Нежната френска революция, която никога не получи признание
През юли 1944 година Гестапо обикаля из Париж и организира следващият сериозен лов на вещици. Издирването на шпиони и членове на съпротивата в никакъв случай не е било независимо прекарване. Да не приказваме че самият Париж остава в милостта на немската войска, която отхвърля да го заличи вечно, опожарявайки една столица на културата. Въпреки това, Гестапо продължава да работи и да търси тези вредители, които съумяват да унищожават организацията от вътрешната страна. Когато вратите на Мари Медълин Фуркад са разрушени, сътрудниците не чакат да открият жена.
Никой не е подозирал, че Мари ще е индивидът, който от 1941-1945 година ще води една от най-зловещите мрежи от шпиони в окупирана Франция. Макар и страната да капитулира доста рано, французите продължавали да демонстрират своя темперамент и да унищожават личната си промишленост, с която да забавят в допълнение военното дело. Именно фабриките на Peugeout и Citroen се трансформират в съществена пречка за Хитлер. Тази история към този момент е разказвана и ще се върнем назад на Форкейд. Макар и целият ѝ живот да е предан на страната, дамата в никакъв случай не получава някакви почести, даже и откакто излиза биографията ѝ през 1989 година Фуркод получава малко внимание.
Причината да помним това име идва с обстоятелството, че дамата съумява да управлява дребна войска от близо 3000 индивида. Нейните хора са натоварени със засичането на връзки, кражбата на документи, асистенция на идващите съдружници и още доста други. Съпротивата доставя карта на плажовете на Нормандия, доста преди да стартира самата атака. Доставят информация за постовете, на какво време се редуват и по какъв начин тъкмо са въоръжени. Именно информацията на нейните шпиони дава цялостният пакет от информация и с това подсигурява триумф. Когато нацистите идват, Фуркад е една от дамите в доста богата и охолна среда.
Не паради с това, само че нейните приятелки постоянно са търсили най-хубавата допустима рокля за деня. Новият режим кара всички да се дистанцират от държавното управление на немците и когато най-близките на бъдещата лидерка на съпротивата се оказват евтини предатели, тя избира да ги заобикаля и да влага времето, както и парите си в нещо надалеч по-сериозно и значимо – свободата си. Информацията в действителност лети по улиците на Париж и доста скоро са нужни хора, които да потърсят най-хубавото допустимо решение за деяние.
Снимка: By Anonymous EU (France) author in 1939 or 1940 – http://www.tournemire.net/jeannie.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16191826
Точно затова стартира и основаването на зони, където да оперират шпиони, чиято съществена функционалност е да бъдат с отворени очи и уши за всички маневри. Именно една от нейните агентки – Жани Русо – съумява да накара немските офицери да нарисуват ракетата V2 както и станцията, откоято ще се изстрелват за Лондон. Излишно е да споделяме, че Русо ще даде рисунката на съпротивата и най-после съдружниците доста добре ще знаят защо да бъдат готови. По време на окупацията, Фуркад ражда своето трето дете и тъй като би трябвало да бъде сигурна, че детето ѝ ще бъде предпазено, новороденото се крие в загадка стая и никой не схваща за него, до момента в който войната не завършва. През 1943 година Мари пътува до Лондон под прикритие и работи с британското разузнаване – MI6.
Именно там дава задоволителна информация за бъдещите офанзиви. Когато желае да се завърне назад във Франция, с цел да продължи делото си, нейните командващи офицери не я пускат и задържат идната командировка до юли 1944 година Пристигането ѝ е добре проведено и точно нейните сътрудници съумяват да я скрият задоволително добре. В края на войната, въпреки и френската независимост да е е извоювана с големи старания и към 429 жертви от нейните 3000 правилни служителя, Мъри се разминава с някакви почести от Шарл Дьо Гол. Наградени са 1038 индивида и Мъри не е една от тях – нейният брачен партньор обаче получава тези почести. Дори и след войната продължава да се бори за залавянето на последните сътрудници на Гестапо – Клаус Барби е един от тях и става прочут в историята като касапинът на Лион. Едва откакто съумяват да го осъдят, дамата си разрешава да отдъхне. Умира на 80-годишна възраст през 1989 година и остава без почести, въпреки и всички нейни някогашни сътрудници, както и редица други ветерани да заплащат за погребението ѝ.
Заглавна фотография: By Anonymous – https://www.nytimes.com/2019/03/12/books/review/lynne-olson-madame-fourcades-secret-war.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=82491994
