Пътят на Китай към въглероден неутралитет
През септември 2020 година китайският ръководител Си Дзинпин разгласи на 75-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации, че Китай ще се стреми към пик на своите излъчвания на въглероден диоксид (CO2) преди 2030 година и към реализиране на въглероден неутралитет до 2060 година Това са така наречен " двойни въглеродни цели ", напомня радио Китай.
Този ангажимент води до дълбоки последици и ще изисква промени, развиване и резултати в съвсем всеки аспект на производството, стопанската система и обществения живот. Четиридесет години са къс интервал за довеждане докрай на такава огромна промяна, само че Китай се е заел да направи нужното за реализиране на задачите.
Китай слага своята цел за постигане на въглеродна индиферентност до 2060 година Това е дълготрайна цел, работата за постигането на която стартира преди десетилетие. По данни на Международната банка, сега равнището на въглеродните излъчвания в Китай е към 7 метрични тона на година на глава от популацията. За съпоставяне – това е покрай стойностите на множеството европейски страни като Германия, Полша или Австрия, до момента в който Съединени американски щати и Канада държат двойни стойности от към 15 метрични тона.
Китай се стреми последователно да усили каузи на потреблението на неизкопаеми горива до към 20% до 2025 година, към 25% до 2030 година и над 80% до 2060 година В момента има разнообразни политики и стратегии, които поддържат и дават подтик на развиването на по-екологично ориентирана стопанска система и проучване на софтуерни решения в разнообразни сфери на стопанската система и обществения живот. Bank of China към този момент дават евтини заеми за финансови институции посредством инструмента за подкрепяне на намаляването на въглеродните излъчвания и ще направлява тези институции да дават заеми на компании в основни области за понижаване на въглеродните излъчвания.
Друга съществена за китайския пазар банка - Индустриалната и комерсиална банка на Китай (ICBC), най-големият търговски заемодател в страната, емитира 10 милиарда юана (около 1,5 милиарда щатски долара) зелени облигации, с цел да поддържа устрема на страната към въглероден неутралитет. Съответни политики и стратегии ще продължат да се ползват в бъдеще като профилирани проекти за осъществяване в основни области като енергетика, индустрия, строителство и превоз и за основни браншове като въглища, електрическа енергия, желязо, стомана и цимент. Освен това в това време се развиват и работят и съответни стратегии в региона на науката и технологиите, финансите и данъчното облагане. Всичко това е с една единствена цел – да поддържа уговорката на страната към реализиране на „ двойните въглеродни цели “.
Китай през последните 10 години доста целеустремено се движи от енергийна конструкция, основана на изкопаеми енергийни източници, към неизкопаеми енергийни запаси. Ако погледнем енергийния микс на Китай, за последните години процентът на нефосилизирани енергийни източници се е нараснал двойно – от под 10% през 2011 до съвсем 20% през предходната година.
Когато Китай афишира политиката си за постигане на въглероден неутралитет, за съществена цел е определена 2060 година – 10 години след по-голямата част от развитите стопански системи. Основни фактори, които въздействат на това решение, са историческото и икономическото развиване, равнището на индустриализация и урбанизация. Например, по данни на Световната банка, преди 40 години равнището на урбанизация в Китай е едвам 20%, сега този индикатор е 63%, а за развити страни като Съединени американски щати, Канада, Англия, Япония – над 80%. Китай извърши предварително задачата си за 2020 година - интензивността на въглеродните излъчвания е намаляла с 48% спрямо 2005 година, а идната стъпка е сложена за 2030-та, когато се чака понижаване с 65% по отношение на излъчванията от 2005 година
Миналата седмица Китай разгласява проект за деяние за интервала 2020-2030г. в поддръжка на задачата на страната за понижаване на въглеродните излъчвания посредством научни и софтуерни ограничения. Планът е резултат от взаимоотношението на девет централни отдела и се концентрира върху подсилване системата и механизма за научни проучвания, софтуерното развиване и отбраната на правата върху интелектуалната благосъстоятелност на обвързваните софтуерни достижения.
Китай усилва напъните си за създаване на повече вятърни и фотоволтаични електроцентрали, с цел да осъществя „ двойните въглеродни цели “. Инсталираният потенциал на възобновими енергийни източници в Китай записва двуцифрен растеж през първите пет месеца на годината. Към края на юли потенциалът за произвеждане на сила е бил към 340 милиона киловата, което е нарастване със 17,2% на годишна база, а този на фотоволтаичните ферми е достигнал 340 милиона киловата или растеж от 26,7%.
С ускорение построяването на широкомащабни вятърни и фотоволтаични енергийни бази в цялата страна, китайският бранш на нова екологична зелена сила се чака да има по-голям капацитет за напредък тази година на фона на засилените старания на държавното управление за реализиране на задачите.
В Урумчи, столицата на северозападния китайски Синдзян-уйгурски самостоятелен регион, построяването на фотоволтаични паркове и паркове за вятърна сила с общ конфигуриран потенциал от 1 милион киловата напредва с цялостна мощ. Проектът, който е измежду първата " партида " широкомащабни вятърни и фотоволтаични енергийни планове, утвърдени от централното държавно управление, се чака да генерира 2,5 милиарда киловатчаса зелена електрическа енергия (приблизително годишните енергийни потребности на страна като Малта), като в същото време икономисва ползване на повече от 800 000 тона въглища и понижава излъчванията на въглероден диоксид с 2,1 милиона тона. Списъкът с държавно утвърдени планове („ втората партида зелени планове “) включва голямо многообразие от райони, ситуирани из по-слабо развитите провинции и самостоятелни региони на Китай, в това число Вътрешна Монголия, Нинся, Синдзян, Цинхай и Гансу. Това е освен един голям стопански тласък за цялата зелена стопанска система на страната, само че също по този начин и необикновено опция за поддръжка и възкръсване на провинциалния обществен и стопански живот. Развитието на зелени планове из цялостен Китай е причина за възстановяване живота и работата в по-слабо развитите райони на страната.
През първата половина на 2022 година инсталираният потенциал на вятърна и фотоволтаична сила в Китай е добавил надлежно 12,94 милиона киловата и 30,88 милиона киловата, което съставлява 18,7 % и 44,7 % от общия нов енергиен потенциал, демонстрират данни на Националната енергийна администрация.
Централното държавно управление на Китай предизвиква набор от зелени технологии като вятърни турбини, слънчеви панели, транспортни средства с нова сила, екологично строителство на здания и доста енергоспестяващи артикули. Централна роля в развиването на потреблението на сила в Китай се отрежда на слънчевата сила, която се чака този бранш да стане най-големият примитивен енергиен източник към 2045 година
В допълнение към увеличението на потенциала за доставка на сила, фирмите възнамеряват да удвоят вложенията в планове за възстановяване и създаване на нова инфраструктурна мрежа за свръхвисоко напрежение, с цел да подобрят успеваемостта на потреблението на нова сила.
Държавната мрежова корпорация на Китай има намерение да инжектира 2,4 трилиона юана (354,53 милиарда долара) в електрическата мрежа през 14-ия петгодишен планов интервал (2021-2025), с цел да се доближат мечтаните резултати в построяването на нова система за ползване на сила в страната.
Този ангажимент води до дълбоки последици и ще изисква промени, развиване и резултати в съвсем всеки аспект на производството, стопанската система и обществения живот. Четиридесет години са къс интервал за довеждане докрай на такава огромна промяна, само че Китай се е заел да направи нужното за реализиране на задачите.
Китай слага своята цел за постигане на въглеродна индиферентност до 2060 година Това е дълготрайна цел, работата за постигането на която стартира преди десетилетие. По данни на Международната банка, сега равнището на въглеродните излъчвания в Китай е към 7 метрични тона на година на глава от популацията. За съпоставяне – това е покрай стойностите на множеството европейски страни като Германия, Полша или Австрия, до момента в който Съединени американски щати и Канада държат двойни стойности от към 15 метрични тона.
Китай се стреми последователно да усили каузи на потреблението на неизкопаеми горива до към 20% до 2025 година, към 25% до 2030 година и над 80% до 2060 година В момента има разнообразни политики и стратегии, които поддържат и дават подтик на развиването на по-екологично ориентирана стопанска система и проучване на софтуерни решения в разнообразни сфери на стопанската система и обществения живот. Bank of China към този момент дават евтини заеми за финансови институции посредством инструмента за подкрепяне на намаляването на въглеродните излъчвания и ще направлява тези институции да дават заеми на компании в основни области за понижаване на въглеродните излъчвания.
Друга съществена за китайския пазар банка - Индустриалната и комерсиална банка на Китай (ICBC), най-големият търговски заемодател в страната, емитира 10 милиарда юана (около 1,5 милиарда щатски долара) зелени облигации, с цел да поддържа устрема на страната към въглероден неутралитет. Съответни политики и стратегии ще продължат да се ползват в бъдеще като профилирани проекти за осъществяване в основни области като енергетика, индустрия, строителство и превоз и за основни браншове като въглища, електрическа енергия, желязо, стомана и цимент. Освен това в това време се развиват и работят и съответни стратегии в региона на науката и технологиите, финансите и данъчното облагане. Всичко това е с една единствена цел – да поддържа уговорката на страната към реализиране на „ двойните въглеродни цели “.
Китай през последните 10 години доста целеустремено се движи от енергийна конструкция, основана на изкопаеми енергийни източници, към неизкопаеми енергийни запаси. Ако погледнем енергийния микс на Китай, за последните години процентът на нефосилизирани енергийни източници се е нараснал двойно – от под 10% през 2011 до съвсем 20% през предходната година.
Когато Китай афишира политиката си за постигане на въглероден неутралитет, за съществена цел е определена 2060 година – 10 години след по-голямата част от развитите стопански системи. Основни фактори, които въздействат на това решение, са историческото и икономическото развиване, равнището на индустриализация и урбанизация. Например, по данни на Световната банка, преди 40 години равнището на урбанизация в Китай е едвам 20%, сега този индикатор е 63%, а за развити страни като Съединени американски щати, Канада, Англия, Япония – над 80%. Китай извърши предварително задачата си за 2020 година - интензивността на въглеродните излъчвания е намаляла с 48% спрямо 2005 година, а идната стъпка е сложена за 2030-та, когато се чака понижаване с 65% по отношение на излъчванията от 2005 година
Миналата седмица Китай разгласява проект за деяние за интервала 2020-2030г. в поддръжка на задачата на страната за понижаване на въглеродните излъчвания посредством научни и софтуерни ограничения. Планът е резултат от взаимоотношението на девет централни отдела и се концентрира върху подсилване системата и механизма за научни проучвания, софтуерното развиване и отбраната на правата върху интелектуалната благосъстоятелност на обвързваните софтуерни достижения.
Китай усилва напъните си за създаване на повече вятърни и фотоволтаични електроцентрали, с цел да осъществя „ двойните въглеродни цели “. Инсталираният потенциал на възобновими енергийни източници в Китай записва двуцифрен растеж през първите пет месеца на годината. Към края на юли потенциалът за произвеждане на сила е бил към 340 милиона киловата, което е нарастване със 17,2% на годишна база, а този на фотоволтаичните ферми е достигнал 340 милиона киловата или растеж от 26,7%.
С ускорение построяването на широкомащабни вятърни и фотоволтаични енергийни бази в цялата страна, китайският бранш на нова екологична зелена сила се чака да има по-голям капацитет за напредък тази година на фона на засилените старания на държавното управление за реализиране на задачите.
В Урумчи, столицата на северозападния китайски Синдзян-уйгурски самостоятелен регион, построяването на фотоволтаични паркове и паркове за вятърна сила с общ конфигуриран потенциал от 1 милион киловата напредва с цялостна мощ. Проектът, който е измежду първата " партида " широкомащабни вятърни и фотоволтаични енергийни планове, утвърдени от централното държавно управление, се чака да генерира 2,5 милиарда киловатчаса зелена електрическа енергия (приблизително годишните енергийни потребности на страна като Малта), като в същото време икономисва ползване на повече от 800 000 тона въглища и понижава излъчванията на въглероден диоксид с 2,1 милиона тона. Списъкът с държавно утвърдени планове („ втората партида зелени планове “) включва голямо многообразие от райони, ситуирани из по-слабо развитите провинции и самостоятелни региони на Китай, в това число Вътрешна Монголия, Нинся, Синдзян, Цинхай и Гансу. Това е освен един голям стопански тласък за цялата зелена стопанска система на страната, само че също по този начин и необикновено опция за поддръжка и възкръсване на провинциалния обществен и стопански живот. Развитието на зелени планове из цялостен Китай е причина за възстановяване живота и работата в по-слабо развитите райони на страната.
През първата половина на 2022 година инсталираният потенциал на вятърна и фотоволтаична сила в Китай е добавил надлежно 12,94 милиона киловата и 30,88 милиона киловата, което съставлява 18,7 % и 44,7 % от общия нов енергиен потенциал, демонстрират данни на Националната енергийна администрация.
Централното държавно управление на Китай предизвиква набор от зелени технологии като вятърни турбини, слънчеви панели, транспортни средства с нова сила, екологично строителство на здания и доста енергоспестяващи артикули. Централна роля в развиването на потреблението на сила в Китай се отрежда на слънчевата сила, която се чака този бранш да стане най-големият примитивен енергиен източник към 2045 година
В допълнение към увеличението на потенциала за доставка на сила, фирмите възнамеряват да удвоят вложенията в планове за възстановяване и създаване на нова инфраструктурна мрежа за свръхвисоко напрежение, с цел да подобрят успеваемостта на потреблението на нова сила.
Държавната мрежова корпорация на Китай има намерение да инжектира 2,4 трилиона юана (354,53 милиарда долара) в електрическата мрежа през 14-ия петгодишен планов интервал (2021-2025), с цел да се доближат мечтаните резултати в построяването на нова система за ползване на сила в страната.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ