“Ничии тела”. Как стотици хора загинаха в бягството си през България
През България минава път, който не е на картата и е все по-смъртоносен. По него вървят мигрантите, тръгнали за Западна Европа. Някои умират по пътя. После околните им ги търсят измежду безпорядък и корупция. Разследване на Свободна Европа, Lighthouse Reports, The I Newspaper, Solomon, Der Spiegel и ARD.
“Това е синът ми! ”, възкликва със стегнат в гърлото глас 53-годишният сириец от Алепо Хусам Ал-Дийн Бибарс. Дежурният служител на реда в Елхово му демонстрира фотография на явно мъртъв млад мъж със сиво-черни облекла. На фотографията той лежи в пръстта в землището на село Мелница, Ямболска област.
Само ден по-рано бащата е дошъл в България от Дания, където живее, с вярата да открие безследно изчезналия си наследник Мажд , на 27 години. Екипът ни съпровожда бащата в това търсене.
Още 22 дни по-рано Мажд е минал незаконно българо-турската граница с група, водена от трафиканти. Платил е 7000 евро на каналджиите, с цел да доближи до заветната дестинация - Германия, където мечтае да се откри с жена си и дребната си щерка.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Хусам е чул сина си за финален път ден преди началото на съдбовното пътешестване. “Как си баща, добре ли си със здравето? ” - пита Мажд.
Хусам и фотографията
“На първата фотография не беше той. На втората обаче беше. Когато го видях, се сринах на земята ”, сподели бащата. От полицията му изясняват, че синът му е умрял от изтощеност и че по тялото му няма следи от принуждение.
Първоначалната мисъл на Хусам Бибарс е да вземе тялото на Мажд и да го погребе вкъщи, в Сирия или в Турция, при фамилията му. Тази вяра бързо бива попарена. Разбираме, че младият мъж към този момент е заровен служебно в анонимен гроб в Елхово с разпореждане на областен прокурор от Ямбол. Документът е публикуван едвам 4 дни откакто тракторист инцидентно е намерил тялото му и звъни в полицията.
“Слушаме, че Европа е земя на независимост, народна власт и човешки права. Но къде са човешките права в това да не мога да видя сина си преди да бъде заровен? Видях само гроба му, фотосите и телефона му. Това е всичко, което имам от него ”, споделя бащата.
Един от стотици починали
Мажд Бибарс е един от стотиците бежанци от Близкия изток, изгубили живота си в последните години, до момента в който минават по така наречен Балкански маршрут в опит да намерят протекция в Европа.
По данни на европейската гранична организация Frontex , през 2022 година броят на опитите за прекосяване на европейските граници доближава до пиковите нива от 2016 година, като съвсем половината от тях, или 145 000 души, са минали точно през Югоизточна Европа.
Обикновено гибелта по европейските граници се свързва с трагичните корабокрушения по крайбрежията на Средиземно море. Но разнообразни отчети, като плана на Международната организация по миграция демонстрират, че сухопътният маршрут през Балканите става все по-опасен.
В продължение на повече от седем месеца екип от публицисти на Lighthouse reports, Der Spiegel, ARD, Свободна Европа и Inews наблюдава и документира десетки случаи на мигранти, безследно изчезнали или изгубили живота си в опит да преминат през три страни от така наречен Балкански маршрут - България, Сърбия и Босна и Херцеговина.
За фамилиите им процесът по търсене се оказва същински призрачен сън. Ако се окаже, че мигрантът е умрял, те би трябвало да разпознават и вероятно да репатрират тялото му, или да го погребат в България.
За фамилиите процесът по търсене се оказва същински призрачен сън
Само че на национално и на интернационално равнище няма нито обединен, нито съответен отговор на техните въпроси. Независимо от разрастващия се мащаб на казуса, роднините на починали и изчезнали мигранти се сблъскват с липса на информация, индиферентност и тромави административни процедури. А в случай че действието се развива в България - и с корупция в бургаската морга, където се озовава най-големият брой от телата за починалите.
“Лавинообразен ” растеж на изчезналите и починалите
“Често се случва да получа позвъняване в среднощ от човек (...), който, на негоден британски непосредствено ме пита: Можете ли да намерите брат ми? ”, споделя Калинка Янкова от Службата за възобновяване на фамилни връзки към Българския червен кръст .
“Най-много ни стимулира това да намираме хората живи. Но в последно време рядко имаме този шанс ”, добавя тя.
Янкова и екипът й разполагат с 631 сигнала за хипотетично починали през тази година и още стотици молби за търсене на изчезнали мигранти, подадени от роднините им. Към момента имат открити към 20 смъртни случая, в които са съдействали на фамилиите за идентифициране на умрелите им близки. Сред тях има и деца.
“Всичко стартира през септември предходната година и от този момент случаите набъбнаха лавинообразно ”, споделя Янкова.
Думите й се удостоверяват и от данните на правозащитната организация Фондация “Достъп до права ” , или ФАР , която единствено за месеците септември и октомври 2023 година е получила на своя незабавен телефон 70 сигнала за изчезнали на територията на страната мигранти. За трима от тях по-късно схващат, че са умряли в горите към град Средец.
“В към 95 % от случаите това са родственици, които се свързват с нас, акцентирайки България, като страна, в която те за финален път са се чули с лицето ”, споделиха от ФАР.
В останалите към 5 % персонално трафикантите подават сигнали за бедстващи хора, само че това се случва часове откакто индивидът е бил зарязан, с цел да се избегне рискът от това чиновници на гранична полиция да задържат групата или да я върнат в Турция - процедура, за която ви. Основните места, където се намират лицата, са в горите към Средец и планината “Странджа ” - регион, печално прочут още от времето на комунистическите гранични войски като “триъгълника на гибелта ”.
Но действително черната статистика е много по-голяма. Само за интервала 2022-2023 година в моргата към УМБАЛ Бургас , която е и най-натоварената поради близостта си до турската граница, са съхранявани общо 54 тела на мигранти. 31 от тях са открити от началото на тази година. Проверките ни в граничните региони до Турция и Сърбия откриха най-малко 93 смъртни случаи с мигранти на територията на страната за последните две години.
Само за две години и единствено за тази част от Балканския маршрут жертвите са 155
Екипът ни документира други 62 случая от Сърбия и Босна и Херцеговина за същия интервал, с което трагичните произшествия по тази част от Балканския маршрут, открити единствено в границите на това следствие, доближиха 155 .
В локалните медии тематиката е сведена до сензационни заглавия от вида на “Моргата в Бургас се препълни ” или “Странджа е осеяна с трупове ”. Ние взехме решение да проследим историите зад числата, аргументите за огромния брой трагични произшествия и методите, по които институциите се оправят с тях.
В търсене на изчезналите родственици
Мохамад Мудасир Арианпур е гордостта на фамилията си. Служи в афганистанската войска, до момента в който талибаните не вземат още веднъж властта през 2021 година Това прави живота му вкъщи неосъществим.
На 21 септември 2022 година Мохамад прекосява турско-българската граница с група от 26 други мигранти, водени от двама трафиканти. На 25 септември младият мъж губи сили и не може да продължи пътя през горите на Странджа. Негови другари виждат, че се намират покрай село и му оставят две бутилки с вода с вярата, че скоро ще бъде открит и предаден на българските управляващи.
Оттогава никой няма връзка с него.
В идващите месеци негови родственици, живеещи в Западна Европа, посещават България няколко пъти, обикалят полицейски ръководства, бежански центрове, лечебни заведения и морги, само че опитите им да го открият не се увенчават с триумф.
Отчаяното търсене ги среща и с други фамилии, сполетени от същата орис. Сестра му Фатеме Арианпур взема решение да сътвори whatsapp група, в която всички си оказват помощ и обменят информация.
“Намерихме се в разнообразни групи във Facebook и разбрахме, че сме толкоз доста хора в една и съща обстановка ”, споделя Фатме. “Надявам се, че като приказваме за тези неща, ще успеем да променим нещо. Независимо дали са живи или мъртви, хората имат права ”, добавя тя.
Близките на починалите се провеждат в групи в обществените мрежи
Именно в основаната от нея група, както и в други сходни срещнахме главния воин на историята ни - Хусам Бибарс, както и други фамилии, с които разговаряхме.
Поне четирима от интервюираните ни споделиха, че при визитите си в моргата в УМБАЛ Бургас са плащали на чиновници на лечебното заведение, с цел да видят дали околните им не са измежду съхраняваните там тела.
Сумите, за които чухме, варираха сред 50 лв. и 200 евро на посещаване.
“В последна сметка всички просто желаят пари ”, заключи опита си Али , афганистански емигрант. Той прекарва месеци в България, пробвайки се да погребе 16-годишния си брат, като общо разноските му възлизат на над 8000 евро.
50 лв.
Оплакванията от корупционни практики с тела на мигранти в моргата в Бургас не са нищо ново за работещите в правозащитния бранш.
“Получавали сме информация и сигнали, че от фамилии, разкрили мъртъв човек там, са били желани огромни суми за удостоверение, че тялото е там, и за освобождението му. Оплакват се, че са им били желани пари на всяка стъпка от процеса ”, споделя Георги Войнов , юрист в бежанско-мигрантската работа на Българския хелзинкски комитет .
За Калинка Янкова от БЧК новината за сходни форми на изнудване идва от близки на умрял афганистанец, които й споделят, че са платили над 100 евро, с цел да видят тялото на своя непосредствен.
“Бях отвън себе си от отвращение.(...) Когато споделих с един сътрудник, той ми сподели: добре пристигнала в клуба ”, прибавя тя.
Аудиофайл, с който екипът ни разполага, е и първото изрично удостоверение на тези изказвания. В него ясно се чува по какъв начин чиновник на моргата в Бургас желае общо 100 лв. от семейство, търсещо собствен непосредствен, поради това, че ще му спомага с процеса по идентификация.
“Две по 50. Двама индивида сме. Още едно 50 ”, инструктира той роднините, преди да ги насочи към процедура по различаване посредством ДНК.
Служител на моргата в Бургас е изискал общо 100 лв. от околните на умрял, с цел да им каже каква е процедурата
От УМБАЛ Бургас обясниха, че в лечебното заведение не е постъпвал нито един сигнал или тъжба за сходни практики и обясниха, че идентификацията на телата се прави единствено и само в наличието на проверяващ служител на реда и правосъден доктор.
“Огромна част от телата са в положение на напреднало разлагане и е невероятно да бъдат разпознати без ДНК експертиза, даже и да бъдат показани ”, прецизираха от болничното заведение.
“Апелираме сходни сигнали и недоволства, да бъдат адресирани по формалния ред към нас и към проверяващите органи. Ако се откри, че има сходни практики, чиновниците ще понесат съответната отговорност ”, уточни още ръководството на МБАЛ Бургас.
“Ничии тела ”
В българския Наказателно-процесуален кодекс процедурите по идентифициране на инцидентно открити тела са едни и същи, без значение дали въпросът визира български или непознат жител. В сходни случаи прокуратурата стартира досъдебно произвеждане, което има две цели: да разпознава лицето и да откри повода за гибелта. На жертвите се взема ДНК, което се съхранява, в случай че вероятно в бъдеще се появят близки, които желаят да извършат различаване.
Съвпадението на ДНК е наложително за освобождение на тела от моргите или за възможна ексхумация, което лишава към 3 месеца и в допълнение усложнява процеса по репатриране на умрелите. Към момента Хусам Бибарс към този момент над месец чака резултатите от ДНК тест, с цел да може да получи значими документи за фамилията на умрелия си наследник.
В случай, че самоличността на лицето не може да бъде открита, и няма данни за принудително породена гибел, наблюдаващият прокурор може да издаде разпореждане за осъществяване на служебно заравяне, което е в пълномощията на съответната община.
Чрез запитвания по Закона за достъп до социална информация разбрахме, че през последните 4 години общините Бургас, Средец и Ямбол са направили общо 14 служебни погребения, като главната част - 10, са били в Бургас.
Тези данни се отнасят за всички неидентифицирани тела, само че визити на гробищните паркове ни дават съображение да считаме, че в болшинството от случаите става дума за мигранти. За съпоставяне, от най-голямата община в страната, столичната, в същия интервал не е осъществено нито служебно заравяне, разпоредено от прокурор.
Остава отворен и въпросът за какво от моргата в Бургас постоянно идват недоволства, че е претъпкана с тела на неидентифицирани мигранти, някои от които престояват там с години, а случаи като този на Мажд Бибарс биват завършени за четири дни, повдигайки съществени подозрения, че въобще са били правени опити тялото да бъде разпознато.
За 4 години в общините Бургас, Средец и Ямбол са осъществени 14 служебни погребения
В отговор на наше питане от Главната прокуратура ни увериха, че на централно равнище няма решение за по-бързо освобождение на тела и това “не е допустимо, защото наблюдаващите прокурори следва прецизно да съблюдават нормите на Наказателно-процесуален кодекс ”.
“Ако околните не пожелаят да получат тялото и категорично заявят това, тогава се пристъпва към служебно заравяне. Същото се постанова да се извърши и когато не бъде открита самоличността на умрелия – при обективно положени изчерпателни старания за това или при случаи, когато се обясни, че умрелият няма близки и родственици ”, показват прокурорите. Те акцентират, че при случаите с български жители се работи по същия метод.
Но Милен Божидаров , който е прокурор в Ямболската районна прокуратура, признава, че стремежът в неговия регион е случаите да се завършват бързо.
“Това е въпрос на организация на процеса, всички ние целим експедитивност ”, съобщи той.
По думите на прокурора, при “обичайни условия ” роднините на починали се търсят и нормално се откриват още в деня на гибелта.
Но явно случаите с телата на мигранти не попадат в нормалната догадка.
“Когато ние имаме неидентифициран мъртвец, за който няма пояснение [за самоличността], с изключение на, че е [ясно, че е] емигрант, и се допуска, че роднините му са някъде по света и не са се свързали с нас в този, предходния или по-предходния ден, няма справедливи аргументи, които да постановат съхранението на този мъртвец ”, изясни той.
“Представете си, че този татко не се беше появил - ние по този начин или другояче нямаше да стигнем до някакъв резултат и трупът не може да стои безпределно в камера в някое от здравните заведения ”, добави прокурорът.
Но съгласно юрист Драгомир Ошавков , който работи с фондация ФАР в Бургас, в големия % от случаите с мигранти органите на досъдебното произвеждане и прокуратурата просто нямат интерес от това да правят подробни проучвания и да откриват действително аргументите за гибелта и самоличността.
“Те бързат да приключат по най-бързия и комфортен за тях метод това досъдебно произвеждане ”, категочен е той.
“Това са едни ничии хора, ничии тела. Мигранти, които не съставляват огромен публичен интерес. Те не са мечтани в България, не са мечтани евентуално и в Западна Европа. Вероятно по тази причина те са считани по-скоро като тежест за системата, вместо като случаи, които би трябвало да бъдат позволени ”, счита юристът.
“Това е синът ми! ”, възкликва със стегнат в гърлото глас 53-годишният сириец от Алепо Хусам Ал-Дийн Бибарс. Дежурният служител на реда в Елхово му демонстрира фотография на явно мъртъв млад мъж със сиво-черни облекла. На фотографията той лежи в пръстта в землището на село Мелница, Ямболска област.
Само ден по-рано бащата е дошъл в България от Дания, където живее, с вярата да открие безследно изчезналия си наследник Мажд , на 27 години. Екипът ни съпровожда бащата в това търсене.
Още 22 дни по-рано Мажд е минал незаконно българо-турската граница с група, водена от трафиканти. Платил е 7000 евро на каналджиите, с цел да доближи до заветната дестинация - Германия, където мечтае да се откри с жена си и дребната си щерка.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Хусам е чул сина си за финален път ден преди началото на съдбовното пътешестване. “Как си баща, добре ли си със здравето? ” - пита Мажд.
Хусам и фотографията
“На първата фотография не беше той. На втората обаче беше. Когато го видях, се сринах на земята ”, сподели бащата. От полицията му изясняват, че синът му е умрял от изтощеност и че по тялото му няма следи от принуждение.
Първоначалната мисъл на Хусам Бибарс е да вземе тялото на Мажд и да го погребе вкъщи, в Сирия или в Турция, при фамилията му. Тази вяра бързо бива попарена. Разбираме, че младият мъж към този момент е заровен служебно в анонимен гроб в Елхово с разпореждане на областен прокурор от Ямбол. Документът е публикуван едвам 4 дни откакто тракторист инцидентно е намерил тялото му и звъни в полицията.
“Слушаме, че Европа е земя на независимост, народна власт и човешки права. Но къде са човешките права в това да не мога да видя сина си преди да бъде заровен? Видях само гроба му, фотосите и телефона му. Това е всичко, което имам от него ”, споделя бащата.
Един от стотици починали
Мажд Бибарс е един от стотиците бежанци от Близкия изток, изгубили живота си в последните години, до момента в който минават по така наречен Балкански маршрут в опит да намерят протекция в Европа.
По данни на европейската гранична организация Frontex , през 2022 година броят на опитите за прекосяване на европейските граници доближава до пиковите нива от 2016 година, като съвсем половината от тях, или 145 000 души, са минали точно през Югоизточна Европа.
Обикновено гибелта по европейските граници се свързва с трагичните корабокрушения по крайбрежията на Средиземно море. Но разнообразни отчети, като плана на Международната организация по миграция демонстрират, че сухопътният маршрут през Балканите става все по-опасен.
В продължение на повече от седем месеца екип от публицисти на Lighthouse reports, Der Spiegel, ARD, Свободна Европа и Inews наблюдава и документира десетки случаи на мигранти, безследно изчезнали или изгубили живота си в опит да преминат през три страни от така наречен Балкански маршрут - България, Сърбия и Босна и Херцеговина.
За фамилиите им процесът по търсене се оказва същински призрачен сън. Ако се окаже, че мигрантът е умрял, те би трябвало да разпознават и вероятно да репатрират тялото му, или да го погребат в България.
За фамилиите процесът по търсене се оказва същински призрачен сън
Само че на национално и на интернационално равнище няма нито обединен, нито съответен отговор на техните въпроси. Независимо от разрастващия се мащаб на казуса, роднините на починали и изчезнали мигранти се сблъскват с липса на информация, индиферентност и тромави административни процедури. А в случай че действието се развива в България - и с корупция в бургаската морга, където се озовава най-големият брой от телата за починалите.
“Лавинообразен ” растеж на изчезналите и починалите
“Често се случва да получа позвъняване в среднощ от човек (...), който, на негоден британски непосредствено ме пита: Можете ли да намерите брат ми? ”, споделя Калинка Янкова от Службата за възобновяване на фамилни връзки към Българския червен кръст .
“Най-много ни стимулира това да намираме хората живи. Но в последно време рядко имаме този шанс ”, добавя тя.
Янкова и екипът й разполагат с 631 сигнала за хипотетично починали през тази година и още стотици молби за търсене на изчезнали мигранти, подадени от роднините им. Към момента имат открити към 20 смъртни случая, в които са съдействали на фамилиите за идентифициране на умрелите им близки. Сред тях има и деца.
“Всичко стартира през септември предходната година и от този момент случаите набъбнаха лавинообразно ”, споделя Янкова.
Думите й се удостоверяват и от данните на правозащитната организация Фондация “Достъп до права ” , или ФАР , която единствено за месеците септември и октомври 2023 година е получила на своя незабавен телефон 70 сигнала за изчезнали на територията на страната мигранти. За трима от тях по-късно схващат, че са умряли в горите към град Средец.
“В към 95 % от случаите това са родственици, които се свързват с нас, акцентирайки България, като страна, в която те за финален път са се чули с лицето ”, споделиха от ФАР.
В останалите към 5 % персонално трафикантите подават сигнали за бедстващи хора, само че това се случва часове откакто индивидът е бил зарязан, с цел да се избегне рискът от това чиновници на гранична полиция да задържат групата или да я върнат в Турция - процедура, за която ви. Основните места, където се намират лицата, са в горите към Средец и планината “Странджа ” - регион, печално прочут още от времето на комунистическите гранични войски като “триъгълника на гибелта ”.
Но действително черната статистика е много по-голяма. Само за интервала 2022-2023 година в моргата към УМБАЛ Бургас , която е и най-натоварената поради близостта си до турската граница, са съхранявани общо 54 тела на мигранти. 31 от тях са открити от началото на тази година. Проверките ни в граничните региони до Турция и Сърбия откриха най-малко 93 смъртни случаи с мигранти на територията на страната за последните две години.
Само за две години и единствено за тази част от Балканския маршрут жертвите са 155
Екипът ни документира други 62 случая от Сърбия и Босна и Херцеговина за същия интервал, с което трагичните произшествия по тази част от Балканския маршрут, открити единствено в границите на това следствие, доближиха 155 .
В локалните медии тематиката е сведена до сензационни заглавия от вида на “Моргата в Бургас се препълни ” или “Странджа е осеяна с трупове ”. Ние взехме решение да проследим историите зад числата, аргументите за огромния брой трагични произшествия и методите, по които институциите се оправят с тях.
В търсене на изчезналите родственици
Мохамад Мудасир Арианпур е гордостта на фамилията си. Служи в афганистанската войска, до момента в който талибаните не вземат още веднъж властта през 2021 година Това прави живота му вкъщи неосъществим.
На 21 септември 2022 година Мохамад прекосява турско-българската граница с група от 26 други мигранти, водени от двама трафиканти. На 25 септември младият мъж губи сили и не може да продължи пътя през горите на Странджа. Негови другари виждат, че се намират покрай село и му оставят две бутилки с вода с вярата, че скоро ще бъде открит и предаден на българските управляващи.
Оттогава никой няма връзка с него.
В идващите месеци негови родственици, живеещи в Западна Европа, посещават България няколко пъти, обикалят полицейски ръководства, бежански центрове, лечебни заведения и морги, само че опитите им да го открият не се увенчават с триумф.
Отчаяното търсене ги среща и с други фамилии, сполетени от същата орис. Сестра му Фатеме Арианпур взема решение да сътвори whatsapp група, в която всички си оказват помощ и обменят информация.
“Намерихме се в разнообразни групи във Facebook и разбрахме, че сме толкоз доста хора в една и съща обстановка ”, споделя Фатме. “Надявам се, че като приказваме за тези неща, ще успеем да променим нещо. Независимо дали са живи или мъртви, хората имат права ”, добавя тя.
Близките на починалите се провеждат в групи в обществените мрежи
Именно в основаната от нея група, както и в други сходни срещнахме главния воин на историята ни - Хусам Бибарс, както и други фамилии, с които разговаряхме.
Поне четирима от интервюираните ни споделиха, че при визитите си в моргата в УМБАЛ Бургас са плащали на чиновници на лечебното заведение, с цел да видят дали околните им не са измежду съхраняваните там тела.
Сумите, за които чухме, варираха сред 50 лв. и 200 евро на посещаване.
“В последна сметка всички просто желаят пари ”, заключи опита си Али , афганистански емигрант. Той прекарва месеци в България, пробвайки се да погребе 16-годишния си брат, като общо разноските му възлизат на над 8000 евро.
50 лв.
Оплакванията от корупционни практики с тела на мигранти в моргата в Бургас не са нищо ново за работещите в правозащитния бранш.
“Получавали сме информация и сигнали, че от фамилии, разкрили мъртъв човек там, са били желани огромни суми за удостоверение, че тялото е там, и за освобождението му. Оплакват се, че са им били желани пари на всяка стъпка от процеса ”, споделя Георги Войнов , юрист в бежанско-мигрантската работа на Българския хелзинкски комитет .
За Калинка Янкова от БЧК новината за сходни форми на изнудване идва от близки на умрял афганистанец, които й споделят, че са платили над 100 евро, с цел да видят тялото на своя непосредствен.
“Бях отвън себе си от отвращение.(...) Когато споделих с един сътрудник, той ми сподели: добре пристигнала в клуба ”, прибавя тя.
Аудиофайл, с който екипът ни разполага, е и първото изрично удостоверение на тези изказвания. В него ясно се чува по какъв начин чиновник на моргата в Бургас желае общо 100 лв. от семейство, търсещо собствен непосредствен, поради това, че ще му спомага с процеса по идентификация.
“Две по 50. Двама индивида сме. Още едно 50 ”, инструктира той роднините, преди да ги насочи към процедура по различаване посредством ДНК.
Служител на моргата в Бургас е изискал общо 100 лв. от околните на умрял, с цел да им каже каква е процедурата
От УМБАЛ Бургас обясниха, че в лечебното заведение не е постъпвал нито един сигнал или тъжба за сходни практики и обясниха, че идентификацията на телата се прави единствено и само в наличието на проверяващ служител на реда и правосъден доктор.
“Огромна част от телата са в положение на напреднало разлагане и е невероятно да бъдат разпознати без ДНК експертиза, даже и да бъдат показани ”, прецизираха от болничното заведение.
“Апелираме сходни сигнали и недоволства, да бъдат адресирани по формалния ред към нас и към проверяващите органи. Ако се откри, че има сходни практики, чиновниците ще понесат съответната отговорност ”, уточни още ръководството на МБАЛ Бургас.
“Ничии тела ”
В българския Наказателно-процесуален кодекс процедурите по идентифициране на инцидентно открити тела са едни и същи, без значение дали въпросът визира български или непознат жител. В сходни случаи прокуратурата стартира досъдебно произвеждане, което има две цели: да разпознава лицето и да откри повода за гибелта. На жертвите се взема ДНК, което се съхранява, в случай че вероятно в бъдеще се появят близки, които желаят да извършат различаване.
Съвпадението на ДНК е наложително за освобождение на тела от моргите или за възможна ексхумация, което лишава към 3 месеца и в допълнение усложнява процеса по репатриране на умрелите. Към момента Хусам Бибарс към този момент над месец чака резултатите от ДНК тест, с цел да може да получи значими документи за фамилията на умрелия си наследник.
В случай, че самоличността на лицето не може да бъде открита, и няма данни за принудително породена гибел, наблюдаващият прокурор може да издаде разпореждане за осъществяване на служебно заравяне, което е в пълномощията на съответната община.
Чрез запитвания по Закона за достъп до социална информация разбрахме, че през последните 4 години общините Бургас, Средец и Ямбол са направили общо 14 служебни погребения, като главната част - 10, са били в Бургас.
Тези данни се отнасят за всички неидентифицирани тела, само че визити на гробищните паркове ни дават съображение да считаме, че в болшинството от случаите става дума за мигранти. За съпоставяне, от най-голямата община в страната, столичната, в същия интервал не е осъществено нито служебно заравяне, разпоредено от прокурор.
Остава отворен и въпросът за какво от моргата в Бургас постоянно идват недоволства, че е претъпкана с тела на неидентифицирани мигранти, някои от които престояват там с години, а случаи като този на Мажд Бибарс биват завършени за четири дни, повдигайки съществени подозрения, че въобще са били правени опити тялото да бъде разпознато.
За 4 години в общините Бургас, Средец и Ямбол са осъществени 14 служебни погребения
В отговор на наше питане от Главната прокуратура ни увериха, че на централно равнище няма решение за по-бързо освобождение на тела и това “не е допустимо, защото наблюдаващите прокурори следва прецизно да съблюдават нормите на Наказателно-процесуален кодекс ”.
“Ако околните не пожелаят да получат тялото и категорично заявят това, тогава се пристъпва към служебно заравяне. Същото се постанова да се извърши и когато не бъде открита самоличността на умрелия – при обективно положени изчерпателни старания за това или при случаи, когато се обясни, че умрелият няма близки и родственици ”, показват прокурорите. Те акцентират, че при случаите с български жители се работи по същия метод.
Но Милен Божидаров , който е прокурор в Ямболската районна прокуратура, признава, че стремежът в неговия регион е случаите да се завършват бързо.
“Това е въпрос на организация на процеса, всички ние целим експедитивност ”, съобщи той.
По думите на прокурора, при “обичайни условия ” роднините на починали се търсят и нормално се откриват още в деня на гибелта.
Но явно случаите с телата на мигранти не попадат в нормалната догадка.
“Когато ние имаме неидентифициран мъртвец, за който няма пояснение [за самоличността], с изключение на, че е [ясно, че е] емигрант, и се допуска, че роднините му са някъде по света и не са се свързали с нас в този, предходния или по-предходния ден, няма справедливи аргументи, които да постановат съхранението на този мъртвец ”, изясни той.
“Представете си, че този татко не се беше появил - ние по този начин или другояче нямаше да стигнем до някакъв резултат и трупът не може да стои безпределно в камера в някое от здравните заведения ”, добави прокурорът.
Но съгласно юрист Драгомир Ошавков , който работи с фондация ФАР в Бургас, в големия % от случаите с мигранти органите на досъдебното произвеждане и прокуратурата просто нямат интерес от това да правят подробни проучвания и да откриват действително аргументите за гибелта и самоличността.
“Те бързат да приключат по най-бързия и комфортен за тях метод това досъдебно произвеждане ”, категочен е той.
“Това са едни ничии хора, ничии тела. Мигранти, които не съставляват огромен публичен интерес. Те не са мечтани в България, не са мечтани евентуално и в Западна Европа. Вероятно по тази причина те са считани по-скоро като тежест за системата, вместо като случаи, които би трябвало да бъдат позволени ”, счита юристът.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ