Биотехнологични проекти за региона на Стара Загора разработват в Института за устойчив преход
През февруари 2021 година към Тракийския университет в Стара Загора проработи Институт за резистентен преход и развиване, чиято цел е да подкрепи трансформацията на стопанския модел в регионите, наранени от енергийния преход.
В състава му влизат и представители на софийския Технически университет, на Минно-геоложкия университет, на община Стара Загора, на синдикатите, на Българската стопанска камара, на Асоциацията на индустриалния капитал в България, на министерствата на образованието и енергетиката. Това посочи доцент Добри Ярков, Ректор на Тракийския университет и основател за основаването на Института.
Първата публична работна среща направихме още през февруари с представители на район Хъмбър, Англия. Тя беше доста потребна среща за обмяна на опит, за това което се е случило преди 25 – 30 години в този район, където е била най-голямата топлоелектрическа централа на въглища във Англия. Сега това е един от най-силно развитите райони.
Срещнахме се и с ръководителите на централите и мините в комплекс " Марица Изток ", както и със синдикалните им организации. Управителният съвет се срещна и с екипа на консултанта за направата на Териториалните проекти – " Прайс, Уотърхаус, Купърс ". Биоикономиката и въглищните райони коментирахме на среща с немските сътрудници от Лайпциг – Дрезден, където преди 25 години е имало интензивно произвеждане на сила от въглища. Териториалните проекти коментирахме и с непознати сътрудници – Словакия, Румъния, Полша, Чехия.
Най-сериозната работа която следва е научно развойната, споделя доцент Добри Ярков. 4 са направленията, по които се работи в Институтът за резистентен преход: стопански разбори и планове, биотехнологии, минно дело и геоложки изследвания, водородни технологии и енергийни системи.
Направлението за стопански разбори и обществени изследвания ще изготвя сюжети за развиване, тактики, само че и взаимни изследвания със обществените сътрудници във връзка с обществените резултати. Това е доста значимо за нас като университет, с цел да може този преход да стане с минимални обществени разтърсвания.
Няма подготвени модели, които можем да взаимстваме от нашите партьори, само че има хрумвания за нови бизнес модели, изяснява доцент Добри Ярков.
Един от тях е агроенергетика и биоикономика – потреблението на биогорива и биоотпадъци. Планираме и да стартираме производството на храни върху рекултивираните територии на Мини " Марица Изток ", първо с научна активност, с създаване на модели и пилотни планове. Това ще са висококачествени храни със лична марка, които да употребяват късите вериги за доставка – от фермата до вилицата.
Най-голямата мощ и ролята на науката в тази ситуация е да редуцира периода за възобновяване на почвата на рекултивираните земи в пъти, тъй че още през идващите години да излезем с подготвени артикули, сподели още доцент Добри Ярков:
" Вече имаме създадени научни планове, които започват още през идващите месеци. Проучванията на почвата и водата сочат, че няма съществуване на високи равнища на тежки метали или други нездравословни съставни елементи ".
Работи се и по улавянето и съхранението на въглеродния диоксид взаимно с Техническия университет и Минно-геоложкия университет. Тракийският университет се включва с потреблението на въглеродния диоксид за храна на специфични микроорганизми, които да създават биогорива, както и хранителни добавки за отглеждането на животни и за хората:
" Времето е малко, само че желая пилотните планове за въглеродния диоксид, за биотехнологиите, икономическите разбори да ги видя осъществени до края на мандата си след две години и половина и да излезем с подготвен бизнес модел. Но всичко, което следва да се случи, би трябвало да бъде доста добре премислено и интегрирано, да се включат всички експерти, от всички сфери на живота, тъй че стресът да бъде минимизиран и резултатът да бъде забележим не след 10 години, а незабавно откакто стартира този развой на промяна ".
Цялото изявление с доцент Добри Ярков можете да чуете в прикачения звуков файл.
В състава му влизат и представители на софийския Технически университет, на Минно-геоложкия университет, на община Стара Загора, на синдикатите, на Българската стопанска камара, на Асоциацията на индустриалния капитал в България, на министерствата на образованието и енергетиката. Това посочи доцент Добри Ярков, Ректор на Тракийския университет и основател за основаването на Института.
Първата публична работна среща направихме още през февруари с представители на район Хъмбър, Англия. Тя беше доста потребна среща за обмяна на опит, за това което се е случило преди 25 – 30 години в този район, където е била най-голямата топлоелектрическа централа на въглища във Англия. Сега това е един от най-силно развитите райони.
Срещнахме се и с ръководителите на централите и мините в комплекс " Марица Изток ", както и със синдикалните им организации. Управителният съвет се срещна и с екипа на консултанта за направата на Териториалните проекти – " Прайс, Уотърхаус, Купърс ". Биоикономиката и въглищните райони коментирахме на среща с немските сътрудници от Лайпциг – Дрезден, където преди 25 години е имало интензивно произвеждане на сила от въглища. Териториалните проекти коментирахме и с непознати сътрудници – Словакия, Румъния, Полша, Чехия.
Най-сериозната работа която следва е научно развойната, споделя доцент Добри Ярков. 4 са направленията, по които се работи в Институтът за резистентен преход: стопански разбори и планове, биотехнологии, минно дело и геоложки изследвания, водородни технологии и енергийни системи.
Направлението за стопански разбори и обществени изследвания ще изготвя сюжети за развиване, тактики, само че и взаимни изследвания със обществените сътрудници във връзка с обществените резултати. Това е доста значимо за нас като университет, с цел да може този преход да стане с минимални обществени разтърсвания.
Няма подготвени модели, които можем да взаимстваме от нашите партьори, само че има хрумвания за нови бизнес модели, изяснява доцент Добри Ярков.
Един от тях е агроенергетика и биоикономика – потреблението на биогорива и биоотпадъци. Планираме и да стартираме производството на храни върху рекултивираните територии на Мини " Марица Изток ", първо с научна активност, с създаване на модели и пилотни планове. Това ще са висококачествени храни със лична марка, които да употребяват късите вериги за доставка – от фермата до вилицата.
Най-голямата мощ и ролята на науката в тази ситуация е да редуцира периода за възобновяване на почвата на рекултивираните земи в пъти, тъй че още през идващите години да излезем с подготвени артикули, сподели още доцент Добри Ярков:
" Вече имаме създадени научни планове, които започват още през идващите месеци. Проучванията на почвата и водата сочат, че няма съществуване на високи равнища на тежки метали или други нездравословни съставни елементи ".
Работи се и по улавянето и съхранението на въглеродния диоксид взаимно с Техническия университет и Минно-геоложкия университет. Тракийският университет се включва с потреблението на въглеродния диоксид за храна на специфични микроорганизми, които да създават биогорива, както и хранителни добавки за отглеждането на животни и за хората:
" Времето е малко, само че желая пилотните планове за въглеродния диоксид, за биотехнологиите, икономическите разбори да ги видя осъществени до края на мандата си след две години и половина и да излезем с подготвен бизнес модел. Но всичко, което следва да се случи, би трябвало да бъде доста добре премислено и интегрирано, да се включат всички експерти, от всички сфери на живота, тъй че стресът да бъде минимизиран и резултатът да бъде забележим не след 10 години, а незабавно откакто стартира този развой на промяна ".
Цялото изявление с доцент Добри Ярков можете да чуете в прикачения звуков файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ