Историята на децата на Маугли – Амала и Камала
През есента на 1920 година група християнски проповедници, най-вече индийци, създали мисионерско пътешестване до региона Милнапор в Индия. В едно от далечните села жителите се обърнали към тях с молба да ги избавят от духове или призраци от близката джунгла.
Екипът, воден от преподобния Дж. Сингх, с цел да не сложи под въпрос силата на вярата, отишъл в джунглата. На високо дърво бил издигнат бдителен пункт, откъдето се виждали дупки в земята. Надвечер от една ненадейно се появил вълк, последван от втори, трети, техните дребни и най-после самият фантом се появил от дупката.
Това в действителност било извънредно творение, с ръце, крайници и торс като човек. Голяма кръгла глава, лицето също било като човешко, очите му блестели.
Първо, чудовището, облегнало лакти на ръба на дупката, деликатно се огледало в близост. Но по-късно скочило на земята и се наредило зад дребните. Появил се още един фантом! Бил безусловно същият като първия, само че по-малък. И двамата тичали на четири крайници.
Наблюдателите сграбчили револвери и почнали да се прицелват в чудовищата. Сингх, обаче, спрял стрелците. Използвали бинокли и Сингх съумял да убеди спътниците си, че това са човешки деца. Ловът бил анулиран.
Наемайки нови помощници, Сингх решил да разкопае дупката и да извлече децата от там. При първите удари на лопатите възрастните вълци изскочили от бърлогата: вълчицата незабавно била убита, а дребните били раздадени като премия. Децата се сгушили до самото дъно на дупката …
След дълги завършения те били отведени в църковното сиропиталище в Миднапор. Били две девойки. Освен Сингх, единствено брачната половинка му, която работела там, знаела историята за появяването им в сиропиталището.
Децата били доста слаби. Освен това, те не разбирали какво и по какъв начин да ядат, не знаели по какъв начин да пият от чаши. Те обичали млякото, само че можели да го смучат, като бебета, единствено благодарение на забрадка, чийто край бил натопен в течността.
Намерените деца били изкъпани и подстригани – те почнали да наподобяват напълно обикновено. Сингх сметнал, че по-голямото дете било на осем години, до момента в който по-малкото било на година и половина. Първата нарекли Камала, а втората Амала. Оттогава свещеникът почнал да води обстоен дневник, оповестен през 1942 година
Първоначално девойките спели доста. Но откакто се възстановили, след среднощ оставали будни. И двете храбро обикаляли по двора на сиропиталището, търсейки малка врата, с цел да избягат. Изобщо не се страхували от тъмното. Бягали извънредно бързо на четири крайници – като катерици.
По време на обикновено придвижване те се облягали на коленете, а дланите им били ориентирани на открито. Не можели да стоят изправени на два крайници. Отначало ядели и пиели в кучешко-вълча поза. И даже по-късно те не взимали сервираната храна с ръце, а я хващали с уста.
Усещали миризмата на сурово месо в кухнята от 70 метра или повече. Вдигайки носовете си, те всмуквали въздуха тъкмо като вълци или кучета. Веднъж Камала отдалеко се втурва в кухнята с брутално изражение на лицето си и ръмжейки, се пробва да грабне парче месо от масата.
По миризмата те незабавно откривали мъртво животно или птица и незабавно изяждали лесната плячка. После боледували от изгнилото месо. В последна сметка тези инфекции стават главната причина за гибелта им. Малката Амала умира първа през септември 1921 година
Момичетата постоянно си избирали най-тъмните места. Виждали по-добре през нощта, в сравнение с денем.
През студената зима хората се пробвали да ги обличат, само че девойките разкъсвали облеклата на дребни късчета незабавно щом учителите напуснели стаята. При всяко неприятно време те предпочитали да тичат голи, без очевидно да изпитват мраз.
В жегата кожата на девойките оставала хладна и гладка. Те не пиели повече течности от нормално, не се потели. Кожата им в никакъв случай не се омазнявала и мръсотията не залепвала по нея. Ако в миналото се случело да се изцапат, се избърсвали на тревата или земята, като кучета и котки.
Очевидно Амала и Камала не възприемали другите хора, в това число децата, като свои. Веднъж Сингх им донесъл бебе, което още не се било изправило на крайници. Първоначално те приели бебето много другарски, само че по-късно, откакто го разпознали, го захапали.
Сингх предположил, че тъгували по себеподобните. Изглеждало, че нищо към тях не ги интересувало – седели с часове и зяпали както в медитацията, до един миг. За да ги разбудят, при тях била сложена група деца. Децата се забавлявали, играели, чуруликали, само че въобще не заинтригували Амала и Камала. Те прогонили децата, показвайки им зъбите си.
Веднъж девойките съумели да изскочат от двора на сиропиталището и незабавно се скрили в гъстите шубраци. На повикването не дали отговор, а намирането и връщането им се оказало много мъчно. Те били влюбени във възрастните педагози, изключително в брачната половинка на Сингх. Тя хранела Амала и Камата, когато се разболели, третирала ги с откровена угриженост. Тя мигновено разбирала какво желаят девойките и се опитвала да им угоди. Понякога отказвали да одобряват храна от ръцете на други хора.
По-младата Амала била по-отзивчива – явно вълчите привички още не били толкоз надълбоко вкоренени.
И двете проявявали доста слаби страсти. Те не се усмихвали и не се смеели. Понякога било ясно, че са удовлетворени от вкусната храна, само че лицата им оставали непроницаеми. Те в никакъв случай не плачели. Сълзи по бузите на Камала се появили единствено един път, когато Амала умряла до нея.
В взаимните игри страстите им се проявявали в придвижвания, да вземем за пример в радостно скачане, както и в специфични погледи, хвърлени една към друга.
Не издавали никакви звуци – никой не чувал от тях нито нормалния детски рев, нито крясъци на наслада. Очевидно девойките били научили добре, че покрай бърлогата би трябвало да е доста безшумно. Само понякога, страдащи от заболяване, те започвали да вият като вълци в най-тъмната част на нощта. Обикновено в къси серии три пъти на нощ, като часовник.
Когато живеели с вълци, нямало кой да развие речевите им умения. Очевидно по-голямата Камала се е озовала в джунглата в доста ранна възраст. Удивително е по какъв начин вълците са съумели да ги нахранят.
Останала сама след гибелта на Амала, Камала почнала да търси компания измежду котенца и пилета, само че най-много като придружител тя била привлечена от дребното на хиена.
Камала усвоила някои от човешките жестове. Затова в отговор на въпроси тя кимала с глава. Развитието ѝ съответствало на възрастта на дете на година и половина. Ставите станали по-подвижни – момичето се научило да изправя краката си в коленете. Това било улеснено от постоянен масаж със синапено масло.
Г -жа Сингх посочила забележителна досетливост, измисляйки всички нови трикове, с цел да вдигне Камала безусловно на крайници. Постепенно били въведени нови извършения – да вземем за пример приемане на лакомство от горния рафт. Въпреки това, даже след две години живот в сиропиталището, Камала не можела да стои крепко на краката си дълго време.
Тя се плашела от тъмнината на улицата и с настъпването на здрача предпочитала да остане в къщата. Спряла да уринира на всички места и по образеца на другите се научила да върви до тоалетната. Обичала да плува, само че без потапяне във вода: като малко дете, биела водата с ръце, като я плискала върху себе си.
Камала стартира да прави оценка театъра, през нощта дърпала одеялото върху себе си и не го хвърляла на пода, както преди. Когато отивала на разходка, обличала рокля. Постепенно тя се трансформирала в привързано и чинно дете, в развиване – на към седем години.
Камала се изправила на крайници в средата на 1923 година, само че по този начин и не съумяла да се научи да тича. Нейното отношение към децата в сиропиталището също се трансформирало. Започнала да се грижи за тях и, в случай че нещо се случи, влачела възрастните на помощ.
Г -жа Сингх се наричала майка в сиропиталището и скоро Камала стартира да схваща за кого се приказва. Тъй като момичето не говорело, от време на време отговаряла на въпроси с изразителни погледи, които обаче оставали недешифрирани. Но на седмата година от престоя си в приюта тя почнала да схваща речта и по-късно овладяла уменията си.
Отначало казвала неразбираеми елементи от думи. С течение на времето речта ставала все по-отчетлива. Вярно, речникът й бил доста дребен, по тази причина си пособия с жестове. Момичето разговаряло с децата по собствен личен метод.
В един миг развила навика непрекъснато да мърмори и даже да си тананика някои думи. Понякога Камала била толкоз потопена в този обред, че не забелязвала индивида, който се приближавал към нея. Изглеждала очарована от ритъма.
Тя предпочитала аленото пред всички останали цветове, даже обичаните й кукли били червени.
През септември 1929 година Камала се разболяла. Събрали най -добрите лекари в града. Точна диагноза в никакъв случай не била сложена. Състоянието й се влошавало бързо. След месец и половина тя умира от уремия.
Автор: Десислава Михалева
