През 60-те и 70-те години на миналия век, Ирак се

През 60-те и 70-те години на предишния век, Ирак се пробва да подпише контракт с Франция и Италия за доставянето на атомен реактор, с чиято помощ страната ще стартира да „ създава ел. сила “. Ирак желае да закупи реактор, какъвто се употребява и в Чернобил. Нито една от двете страни не е съгласна да партнира със Саддам Хюсейн, изключително откакто диктаторът демонстрира своята прочувствена неустойчивост в ръководството.

С дълги договаряния Франция е съгласна да продаде проучвателен реактор Озирис, към това прибавят и по-малък Isis реактор (няма нищо общо с терористичната група), 72 кг от обогатен уран и стратегия за тренирането на личен състав. Общата цена на цялото наслаждение възлиза на 300 милиона $. Основната му цел е да създава радиоактивни материали за произвеждане на нуклеарно оръжие или добиване на подобен материал за основаването на атомна подводница. Имайки поради скромния изход на Ирак към Персийския залив, изрично можем да бъдем сигурни, че въобще не става въпрос за подводни лодки.

Реакторът Osirak в градеж.

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=29954034

Историята е цялостна с въпросителни в този случай. Саддам стартира да се показва като същински деспот, всички са срещу неговата политика за произвеждане на атомно оръжие и даже се пробват да го смъкват от трона, до момента в който Франция прави договорка за 300 милиона $ и с това дава властта за произвеждане на финално и дефинитивно оръжие.

Първата доставка към Ирак от 12.5 кг уран идва през 1980-а година. Двете страни подписват контракт, който не разрешава на клиента да има повече от 24 кг уран в страната. По-високо количество би разрешило и бързото основаване на нуклеарна бомба. Франция и Ирак до този миг не престават да настояват, че реакторът е закупен за проучвателен цели, а не за основаване на военно оръжие. Osirak (съчетанието на името Озирис и Ирак) е и повода за толкоз дългото самоограничение на всички останали страни да се намесват в спора или да изричат мнение. Впрочем, огромният въпрос постоянно ще бъде: имаше ли Саддам оръжие за всеобщо поразяване?

Някои организации настояват, че реакторът е разполагал с нужното количество обработен плутоний за бойни цели, а съгласно п-р Ричард Уилсън, който е посещавал въпросното здание (след бомбардировките) – възможностите за произвеждане на подобен запас, автоматизирано демонстрират, че времето за извличане с тази скорост може да отнеме десетилетия, а не години. Практически, преди появяването на Osirak, атомната стратегия на страната не се е считала за евентуално рискова.

Един от 8-те F-16, който лети до Ирак.

By KGyST – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3556262

По-късно Уилсън ще добави мнението си с обстоятелството, че всички негови сътрудници е трябвало да създадат симулация за рандеман на изотопи и нито една не показвала особена непоклатимост, без да рискува или заплаши мирното население, затова продажбата на тази технология била изцяло лъжлива.

През това време, Израел несъмнено не бил изключително благополучен от развиването на своята съседка. Политическите връзки са надалеч от рационални и приятни. Изборът на Менахем Бегин (като министър-председател на Израел) му дава правото да подпише празен чек и да го връчи на армията с концепцията, че те ще намерят отговор за унищожаването на новата играчка на Саддам. Произведен е еднакъв модел със същите размери на Osirak и практикуването на бомбен заход стартира. По време на тренировките умират 3-ма души, само че за Израел, задачата е витално значима.

Френски и италиански заводи са неведнъж притискани и след съществено количество закани, Франция прибавя уговорка, в която изисква френски инженери да участват когато и да е в реактора и да наблюдават защо в действителност се употребява той. Проблемът в този миг за Израел е фактът, че нежните дипломатически връзки могат да се нарушат във всеки един миг. Навлизането във въздушното пространство на Йордания няма да докара до нищо положително. Въпреки всички опити за откриването на рационално решение, сътрудниците на Мосад споделят, че през 1981-а година, Ирак ще получи горивото и реакторът ще бъде пуснат в употреба.

Емблемата на задачата – полет до реактора и унищожаването му.

Снимка: By Oren Rozen – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27715399

Тук идва времето и за бойното кръщене на изтребителите F-16. Макар и по контракт, Иран да е била първата страна за доставка, военните дейности в страната не разрешавали безвредно осъществяване на поръчката, Израел нямал нищо срещу да получи тъкмо това оръжие. Проблемът обаче оставал, самолетите нямат задоволително гориво, с цел да създадат полета, затова някъде във въздуха би трябвало да се случи презареждане. Разузнаването получава и друга забавна вест. На границата сред Ирак и Саудитска Арабия има сляпо леке, позволяващо на изтребителите да минат неусетно.

Сякаш картите се нареждали в интерес на водачите, тъй като преди началото на задачата, разследващи самолети на Израел рапортуват, че последният въздушен конфликт сред Иран и Ирак демонстрира съществено намаляване на авиацията на Саддам. На 7-и юни, 8 самолета F-16 политат в посока Ирак, придружавани са от 6 F-15 самолета. Измислено е и елегантно решение за пребиваването в непознато въздушно пространство. По време на полета, водачите би трябвало да употребяват акцент и да приказват на арабски и да се показват за арабски самолети, когато навлизат във въздушното пространство на Йордания, същите би трябвало да се показват за арабска патрулна групировка, която се е отклонила от курса. Набавени са резервоари за свръхдълги полети, които ще бъдат изхвърлени преди бомбардировката.

Царят бързо телефонирал в страната и упорствал да се изпрати предизвестие на Ирак, само че заради неприятната връзка, същото в никакъв случай не било изпратено и израелските F-ове съумели да навлязат в Ирак без никакви проблеми. В 18:35 американските F-16 стартират заход над реактора.

Съдбата е напълно на тяхна страна, първо с пропадналата връзка и второ – идвало време за промяната на личния състав на ПВО-тата. Всички отивали на вечеря и изключили радарите. Със скорост от 1100 км/ч, изтребителите почнали да пускат своите бомби на 5-секундни шпации. Издигането на безвредна височина разрешавала на водачите да се скрият високо в облаците и да се приберат умерено.

Част от водачите, взели участие в интервенция „ Опера “.

Трусовете от бомбардировките се чуват чак в Багдад. Малко по-късно и небето над столицата е разцепено от звука самолетните мотори. Някои даже ще видят огнената следа, която ще остане в залязващото слънце. Боядисани в необитаем камуфлаж с курс право против слънцето, водачите съумяват да се скрият доста добре от погледите на врага. Точно 2 минути са били нужни за унищожаването на реактора.

Генерал Факри Хюсейн Жабер може единствено да гледа по какъв начин Израел прелита и напуща въздушното пространство без никакви усложнения. Историята познава доста случаи, в които нациите атакуват Ирак, с цел да осакатят опитите за построяването на оръжие за всеобщо заличаване. Самата задача се подрежда по качество тъкмо до Пърл Харбър. Това е и бойното кръщене на F-16. Бойният изтребител е обновен и сега от Израел, а доста скоро се чака и последният модел да бъде доставен на въоръжение.