиницията на герба , който според член 4 от плана (чл. 164 от настоящата Конституция) „ е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит “ (конституционната формулировка на така наречен „ Пежо “, с което дълги години се възпрепятстваше възобновяване на държавния герб от времето на Царство България).
Основен миг в плана на ГЕРБ е премахването на Великото национално заседание , при което броят на народните представители се понижава от 240 на 120 (чл. 32 от проекта). Това значи, че законодателни решения ще могат да се вземат с едвам 31 гласа „ За “, в наличието на 61 народни представители (чл. 50, алинея 2 във вр. с алинея 1).
Общи промени и допълнения в Конституцията ще могат да се одобряват с 80 гласа „ За “ (чл. 167, алинея 2). За приемането на нова Конституция; за изменянето на държавните граници; за променянето на формата на държавно устройство и държавното управление; за изменянето и допълнението на главните права и отговорности на гражданите; и за отстъпването от възбраната против одобряване на избрана идеология или партия като „ държавна “; от възбраната против основаване на етнически, расови или верски партии, и такива за принудително завладяване на властта; и от възбраната за ограничение неотменимите права на жителите, ще бъдат задоволителни 90 гласа „ За “ (чл. 169, алинея 2).
Предложеното понижаване на броя народни представители е популистки акт, разпространяван с референдума на Слави Трифонов като прийом за ограничение на държавните разноски и за понижаване на опцията лица без нужните морални качества да заемат висши (скъпо платени) държавни длъжности.
Следва обаче да се означи, че това ще ограничи и без друго оскъдните благоприятни условия на представителната народна власт , където единствено в действителност най-големите партии ще могат да печелят мандати. Все по-големи публични групи ще остават без свои представители в Народното събрание (което за сметка на това придобива и цялостни конституционни правомощия). Открива се също рискът от още по-лесно корумпиране на един нищожен брой от понижения състав народни представители – което ще компрометира в допълнение законодателната власт. На фона на тези опасности държавните разноски за издръжката на 240 или даже на 500 народни представители остават незначителни.
Въпреки че пълномощията на президента и в в този момент настоящата Конституция са незначителни и на първо място алегорични, в плана на ГЕРБ те са лимитирани в допълнение – отстранена е да вземем за пример опцията му, въпреки и преодолима, да се опълчи против избора на основния прокурор (чл. 129, алинея 2, догадка втора от в този момент настоящата Конституция). Очевидно позицията на президента от края на 2019 година, когато упражни правото си на несъгласие против избора на Иван Гешев, въпреки и преодолимо с повторното му избиране от Висшия правосъден съвет, е подразнило „ конституционния законодател “ .
Въпреки че стои малко настрана от тематиката, не можем по отношение на горното да не отбележим с откровено отвращение и изявлението на проф. Георги Близнашки (изживяващ се като изтъкнат конституционналист) от през днешния ден (бел. ред. на 17 август) пред Българска национална телевизия, съгласно който президентът трябвало да се избира от Народното събрание (вместо да бъде избиран директно от народа). Подобно конституционно решение би обезсмислило изцяло президентската институция и би утвърдило властническата власт, чието поетапно определяне в България следим през последните години. Безсрамният популизъм на Близнашки прозърта и от неговото изказване (пак от същото интервю), че препоръчаният план за нова Конституция бил „ стратегически ход на премиера, добре обмислен и добре необорим “. В реалност не беше прибавен нито един юридически мотив.
Най-съществени (и пагубни) обаче остават предложенията на ГЕРБ по отношение на устройството на правосъдната власт (представени като съществена упоритост в конституционния проект). Предвижда се Пленумът на Висшия правосъден съвет (където Съдийската и Прокурорската гилдия според в този момент настоящата Конституция заседават взаимно и избират „ тримата огромни “ – основния прокурор, ръководителя на Върховния касационен съд и Върховния административен съд) да бъде отстранен (най-после!).
Вместо това се планува основаването на Съдебен съвет на Съдиите (досегашната Съдийска колегия) и изцяло обособен от него, Съдебен съвет на Прокурорите (интересно какво „ правосъдно “ има в един прокурорски съвет?). Независимо от глупавото си название, по този начин обособеният Съдебен съвет на Прокурорите е стъпка в вярната посока – тъй като към този момент няма да може прокурори да избират в границите на в този момент настоящия Пленум ръководителите на Върховните съдилища. Нищо друго обаче от предлаганата още от 2015 година правосъдна промяна (провалена точно с гласовете на ГЕРБ в границите на така наречен „ исторически компромис “ с ДПС) не е препоръчано в плана за нова Конституция (противно на експлицитните изказвания на министър ръководителя Бойко Борисов) .
Ключов „ пропуск “ в плана за нова Конституция е неналичието на какъвто и да било автентичен надзор върху основния прокурор. Обстоятелството, че той ще се регистрира пред Народното събрание на 6 месеца (вместо на 1 година, както досега), не е никаква форма на надзор. Липсват каквито и да било разпореждания за последствията от вероятно неприемане на неговия доклад (както и досега). Истинско оскърбление по отношение на Народното събрание е позволена опция Главният прокурор да бъде изслушван и „ по въпроси, свързани с съответни наказателни производства, след позволение на наблюдаващия Прокурор “ (чл. 53, т. 17, догадка втора от плана на ГЕРБ). Излиза, че прокуратурата ще дава (ще отхвърля да даде) позволение на Народното събрание за достъп до сходна информация!
Макар и в вярната посока, също прекомерно несъществени са измененията в квотите (политически и професионални) за броя членове на бъдещите Съдебни препоръки: 6/7 при съдиите и 5/4 при прокурорите и следователите (чл. 100, алинея 2 и член 101, алинея 2 от плана на ГЕРБ). Това продължава да стои прекомерно надалеч от рекомендациите на „ по този начин наречената Венецианска комисия “ (както си разрешиха да я нарекат наскоро от ГЕРБ), в които рекомендации категорично се акцентира нуждата членовете на Съдебния съвет на съдиите да се избират на първо място от съдии, а не с почти равни по бройка квоти, разграничени сред съдии и политици. Последиците на този модел (които следим в момента) са един от главните недостатъци на в този момент настоящата Конституция.
Съществено подронване на разделянето на управляващите (и оттова – на върховенството на закона) е плануваното право на законодателна самодейност за Съдебния съвет на съдиите и Съдебния съвет на прокурорите (чл. 56, алинея 1 от плана на ГЕРБ). И съдиите, и прокурорите (съгласно открития парламентарен модел) са представители на правосъдната власт – която в едно модерно демократично общество следва да бъде на равни отстояния както от законодателната, по този начин и от изпълнителната власт. По формулировка съдиите и прокурорите следва да ползват закона подобен, какъвто е открит от законодателната власт. На тях е отнето правото да разсъждават за това какъв да бъде законът; тъкмо както на изпълнителната власт (например на полицията) би трябвало да е отнето правото да се произнася (преди да има влезнала в действие присъда) по отношение на виновността на хипотетичния причинител.
В противоположен случай ще бъде позволено разбъркване на обособените управляващи, което е отречено в правната доктрина от епохи . Именно поради това (заради властническия уклон, към който потегля една страна при нарушение на правилото за разделяне на властите) провокира толкоз гневни публични реакции циничното изявление на Иван Гешев в изявлението му от 23.07.2019 година по Българска национална телевизия (тогава към момента претендент (единствен кандидат) за основен прокурор), където той просто съобщи: „ Не споделям визията на, да ги назовем „ десните екстремисти “, че законодателната, изпълнителната и правосъдната власт би трябвало да са разграничени “. Дори единствено това просто изявление е образец за последствията от разбъркване на управляващите. Кой съд е открил с влезнала в действие присъда (при съблюдаване на съответните гаранции за обективен развой и за определяне на истината), че въпросните (които и да било) са в действителност „ десни екстремисти “? Крачката от тук до тоталния произвол е все по-малка.
Ето позицията им, изпратена от адв. Адриан Илиев:
С вх.№052-00-13 от 17.08.2020 година група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ внесе план за нова Конституция. По същността си това е неприятно преписана версия на в този момент настоящия Основен закон , без да се предлага същинско решение на нито един от въпросите, пред които е изправено българското общество. В подмяна на това се подкопава разделянето на управляващите и оттова – на върховенството на закона .
Впечатление прави един на пръв взор незначителен подробност – Глава II „ Основни права и отговорности на жителите “ от в този момент настоящата Конституция е изтласкана съвсем най-после в плана на ГЕРБ. Създава се чувство, че главните права и отговорности на жителите (заради чието прогласяване и отстояване въобще са зародили и съществуват конституциите) съставляват нещо второстепенно, с което не си коства диалогът да бъде стартират. Макар и чисто публицистично, това не кореспондира с декларацията от член 1, алинея 2 (буквален дубликат на същия член 1, алинея 2 от в този момент настоящата Конституция), според която „ цялата държавна власт произтича от народа “.
Проектът на ГЕРБ не надгражда с нищо българския конституционализъм – видно от дословното възпроизвеждане на множеството текстове от в този момент настоящата Конституция – включително неточни формулировки, като да вземем за пример дефиницията на герба , който според член 4 от плана (чл. 164 от настоящата Конституция) „ е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит “ (конституционната формулировка на така наречен „ Пежо “, с което дълги години се възпрепятстваше възобновяване на държавния герб от времето на Царство България).
Основен миг в плана на ГЕРБ е премахването на Великото национално заседание , при което броят на народните представители се понижава от 240 на 120 (чл. 32 от проекта). Това значи, че законодателни решения ще могат да се вземат с едвам 31 гласа „ За “, в наличието на 61 народни представители (чл. 50, алинея 2 във вр. с алинея 1).
Общи промени и допълнения в Конституцията ще могат да се одобряват с 80 гласа „ За “ (чл. 167, алинея 2). За приемането на нова Конституция; за изменянето на държавните граници; за променянето на формата на държавно устройство и държавното управление; за изменянето и допълнението на главните права и отговорности на гражданите; и за отстъпването от възбраната против одобряване на избрана идеология или партия като „ държавна “; от възбраната против основаване на етнически, расови или верски партии, и такива за принудително завладяване на властта; и от възбраната за ограничение неотменимите права на жителите, ще бъдат задоволителни 90 гласа „ За “ (чл. 169, алинея 2).
Предложеното понижаване на броя народни представители е популистки акт, разпространяван с референдума на Слави Трифонов като прийом за ограничение на държавните разноски и за понижаване на опцията лица без нужните морални качества да заемат висши (скъпо платени) държавни длъжности.
Следва обаче да се означи, че това ще ограничи и без друго оскъдните благоприятни условия на представителната народна власт , където единствено в действителност най-големите партии ще могат да печелят мандати. Все по-големи публични групи ще остават без свои представители в Народното събрание (което за сметка на това придобива и цялостни конституционни правомощия). Открива се също рискът от още по-лесно корумпиране на един нищожен брой от понижения състав народни представители – което ще компрометира в допълнение законодателната власт. На фона на тези опасности държавните разноски за издръжката на 240 или даже на 500 народни представители остават незначителни.
Въпреки че пълномощията на президента и в в този момент настоящата Конституция са незначителни и на първо място алегорични, в плана на ГЕРБ те са лимитирани в допълнение – отстранена е да вземем за пример опцията му, въпреки и преодолима, да се опълчи против избора на основния прокурор (чл. 129, алинея 2, догадка втора от в този момент настоящата Конституция). Очевидно позицията на президента от края на 2019 година, когато упражни правото си на несъгласие против избора на Иван Гешев, въпреки и преодолимо с повторното му избиране от Висшия правосъден съвет, е подразнило „ конституционния законодател “ .
Въпреки че стои малко настрана от тематиката, не можем по отношение на горното да не отбележим с откровено отвращение и изявлението на проф. Георги Близнашки (изживяващ се като изтъкнат конституционналист) от през днешния ден (бел. ред. на 17 август) пред Българска национална телевизия, съгласно който президентът трябвало да се избира от Народното събрание (вместо да бъде избиран директно от народа). Подобно конституционно решение би обезсмислило изцяло президентската институция и би утвърдило властническата власт, чието поетапно определяне в България следим през последните години. Безсрамният популизъм на Близнашки прозърта и от неговото изказване (пак от същото интервю), че препоръчаният план за нова Конституция бил „ стратегически ход на премиера, добре обмислен и добре необорим “. В реалност не беше прибавен нито един юридически мотив.
Най-съществени (и пагубни) обаче остават предложенията на ГЕРБ по отношение на устройството на правосъдната власт (представени като съществена упоритост в конституционния проект). Предвижда се Пленумът на Висшия правосъден съвет (където Съдийската и Прокурорската гилдия според в този момент настоящата Конституция заседават взаимно и избират „ тримата огромни “ – основния прокурор, ръководителя на Върховния касационен съд и Върховния административен съд) да бъде отстранен (най-после!).
Вместо това се планува основаването на Съдебен съвет на Съдиите (досегашната Съдийска колегия) и изцяло обособен от него, Съдебен съвет на Прокурорите (интересно какво „ правосъдно “ има в един прокурорски съвет?). Независимо от глупавото си название, по този начин обособеният Съдебен съвет на Прокурорите е стъпка в вярната посока – тъй като към този момент няма да може прокурори да избират в границите на в този момент настоящия Пленум ръководителите на Върховните съдилища. Нищо друго обаче от предлаганата още от 2015 година правосъдна промяна (провалена точно с гласовете на ГЕРБ в границите на така наречен „ исторически компромис “ с ДПС) не е препоръчано в плана за нова Конституция (противно на експлицитните изказвания на министър ръководителя Бойко Борисов) .
Ключов „ пропуск “ в плана за нова Конституция е неналичието на какъвто и да било автентичен надзор върху основния прокурор. Обстоятелството, че той ще се регистрира пред Народното събрание на 6 месеца (вместо на 1 година, както досега), не е никаква форма на надзор. Липсват каквито и да било разпореждания за последствията от вероятно неприемане на неговия доклад (както и досега). Истинско оскърбление по отношение на Народното събрание е позволена опция Главният прокурор да бъде изслушван и „ по въпроси, свързани с съответни наказателни производства, след позволение на наблюдаващия Прокурор “ (чл. 53, т. 17, догадка втора от плана на ГЕРБ). Излиза, че прокуратурата ще дава (ще отхвърля да даде) позволение на Народното събрание за достъп до сходна информация!
Макар и в вярната посока, също прекомерно несъществени са измененията в квотите (политически и професионални) за броя членове на бъдещите Съдебни препоръки: 6/7 при съдиите и 5/4 при прокурорите и следователите (чл. 100, алинея 2 и член 101, алинея 2 от плана на ГЕРБ). Това продължава да стои прекомерно надалеч от рекомендациите на „ по този начин наречената Венецианска комисия “ (както си разрешиха да я нарекат наскоро от ГЕРБ), в които рекомендации категорично се акцентира нуждата членовете на Съдебния съвет на съдиите да се избират на първо място от съдии, а не с почти равни по бройка квоти, разграничени сред съдии и политици. Последиците на този модел (които следим в момента) са един от главните недостатъци на в този момент настоящата Конституция.
Съществено подронване на разделянето на управляващите (и оттова – на върховенството на закона) е плануваното право на законодателна самодейност за Съдебния съвет на съдиите и Съдебния съвет на прокурорите (чл. 56, алинея 1 от плана на ГЕРБ). И съдиите, и прокурорите (съгласно открития парламентарен модел) са представители на правосъдната власт – която в едно модерно демократично общество следва да бъде на равни отстояния както от законодателната, по този начин и от изпълнителната власт. По формулировка съдиите и прокурорите следва да ползват закона подобен, какъвто е открит от законодателната власт. На тях е отнето правото да разсъждават за това какъв да бъде законът; тъкмо както на изпълнителната власт (например на полицията) би трябвало да е отнето правото да се произнася (преди да има влезнала в действие присъда) по отношение на виновността на хипотетичния причинител.
В противоположен случай ще бъде позволено разбъркване на обособените управляващи, което е отречено в правната доктрина от епохи . Именно поради това (заради властническия уклон, към който потегля една страна при нарушение на правилото за разделяне на властите) провокира толкоз гневни публични реакции циничното изявление на Иван Гешев в изявлението му от 23.07.2019 година по Българска национална телевизия (тогава към момента претендент (единствен кандидат) за основен прокурор), където той просто съобщи: „ Не споделям визията на, да ги назовем „ десните екстремисти “, че законодателната, изпълнителната и правосъдната власт би трябвало да са разграничени “. Дори единствено това просто изявление е образец за последствията от разбъркване на управляващите. Кой съд е открил с влезнала в действие присъда (при съблюдаване на съответните гаранции за обективен развой и за определяне на истината), че въпросните (които и да било) са в действителност „ десни екстремисти “? Крачката от тук до тоталния произвол е все по-малка.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ