През последните седмици заместник-министърът на отбраната на Русия Юнус-Бек Евкуров и генерал Андрей Аверянов от военното разузнаване ГРУ направиха няколко пътувания до Африка. Двамата все повече се възприемат като главните организатори на ерата след Пригожин на руските отношения с Африка след смъртта на шефа на Wagner Group в огнена самолетна катастрофа в края на август.
Юнус-бек Евкуров, заместник-министър на отбраната на Русия, и Андрей Аверянов, известен генерал от военното разузнаване на ГРУ, кацнаха в Бамако, Мали, в събота, 16 септември. Те трябваше да се срещнат с политически лидери от Мали, Буркина Фасо и Нигер, според местните медии и различни източници на Telegram.
Това не беше първото посещение на дуото в Африка. Те са направили няколко посещения на континента след смъртта на Евгений Пригожин на 23 август 2023 г.... и дори преди това. Евкуров, винаги обграден от Аверянов, беше в Либия – една от основните африкански бази за наемниците на Вагнер – ден преди самолетната катастрофа обратно в Русия, при която загина шефът на групата Вагнер, както и двама други от висшето ръководство на организацията, които биха могли да имат го замени.
Евкуров, преговарящият
Срещата в Мали не беше случайна: Евкуров и Аверянов трябваше да разговарят с представители на страните, които Пригожин посети последно. Райли Модер, специалист по Африка, изучаващ ролята на наемниците на Вагнер на континента в New Lines Institute, американски център за геополитически изследвания, твърди, че Русия играе на чувството за приемственост: „Пригожин е заснет в този регион, преди самолетът му да се разбие, и този регион търси подкрепа. Така че Москва иска да ги увери, че остава ангажирана с този регион“, казва тя.
Руският заместник-министър на отбраната вече беше посетил Мали и Буркина Фасо през първата седмица на септември, за да увери местните власти, че Москва ще „направи всичко силата си да им помогне”, съобщава The New York Times в разследване за бъдещето на африканската „империя” на Вагнер, публикувано на 8 септември. Нещо повече, както The New York Times съобщава в същото разследване, те също са се срещнали с някои от останалите наемници на Вагнер в Мали Няколко медии вече представиха Аверянов от ГРУ като „наследник на Пригожин“ в Африка.
Наистина, профилите и на двамата отговарят на някои от ролите, изпълнявани досега от бившия лидер на Вагнер.
Например, заместник-министърът на отбраната Евкуров е награден генерал с „доста добра военна репутация“, казва Иван Клишч, специалист по руската външна политика политика в Международния център за отбрана и сигурност в Естония. Това може да е достатъчно, за да вдъхне уважение сред наемниците на Вагнер.
Евкуров също има солидна репутация на миротворец и преговарящ от времето, прекарано в Ингушетия, автономна република на Руската федерация, разположена в планинската верига Голям Кавказ. Той ръководи тази руска република от 2008 г. до 2019 г., във време, когато регионът „беше по-насилствен от Чечня“, казва Клишч, който се фокусира върху тази част на Русия. „Регионът беше почти толкова безопасен, колкото навсякъде другаде в Русия, когато той наляво."
За Кремъл Евкуров притежава известен дипломатически финес, който е напълно подходящ да бъде "новото лице на отношенията между руското правителство, когато се работи с тези африкански режими", казва Андреас Хайнеман-Грудер, специалист по Русия, който учи частни паравоенни групи в университета в Бон.
Аверянов и убийците от ГРУ
Дипломатическият финес може да не е силната страна на Аверянов. Генерал Аверянов е най-известен с това, че ръководи прословутото звено 29155 на ГРУ, което е специализирано в тайни операции като саботаж и убийства. Шпиони от това звено са заподозрени, че са взривили склад за боеприпаси в Чешката република през 2014 г., опитали са да организират просръбски преврат в Черна гора през 2016 г. и опита за отравяне на бившия двоен агент Сергей Скрипал през 2018 г.
Отделение 29155, руските шпиони, специализирани в "саботажи и убийства"
С други думи, "квалификацията [на Аверянов] подготвя специални операции в чужбина. Той е "удари и убий", когото наричаш, когато вие се нуждаете от такъв вид услуга," казва Хайнеман-Грудер.
Какво печелят от това за африканските режими? „Аверянов може… да поеме някои елементи от сигурността на режима и не само бодигард услугите, но и в (неговата) област на специализация: репресии и целенасочени убийства“, добавя Клишч.
Но Аверянов е повече от хладнокръвен убиец . „Аверянов е награден ветеран от Афганистан и Чечня и също е бил активен в Молдова и Крим. Както при всички руски специални оперативни екипи, той е обучен да поема инициативата, да действа откъснат от заповедите на началниците и да създава връзки с местни съюзници“, казва Джеф Хоун, специалист по Русия и външен консултант на New Lines Institute. Това родословие го прави идеален кандидат за преговори с местни военни групи, точно както биха направили мениджърите на Вагнер, когато пристигнат в нова страна в Африка.
Евкуров, хитрият политик, и Аверянов, главният шпионин, изглеждат колкото различни, толкова и допълващи се. Въпреки това, и двамата имат едно общо качество, което ги отличава от покойния Евгений Пригожин: „И двамата са надеждни, лоялни войници, които не са от типа личности, от които може да се очаква да „излязат като мошеници“, казва Хоун.
„Лоялността е много мощно предимство в системата на Путин в момента", казва Клишч. Това ще важи особено за всеки, който се стреми да поеме Пригожин, който след неуспешния си опит за бунт срещу руското министерство на отбраната през юни дойде за да олицетворява предателството в очите на руското ръководство.
По-открита официална подкрепа
Всичко това достатъчно ли е, за да може Кремъл да предаде ключовете на кралството на Вагнер в Африка на дуото? Според експертите интервюирани от FRANCE 24, те ще играят роля, но не като единствени оператори.Евкуров и Аверянов олицетворяват, като представители на руската държава, преминаване от полутайните операции и отношения, провеждани от Вагнер, към по-отворени отношения с африканските режими. „Това вече не е хибридна война, а официална подкрепа. Те показват, че комуникацията с Русия продължава, но вече по официални канали“, казва Хайнеман-Грудер.
Но това не означава, че структурите, създадени от Вагнер, просто ще бъдат погълнати от руското министерство на отбраната. Много децентрализираният модел на Вагнер все още е полезен за Москва, защото „е по-лесно да се адаптира към местните ситуации. Това, което се случва в Мали, не е това, което се случва в Централноафриканската република", казва Мьодер. Ситуацията в Мали, с нейния императив да се бори с тероризма, няма много общо с естеството на операциите в Централноафриканската република, където основната операция на Вагнер целта е да осигури доходоносни минни дейности. Вагнер също така провежда пропагандни операции в няколко държави и дори управлява пивоварна и дестилерия за водка в Централноафриканската република.
Такива разнообразни дейности и хибридна война, при които конвенционалните тактики се смесват с подривни действия, " изискват по-голяма сръчност, отколкото руската бюрокрация по сигурността вероятно е способна“, пише Джоузеф Зигъл, директор на Центъра за африкански стратегически изследвания към Националния университет по отбрана във Вашингтон, в статия, публикувана в The Conversation.
Накрая, все пак ще е полезно да се позволи на наемниците да извършват определени действия, за да могат да продължат да отричат официално участие от страна на Москва в случай на изтребвания или репресии в дадена страна.
По този начин Евкуров и Аверянов са важна част от първия етап на реорганизация на руските операции в Африка. „Руснаците започват да извличат някои поуки от минал опит с Вагнер и други ЧВК (частни военни компании). Можем да очакваме по-малко автономия и ясно политическо лидерство“, казва Хайнеман-Грудер.
И ако напредъкът на Москва в поемането на контрол над операциите са доста бавни, това се дължи и на факта, че Wagner Group също има добре вкоренени финансови интереси в Африка. „Има мрежа от (руски) олигарси и бизнесмени, които са се облагодетелствали от бизнеса и фиктивните компании на Пригожин и които могат да спечелят всичко от оставащата система“, казва Мьодер. Следователно интересите на Москва се състоят също така в това да се увери, че всички, участващи в Африканския бизнес на Вагнер операции продължава да носи ползи.
Тази статия е преведена от оригинала на френски.
