Иванка Курвоазие – на живо от пералнята
Присъствието на Иванка Курвоазие през днешния ден е като това на българската сцена в предишното. Тогава едни и същи муцуни „ излизат “ даже от консервните кутии, без право на избор, защото има една телевизия, едно радио, пет вестника и никакъв интернет. Десетилетия по-късно, Курвоазие е сходен, не по-малко известен артикул, който обаче натрупа популярност измежду океана от информация и уеб необятността. Като самонаправен феномен, излят в задоволително приветлив облик.
Тя е нужна на хората – с нейните разсъждения, протести, пристрастености, неуспехи, тъй като допира и забавлява по едно и също време, споделя режисьорът Васил Дуев. Поводът е новият му театър „ Иванка Курвоазие на три морета “, подложен в столицата на хумора – от Габровския трагичен спектакъл.
Три актриси (Адриана Димова, Магдалена Славчева и Тони Христова) показват иванкиния живот пред погледа на самата госпожа Курвоазие (в ролята – Силвия Боева). Тя седи на първия ред и се любува на личните си лудории през годините, на спомените и пропуснатите изгоди. И понякога се „ включва “ в шоуто, с цел да фиксира неточностите или обръща внимание на акценти, които не трябва просто да минават около ушите на публиката.
Снимка: Росина Пенчева
В този пънкарски сюжет е намесен още един типаж (Найден Банчевски). Той съвсем е въплъщение на любовта, на мъжа, на съня и на всичко това, което се случва, до момента в който пускаш една прахосмукачка или просто вадиш червилото си и, в прилив на национализъм, пишеш „ 1300 години България “ – без значение дали си жена или празнуваш 2 февруари.
Иванка Курвоазие е доказателство, че и през днешния ден, в „ преход “, който продължава над 30 години, България има потребност от „ микроб “ като нея, от нейната пандемично заразна подигравка и курвоазни думи. А потребността очевидно е толкоз огромна,че не прави усещане чия естрада употребява И. К. – тази на фейсбук, на книгата си или на сцената, на „ живо “ от пералнята.
Снимка: Росина Пенчева
Режисьорът Васил Дуев: Персоналната рецесия на Иванка отеква със сеизмични измерения в Европа, Азия и Северна Америка
Г-н Дуев, Вие сте част от един много провокативен театър, наименуван „ Кокошка “, който много мощно кълве по театъра. В този ред на мисли, като един мощно изявен глас и критикар на времето, Иванка Курвоазие „ златна кокошка “ ли е като тематика за спектакъл?
- Не съм доста осведомен с този облик на златната кокошка. Но Иванка Курвоазие ужасно доста ми харесва, още с първия театър, в който играя. (Васил Дуев взе участие в „ Приключенията на И. К. “, режисура на театралната работилница „ Сфумато “ – бел. а.). Видях какъв брой тя е нужна на хората – с нейните разсъждения, нейните протести, нейните пристрастености, неуспехи. Тя допира хората и ги забавлява по едно и също време.
Още по тематиката
Затова взех решение да направя театър в Габрово, който да чува улицата, да чува нейната болежка. Защото там си вършим доста хубави представления, само че те постоянно са сюжетни, естетски представления, в които представяме някаква различна действителност.
Този театър е имитация, реакция, подбудена от протичащото се в обективната действителност. Когато злободневните тематики трансферират битовото и се трансформират в публичен писък, е нужно да чуем този писък. А Иванка Курвоазие е подобен глас.
Както казахте, самият Вие играете в театър по нейни стихове, а в този момент създавате собствен. Толкова необхватно и скъпо ли е нейното творчество, че Ви въодушеви да извършите собствен прочит?
- Иванка може да бъде погледната през доста призми. Не тъй като е Иванка, а тъй като е фрагментарен създател. Затова би трябвало да има план, който да нанизва, бъде гръбнак на трагичното деяние. Затова избираш какъв тъкмо роман искаш да направиш през нейните текстове.
Снимка: Росина Пенчева
В „ Сфумато “ нещата са много по фрагментарни, много по-лични и касаят нейния съкровен кръг. Докато това, което направихме в Габрово, е друго. Персоналната рецесия на Иванка Курвоазие отеква със сеизмични измерения, геополитически, в цялата Евразия, стига даже до Северна Америка.
На мен доста ми хареса този политически миг и всичките нейни познанства, без значение дали са фикционални или действителни – с властта отпреди рухването на Берлинската стена до ден сегашен. Дори единствено връзката ѝ с Джордж Сорос, сполучлива или несполучлива, също е една опция за театър
Вие се познавате с тази мистична дама. Що за облик е тя, отвън Facebook действителността, в която вилнее?
- Тя е доста откровен човек, което доста одобрявам в нея. А това е театрално, трагично и актьорско, също по този начин. Дори и тя да има собствен специфичен жанр, бил той от време на време илитератски, преднамерено профанен на моменти, и в това време –
извънредно извисено лиричен и философски. Затова и в нашия театър има вълшебен натурализъм, по някакъв метод, в един миг, и в действителност там е обратът, когато се случва нещо оттатък нашата действителност.
Въпреки всичко това, което я обогатява като облик, тя е извънредно откровена. Има толкоз откровени и транспарантни моменти в писането й, които са вкусни за игра и за чисто актьорско припознаване. Тогава, кой знае какво търсене не се постанова – когато не играта основава играта.
А тъй като тъкмо четири актриси играят този щур облик?
- Малко е особена работата. В нашия спектакъл играе изключителната Силвия Боева, която е почти на възрастта на самата Иванка Курвоазие. И по тази причина го има този прочит – тя да гледа живота си като театрално зрелище, като на кино лента, да гледа три свои разнообразни версии и да наблюдава къде е сбъркала в живота си, какво е можела да поправи...
Затова са толкоз актрисите. Имаме Иванка в днешно време, на своите 60-ина години, която гледа към своите по-млади версии, към своите по-млади страни, а те са три в тази ситуация, като трите морета, които сме избрали за наше заглавие.
Спектакълът доста се занимава, с българското, с патриотичното. Но при Иванка има доста значим миг – с околовръстното на живота, където не знаеш кой излаз да вземеш. И без значение дали ще вземеш неверния или верния, това постоянно ще има своите последици...
Нейните текстове са много крайни – освен като позиция, само че като език и чисто естетически, от време на време. Внимавахте ли, когато се наложи да поставите тези език на театрална сцена? Наложихте ли си някаква цензура?
- Има един-единствен миг, в който езикът е малко допълнително. Става дума за едно изречение, което направихме в рамките на положителните нрави.
Убеден съм, че в случай че доста не се постанова да изречеш на нож нещо нецензурно, умерено можеш да разкажеш същата история по културен метод и да дадеш същата информация, и пристрастеност, и хъс. Но, в действителност, в тази ситуация ставаше дума единствено за едно изречение...
Иванка Курвоезие споделя, че е „ Дядо Коледа за възрастни “? Какво Ви донесе на Вас този Дядо Коледа?
- За мен тя е изключителна находка, най-силната и естетична ирония, която нашето съвремие може да има. Иванка е персонификация на целия български народ.Тя е като народа – оцеляваща по някакъв фантасмагоричен метод през неволите на живота. Поетеса, полуинтелигент, на битово равнище, с изключителна самоирония и възприятие за комизъм, която постоянно съумява да надиграе ези-турато на живота, както самата тя се показва. А в нашия театър съумява да изиграе и ези-турато на демокрацията.
Вие ставате самобитен откривател на Иванка Курвоазие. Какво съгласно Вас може да запуши устата на Иванка?
- Ами, по този начин като виждам и любовта не съумява. Защото тя съумя да се събере със своя карловски ухажор. Нещата стоят сносно. Затова нищо не може да й запуши устата. Тя сама ще избере какво да се случи.
Аз персонално си поисквам за Коледа да не ѝ се запушва устата, тъй като ражда изключителни текстове, които не се затварят единствено в мимолетността на един Facebook пост. Затова съм подготвен да направя втори театър по нейни текстове. Надявам се да дойдат по-спокойни времена, с цел да не ни е нужна Иванка Курвоазие...
Тя е нужна на хората – с нейните разсъждения, протести, пристрастености, неуспехи, тъй като допира и забавлява по едно и също време, споделя режисьорът Васил Дуев. Поводът е новият му театър „ Иванка Курвоазие на три морета “, подложен в столицата на хумора – от Габровския трагичен спектакъл.
Три актриси (Адриана Димова, Магдалена Славчева и Тони Христова) показват иванкиния живот пред погледа на самата госпожа Курвоазие (в ролята – Силвия Боева). Тя седи на първия ред и се любува на личните си лудории през годините, на спомените и пропуснатите изгоди. И понякога се „ включва “ в шоуто, с цел да фиксира неточностите или обръща внимание на акценти, които не трябва просто да минават около ушите на публиката.
Снимка: Росина Пенчева
В този пънкарски сюжет е намесен още един типаж (Найден Банчевски). Той съвсем е въплъщение на любовта, на мъжа, на съня и на всичко това, което се случва, до момента в който пускаш една прахосмукачка или просто вадиш червилото си и, в прилив на национализъм, пишеш „ 1300 години България “ – без значение дали си жена или празнуваш 2 февруари.
Иванка Курвоазие е доказателство, че и през днешния ден, в „ преход “, който продължава над 30 години, България има потребност от „ микроб “ като нея, от нейната пандемично заразна подигравка и курвоазни думи. А потребността очевидно е толкоз огромна,че не прави усещане чия естрада употребява И. К. – тази на фейсбук, на книгата си или на сцената, на „ живо “ от пералнята.
Снимка: Росина Пенчева
Режисьорът Васил Дуев: Персоналната рецесия на Иванка отеква със сеизмични измерения в Европа, Азия и Северна Америка
Г-н Дуев, Вие сте част от един много провокативен театър, наименуван „ Кокошка “, който много мощно кълве по театъра. В този ред на мисли, като един мощно изявен глас и критикар на времето, Иванка Курвоазие „ златна кокошка “ ли е като тематика за спектакъл?
- Не съм доста осведомен с този облик на златната кокошка. Но Иванка Курвоазие ужасно доста ми харесва, още с първия театър, в който играя. (Васил Дуев взе участие в „ Приключенията на И. К. “, режисура на театралната работилница „ Сфумато “ – бел. а.). Видях какъв брой тя е нужна на хората – с нейните разсъждения, нейните протести, нейните пристрастености, неуспехи. Тя допира хората и ги забавлява по едно и също време.
Още по тематиката
Затова взех решение да направя театър в Габрово, който да чува улицата, да чува нейната болежка. Защото там си вършим доста хубави представления, само че те постоянно са сюжетни, естетски представления, в които представяме някаква различна действителност.
Този театър е имитация, реакция, подбудена от протичащото се в обективната действителност. Когато злободневните тематики трансферират битовото и се трансформират в публичен писък, е нужно да чуем този писък. А Иванка Курвоазие е подобен глас.
Както казахте, самият Вие играете в театър по нейни стихове, а в този момент създавате собствен. Толкова необхватно и скъпо ли е нейното творчество, че Ви въодушеви да извършите собствен прочит?
- Иванка може да бъде погледната през доста призми. Не тъй като е Иванка, а тъй като е фрагментарен създател. Затова би трябвало да има план, който да нанизва, бъде гръбнак на трагичното деяние. Затова избираш какъв тъкмо роман искаш да направиш през нейните текстове.
Снимка: Росина Пенчева
В „ Сфумато “ нещата са много по фрагментарни, много по-лични и касаят нейния съкровен кръг. Докато това, което направихме в Габрово, е друго. Персоналната рецесия на Иванка Курвоазие отеква със сеизмични измерения, геополитически, в цялата Евразия, стига даже до Северна Америка.
На мен доста ми хареса този политически миг и всичките нейни познанства, без значение дали са фикционални или действителни – с властта отпреди рухването на Берлинската стена до ден сегашен. Дори единствено връзката ѝ с Джордж Сорос, сполучлива или несполучлива, също е една опция за театър
Вие се познавате с тази мистична дама. Що за облик е тя, отвън Facebook действителността, в която вилнее?
- Тя е доста откровен човек, което доста одобрявам в нея. А това е театрално, трагично и актьорско, също по този начин. Дори и тя да има собствен специфичен жанр, бил той от време на време илитератски, преднамерено профанен на моменти, и в това време –
извънредно извисено лиричен и философски. Затова и в нашия театър има вълшебен натурализъм, по някакъв метод, в един миг, и в действителност там е обратът, когато се случва нещо оттатък нашата действителност.
Въпреки всичко това, което я обогатява като облик, тя е извънредно откровена. Има толкоз откровени и транспарантни моменти в писането й, които са вкусни за игра и за чисто актьорско припознаване. Тогава, кой знае какво търсене не се постанова – когато не играта основава играта.
А тъй като тъкмо четири актриси играят този щур облик?
- Малко е особена работата. В нашия спектакъл играе изключителната Силвия Боева, която е почти на възрастта на самата Иванка Курвоазие. И по тази причина го има този прочит – тя да гледа живота си като театрално зрелище, като на кино лента, да гледа три свои разнообразни версии и да наблюдава къде е сбъркала в живота си, какво е можела да поправи...
Затова са толкоз актрисите. Имаме Иванка в днешно време, на своите 60-ина години, която гледа към своите по-млади версии, към своите по-млади страни, а те са три в тази ситуация, като трите морета, които сме избрали за наше заглавие.
Спектакълът доста се занимава, с българското, с патриотичното. Но при Иванка има доста значим миг – с околовръстното на живота, където не знаеш кой излаз да вземеш. И без значение дали ще вземеш неверния или верния, това постоянно ще има своите последици...
Нейните текстове са много крайни – освен като позиция, само че като език и чисто естетически, от време на време. Внимавахте ли, когато се наложи да поставите тези език на театрална сцена? Наложихте ли си някаква цензура?
- Има един-единствен миг, в който езикът е малко допълнително. Става дума за едно изречение, което направихме в рамките на положителните нрави.
Убеден съм, че в случай че доста не се постанова да изречеш на нож нещо нецензурно, умерено можеш да разкажеш същата история по културен метод и да дадеш същата информация, и пристрастеност, и хъс. Но, в действителност, в тази ситуация ставаше дума единствено за едно изречение...
Иванка Курвоезие споделя, че е „ Дядо Коледа за възрастни “? Какво Ви донесе на Вас този Дядо Коледа?
- За мен тя е изключителна находка, най-силната и естетична ирония, която нашето съвремие може да има. Иванка е персонификация на целия български народ.Тя е като народа – оцеляваща по някакъв фантасмагоричен метод през неволите на живота. Поетеса, полуинтелигент, на битово равнище, с изключителна самоирония и възприятие за комизъм, която постоянно съумява да надиграе ези-турато на живота, както самата тя се показва. А в нашия театър съумява да изиграе и ези-турато на демокрацията.
Вие ставате самобитен откривател на Иванка Курвоазие. Какво съгласно Вас може да запуши устата на Иванка?
- Ами, по този начин като виждам и любовта не съумява. Защото тя съумя да се събере със своя карловски ухажор. Нещата стоят сносно. Затова нищо не може да й запуши устата. Тя сама ще избере какво да се случи.
Аз персонално си поисквам за Коледа да не ѝ се запушва устата, тъй като ражда изключителни текстове, които не се затварят единствено в мимолетността на един Facebook пост. Затова съм подготвен да направя втори театър по нейни текстове. Надявам се да дойдат по-спокойни времена, с цел да не ни е нужна Иванка Курвоазие...
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ