Учени откриха неизвестен досега братовчед на Хомо сапиенс
При разкопки във Филипините бяха открити тринайсет кости и зъби, принадлежали на чужд отдалечен прароднина на индивида от времето, когато Хомо сапиенс е живял в Африка, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес.
Този античен човекоподобен тип е наименуван Homo luzonensis - по името на остров Лусон, където се намира пещерата Каяо. Тук, в планината Сиера Мадре в северната част на острова, бяха правени разкопките през 2007, 2011 и 2015 година. Тези антични хора евентуално са били дребни на растеж, само че защото не са открити черепни кости, а единствено зъби, е мъчно да се дефинира с акуратност техния растеж. На мястото има и скотски кости, по тази причина се допуска, че са били месоядни и са си служели с каменни оръдия. Откритите фосилизирани кости са на три разнообразни индивида - двама възрастни и един млад. Единият е живял преди към 67 000 години, а другите двама преди към 50 000 години. Досега не е извлечено ДНК. Някои от чертите им наподобяват тези на австралопитека - живял преди два милиона години.
Това е втората находка през XXI век на човешки прароднина на южноазиатските острови. През 2003 година на индонезийския остров Флорес (на 3000 км от о. Лусон) бе открит Homofloresiensis - наименуван Хобит, поради дребния си растеж - към метър. На остров Лусон има следи от човешка активност отпреди 700 000 години, което проличава по пробити зъби на носорог.
Хомо лузоненсис е живял едновременно
с Хомо флоресиенсис, по този начин и с Хомо сапиенс, появил се в Африка преди към 300 000 години. Хомо лузоненсис и Хомо флоресиенсис изчезват преди към 50 000 години. Вероятно те произлизат от Хомо еректус. И двата типа изчезват паралелно с разпространяването в Азия на Хомо сапиенс.
"Години наред се считаше, че еволюцията на индивида в Азия е доста елементарна - че Хомо еректус произлиза от Африка и се заселва по източните и югоизточни крайбрежия на Азия и че не се случва нищо до идването на Хомо сапиенс - преди 40 000 - 50 000 години - и завладяването от него на цялата Земя, " отбелязва палеонтологът Флоран Детроа от Националния музей за естествена история в Париж.
"С находката на фосилите и с лабораторните проучвания узнаваме, че еволюционната история е доста по-сложна - доста разнообразни типове са били съвременници на хомо сапиенс, имало е разбъркване и изгубване на типове и така нататък Хомо сапиенс не е живял самичък на Земята, " добави Детроа.
Този античен човекоподобен тип е наименуван Homo luzonensis - по името на остров Лусон, където се намира пещерата Каяо. Тук, в планината Сиера Мадре в северната част на острова, бяха правени разкопките през 2007, 2011 и 2015 година. Тези антични хора евентуално са били дребни на растеж, само че защото не са открити черепни кости, а единствено зъби, е мъчно да се дефинира с акуратност техния растеж. На мястото има и скотски кости, по тази причина се допуска, че са били месоядни и са си служели с каменни оръдия. Откритите фосилизирани кости са на три разнообразни индивида - двама възрастни и един млад. Единият е живял преди към 67 000 години, а другите двама преди към 50 000 години. Досега не е извлечено ДНК. Някои от чертите им наподобяват тези на австралопитека - живял преди два милиона години.
Това е втората находка през XXI век на човешки прароднина на южноазиатските острови. През 2003 година на индонезийския остров Флорес (на 3000 км от о. Лусон) бе открит Homofloresiensis - наименуван Хобит, поради дребния си растеж - към метър. На остров Лусон има следи от човешка активност отпреди 700 000 години, което проличава по пробити зъби на носорог.
Хомо лузоненсис е живял едновременно
с Хомо флоресиенсис, по този начин и с Хомо сапиенс, появил се в Африка преди към 300 000 години. Хомо лузоненсис и Хомо флоресиенсис изчезват преди към 50 000 години. Вероятно те произлизат от Хомо еректус. И двата типа изчезват паралелно с разпространяването в Азия на Хомо сапиенс.
"Години наред се считаше, че еволюцията на индивида в Азия е доста елементарна - че Хомо еректус произлиза от Африка и се заселва по източните и югоизточни крайбрежия на Азия и че не се случва нищо до идването на Хомо сапиенс - преди 40 000 - 50 000 години - и завладяването от него на цялата Земя, " отбелязва палеонтологът Флоран Детроа от Националния музей за естествена история в Париж.
"С находката на фосилите и с лабораторните проучвания узнаваме, че еволюционната история е доста по-сложна - доста разнообразни типове са били съвременници на хомо сапиенс, имало е разбъркване и изгубване на типове и така нататък Хомо сапиенс не е живял самичък на Земята, " добави Детроа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ