Големият ключарски скандал на Голямото изложение в Лондон
През април 1851 година Алфред Ч. Хобс се качва на парахода от Вашингтон към Саутхемптън, Англия, където единственото му обвързване бе да продаде най-новия артикул на основаната в Ню Йорк компания Day and Newell – доста добра брава – на Голямото ревю в Лондон. Но Хобс имаше и други, доста по-дяволити проекти, което си личеше от багажа му, в който имаше редица принадлежности като шперцове, гаечни ключове и други сходни. Защото Хобс не се опитваше да продаде ключалките си толкоз, колкото се опитваше да потвърди, че ключалките на съперниците му не са задоволително положителни.
От всички брави на Голямото ревю през юли 1851 година „ Detector “ се смяташе за върха на сладоледа, черешката на тортата и изобщо най-голям клас устройство. Тя е патентована през 1818 година от Йеремия Чъб, който поради нея става единственият снабдител на брави за пощенските станции в Англия и за Затворническата работа на нейно величество.
Стъклена имитация на Koh-i-Noor
Към 1851 година Chubb & Son и тяхната брава към този момент са толкоз уважавани, че на компанията е предоставено да основат специфична клетка, в която се ще се демонстрира диамантът Koh-i-Noor, 186 карата, който сега краси короната на кралица Елизабет
Това, което правеше ключалката толкоз сложна за разтрошаване беше вграден механизъм за блокиране, който, в случай че се задейства, стопира ключалката да се отключва даже с ключа й и с цел да се направи ключалката още веднъж да работи, беше нужен специфичен инструмент.
Затова се смяташе, че „ Detector “ е брава от собствен личен клас. Поне до момента в който Хобс не се появява.
Ключалката „ Detector “
Според описа на мъж на име Бенджи Джонсън, „ Скоро след откриването на Изложението, господин A. Ч. Хобс от Ню Йорк, който беше представител на компанията за ключалки Day and Newell, получава един от ключалките на Чъб и я разрушава в границите на 10 или 15 минути в наличието на няколко господа. “
Това, несъмнено, не се одобри добре от доста англичани, които я използваха, и най-много от Chubb & Son. Те провокират Хобс да опита нещо малко по-трудно – да разбие ключалката, която този път е върху желязна врата на сейф в Уестминстър, който е „ вместилище на скъпи бумаги “.
След като става звездата на Голямото ревю в Лондон, Хобс обикаля известно време из Англия и разрушава най-различни ключалки. Например, по-късно същото лято той „ преборва “ ключалка на компанията Bramah, която в никакъв случай не е била разбивана от основаването си през 1790 година Това дотолкоз изплаши Банк ъф Инглънд, че те сменят всичките си ключалки с такива на Day & Newell.
Алфред Ч. Хобс
И по този начин, по какъв начин Хобс закупи уменията си за разтрошаване на ключалки?
Бащата му умира, когато той е единствено на 3 години, тъй че сега, в който към този момент можел да работи, той незабавно се захваща, с цел да оказва помощ на фамилията. Така на 10-годишна възраст стартира професионалната си кариера като земеделче, а по-късно минава и през дърворезба, строителство на файтони, тенекеджийство и направа на хамути. Около 1835 година става чирак в Sandwich Glass Company, където се научава и да прави брави и ключалки, а скоро става и доста добър в разбиването на тези ключалки. С тези си умения, в Day & Newell бързо става много работлив продавач – в края на краищата, какъв по-добър метод да продаваш ключалки от това елементарно да разбиеш ключалките на съперниците си пред клиентите?
Преди да покаже този гений във Англия през 1851 година, Хобс пътува из Америка и отваря сейфовете на разнообразни банки, с цел да им продаде ключалки Day & Newell, а от време на време и за пари.
Например, съгласно една история от книгата „ A History of the Old Town of Stratford and the City of Bridgeport, Connecticut “, написана през 1888 година, до момента в който сменя ключалките в банка в Ланкастър, Пенсилвания, през 1848 година, касиер му демонстрира публикация във вестника, в която се оферират 500 $ (около 11 000 $ днес) на индивида, който успее да отвори ключалката на сейфа в New York Merchant Exchange (днес постройката на Националната градска банка на Уол Стрийт 55) в границите на 30 дни. Хобс отпътува за Ню Йорк незабавно откакто завършва в Ланкастър.
Ключалката на Woodbridge е извънредно ловко проектирана. Освен че има 479 001 600 вероятни разположения на щифтовете, тя беше направена по този начин, че в случай че се завърти преди те да са съвършено подредени, цялата брава блокира. Така че ключарът не можеше да се пробва да завърти ключалката, до момента в който не е сигурен, че щифтовете са подредени тъкмо както би трябвало.
След като всички чиновници си потеглят, Хобс получава достъп до сейфа и стартира работа по ключалката някъде към 9:00 часа вечерта. Само за два часа и половина той схваща вярната позиция на щифтовете и вкара тънка железна тел в ключалката, с цел да издърпа болта.
В 10:00 сутринта на идната заран, Мистър Удбридж, който Хобс категорично желае да участва, дружно с арбитрите, които наблюдават при разбиването на ключалката да не се мами, срещат Хобс пред сейфа с наобиколила го навалица. Отново в „ History of the Old Town of Stratford and the City of Bridgeport, Connecticut “ написа:
