Руското влияние в Западните Балкани - коментар на хърватския журналист Владо Вурушич
Присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО продължава да е във фокуса на политическите диалози на интернационалната сцена. Как това отеква на Балканите и за какво хърватския президент Зоран Миланович сложи изискване участие на двете страни в Алианса?
За особено изявление даде хърватският публицист Владо Вурушич от авторитетното издание " Ютарни лист ".
Защо господин Миланович не желае да поддържа влизането на Финландия и Швеция в НАТО?
Владо Вурушич: Това е една от най-големите секрети, да кажа мистерията, на хърватската политика в този момент. За това се дискутира най-вече. Всъщност, Миланович желае да свърже въпроса за влизането на Финландия и Швеция в НАТО с въпроса за ситуацията на хърватите в Босна и Херцеговина или с изборния закон, с промените в изборния закон там. Впрочем, аз мисля, че това е единствено на повърхността, това е едно опрощение, същинското съображение поради спора с Премиера Пленкович, който продължава към този момент съвсем две години. Tози огромен конфликт сред тях двамата е парадокс, тъй като Миланович пристигна на власт като вид в ляво. За него гласоподаваха ляво насочените гласоподаватели в Хърватия, а през днешния ден, той в действителност е представител и лидер на радикалната десница, която по въпроса за ситуацията на хърватите в Босна и Херцеговина също желае нови избори и да събори настоящия министър председател. Влизането на Финландия в НАТО е станало за него някаква причина да издигне този въпрос на по-високо, интернационално равнище.
Миланович даже назовава това рискова случка. Дали Миланович играе в един тим с Ердоган?
Владо Вурушич: Напълно имате право. Миланович е умел политик, тъй като пристигна от средите на дипломацията и би трябвало добре да схваща, че с тази политика към Финландия и Швеция, в действителност потегля по пътя на Путин. Бих споделил, че той е в тима на Путин повече от Ердоган, който също има някои свои аргументи, само че тук въпросът опира и до въздействие. Разбира се, когато Турция посредством Ердоган сподели, че ще наложи несъгласие за влизането на Швеция и Финландия в НАТО, това имаше огромен резултат, всичко се разклати във Вашингтон, в Брюксел и Берлин, в Стокхолм. А като приказва Миланович, се стигна единствено до дискредитиране на хърватската политика и ситуацията ѝ в Европейския съюз. Ясно е, че по подобен метод, с изнудването, което Миланович употребява, всичко отива в интерес на Путин. Нищо няма да реализира по изменението на изборния закон или помощта за хърватската общественост в Босна и Херцеговина, тъй като Вашингтон и Брюксел тук имат прецизна и ясна политика. И Миланович не беше до дъно кооперативен по нея, в действителност въобще не беше, тъй като поддържа Милорад Додик и се опълчи на глобите против него. Знаем, че Додик е най-силният сръбски политик в Босна и Херцеговина, член на Председателството, който от самото начало приказва за криза и за разпадането на Босна и Херцеговина, което, несъмнено, не е задоволително.
Казахте, че господин Миланович свързва въпроса за разширавянето на НАТО с изборното законодателство в Босна и Херцеговина, само че това не е ли рисково разклащане в региона на сигурността, което се случва в Босна и Херцеговина?
Владо Вурушич: Абсолютно е по този начин! Както споделих, нова е и повода да го подозират, че по въпроса с Финландия и Швеция в действителност работи в интерес на съветската политика, на политиката на Путин на Балканите. Русия се стреми непрекъснато да дестабилизира тази часто от района, тъй като доста от държаните не членуват в Европейския съюз или пък не членуват в НАТО, или не са нито в Европейския съюз, нито в НАТО и това ги прави гореща точка в Европа, където са вероятни спорове. Със сигурност Путин залага на дестабилизацията на Босна и Херцеговина, която по принцип се стреми към евроатлантическа интеграция, само че поради деструктивната политика на Република Сръбска и на Милорад Додик, това става невероятно. Миланович, умишлено или неумишлено, в действителност подкрепя и поддържа тази политика, а не е направил нищо, с цел да се промени закона. Изборите в Босна и Херцеговина към този момент са дефинитивно планувани през есента по остарелия избирателен закон. Затова е несъответстващо да се обвързва налагането на несъгласие за Финландия и Швеция с изборния закон, в случай, че изборите, по този начин или другояче ще се проведат по остарелия закон.
Вие доста писахте за въздействието на Русия на Западните Балкани. Къде най-силно виждате това през днешния ден?
Владо Вурушич: Естествено, че преди всичко е Сърбия. Съответно, президентът Вучич, който от самото начало се мъчеше да играе двойна игра, и както се споделя да седи на два стола - хем с Путин, хем с Европа. Впрочем, Сърбия е главният плацдарм, главен лост на Путин за дестабилизиране на целия район. И не приказвам единствено за Западните Балкани, а и по-далеч, тъй като Сърбия има граници и с други балкански страни: с Румъния, България, Гърция, Албания. Един от най-силните играчи на Путин е Алеканър Вучич, на който Брюксел сподели доста ясно, че времето на колебливост е минало и той би трябвало да избере сред европейското бъдеще на Сърбия и Путин. И страна-кандидатка, която води договаряния за влизане в клуба на Брюксел, Сърбия би трябвало да съгласува своята политика, с външната политика и политиката за сигурност на Европейския съюз. Това на първо място значи въвеждане на наказания против Русия. И като се имат поради последните изявления и дейности на Вучич, пък и по мнение на сътрудници в Сърбия, той наподобява се е пречупил и въпреки всичко ще обърне тил на Путин и ще се върне към Европа. Просто търси механизми по какъв начин да го направи, тъй като досегашната му политика направи сръбското общество доста про съветски и про путиновски насочено.
Сърбия е единствената страна в Европа, която поддържа съветската експанзия против Украйна. Знаем, че там постоянно се провеждат манифестации в поддръжка на Путин и войната. Злокобната писмен знак „ З " може да се види изписана на всички места из Белград, а техните медии изцяло поддържат съветската експанзия. Стигна се до това, че 45% от сърбите са срещу влизането в Европейския съюз, а единствено 35% го поддържат. Така че Вучич се оказа в доста внимателно състояние.
Както споделих, той ще би трябвало да направи противоположен завой в политиката и мисля, и това е неизбежно с цел да не се озове Сърбия в изолираност и да се трансформира в отстъпник за цяла Европа. А това по никакъв начин няма да бъде добре за Сърбия, където има над 70% директни европейски вложения и най-големият стопански продан е с Европейския съюз, а единствено 10% - с Русия.
Вучич сигурно също схваща, че може да изгуби обилни средства, които идват от Брюксел. А Москва, която е в положение на война, чийто край не се вижда, изобщо няма по какъв начин да оказва помощ на Сърбия финансово или пък по различен метод, с изключение на със закани. Всъщност Сърбия е единствената европейска страна, която поддържа Русия, тъй като те виждат във великоруската политика на Путин опция да си върнат всичко това, което си мислят, че изгубиха във войните в някогашна Югославия. Надяват се посредством Путин да възродят визията на Слободан Милошевич от 90-те години на двайсети век, и виждат сръбският шовинизъм като част от великоруския шовинизъм, един необикновен европейски феномен е това.
Правят се непрекъснато някакви съпоставения по отношение на балканските войни и разпадането на някогашна Югославия и това, което виждаме в Украйна с съветската инвазия. Съгласни ли сте с това, че има такива съпоставения, какво мислите Вие за това, сред войните през 90-те години и това, което се случва след 24 февруари?
Владо Вурушич: Могат да се намерят паралели, чакара че със сравненията би трябвало да се внимава. Но някои паралели са явни: Путин се държи по този начин, както се държеше Слободан Милошевич в Сърбия. Причините, заради които Путин стартира война и атакува Украйна, както и реториката му доста, доста напомнята на метода, по който Сърбия, надлежно Слободан Милошевич, стартира война. Тогава се говореше за опасност към сърбите, а в този момент чуваме за опасност към руснаците в прилежащите страни. Пак слушаме за идването на нацисти на власт, и Милошевич преди време говореше по какъв начин в Хърватия, в Босна и Херцеговина, а по-късно в Косово измежду албанците, се ускоряват трендовете на неонацизма. Всичко това е доста сходно или същото като това, което в този момент приказва Путин за някакъв нацистки режим в Украйна. Говори се непрекъснато за някакви заплафи и както има в този момент „ съветски свят ", по този начин и Сърбия имаше изцяло идентична политика за „ сръбски свят ". Така че едни такива паралели сигурно са вероятни. До ден сегашен в националистите в Сърбия, отхвърлят, че босненците или хърватите имат обособена еднаквост. За хърватите да вземем за пример се приказва, че те са покатоличени сърби. И знаем по какъв начин Путин говореше, че украинците и руснаците постоянно са били един народ. Пак споделям - могат да се създадат паралели и те са доста рискови. Сходство има и в основанието на тези парадържавни формирания, които имаме в Украйна, такива бяха създавани и в Хърватия и те в един миг са желаеха да се причислят към Сърбия, само че заради политиката и някои военни условия, до това за благополучие не се стигна.
Репортер: Николай Кръстев
За особено изявление даде хърватският публицист Владо Вурушич от авторитетното издание " Ютарни лист ".
Защо господин Миланович не желае да поддържа влизането на Финландия и Швеция в НАТО?
Владо Вурушич: Това е една от най-големите секрети, да кажа мистерията, на хърватската политика в този момент. За това се дискутира най-вече. Всъщност, Миланович желае да свърже въпроса за влизането на Финландия и Швеция в НАТО с въпроса за ситуацията на хърватите в Босна и Херцеговина или с изборния закон, с промените в изборния закон там. Впрочем, аз мисля, че това е единствено на повърхността, това е едно опрощение, същинското съображение поради спора с Премиера Пленкович, който продължава към този момент съвсем две години. Tози огромен конфликт сред тях двамата е парадокс, тъй като Миланович пристигна на власт като вид в ляво. За него гласоподаваха ляво насочените гласоподаватели в Хърватия, а през днешния ден, той в действителност е представител и лидер на радикалната десница, която по въпроса за ситуацията на хърватите в Босна и Херцеговина също желае нови избори и да събори настоящия министър председател. Влизането на Финландия в НАТО е станало за него някаква причина да издигне този въпрос на по-високо, интернационално равнище.
Миланович даже назовава това рискова случка. Дали Миланович играе в един тим с Ердоган?
Владо Вурушич: Напълно имате право. Миланович е умел политик, тъй като пристигна от средите на дипломацията и би трябвало добре да схваща, че с тази политика към Финландия и Швеция, в действителност потегля по пътя на Путин. Бих споделил, че той е в тима на Путин повече от Ердоган, който също има някои свои аргументи, само че тук въпросът опира и до въздействие. Разбира се, когато Турция посредством Ердоган сподели, че ще наложи несъгласие за влизането на Швеция и Финландия в НАТО, това имаше огромен резултат, всичко се разклати във Вашингтон, в Брюксел и Берлин, в Стокхолм. А като приказва Миланович, се стигна единствено до дискредитиране на хърватската политика и ситуацията ѝ в Европейския съюз. Ясно е, че по подобен метод, с изнудването, което Миланович употребява, всичко отива в интерес на Путин. Нищо няма да реализира по изменението на изборния закон или помощта за хърватската общественост в Босна и Херцеговина, тъй като Вашингтон и Брюксел тук имат прецизна и ясна политика. И Миланович не беше до дъно кооперативен по нея, в действителност въобще не беше, тъй като поддържа Милорад Додик и се опълчи на глобите против него. Знаем, че Додик е най-силният сръбски политик в Босна и Херцеговина, член на Председателството, който от самото начало приказва за криза и за разпадането на Босна и Херцеговина, което, несъмнено, не е задоволително.
Казахте, че господин Миланович свързва въпроса за разширавянето на НАТО с изборното законодателство в Босна и Херцеговина, само че това не е ли рисково разклащане в региона на сигурността, което се случва в Босна и Херцеговина?
Владо Вурушич: Абсолютно е по този начин! Както споделих, нова е и повода да го подозират, че по въпроса с Финландия и Швеция в действителност работи в интерес на съветската политика, на политиката на Путин на Балканите. Русия се стреми непрекъснато да дестабилизира тази часто от района, тъй като доста от държаните не членуват в Европейския съюз или пък не членуват в НАТО, или не са нито в Европейския съюз, нито в НАТО и това ги прави гореща точка в Европа, където са вероятни спорове. Със сигурност Путин залага на дестабилизацията на Босна и Херцеговина, която по принцип се стреми към евроатлантическа интеграция, само че поради деструктивната политика на Република Сръбска и на Милорад Додик, това става невероятно. Миланович, умишлено или неумишлено, в действителност подкрепя и поддържа тази политика, а не е направил нищо, с цел да се промени закона. Изборите в Босна и Херцеговина към този момент са дефинитивно планувани през есента по остарелия избирателен закон. Затова е несъответстващо да се обвързва налагането на несъгласие за Финландия и Швеция с изборния закон, в случай, че изборите, по този начин или другояче ще се проведат по остарелия закон.
Вие доста писахте за въздействието на Русия на Западните Балкани. Къде най-силно виждате това през днешния ден?
Владо Вурушич: Естествено, че преди всичко е Сърбия. Съответно, президентът Вучич, който от самото начало се мъчеше да играе двойна игра, и както се споделя да седи на два стола - хем с Путин, хем с Европа. Впрочем, Сърбия е главният плацдарм, главен лост на Путин за дестабилизиране на целия район. И не приказвам единствено за Западните Балкани, а и по-далеч, тъй като Сърбия има граници и с други балкански страни: с Румъния, България, Гърция, Албания. Един от най-силните играчи на Путин е Алеканър Вучич, на който Брюксел сподели доста ясно, че времето на колебливост е минало и той би трябвало да избере сред европейското бъдеще на Сърбия и Путин. И страна-кандидатка, която води договаряния за влизане в клуба на Брюксел, Сърбия би трябвало да съгласува своята политика, с външната политика и политиката за сигурност на Европейския съюз. Това на първо място значи въвеждане на наказания против Русия. И като се имат поради последните изявления и дейности на Вучич, пък и по мнение на сътрудници в Сърбия, той наподобява се е пречупил и въпреки всичко ще обърне тил на Путин и ще се върне към Европа. Просто търси механизми по какъв начин да го направи, тъй като досегашната му политика направи сръбското общество доста про съветски и про путиновски насочено.
Сърбия е единствената страна в Европа, която поддържа съветската експанзия против Украйна. Знаем, че там постоянно се провеждат манифестации в поддръжка на Путин и войната. Злокобната писмен знак „ З " може да се види изписана на всички места из Белград, а техните медии изцяло поддържат съветската експанзия. Стигна се до това, че 45% от сърбите са срещу влизането в Европейския съюз, а единствено 35% го поддържат. Така че Вучич се оказа в доста внимателно състояние.
Както споделих, той ще би трябвало да направи противоположен завой в политиката и мисля, и това е неизбежно с цел да не се озове Сърбия в изолираност и да се трансформира в отстъпник за цяла Европа. А това по никакъв начин няма да бъде добре за Сърбия, където има над 70% директни европейски вложения и най-големият стопански продан е с Европейския съюз, а единствено 10% - с Русия.
Вучич сигурно също схваща, че може да изгуби обилни средства, които идват от Брюксел. А Москва, която е в положение на война, чийто край не се вижда, изобщо няма по какъв начин да оказва помощ на Сърбия финансово или пък по различен метод, с изключение на със закани. Всъщност Сърбия е единствената европейска страна, която поддържа Русия, тъй като те виждат във великоруската политика на Путин опция да си върнат всичко това, което си мислят, че изгубиха във войните в някогашна Югославия. Надяват се посредством Путин да възродят визията на Слободан Милошевич от 90-те години на двайсети век, и виждат сръбският шовинизъм като част от великоруския шовинизъм, един необикновен европейски феномен е това.
Правят се непрекъснато някакви съпоставения по отношение на балканските войни и разпадането на някогашна Югославия и това, което виждаме в Украйна с съветската инвазия. Съгласни ли сте с това, че има такива съпоставения, какво мислите Вие за това, сред войните през 90-те години и това, което се случва след 24 февруари?
Владо Вурушич: Могат да се намерят паралели, чакара че със сравненията би трябвало да се внимава. Но някои паралели са явни: Путин се държи по този начин, както се държеше Слободан Милошевич в Сърбия. Причините, заради които Путин стартира война и атакува Украйна, както и реториката му доста, доста напомнята на метода, по който Сърбия, надлежно Слободан Милошевич, стартира война. Тогава се говореше за опасност към сърбите, а в този момент чуваме за опасност към руснаците в прилежащите страни. Пак слушаме за идването на нацисти на власт, и Милошевич преди време говореше по какъв начин в Хърватия, в Босна и Херцеговина, а по-късно в Косово измежду албанците, се ускоряват трендовете на неонацизма. Всичко това е доста сходно или същото като това, което в този момент приказва Путин за някакъв нацистки режим в Украйна. Говори се непрекъснато за някакви заплафи и както има в този момент „ съветски свят ", по този начин и Сърбия имаше изцяло идентична политика за „ сръбски свят ". Така че едни такива паралели сигурно са вероятни. До ден сегашен в националистите в Сърбия, отхвърлят, че босненците или хърватите имат обособена еднаквост. За хърватите да вземем за пример се приказва, че те са покатоличени сърби. И знаем по какъв начин Путин говореше, че украинците и руснаците постоянно са били един народ. Пак споделям - могат да се създадат паралели и те са доста рискови. Сходство има и в основанието на тези парадържавни формирания, които имаме в Украйна, такива бяха създавани и в Хърватия и те в един миг са желаеха да се причислят към Сърбия, само че заради политиката и някои военни условия, до това за благополучие не се стигна.
Репортер: Николай Кръстев
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ