Заради парите Байдън се сети за защитата на евреите
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън разпореди на държавното управление да създаде национална тактика за битка с антисемитизма. Този ход има скрити политически цели. Но по какъв начин по този начин антисемитизмът още веднъж се трансформира във вътрешна опасност за Америка, както беше през 30-те години?
„ Междуведомствена национална тактика за битка с антисемитизма “ звучи мощно и в това време необичайно, защото приказваме за Съединени американски щати. Оказва се, че в страна, в която да си малцинство „ не е неточност, а характерност “ и отбраната на десетки нови полове е на дневен ред, много архаичният антисемитизъм е толкоз изострен проблем, че изисква цяла национална тактика.
Но в действителност има подобен проблем и министерската комисия се основава не за показност, а за решение на в действителност значими задания. Вярно е, че не всички от тях са свързани с антисемитизма. Много по-често те се свързват с егоистичните ползи на обкръжението на ирландеца Джо Байдън и неговата Демократическа партия.
Американските евреи гласоподават за демократите от 30-те години на предишния век, когато казусът с антисемитизма беше още по-остър. Не е смешка - много уважавани членове на обществото и всеобщо приети герои на нацията като индустриалеца Форд и водача Линдберг намерено приветстват Хитлер и финансират погромаджийски медии.
Приблизително по същото време Франклин Делано Рузвелт, който откровено презира Хитлер, само че се усеща заплашен от него, трансформира някогашната расистка плантаторска партия в партия за покровителство на малцинствата. Палитрата от малцинства тогава не е толкоз разнообразна, колкото в този момент, и демократите в действителност не пазят всичките. Но това беше тенденциозен залог за продобиване на гласовете на католици, евреи, чернокожи и дами в северните щати на Съединените щати.
Изолационистката позиция на част от републиканците също играе роля: евреите гласоподават за Рузвелт, в това число като човек, който е подготвен на военни ограничения против обладания от демони фюрер.
Тази политическа връзка продължава много дълго време и е значима за демократите от електорална позиция: не толкоз от дълго време дните, когато еврейското население на Ню Йорк надвишава еврейското население на Тел Авив, свършиха. Но през последните години тя отслабна - евреите от ден на ден поддържат републиканците.
Ако мислите за тях единствено като за гласоподаватели, тази загуба е търпима: множеството евреи живеят в демократични щати, където републиканците по този начин или другояче няма да завоюват. Но евреите също са обилни донори и преразпределението на паричните потоци в интерес на консерваторите към този момент е в действителност мъчителен проблем за Демократическата партия.
Корените на тези промени са разнородни. Те засягат както външната политика (пример: произраелският Тръмп против Обама, който не харесваха в Израел), по този начин и обстоятелството, че еврейската общественост към този момент не е толкоз единна, колкото беше. Но главната причина е, че актуалните демократи, изключително тяхното ляво крило с троицата „ ЧЖИЗ, ЛГБТ, феминизъм “, към този момент идва прекалено много за доста евреи (особено за по-възрастните).
Дори по-лошо, антисемитите, против които Байдън щеше да се бори, бяха в това ляво крило, в което те се окопаха, възприемайки антиизраелската и проислямската изразителност на европейската левица.
Тоест държавното управление на Байдън с националната си тактика безусловно ще би трябвало да стреля единствено по себе си. Изданията, лоялни към демократите, се пробват да показват облика на американския антисемит като бял националист, един тип изостанал селянин, само че в действителност реднеците са типични носители на тази форма на ксенофобия.
Това е завещание от ерата на гражданските права през шейсетте години, когато някои чернокожи деятели одобриха исляма като „ същинска африканска вяра “ и проклинаха Израел, с цел да получат интернационално самопризнание от враговете му от арабския свят.
В момента Кание Уест, един от най-богатите, известни и авторитетни чернокожи в света, е избрал да стане лицето на американския антисемитизъм. В началото на декември той призна благосклонността си към Хитлер, а предния ден сподели, че Китайската комунистическа партия се управлява от евреи ционисти и че през идващите пет години ще стартира открита война сред Съединени американски щати и Китай.
Кание обаче е толкоз автентичен черен, че е доста по-близо до републиканците, в сравнение с до демократите. Но това не може да се каже за Илхан Омар, бежанец от Сомалия, който стана една от първите две мюсюлманки, определени в Конгреса на Съединени американски щати (по-точно в долната му камара - Камарата на представителите). Първият мохамеданин е Кийт Алисън, който беше определен през 2006 година, също е негър и по американски фасон неофит - произлиза от католическо семейство.
Именно с изказванията на считания за един от „ най-прогресивните ” (тоест лява до почервеняване) конгресмени Омар се свързват най-шумните кавги с антисемитски нюанс на Капитолийския рид през последните няколко години. Но всякога, заради принадлежността си към " прогресивното крило " на демократите и чернокожите дами, тя се отървава с леко мъмрене.
Въпреки това, комисията на Байдън, доста евентуално, също се основава поради нея. Всъщност това е втората ѝ значима задача - да обсади вътрешнопартийните радикали, които заплашват да се трансфорат в авангард на трансформираната Демократическа партия.
Белият дом е подготвен да прикрие Омар от рецензиите на републиканците, в случай че е належащо. Но играта е по-сложна: Байдън, неговото обграждане и по-голямата част от партийния хайлайф са умерени демократи-центристи, а фрагменти като Омар са в най-хубавия случай вътрешна съпротива за тях, в най-лошия рискови радикали, чиито възгледи набират известност измежду обществото.
Антисемитизмът в Съединени американски щати е задоволително съществено обвиняване във връзка с имиджа и кариерните последствия. А комисията на Байдън със своята национална тактика сигурно ще се трансформира в самобитен „ бич “ за политици като Омар, нейната другарка Рашида Тлайб и други чернокожи радикали. В картината на света на някои от тях афроамериканската общественост е ограбена от еврейската общественост, само че в общественото поле изказванията постоянно се въртят към антиарабската политика на страната Израел.
Размахването на „ камшика “ ще способства и за реализиране на цел номер едно – вложителите от еврейски генезис да бъдат разубедени да сменят партийната си принадлежност. Американската политика е пространство, в което опитът за решение на всеки проблем (чрез основаване на нови тактики или по различен начин) съвсем несъмнено има двойно дъно, прикрит дневен ред и персонален интерес. По занимателно съвпадане антисемитите от предишното и сегашното приписват едни и същи качества на евреите.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
„ Междуведомствена национална тактика за битка с антисемитизма “ звучи мощно и в това време необичайно, защото приказваме за Съединени американски щати. Оказва се, че в страна, в която да си малцинство „ не е неточност, а характерност “ и отбраната на десетки нови полове е на дневен ред, много архаичният антисемитизъм е толкоз изострен проблем, че изисква цяла национална тактика.
Но в действителност има подобен проблем и министерската комисия се основава не за показност, а за решение на в действителност значими задания. Вярно е, че не всички от тях са свързани с антисемитизма. Много по-често те се свързват с егоистичните ползи на обкръжението на ирландеца Джо Байдън и неговата Демократическа партия.
Американските евреи гласоподават за демократите от 30-те години на предишния век, когато казусът с антисемитизма беше още по-остър. Не е смешка - много уважавани членове на обществото и всеобщо приети герои на нацията като индустриалеца Форд и водача Линдберг намерено приветстват Хитлер и финансират погромаджийски медии.
Приблизително по същото време Франклин Делано Рузвелт, който откровено презира Хитлер, само че се усеща заплашен от него, трансформира някогашната расистка плантаторска партия в партия за покровителство на малцинствата. Палитрата от малцинства тогава не е толкоз разнообразна, колкото в този момент, и демократите в действителност не пазят всичките. Но това беше тенденциозен залог за продобиване на гласовете на католици, евреи, чернокожи и дами в северните щати на Съединените щати.
Изолационистката позиция на част от републиканците също играе роля: евреите гласоподават за Рузвелт, в това число като човек, който е подготвен на военни ограничения против обладания от демони фюрер.
Тази политическа връзка продължава много дълго време и е значима за демократите от електорална позиция: не толкоз от дълго време дните, когато еврейското население на Ню Йорк надвишава еврейското население на Тел Авив, свършиха. Но през последните години тя отслабна - евреите от ден на ден поддържат републиканците.
Ако мислите за тях единствено като за гласоподаватели, тази загуба е търпима: множеството евреи живеят в демократични щати, където републиканците по този начин или другояче няма да завоюват. Но евреите също са обилни донори и преразпределението на паричните потоци в интерес на консерваторите към този момент е в действителност мъчителен проблем за Демократическата партия.
Корените на тези промени са разнородни. Те засягат както външната политика (пример: произраелският Тръмп против Обама, който не харесваха в Израел), по този начин и обстоятелството, че еврейската общественост към този момент не е толкоз единна, колкото беше. Но главната причина е, че актуалните демократи, изключително тяхното ляво крило с троицата „ ЧЖИЗ, ЛГБТ, феминизъм “, към този момент идва прекалено много за доста евреи (особено за по-възрастните).
Дори по-лошо, антисемитите, против които Байдън щеше да се бори, бяха в това ляво крило, в което те се окопаха, възприемайки антиизраелската и проислямската изразителност на европейската левица.
Тоест държавното управление на Байдън с националната си тактика безусловно ще би трябвало да стреля единствено по себе си. Изданията, лоялни към демократите, се пробват да показват облика на американския антисемит като бял националист, един тип изостанал селянин, само че в действителност реднеците са типични носители на тази форма на ксенофобия.
Това е завещание от ерата на гражданските права през шейсетте години, когато някои чернокожи деятели одобриха исляма като „ същинска африканска вяра “ и проклинаха Израел, с цел да получат интернационално самопризнание от враговете му от арабския свят.
В момента Кание Уест, един от най-богатите, известни и авторитетни чернокожи в света, е избрал да стане лицето на американския антисемитизъм. В началото на декември той призна благосклонността си към Хитлер, а предния ден сподели, че Китайската комунистическа партия се управлява от евреи ционисти и че през идващите пет години ще стартира открита война сред Съединени американски щати и Китай.
Кание обаче е толкоз автентичен черен, че е доста по-близо до републиканците, в сравнение с до демократите. Но това не може да се каже за Илхан Омар, бежанец от Сомалия, който стана една от първите две мюсюлманки, определени в Конгреса на Съединени американски щати (по-точно в долната му камара - Камарата на представителите). Първият мохамеданин е Кийт Алисън, който беше определен през 2006 година, също е негър и по американски фасон неофит - произлиза от католическо семейство.
Именно с изказванията на считания за един от „ най-прогресивните ” (тоест лява до почервеняване) конгресмени Омар се свързват най-шумните кавги с антисемитски нюанс на Капитолийския рид през последните няколко години. Но всякога, заради принадлежността си към " прогресивното крило " на демократите и чернокожите дами, тя се отървава с леко мъмрене.
Въпреки това, комисията на Байдън, доста евентуално, също се основава поради нея. Всъщност това е втората ѝ значима задача - да обсади вътрешнопартийните радикали, които заплашват да се трансфорат в авангард на трансформираната Демократическа партия.
Белият дом е подготвен да прикрие Омар от рецензиите на републиканците, в случай че е належащо. Но играта е по-сложна: Байдън, неговото обграждане и по-голямата част от партийния хайлайф са умерени демократи-центристи, а фрагменти като Омар са в най-хубавия случай вътрешна съпротива за тях, в най-лошия рискови радикали, чиито възгледи набират известност измежду обществото.
Антисемитизмът в Съединени американски щати е задоволително съществено обвиняване във връзка с имиджа и кариерните последствия. А комисията на Байдън със своята национална тактика сигурно ще се трансформира в самобитен „ бич “ за политици като Омар, нейната другарка Рашида Тлайб и други чернокожи радикали. В картината на света на някои от тях афроамериканската общественост е ограбена от еврейската общественост, само че в общественото поле изказванията постоянно се въртят към антиарабската политика на страната Израел.
Размахването на „ камшика “ ще способства и за реализиране на цел номер едно – вложителите от еврейски генезис да бъдат разубедени да сменят партийната си принадлежност. Американската политика е пространство, в което опитът за решение на всеки проблем (чрез основаване на нови тактики или по различен начин) съвсем несъмнено има двойно дъно, прикрит дневен ред и персонален интерес. По занимателно съвпадане антисемитите от предишното и сегашното приписват едни и същи качества на евреите.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ