През 2018 г. в страната са регистрирани 62 197 живородени деца
През 2018 година в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4%) са живородени. Това сочи статистика на Националния статистически институт (НСИ).
В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 1 758 деца, или с 2.7%. Коефициентът на обща раждаемост през 2018 година е 8.9‰, а през миналата 2017 година - 9.0‰.
Броят на живородените момчета (32 144) е с 2 091 по-голям от този на живородените девойки (30 053), или на 1 000 живородени момчета се падат 935 девойки.
В градовете и селата живородени са надлежно 46 877 и 15 320 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.1‰ в градовете и 8.3‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.0‰, София (столица) и Ямбол - по 9.8‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Смолян - 6.3‰, Габрово и Видин - по 6.8‰. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2017 година е 9.9‰ по данни на Евростат.
Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 12.9‰, следват Франция и Швеция - по 11.5‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.6‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията. Към 31.12.2018 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 491 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 26 хиляди, а по отношение на 2011 година - със 159 хиляди. През 2018 година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 073. Запазва се наклонността на увеличение на броя на децата, родени от дами на възраст 40 и повече навършени години - от 2 108 през 2017 година на 2 154 през 2018 година. Половината (50.1%) от ражданията през 2018 година са първи за майката, 37.1% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращиплодовитостта на дамите. През 2018 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.56 и
по отношение на 2017 година остава неизменен.
Средната възраст на дамите при раждане на първо дете се усилва от 27.1 години през 2017 година на 27.2 години през 2018 година. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 30.2 години за област София (столица) до 23.0 години за област Сливен.
През 2018 година са регистрирани 1 117 случая на многоплодни раждания, което е със 17 случая по-малко в сравнение с през 2017 година. При 1 107 от случаите са родени по две деца, а при 10 - по три.
От 1991 година се следи трайна наклонност на увеличение на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният условен дял нараства от 18.5% през 1992 година на 42.0% през 2001 година и на 56.2% през 2011 година.
През 2018 година броят на извънбрачните раждания е 36 656, или 58.6% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.0%) е по-висок в сравнение с в градовете (56.5%). За 78.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (79.2%) и Ловеч (75.9%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Силистра (49.9), Благоевград (45.1%), Разград (45.0%) и Кърджали (35.9%).
В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 1 758 деца, или с 2.7%. Коефициентът на обща раждаемост през 2018 година е 8.9‰, а през миналата 2017 година - 9.0‰.
Броят на живородените момчета (32 144) е с 2 091 по-голям от този на живородените девойки (30 053), или на 1 000 живородени момчета се падат 935 девойки.
В градовете и селата живородени са надлежно 46 877 и 15 320 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.1‰ в градовете и 8.3‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.0‰, София (столица) и Ямбол - по 9.8‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Смолян - 6.3‰, Габрово и Видин - по 6.8‰. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2017 година е 9.9‰ по данни на Евростат.
Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 12.9‰, следват Франция и Швеция - по 11.5‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.6‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията. Към 31.12.2018 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 491 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 26 хиляди, а по отношение на 2011 година - със 159 хиляди. През 2018 година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 073. Запазва се наклонността на увеличение на броя на децата, родени от дами на възраст 40 и повече навършени години - от 2 108 през 2017 година на 2 154 през 2018 година. Половината (50.1%) от ражданията през 2018 година са първи за майката, 37.1% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращиплодовитостта на дамите. През 2018 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.56 и
по отношение на 2017 година остава неизменен.
Средната възраст на дамите при раждане на първо дете се усилва от 27.1 години през 2017 година на 27.2 години през 2018 година. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 30.2 години за област София (столица) до 23.0 години за област Сливен.
През 2018 година са регистрирани 1 117 случая на многоплодни раждания, което е със 17 случая по-малко в сравнение с през 2017 година. При 1 107 от случаите са родени по две деца, а при 10 - по три.
От 1991 година се следи трайна наклонност на увеличение на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният условен дял нараства от 18.5% през 1992 година на 42.0% през 2001 година и на 56.2% през 2011 година.
През 2018 година броят на извънбрачните раждания е 36 656, или 58.6% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.0%) е по-висок в сравнение с в градовете (56.5%). За 78.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (79.2%) и Ловеч (75.9%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Силистра (49.9), Благоевград (45.1%), Разград (45.0%) и Кърджали (35.9%).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ