Приета е Конвергентната програма на Република България за периода 2021-2023

...
Приета е Конвергентната програма на Република България за периода 2021-2023
Коментари Харесай

Вижте какво реши кабинетът в оставка днес, 5 май

Приета е Конвергентната стратегия на Република България за интервала 2021-2023 година
Със свое решение държавното управление одобри Конвергентната стратегия на Република България за интервала 2021-2023 година. Документът се изготвя годишно, в сходство с разпоредбите на Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз и графика на тъй наречените „ Европейски учебен срок “ - самодейността за предварителна съгласуваност на икономическите политики в Европейски Съюз.
Предвид съвпадането на подготовката на Конвергентната стратегия с политическия цикъл (провеждане на парламентарни избори и идно сформиране на ново правителство), фискалните параметри са разчетени при непроменени политики и информацията по отношение на фискалната политика е напълно основана на средносрочната бюджетна прогноза, призната от Министерския съвет през есента на 2020 година.
Въпреки продължаващите здравна рецесия и икономическа неустановеност, подбудени от световната пандемия от COVID-19, и в подтекста на настоящата и през 2021 година обща уговорка за изключение от Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз, главен приоритет на фискалната политика през настоящата и идващите години продължава да бъде запазването на стабилността на обществените финанси, съчетано с обезпечаването на нужните ограничения за стимулиране на икономическата интензивност в страната.

Правителството утвърди отчета за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия за първото тримесечие на 2021 година
Министерският съвет утвърди информация за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия за първото тримесечие на 2021 г, направена в осъществяване на член 135, алинея 1 на Закона за обществените финанси, на база на месечните доклади за касовото осъществяване на първостепенните разпоредители с бюджет.
По данни от месечните доклади бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към март 2021 година е негативно в размер на 619,4 млн. лева (0,5 % от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 582,3 млн. лева и недостиг по европейските средства в размер на 37,1 млн. лв..
Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2021 година са в размер на 11 348,1 млн. лева или 23,8 % от годишните планове. Съпоставени със същия интервал на предходата година, когато приходите в бюджета към момента не бяха наранени от отрицателните резултати от експлоадирането на пандемията от COVID-19 в България, постъпленията към март 2021 година нарастват с 370,8 млн. лева (3,4%). При данъчните и неданъчните доходи се следи растеж с 501,6 млн. лева (4,9 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) понижават със 130,8 млн. лева (15,7 %), съпоставени с края на март 2020 година.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 830,3 млн. лева, което съставлява 23,8 % от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 249,6 млн. лева (2,9 %) по отношение на регистрираните за първото тримесечие на миналата година, като образуват 77,8 % от общите приходи по КФП за интервала. Върху данъчните доходи оказват въздействие признатите законодателни промени в крайните периоди за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 година по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния налог, налога върху разноските, налога върху приходите на бюджетните предприятия, както и на налога върху активността от опериране на кораби (от 31 март на 30 юни 2021 г.). През 2020 година поради подхванатите бързи ограничения, свързани с началото на пандемията, също бе продължен срокът по ЗКПО, само че една част от данъчно задължените лица към този момент бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 година, както и внесли изравнителна вноска по корпоративния налог в регламентирания период преди удължаването - 31.03.2020 година.
Приходите от директни налози са в размер на 1 263,2 млн. лева или 18,1 % от плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 4 402,7 млн. лева (25,8 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 3 126,8 млн. лева (27,9 % от планираните), от акцизи възлизат на 1 205,7 млн. лева (21,6 % от разчета), а тези от мита са в размер на 58,4 млн. лева (24,9 % по отношение на годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 336,5 млн. лева или 26,2 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 2 827,8 млн. лева, което съставлява 24,2 % от разчетените за годината.
Неданъчните доходи по КФП са в размер на 1 814,1 млн. лева, което съставлява 27,5 % от годишните планове, а приходите от помощи и дарения са в размер на 703,7 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2021 година възлизат на 11 967,5 млн. лева, което е 22,8 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към март 2020 година бяха в размер на 9 550,9 млн. лв.. Значителният растеж на разноските през първото тримесечие на 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван от една страна с по-ниската база през 2020 година, когато има регистрирани незначителни по мярка разноски за битка с пандемията от COVID- 19, до момента в който през първото тримесечие на 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това - на политиката по приходите и политиките в обществената сфера, заложени в утвърждения ЗДБРБ за 2021 година
Съществен принос за повишаването на разноските през първото тримесечие на 2021 година имат разноските, свързани с ограниченията за битка с COVID-19 и превъзмогване на социално-икономическите последици от пандемията. Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката „ 60/40 “, мярката „ 80/20 “, мярката „ Запази ме “, мярката „ Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения “, управлявана от Национална агенция за приходите, и други. В частта на разноските за пенсии са изразходени близо 314,2 млн. лева за добавки в размер на 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура, включително разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, разноски за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление „ Здравни грижи “ в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други. В частта на финансовите разноски и разноските за прехрана също се регистрира растеж по отношение на същия интервал на миналата година, като това се дължи на осъществени заплащания по капиталови планове на Българската войска, поправки на пътни инфраструктурни обекти, зимно поддържане на републиканската пътна мрежа и други.
Нелихвените разноски са в размер на 11 169,5 млн. лева, което съставлява 22,3 % от годишните планове. Текущите нелихвени разноски към март 2021 година са в размер на 10 349,4 млн. лева, финансовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 813,6 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 6,5 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 318,8 млн. лева или 48,5 % от плануваните за 2021 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.03.2021 година от централния бюджет, възлиза на 479,3 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 31.03.2021 година е 7,9 милиарда лева, в това число 7,8 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,1 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.

Министерският съвет одобри решение за погашение на компенсации за постепенно правораздаване
Министерският съвет одобри през днешния ден решение за погашение на 231 900 лева компенсации за постепенно правораздаване. Изплатените суми са от бюджета на Министерството на правораздаването за първото тримесечие на 2021 година и са изплатени след подписани съглашения. Заявления по реда на закона имат право да подават обвинени или ощетени юридически лица по прекъснати досъдебни производства против актове, дейности или бездействия на органите на правосъдната власт, с които е нарушено правото им на разглеждане и решение на делото в рационален период.

Правителството утвърди 1 276 986 лв. по Програмата за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения
Правителството отпусна 1 276 986 лв. за финансово обезпечаване на действия по Програмата за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски градини, ясли и учебни заведения в интервала 2020 - 2022 година От тях 277 688 лева се дават за създаване на детска градина в кв. „ Горно Езерово “ в град Бургас. С 559 908 лв. ще продължи осъществяването на реконструкцията и надстройката на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и нововъведения в града.
За основаване на нова детска градина в село Долно Дряново, община Гърмен, се дават 350 868 лв.. С тях ще започват дейностите по създаване, към които е включено обзавеждане и съоръжение на постройката и облагородяване на дворното пространство. 56 165 лв. ще се употребяват за заплащания на част от строителните действия по създаване на детска градина в село Горно Краище, община Белица. За възстановяване на материалната среда в Неврокопска професионална гимназия „ Димитър Талев “ в град Гоце Делчев се разпределят 32 357 лв..
По програмата на Министерството на образованието и науката са утвърдени общо 89 плана за създаване на нови детски ясли и градини и надграждане на съществуващи обекти. Предвидено е 41 учебни заведения и 6 професионални гимназии да получат средства за реорганизация, надстрояване и създаване на нови здания и образователни корпуси. В рамките на три години ще бъдат отпуснати общо 210 милиона лв.. Целта е да бъде понижен дефицитът тук-там в детските ясли, градини и учебни заведения, да се обезпечи достъп на всички деца до предучилищно обучение от 4-годишна възраст и да има условия за прекосяване на едносменен режим на образование.

Министерският съвет утвърди план на съглашение сред българското държавно управление, Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, Швейцарския федерален технологически институт в Цюрих и Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана
Министерският съвет утвърди план на съглашение сред българското държавно управление, Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, Швейцарския федерален технологически институт в Цюрих и Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана.
Проектът на съглашение е вследствие на договаряния, почнали през 2019 година Вследствие на тях бе открит Институтът за научни проучвания в региона на компютърните технологии в структурата на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, а по-късно бе подписан и Меморандум за съгласие сред Министерството на образованието и науката, СУ и двата швейцарски института. На основата на Меморандума Министерството, Софийския университет и двата швейцарски института изготвиха план на съглашение, което да урежда уговорките на страните за пълноценното действие и стабилно развиване на Института за научни проучвания в региона на компютърните технологии.
В него ще се организират научни проучвания в области на компютърните науки като изкуствен интелект, софтуерна сигурност, адаптиращи се софтуерни системи и други Планира се институтът да получава попечителство от представители на двата швейцарски института, които работят по одобрени в международен мащаб новаторски практики и модели, в това число във връзка с образованието на докторанти, кариерното развиване на учените и хабилитацията и други
Предвид своя темперамент тази водеща самодейност ще способства значително към процеса на интернационализация и модернизиране на националната система за висше обучение и за научни проучвания и нововъведения, както и към икономическото развиване в районен и народен проект. Планираното осъществяване на приложни научни проучвания и нововъведения в този бранш с висока добавена стойност и значимост за българската стопанска система се планува да окаже и доста въздействие върху процеса на емиграция на висококвалифицирани експерти в този бранш.

Правителството утвърди позицията на България за Съвета „ Общи въпроси “
Министерският съвет утвърди позицията на България за присъединяване в съвещанието на Съвета „ Общи въпроси”, което ще се организира на 11 май 2021 година в Брюксел.
Съветът ще приготви изключителното съвещание на Европейския съвет на 25 май 2021 година, което ще е отдадено на климата и COVID-19. Министрите ще обсъдят настоящата обстановка, обвързвана с пандемията в държавите- членки на Европейски Съюз, доставките и внедряването на имунизациите против COVID-19, осъществяването на имунизационните проекти в обособените страни членки и предлагането на Европейска комисия за основаване на европейски механизъм за шерване на ваксини. Председателството на Съвета на Европейски Съюз ще запознае министрите с последните развития, свързани с Конференцията за бъдещето на Европа (9 май 2021 година, Страсбург). Дневният ред на Съвета включва още информация за политиката на разширение и Процеса на стабилизиране и асоцииране, както и връзки Европейски Съюз - Швейцария.
Министерският съвет утвърди също позицията на България за присъединяване в Министерска конференция за ръководство на миграционните потоци, която ще се организира на 11 май 2021 година Адресирани са въпроси от общ интерес свързани с развиването и укрепването на миграционните партньорства сред Европейски Съюз и страните на генезис и пренос на противозаконна миграция. Събитието следва да способства за постигането на по-задълбочена визия за ролята на партньорствата и контролираната миграция в сходство с предложенията на Европейска комисия в новия Пакт по миграция и леговище.
На 23 април се организира неофициална видеоконферентна среща на министрите на околната среда на Европейски Съюз. Министрите разискаха провокации пред ръководството на водния бранш в подтекста на акомодацията към изменението на климата и новата Стратегия на Европейския съюз за адаптиране към климата. Общо бе разбирането, че ограниченията за акомодация са от особена значимост поради хоризонталното отражение на климатичните промени върху всички стопански браншове и обществото като цяло. Делегациите се сплотиха към нуждата от съответни и незабавни ограничения за битка със засушаванията, за ограничение на загубите във водопреносните мрежи, за наново потребление на водите, за гарантиране съществуването на прясна вода с фокус върху естествените решения и отбраната на биоразнообразието.
В рамките на неофициалната видеоконферентна среща обект на полемика бе и интернационално измерение на новата европейска Стратегия за адаптиране към климата. Акцент бе подложен върху нуждата от доста нарастване на финансовите потоци, понижаване на уязвимостта и засилена резистентност към неизбежните въздействия на изменението на климата. Подчертано бе, че Европейският съюз като световен водач в битката с промените на климата следва да поддържа възприемането на международно равнище на устойчиви финансови практики, като се стреми да обезпечи координация с таксономията на Съюза за устойчиви действия.

Одобрени са спомагателни прехвърляния по бюджета на Столична община за 2021 година
Със свое разпореждане държавното управление утвърди спомагателни прехвърляния в размер на 2,4 млн. лева по бюджета на Столична община за 2021 година Средствата са предопределени за главен и настоящ ремонт на път кв. Вердикал - Клисурски манастир „ Света Петка “ - 1,8 млн. лева и на път до Дивотински манастир „ Света Троица “ - 0,6 млн. лева
Необходимите средства ще се обезпечат посредством преструктуриране на разноските по централния бюджет за 2021 година.
Изменя се Постановление на Министерски съвет № 31 от 2016 година за одобряване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи действия в региона на театралните изкуства.
Министерският съвет одобри изменение и допълнение на Постановление на Министерски съвет № 31 от 2016 година за одобряване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи действия в региона на театралните изкуства.
С плана на разпореждане се предлага да се увеличи единния разходен стандарт на Софийска опера и балет - държавен културен институт с национално значение, с което ще се подсигурява осъществяването на заложените в бюджета на института доходи, както и провеждането на националната политика в региона на оперното и балетното изкуства.
С въвеждането на този по-висок разходен стандарт ще се резервира акцента в репертоарна политика да се показват високи мостри на българското музикално-сценично изкуство, които нямат комерсиален темперамент, не носят високи доходи, само че обезпечават нужното равнище, с което се подсигурява провеждането на националната културна политика в региона на оперното и балетното изкуство.

Министерският съвет одобри Национална стратегия за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение за 2021 година
Правителството утвърди Решение за приемане на Национална стратегия за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение за 2021 година В документа са включени оферти от министерства и неправителствени организации, работещи в сферата по предварителна защита и отбрана от домашно принуждение.
Набелязани са дейностите, които следва да бъдат осъществени през актуалната година, виновните органи, източниците на финансиране, периодите за осъществяване, както и предстоящите резултати. Предложени са законодателни, институционални и организационни ограничения. В документа са залегнали и действия за предварителна защита, за образование и подготовка, за отбрана, възобновяване и реинтеграция на потърпевшите от домашно принуждение, работа с причинителите, както и ограничения за надзор и оценка.
Приемането на Решението не води до влияние върху държавния бюджет. Съгласно член 6, алинея 6 от Закона за отбрана от домашното принуждение, средствата за финансиране на осъществяването на отговорностите по одобряваната всяка година национална стратегия се дефинират годишно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджетите на министерствата, избрани в програмата.

Правителството отпусна 120 млн. лева по бюджета на МТСП за покриване на разноски по ограничения за претовареност
Правителството одобри разпореждане за одобрение на спомагателни разноски от 120 млн. лева по бюджета на Министерството на труда и обществената политика за 2021 година Средствата ще се употребяват за покриване на разноските по ограниченията "Заетост за теб ", "Краткосрочна поддръжка за претовареност в отговор на пандемията от COVID-19 ", „ Запази ме “ и "Родители в претовареност ".
Средствата ще се изплащат от Агенцията по заетостта. Допълнителният финансов запас е обезпечен за сметка на преструктуриране на средства по централния бюджет за 2021 година

117,1 млн. лева в допълнение обезпечи държавното управление за опазване на над 100 000 работни места по мярката 60 на 40
Правителството утвърди спомагателен трансфер от 117,1 млн. лева по бюджета на Националния застрахователен институт. Средствата ще се употребяват за погашение на обезщетения за опазване на работните места в засегнатите от пандемията от ковид стопански браншове по мярката 60 на 40. Чрез отпущането на спомагателния финансов запас над 100 000 служащи и чиновници ще запазят своята претовареност.
Допълнителните средства ще бъдат обезпечени за сметка на преструктуриране на разноските и/или прехвърлянията по централния бюджет.
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР