Доц. Смилов: Консултациите на Радев са извинение за бързия му подпис под рокадата Цацаров-Гешев
”Президентът Румен Радев изпраща значимо политическо обръщение, че не утвърждава избора на настоящия основен прокурор, че счита организацията на правосъдната власт във връзка с прокуратурата за проблематична ”.
Това сподели пред БНР политологът доцент Даниел Смилов от Центъра за демократични тактики по отношение на консултациите при президента за промени в Конституцията.
Той предвижда, че огромните партии - ГЕРБ, Движение за права и свободи, Вътрешна македонска революционна организация няма да поддържат президента. " Българска социалистическа партия е евентуално да застанат зад Радев, само че за конституционни промени са нужни огромни болшинства ", посочи той. " Не виждам политическо единодушие в Народното събрание за тези промени и по тази причина тълкувам ходовете на Радев като политически послания ", добави политологът.
Според Смилов посланието на президента щеше да е по-силно, в случай че Радев беше почнал консултациите преди да подпише указа за назначение на основния прокурор: " Той имаше конституционни учредения да забави този автограф. И тогава, започвайки сходни съвещания, политическото му обръщение щеше да отекне по-силно ".
Той акцентира, че тези съвещания в този момент наподобяват като опрощение за бързия автограф, който Румен Радев постави под рокадата сред Иван Гешев и Сотир Цацаров.
Той дефинира настояването на държавното управление от Конституционния съд да даде интерпретация на фигурата на самостоятелния прокурор като " прекачване на горещия картоф ". Според Смилов предлагането за подобен самостоятелен прокурор не може да идва единствено от прокурорската квота във Висшия правосъден съвет, тъй като тя съвсем напълно е под контрола на основния прокурор: " Така че да се чака от него да пристигна предложение за самостоятелен претендент, не е удачно. Най-малко такова предложение би трябвало да идва от пленума на Висш съдебен съвет ". Очакванията на политолога са от Конституционен съд да дойдат задоволително насоки за решение.
" Проблемът в нашия парламентарен модел е, че не съумяваме да създадем самостоятелни институции. Те имат формалните гаранции, само че крепко се вгледаме в активността им, ще забележим, че тя е много проправителствена и се отклонява в посока на мощните на деня. Това е сериозен политически проблем, който не може да се реши единствено с институционални ограничения, а би трябвало да се запитаме и за политическата просвета на главните политически играчи ", заключи политологът.
Това сподели пред БНР политологът доцент Даниел Смилов от Центъра за демократични тактики по отношение на консултациите при президента за промени в Конституцията.
Той предвижда, че огромните партии - ГЕРБ, Движение за права и свободи, Вътрешна македонска революционна организация няма да поддържат президента. " Българска социалистическа партия е евентуално да застанат зад Радев, само че за конституционни промени са нужни огромни болшинства ", посочи той. " Не виждам политическо единодушие в Народното събрание за тези промени и по тази причина тълкувам ходовете на Радев като политически послания ", добави политологът.
Според Смилов посланието на президента щеше да е по-силно, в случай че Радев беше почнал консултациите преди да подпише указа за назначение на основния прокурор: " Той имаше конституционни учредения да забави този автограф. И тогава, започвайки сходни съвещания, политическото му обръщение щеше да отекне по-силно ".
Той акцентира, че тези съвещания в този момент наподобяват като опрощение за бързия автограф, който Румен Радев постави под рокадата сред Иван Гешев и Сотир Цацаров.
Той дефинира настояването на държавното управление от Конституционния съд да даде интерпретация на фигурата на самостоятелния прокурор като " прекачване на горещия картоф ". Според Смилов предлагането за подобен самостоятелен прокурор не може да идва единствено от прокурорската квота във Висшия правосъден съвет, тъй като тя съвсем напълно е под контрола на основния прокурор: " Така че да се чака от него да пристигна предложение за самостоятелен претендент, не е удачно. Най-малко такова предложение би трябвало да идва от пленума на Висш съдебен съвет ". Очакванията на политолога са от Конституционен съд да дойдат задоволително насоки за решение.
" Проблемът в нашия парламентарен модел е, че не съумяваме да създадем самостоятелни институции. Те имат формалните гаранции, само че крепко се вгледаме в активността им, ще забележим, че тя е много проправителствена и се отклонява в посока на мощните на деня. Това е сериозен политически проблем, който не може да се реши единствено с институционални ограничения, а би трябвало да се запитаме и за политическата просвета на главните политически играчи ", заключи политологът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ